Бъркам бразилски кекс и си
мислим... Ако некой ден
избегам тайно, ше е у Бразилия, да знаете.
Как що?! Поне по сто причини. На първо
место, щото пандизчиите там ги освобождават,
ако са прочели поне една книга. Демек
одиш, разчистиш кой и какво не ти изнася.
Влезнеш, полегнеш си, почетеш и готово.
После, щото у Бразилия най – важното у
една жена са глутеусите. Колко по –
големми, толко по – добре. А не като мина
да ми шушукате отзад «Тая ква задница
е отпрала». За бразилска миска се киприм!
После у Бразилия не мож се ожениш, ако
не си ухажвал една жена от пет до десет
годин. Ааа! Нема земи тва цвеке и като
увехне, опери чорапете, щото е съпружеско
задължение. После там и
сиромасите имат гувернандка, къде се
поти с домашните досадности. После
у Бразилия мое си одиш с междупръстните
джапанки насекъде и никой не те мисли
за нашенец. У Бразилия се работи предимно
по карнавала, едни четри
дена, и през останалото
време мое си лежим, да
редувам кафе с какао, потопила глутеуси
у некой басейн на Байо де Санчо. Много
искам у Бразилия... Искам, ама нема!
Продукти:
2 яйца
150г захар
100мл олио
150мл прясно мляко
50г мед
250г царевично брашно
1 бакпулвер
Разбиват се яйцата със захарта до побеляване. Добавя се млякото, медът и олиото.Разбива се отново и се добавя царевичното брашно, пресято с бакпулвера. Разбива се на висока стемен за около 3 минути. Сместа може да е по-рядка, но няма нищо тревожно. Попива при печене. Сладкишът се слага в предварително загрята фурна на 180°. Печете около 15 минути и след това се намалява с 10-20° фурната. Пече се за още около 20 минути или до суха клечка.
По желание се поръсва с пудра захар.


