КЮФТЕТА С БОСИЛЕКОВ СОС

Има едни такива манджи... Не бият на очи отдалече. Не им требва да ги диплат с украси, да им пишат сложни имена или да им прават реклама. Даже не им требват дизайнерски паници.

Тия манджи на глед нищо, а си викаш "Що па не?". И седаш... Уж само да опиташ, па куснеш пак. Ох..., така полечка ти се услажда и без да се усетиш, си досипваш пак. И пак...

Оня аромат, дето ти влиза през носа и ти запълзева под кожата. А даже не знаеш аромат на какво е. На нещо хубаво,.. На нещо просто, а ти е всичко, какво ти требва.

Има едни такива манджи, дето са си най-твои от всичките. Даже не ти се ще много, много да ги обясняваш, за не ги развали някой с нещо негово си и да станат блудкави. Не дай, Боже, безвкусни!

Има такива манджи. И такива човеци има. Мхм!

 

Продукти:

1кг кайма

4 яйца

200 г хляб

50г бяло брашно

500мл вода

50мл зехтин

300мл бяло вино

250мл сметана

100г песто Дженовезе

сух чесън на прах

прясна мащерка

бял пипер

сол

Хлябът се накисва във водата, изстисква се и се слага в купа. Добавят се каймата и яйцата, Овкусява се с мащерка, чесън на прах и сол. Омесва се добре и се оформят кюфтета с големина по избор. Брашното се овкусява с малко сол и в него се овалват кюфтетата.

В дълбок тиган с капак се налива зехтинът. Загрява се на среден огън и в него, под капак, се запържват кюфтетата от всички страни, докато се стегнат. Налива се виното и се оставя да ври на силен огън няколко минути, докато се изпари алкохолът.

Намалява се на най-ниска степен и се оставя да ври под капак за 30 минути.

Пестото се разтваря в сметаната и сместа се налива в тигана. Разбърква се и кюфтета се обръщат. Оставя се да ври още 3 - 4 минути и ястието е готово.

КЮФТЕТА В ШАФРАНОВ СОС

Ако шилците, обущата на ток дванаесе сантима и тънък на карфица, са несменяема мода до днеска, то е благодарение на Радчето. Она не слазаше от них денонощно.

Дедо й правеше железни капачки за сите шилци на струга и София кънтеше. Да работиш на крак по осем часа на ден връз шилци... И не стига това, а и дома клопаше. И чак на балкона беше турила червени, отрезани на папуци, сандали шилци десет санта, щот са по-домашни...

И един ден събува дванаесетките, надева десетките и трака по балкона, та простира. По едно време се чува:

- Аку сии къчъъъ гориии, щи навръ токчитата в гъърлууутууу! Дитьету ни муожии да спиии!

Радчето се връцва на пръсти, провесва се през парапета и:

- Ако смееш, качи се.

- Сирьозно ти гуоря!

- И аз сериозно ти казвам! Турам кафето, зимай детето и те чакам.

И нема след пет минути се звъни. На вратата една запетайкова жена, леля Ленче от Добрич се оказа после, с едно гологлаво бебе у едната ръка и кекс у чиния у другата.

Са, кво имаше в тва кафе и тоя кекс, не знам. Ма тия двете се сдушиха като впрегатни биволици дотам, че решават да месат за Великден заедно козунаци на дългата събота. Сбраха де що имаше посуда, у коя мое да се пече, сигурно шеесе кила брашно и сичко друго, къде е у предостатъчно количество за козунак, да раздават на на знайни и незнайни, и се затвориха у леля Ленче, та да чуват и бебето.

Филма го видех само еднаж - апартамент, потънал в тави с втасали козунаци, тави с невтасали козунаци и тави, къде чекат за козунаци, бутилки с оливие, масло, несметни черупки от яйца и две чаши с кафе. После отидох да си легам. Наще месили и домесвали до сред нощ, оставили да втасва и заспали. На сабале кузиняците превтасали и тънки на сухари. Па зели, та и ги опекли. Ни се кинат, ни се режат.

Е... Ядохме кекс. Великденски! Та и да не станат козунаците и догодина, не бойте се! Не сте първите...! Нема да сте и последните.

Иначе готвих...

 

Продукти:

1кг кайма

200г извара

3 яйца

прясна мащерка

сол

30мл зехтин

100мл вода

300мл бяло вино

1 доза шафран на прах

Пюре:

600г обелени картофи

50г краве масло

200-300мл прясно мляко

чесън на прах

сол

Шафранът се слага във водата, разбърква се и се оставя да се разтвори. В купа се слага каймата заедно с изварата, яйцата, прясна мащерка и сол на вкус. Омесва се добре и се оформя на кюфтета с големина по избор. В дълбок тиган с капак се налива зехтинът и се сгорещява на среден огън. Слагат се кюфтетата и се запържват под капак, докато се стегнат. Налива се виното и се оставя да ври 3-4 минути без капак, докато се изпари алкохолът. Налива се шафранът, посолява се леко и се оставя да ври на тих огън за 25 минути под капак.

Картофите се сваряват в подсолена вода, отцеждат се и се смачкват с маслото, сол и чесън на прах на вкус. Добавя се по малко мляко, разбърквайки, до постигане на желаната гъстота.

Сервира се заедно с кюфтетата.

ФАСОНИТЕ... АХ, ФАСОНИТЕ!

У Наше Село Синема Бийч първия хубав ден след Великден е първи ден на туристическия сезон за нашеселенци. Местните слизаме на плажа, ядеме, пиеме, привечер даже денсиме и се поздравяваме с "Успешен и слънчев сезон!".

У последните години е толко пълно с туристи, че нема место по тротоарите. Като панаир на нациите е. Първом са немците с корковите папуци и безцветните коси. После са си донесли луничките белгийците, рижавите дечица холандците, оризовите капи китайците, най-карнавалните дреи индийците, най-копринените шамии жените от забулените държави, най-шарените нокти и най-марковите долнища балканците... Не е да нема. Има по много и от сичко. А напоследък най-много фасони има. Ама фасони...! То не е чекнене, то не е чудо.

Оня ден бех седнала на плажа след поздравите, та да избирам кво ше чета на децата в училищата.

Я си имам место на плажа. Като изстегна на първа линия, баш у скалния нос гледам. А на него едни... Са, тука требва да кажа господа, ама нема да е правилно. Затова ше кажа истината. На склания нос едни залухави старци, подгонили осемдесетте, ма с желание да се изживеват на момчета на по петнаесе. Единият се чекне, другият го снима. Та на един крак, та на лицеви опори, та на мост... На ръба на скалите. И като секо зло, и това стана за секунди - старчето се отметна и полете назад с главата надолу. Забоде я у един камик, претъркули се и плясна у водата.

Настана суматоха страшна, народ пищи, дотърчаха им отнекъде бабичките. Двама спасители, дошли на празника случайно, се метнаха у водата и успеяха да го извадат с пробита глава, ама жив. Нататъка подробностите ше ги избегна, че и на Спилбърг ше му стане лошо.

Та, пиша сичко тва, щото у некое село секи от нас е турист и си верваме, че сме безстрашни, безсмъртни и сме готови на кво ли не за едните фасони. Фасони бол, живот - един. Дано успееме да си го увардиме!

 

ЖЕНА СЪМ И МИ ХАРЕСВА

Национална черта ни е да сме първенци. И по мъжка простотия и комплексарщина сме на първо място. Даже над първото. Ненадминати сме! Потресаващо ненадминати. Ама... умопорачителен потрес! И то една палячовска извадка се мъчи всячески да развали образа на цялото.

Скърших се да лежа последните години по плажове с интернационална посещаемост. Е, няма други като нас. А не е като да не ми харесва да наблюдавам кой и как. Няма друга нация, в която да се наблюдава този феномен. А в Наше Село Синема Бийч и Исланд Лайф нации от цял свят.

Само на нашенката масово ъглите на устата са надолу. Защото не е сляпа и вижда, че от всички, само тя носи чувал за плажна чанта с нещата за цялото семейство, държи децата за ръце и ходи сама напред. Той зад нея, с патешка походка, носи... бира и пуши. Ако не носи бира, е нарамил една душевна дисага с комплекси..

Напоследък и под публикациите гледам панаири с различен сюжет, но еднаква поука - наличие на атрибути не е наличие на мъжество. Половинвековни и по-антични оскотели същества от мъжки пол обиждат жени заради външен вид, начин на изразяване и подобни.

Чета, преди известно време чух и с ушите си, думи, които в моите представи не е възможно да излязат от устата на нормален човек. И казващите са убедени, че някой ще ги търпи.

Може и да има жени, които имат подобно търпение. Аз не и под моите публикации няма да се случва. Има начини един мъж да каже всичко, да обижда не е сред тях.

Та, мили комплексари, ако не знаете как да се държите, в България стойностни мъже бол. Ама мъже в душата, не само на гащи, на чиито ластик пише "men", та да има поне един отличителен белег какво се водите. Ма, вземете пример и станете мъже, бе! Ако успеете.

Дотогава стойте далеч и физически, и в мрежите, и в космоса така, че и през телескоп да не сте ми в полезрението! Защото "кучи г@з" е необятно пространство и винаги има вербални начини човек да навре там още един смийгъл! Ама не е поведение на дама. Мхм!

 

ИЗБОРЪТ ДА ИЗБИРАШ

Снощи превъртех социалките на европейските медии. Всички беха недоволни от избора на българите. Първа червена лампа, че сме направили нещо правилно.

Гледах и Радев в изявление след резултатите. Гледах го като човек, не като политик. Възпитание не се имитира, интелект хич и най-много в него продължава да ми харесва фината човечност. За мен, ако не си човек, не можеш да си нищо друго, както требва.

Четох и истерията в социалните мрежи. Щели сме да воюваме с Русия. Добре, ама срещу кого? Щели пак да дойдат комунистите. Не могат да дойдат пак, ако не си тръгнат преди това. Тия със сините знамена са старите номенклатурки и техните внуци.

Приятелите ми са разделени на две. Тия, къде знаят, че без мотика, нема хлеб, са в еуфория. Тия с интелектуалната дейност и блузките с еднорози - в дупката на разочарованието. Явно не разбират и двете страни, че сме си нужни едни на други за още поне половин век, в който ше смениме бая политици.

Силно впечатление ми направи вниманието към чорапите на Радев. Да ви кажа... За мене нема значение дали чорапите са му зелени и гащите от Илиянци, ако ръководи държавата така, че моите да не са на кредит и да имам барем десет чифта.

И накрая ше сподела нещо лично. На мене повече от Радев ми харесва жена му. Щото я намирам умна. А умна жена прост мъж нема ни да избере, ни да държи. От опит ви казвам.

Та, квото е станало, обожаеми, станало е. Доверието е дадено. А да видиме дали ше е оправдано и ше решаваме. Все пак улица без изход нема, дори той да е назад.

 

ЗА БАЩИТЕ И БАЩИНИЯТА

 

Нема, нема и оп! Фане ме желанието да кажа нещо извън тенджерите. И... нема да ви хареса.

От доста време наблюдвам един феномен. Нали сичко, къде мое да се оплюе, сме го оплюли, та сал ни останаха за плюене бежанците, емигрантите и имигрантите.

Има един безспорен факт - мърша има. Има я у секо стадо. У секо означава и у нашето. А то е пръснато по целото кълбе. 1,5 - 2, 5 милиона българи сме пръснати по кълбето. Най-щастливите живееме по колко време и на кое место си искаме. Но сме малко. Другите се прибират за по една отпуска, кога и ако може. Но не пропускат.

Сичките, независимо от причините за заминаване, сме еднакви - чужденци. И нема значение ни колко сме учени, успели, заможни, кадърни. Ние си оставаме чужденци. Дошли от нищото, блъскали като шашави, създали дом, препотвали се да се докажат, старали се да се впишат, със сърце в една и тело в друга държава. Това си е наш избор, никой не товариме с него.

Имам един комшия, от Панджаб е, дошъл преди 41 години у Наше Село Синема Бийч и повече не се е връщал у Индия. Е, викаме му "стария индиец".И всички тия, къде миткаме по самолетите, некои повече от половин век, си оставаме българи. Ревеме, проклинаме, псуваме и пееме на децата си на български. И ги учиме да обичат България, колко я обичаме и ние. Защото, кога вече си немаш никой некъде, ходиш само от обич.

А у чуждата земя не си променил нищо. Ако имаш нещо, е щото си го купил от некой, къде го е продавал. Ако си станал некой, е само благодарение на тебе си. Защо чича ти, Владиката, го нема. Най-много да си намерил човеци, кои да те приемат такъв, какъв си, и си живееш по човешки.

Та, обожаеми, така са всички човеци. И непалци, и индийци, и сирийци, и кви други се сетите са същите като нас, колко и да не ви се верва. Дишайте спокойно! Ако ви украдат бащинията, ше са своите. Чуждите бащи си имат. Бащиния също.

Днеска е ден за размисъл, ма не пречи и утре да движиме гънките на сивото вещество. Ако го има.

СПАГЕТИ ПО СЕЛСКИ #

Всъщност, обожаеми, думите ми за пролетта, за които ме тагвате от целото кълбе, са си просто предисловие към рецепта. Мхм...!

Пролет е! Най-, убавото време! Дръвата цъфтат. Ората киат. Пчелите са зашаматени още. Слънцето ти вади очите. Сутрин пече, следобед вали, вечер вее. С ватенка си препотен, без ватенка си простинал. Туршията свърши, домате нема. Требват парета за бански, ма требват и за кюмюр. С юрган пръхтиш, без юрган се гърчиш. С обуща ти почервенеят пръстите, у сандале - посинеят. Със затворени прозорци на колата се изприщиш, с отворени - ангина. За спържа е късно, за таратор е рано. Зимнио театър затвори, летнио още не е отворен. Снего се стопи, морето не се е сгреяло... Пролет е! Най-убавото време. Те такива работи си мислех, докато готвих...

 

Продукти:

400г спагети (по-дебели)

50г пармезан

150г карначе

50мл вода

300г неподсладена сладкарска извара (рикота)

сол

черен пипер

зехтин

В тиган се слага съвсем малко зехтин и се поставя на огъня да се сгорещи. Маха се обвивката на карначето и месото се раздробява в тигана. Обръща се няколко пъти и огъня се намалява. Налива се водата, поставя се капак и се оставя да ври десетина минути. Ако пусне много мазнина месото, тя се отстранява с помощта на лъжица. Добавя се изварата, овкусява се със сол и черен пипер и се бърка, докато започне да ври. Оставя се да поври около 2 минути и сосът се сваля от огъня. Спагетите се сваряват в подсолена вода според указанията на опаковката, отцеждат се и се слагат в соса. Бъркат се на силен огън 1-2 минути и се сервират, поръсени с пармезан.

ПИЛЕ ПО КАЛАБРИЙСКИ #

Ей, обожаеми, бол народ не се научи, че любезен човек не е синоним на бунак, че глуповатото излъчване лъже и че търпелив човек разлютиш ли го, ше си проклинаш рождения ден.

Абе, колко повече си навел глава на секи, толко повече рипат връз нея Ганкиното. Ама го ситнат, та ти зарипкат мозъчните влакна.

И му викам на едно хомо невротикусче "Нема да се ядосваш! Я ше свърша и твойта работа, та да върви мойта и да ми не смущаваш щастието.". То ме гледа нагло и вместо мерси, зело тояга и се изживева на шаолинец.

У тия моменти се сещам за един помияр. Некой го беше запустил, сигурно заради злинята. Мене ми беше жал и му носех ядене, вода. И един път как му пълна паницата, така рипна да ме яде. Леле, като ми припадна! Леле като зех тоягата... Върти, върти през муцуната, докато не легна. И си станахме приятели за цел живот.

Та, не е лошо човек, кога прави на прост друг човек, да има предвид, че предвид не мое да има никога нищо! Мхм!

Иначе готвих... Люто готвих....

 

Продукти:

1 пиле

15 стръка пресен червен лук

150г маслини

10 червени люти чушлета

150г черни маслини

30мл зехтин

250мл бяло вино

Гарнитура:

500г ориз

2л вода

50г магданоз

30мл зехтин

сол

Пилето се нарязва на парчета и се отстранява кожата. В тиган с висок борд и капак се налива зехтинът. Сгорещява се на среден огън и в него се запържват парчетата месо до златисто. Налива се виното и се оставя да ври 5-7 минути без капак, за да се изпари алкохолът.

Добавя се почистеният, измит и нарязан на дълго лук. Добавят се и цепнатите люти чушлета. Посолява се, добавят се маслините и се наливат около 300мл вода. Оставя се да ври под капак и на слаб огън за 40 минути.

Оризът се измива до прозрачна вода. Сварява се в подолена вода, като се внимава да не се превари. Щом е готов, се изплаква със студена вода и се оставя да се отцеди много добре. Почистеният, измит и нарязан магданоз се пасира със зехтина. Оризът се посолява, смесва се с пасирания магданоз, разбърква много добре и с него се гарнира месото.

!!! Ястието става много люто. Може да се намали количеството люти чушки или просто да се заменят с малко лют червен и черен пипер.

ВЕЛИКДЕН

Как премине Прошки,

изкукуригват сите.

Батисат по тон брàшно,

протрият и тавите.

Пробни козунаци

за три китайски града.

От десет крави мàсло,

чувал шекер за благост...

И тестото теглат,

секаш псе го влачи.

Па с кокоши нокти

конците му развлачат.

И от немита фурня

двеста снимки пущат.

Ич не им лесно...

Главите ги не слушат.

Пишман стана Великден.

Аман от козунаци!

Сал я - нормална стрина

ше опна плажни краци.

 

МАРОКАНСКИ САРМИ (без глутен) #

Като некой се озъби, че пърженото е вредно... Па, печеното на скара е отровно... Па как благото води диабет... Друго нещо да зацвилите има ли?!
 

Ма, мола ви се, бе! Стига плямпахте щуротии! Човек, кога обиколи малко кълбето, се осефери и земе, та затрае. Нещата не са баш така, как некой се опитва да ги съчини.

Начи, как минеш границата от братушките напред и освен пържено, друго нема. Мое да са мравки, скакалци, оризови макарони, свинско, сладолед... Сичко минава през големия тиган с кафевото оливие. У Малайзия чак ти сипнат от него и връз яденето, сакън да не е постно. Дали има тюфлеци? Нема почти никакви.

Оттам фанеш самолета, залетиш у Африка. Насекъде скарата се не спира и отгоре се фърлят секакви неща. После ти дават една чиния с големина на селски площад и между печеното турат пържени сосове, и печен на скара леб, да си топкаш и да ти не преседа. После сите викаме "Искам да съм строен като сомалиец"... Верно ли? Е, с трици нема да стане.

Аааййде слезнеш от България надолу. Малиии! Баклави, шербети, маджуни, пестили... Само мисълта колко глюкоза ше налееш у вените те води до колабиране. Има ли и там живи ора? Има и то у добро здраве.

Вредни са други работи, обожаеми. Вредно е некой да ти пържи душата на бавен огън и да нема на кой да опържиш един компир. Вредно е да немаш с какво да си купиш месо за скара и да нема къде да го опечеш. Вредно е да дадеш на некой да ти качва и сваля глюкозата за собствен кеф. Сичко друго са празни приказки.

Аре, малко пръженко и малко сос, да прокара.

 

Продукти:

1 голяма зелка

1 кг мляно месо

2 глави лук

4 моркова

50г пресен магданоз

30мл зехтин

кимион на прах

кардамон на прах

сол

Панировка:

4 яйца

100мл прясно мляко

2с.л. оризово нишесте

2 с.л. оризово брашно

сол

олио за пържене

!!! Може 4с.л. бяло брашно

Сос:

400г заквасена сметана

1 връзка копър

1/3к.л. чесън на прах

сол

Зелката се почиства и първия слой листа, кочанът й се отрязва дълбоко и зелето се поставя в тенджера. Налива се 500мл вода и се слага да ври под капак и на силен огън за 15 минути. Изважда се, отцежда се, оставя се да се поохлади и се дели на листа, като се отрязва твърдата им част.

В тиган се налива зехтинът. Слагат се нарязаният на луни лук и настърганите моркови. Поръсва се с малко сол и се задушават за 10 минути на среден огън. Слага се раздробеното месо, добавят се подправки и сол на вкус. Пържи се 20 минути и се сваля от огъня. Слага се нарязаният на ситно магданоз и се разбърква.

Върху всяко зелево листо се слага по една препълнена лъжица плънка и листото се навива на сарма (за да е лесно и да не се разпадат - плънката в средата, загъва се отдясно и отляво навътре, да се прехлупят, и се навива).

В купа се. Разбиват яйцата, млякото, нишестето, брашното и сол на вкус. Плънката става рядка. В тиган за пържене се налива олио и се сгорещява на среден огън. Всяка сарма се потапя в плънката и се пържи от двете страни до зачервяване.

В сметаната се слага нарязаният на ситно копър, чесънът и сол на вкус. Разбърква се добре и сосът се сервира със сармите.

ПЪРВИ АПРИЛ

Реших, че требе промена. Радикална и без връщане назад. Не може повече така. Човек, кога прекали, требва да си даде сметка и да се спре.

Нема повече да съм устата на първо место и да не цепа басма никому. Ше стана дипломатична и ше казвам "Вероятно не се изразих добре", не обикновеното "Как те родиха толко прост, бе?".

И ше зема да стана здравословна. Ше си легам рано, ше стаям късно и ше проспивам половината живот. Нема да осъмвам с приятелки, еле па по кръчмите. Ше вара прещип с джанки, вместо шкембе със запръжка, и ше пия отвара Живеница, вместо да жула кафе, та да не ми се затворат очите по улиците.

Най-важното - нема да арча пари! Ше си тура сама седмичен лимит на картичката пеесе парета и край. Ше си носа парцалете, докато се протрият, да мое да се чети вестник през них, и обущата, додека отпред не позинат и земат да викат "Сиренце, лебец, сиренце, лебец".

От два часа репетирам пред огледалото да го кажа без да се смея и да звучи достоверно. Ми..., не ми се получава.

Айде, честит първи април! И нека еднствената лъжа в живота ни е некоя фатаморгана, видена от борда на собствената яхта или личното место на частния плаж!

 

СМИСЪЛЪТ Е СЕМПЪЛ

Бъдещето има две приятелки, близначки, от Бела паланка. Ивана и Бояна. Вчера играят на нещо в парка и си говорат мешано на нашенско - италиански. Две момчета ги слушат и питат:

- Вие какви сте?

Те се изпецват като струни, споглеждат се и Бояна кимва, че тя ше отговори. Другите се подсмихват.

- Ние сме сестри по кръв, език и душа. Само тъпата политическа карта твърди, че сме комшийки.

Толкова за войните, обожаеми.

 

ЛОЗОВО МЕНЮ #

Оня ден гръгра като костоброжки трактор, щот съм настинала от келешлък да ода по тениска по бабамартино време. Тъкмо ям сладолед, да ми мине, и сичкофонът квака радчевата мелодия. Чета съобщение:

Абе, ти жива майкя немаш ли?

Иде ми да натракам "Прекалено жива е и е голема вадодушница", обаче решавам да се обада направо:

- Ооо, Онуфрия, къде си, ма?

- Миремайко, що говориш така?

- Е, настинала съм. Не чуеш ли?

- Ми, настинала си! Нали акъл и на четирес годин ти не дойде, одиш гола по улиците.

- Ми, ти да не си ми купила нови парцали, та претендираш?

- Я ше те запретендирам, ако те фана... Тури си кърпе с ракия на гърлото, вестник с мас и асперин на гърдите и пий ракия с масло и мед.

- Абе, наш кво мисла?

- Кво?

- Да се обада на социалните и да питам мое ли да ти отнемат родителските права. Писна ми четирес годин да се мъчиш да ме умориш!

- Кой те мори, бе?!

- Ми, ти! То не ме ми с врела вода и кесе, да ми свлечеш кожата. То не ми маза главата с газ, мас и оцет с извинението, че съм въшкава. То не ми разтрива ръката, кога си я бех строшила. Цел живот психически тормоз "Ако паднеш и се утрепеш, ше те пребия". То не беше хинин през три часа, чорапе с оцет, серива вълна, чай от чесън, мед с канела... Аре, да идват тия социални и да ме водат у некой хотел по Норвегия, у защитена среда!

- Ше те водат тебе. Изтребвали са им малоумняци. Аре, свари чай от орехови черупки и не се обяснявай! Кво готви за кога те нема?

- Чорба от диазепам, та да мога да те изтрая, докато напрайш сто и дваесе и да те дам на социалните. Иначе...

 

Продукти супата:

20 стерилизирани лозови листа

250г свинско филе

1 глава лук

1 червена чушка

2 моркова

2 жълтъка

150г кисело мляко

30мл зехтин или слънчогледово олио

1 бучка масло

1,5л вода

черен пипер

кориандър на прах

сол

В тенджера се налива зехтинът. В него се слагат нарязаните на кубчета лук, чушка и моркови. Посолява се леко и се запържват за около 5 минути на среден огън. Добавя се месото, нарязано на дребни кубчета и се запържва за още 5 минути. Слагат се лозовите листа, нарязани на къси ленти, и маслото. Запържва се за 5 минути. Посолява се, налива се водата и се оставя да ври на среден огън 35-40 минути. Сваля се от огъня.?

В купа се слагат киселото мляко, жълтъците, малко сол, черен пипер и кориандър. Разбива се добре. Сипва се по малко бульон от супата и се разбива енергично. Готовата застойка се налива на тънка струя в супата, докато се тя се бърка с льжица.

Продукти за сармите:

1кг свинско филе, нарязано на филийки

лозови листа в брой равен на парчетата месо

200г кашкавал

30мл зехтин

200мл вода

1ч.л. червен пипер

черен пипер

сол

Парчетата месо се изтъняват с месарски чук. Посоляват се и се поръсват с черен пипер. Върху всяка филия месо се слага 1 лозово листо и се навива на руло. Рулцата се подреждат в тава. Във водата се слагат червеният пипер, зехтинът и 1/2ч.л. сол. Разбърква се добре и се заливат сармите. Пекат се на 180° за 30 минути или докато водата изври. Поръсват се с настърган кашкавал и се запичат на горен реотан до зачервяване

ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН КОЗУНАК #

Много психарни модерности напоследък излезнаха, обожаеми. Направо да се замае човек. И да се чуди баш какво му не е у ред.

Сатурнови дупки, аури, енергии, подредба на звездите, Карма и кармични закони, предишни животи. Работи за хора без работа общо взето. И извинения да сме непрокопсаници.

Кога станем заран, умием си сурата, загладим перчем и си облечем чиста премена, Кармата се постресне и се отмести, та я ида напред, она климка по мене. И кармичните закони са лесна работа. Надръгнем ли ръкавите, гладна нема да легна. Като ме шибнат, та ми се извърти главата, се врътна и ги шибна, та паднат по корем и повече не смее никой да шавне. Кво толко има да се мисли и да се философства, не знам.

И вместо да лежим и да гледам у звездите, уметем паужините и умием прозорците, па звездите сами слезнат, та да си посветиме заедно, да си поприказваме и да пинеме по нещо с аурата. Сичко е просто, отдавна измислено и ясно по целото земно кълбе. Сал некоя идея нещо, ако дойде, и това е. Те на...

 

Продукти:

5 яйца

200г +1ч.л. захар

150 мл прясно мляко

1 доза суха мая

2с.л. мача

120г масло

500г бяло брашно

декорация:

100г шоколад

100г крем шамфъстък

100г кадаиф

дребни шарени бонбони (може и без)

В купа се разбиват яйцата и 200г захар, докато захарта се стопи напълно. Млякото се затопля до хладко и в него се разтварят 1ч.л. захар, маята и мачата. Оставя се да втасва, докато се сгъсти. Сместа се добавя при яйцата. Налива се разтопеното масло и се разбива до еднородна смес. Брашното се добавя по малко, като се разбива непрекъснато, докато тестото поеме цялото брашно.

Готовото тесто се поставя в купа, която се покрива със стреч фолио, и се оставя във фурната с включена лампа да втасва, докато утрои обема си.

Втасалото тесто се премества в тава с висок борд и диаметър 22-26см. Формата отново се покрива с капак или фолио и се оставя да втасва 2 часа във фурна с включена лампа. Пече се на 180° за 50-55 минути. Оставя се да изстине.

Кадаифът се запича на сух тиган до златисто и се оставя да изстине. Шоколадът и кремът от шамфъстък се разтопяват и с тях се покрива козунакът. Поръсва се с кадаиф и по желание се слагат и шарени бонбони.

!!! Може ли без мача?

Може, тя е фасон.

Може ли без крем шамфъстък? Може, той е лигавщина.

Може ли с намси колко яйца?

Може, но личните решения са си лична отговорност за резултата.

РАЗМИСЛИ...

 

Днеска ми се скинаха дезгините на човечността, обожаеми. И си дадох сметка, че да имаш кураж е много повече от това да имаш, квото и да е друго.

Отдавна задоволявам първо душата си, след това обществото. Та, като ми се отъмна от ангажименти, просто турих всичкофона на безшумен режим, седнах на една маса с изглед и положих телеса на един стол. Поръчах си любима чаша и кръстосах краци под слънцето.

На другата маса седна сама една силиконена жена. Център е на моя пейзаж и се заглеждам. Със сигурност е била безкрайно красива преди да си плати едно несъразмерно обезобразяване на лицето и по тялото. Стройна е, с фини черти, с есмералдово зелени очи, висока. Замислям се какво може да я е накарало да си причини подобно нещо.

Това, което ме кара да дишам по-плитко е не външния й вид, а поведението. Стои в центъра на стола като статуетка, която е отместена от някой рафт, докато се забърше прах. Очите й шарят неспокойно. Нервно подръпва дрехите си, доста високо качесто, и ги намества, сякаш гънката на панталоните може да прецака цялата магия на това уродливо съвършенство. На всяка глътка кафе притиска устните си, за да е равномерно червилото. По едно време ме поглежда право в очите. Повдигам чашата за поздрав и се усмихвам. В първия момент се стъписва, но после се усмихва топло и наистина под маската има разкошен човек.

Става ми мъчно и гузно. Седя на стола в бара, все едно ми е бащиния. Чувствам се добре в кожата си, обичам се и се харесвам. Никога не съм била красавица според догмите на изкукуригалото общество, в което живеем. Но винаги съм била и съм прекрасна за себе си в собствените си очи. И това носи спокойствието да бъда такава, каквато съм. Това е кураж. Кураж, който вероятно не всеки носи у себе си по рождение. Или не е придобил в житейския си път. И се запитах как ли се чувства човек, който слага червило върху изтръпнали устни и прекарва живота си в подръпване на гънките... Човек, който има нужда от кураж.

Думите са сила и, вместо да се ползват за подигравки, може да се ползват за добро. Думите дават именно онзи кураж, сила и поглед от друг ъгъл. И да, комплиментите в първия момент стряскат. И да, добрите намерения плашат, защото не сме свикнали нито да имаме, нито да получваме. Но днес си обещах да не пестя и двете.