ПИЛЕ ПО ТУНИЗИЙСКИ #

 

У Наше Село Синема Бийч пари за регреси и хипнози не даваме. Ние просто чекаме да падне мъглата. И понеже сите сме много въздух под налегане, от налегането се образуват много пари и мъглата, като падне, е толко гъста, че не мое да си различиш и една мисъл от друга.

Сабалем излазам да се изтърчим с кучето и по път застигам Индийката. Зафащаме приказки, докато се изживеваме като състезателки по синхронно оденье и оп, засвирва у далечината кючек. Албанецо и селскиот ерген са излезнали да търчат. Само на тех кючеците са им сутрешни. Те зафащат по канала на реката, ние одиме зад них. Засрещат ни Бензинджията с кучето и Очиларо.

- Добър ден, бе момичета!

Споглеждаме се и се олендзваме. На четиресе, отпразнувани преди почти две годин, почваме да разбираме що бабичките грейват, кога им кажеме "момичета".

- Добър! Айде да ви водиме с нас къде високото...

Пождаме покрай един друг канал за напояване и па зафащаме с приказките. По едно време се ока отнекъде:

- Кои стеее? Къде стеее? Помогнетеее!

Смръзваме се и четиримата. Бензинджията е доброволец на Гражданска защита и поема веднага акцията:

- Ние сме Бензинджията, Индийката, Писателката и Очилароооо. Ти кой сиии?

- Тунизийката съъъм. На Мустака жена муу.

- Къде сиии?

- В каналааа.

- Къде в каналааа?

- Не знааам.

Сите сме с уши на зелеви листа и насочени като военни пеленгатори на морскио флот ( за тия, къде не знаят, пеленгатор е уред на военните за определяне на местоположението на обект спрямо север). Не може да разбереме къде е. Нормално. Тия, къде знаят къде е северозапад, стават капитани на кораби.

Безинджията ни прави знак да траеме.

- Тунизийкееейй?

- Квооо?

- Имаш ли телефон у тебеее?

- Имам само торба за щафееел.

- В нея има ли фенееер?

- Ти побъркан ли сиии? Аз фенер не съм носила никогааа.

- Тогава говори и нема да спирааааш.

- Да не съм латернааа...

Тука вече Индийката не може да се страе:

- Цел ден не млъкваш. Аз у нас и с включена телевизия те чувам. Сега латерна не си. Само да излезнеш...!

Бензинджията обаче не поддава :

- Пей тогава една песееен.

- Има ли значение кояааа?

- Некоя по-дългааа. И нема да мърдааш.

- Джаааахааляааа махаляаааа, ахннн наахннн...

Тя ока, ние одиме и я намерихме. Слезнала по слога на канала да си набере млад щафел и се търколила у тинята. Добре, че е немало вода, ше я отнесе у Венеция директно.

Бензинджията вика:

- Строявайтв се! Ше правиме верига. Я пръв после вие двете, Очиларо горе, та да държи контра.

И докато слете надолу, се свлече по дзадница и седна у тинята. Ами сега? Очиларо прихна, извади телефон и звъни на Кметко:

- Очила ли немаш, та звъниш у тъмно, бе?

- Зимай тракторо със зъбата уста и идвай на високото. Са ше ти прата точка къде сме.

- Ма, кво е станало?

- Тунизийката брала щафел. Сега са с Бензинджията у канала.

- Ма, са живи и здрави?

- Да, бе. Ела да ги извадиш!

Нема и петнаесе минути, добръмча Кметко. Спущи зъбатата уста у канала. Тия двамата седнаха като на виенско колело и ги извади на пътеката. Колко й чу главата на Тунизийката, само она си знае горката. Она трая, трая, па вика:

- А да ви вода дома, да ви дам земни ябълки, да си сготвите за вечера. Те ми беха план Б. То се е видело, че щафел днеска нема,а така ми се ядеше...

Та, ако се случи, да имате план, обожаеми, пригответе си и резервен. Никога не се знае ни кога ше паднете у тинята, ни кой ше ви извади от нея... у секакъв смисъл.

Продукти за 4 порции:

1 пиле

700 - 800г земни ябълки

1 лимон

2 глави лук

200г черни маслини

2 домата

30г магданоз

30мл зехтин

куркума на прах

джинджифил на прах

черен пипер

сол

Лимоновата кора се настъргва и се оставя настрани. Пилето се измива, отцежда и се нарязва на порции. Земните ябълки се обелват разполовяват се и се слагат в купа с вода и отцедения лимонов сок.

В тиган с висок борд и капак или в тажин се налива олиото, слага се 1ч.л. куркума, 1ч.л. джинджифил 1ч.л. сол и черен пипер на вкус. Всичко се разбърква и в тази смес се овалват парчетата месо. Слагат се на среден огън под капак и се обръщат от време на време за около 20 минути. Слага се лукът, нарязан на луни, и се оставя да ври за 10 минути. Добавят се отцедените земни ябълки, маслините и магданозът. Слага се сол на вкус и се наливат 2ч.ч. вода. Оставя се даври на тих огън и под капак, докато ябълките омекнат напълно и остане само сос. Ако е необходимо, се долива по малко вода. Накрая ястието се поръсва с настърганата лимонова кора.

САРДИНСКИ НАДЕНИЧКИ (без глутен) #

Вчера, обожаеми, се замислих, че я съм много възпитан човек. Кога никой не ме закача и не се опитва да ми мине оградата на душата.

Ма, много е досадно, кога на некой не му е ясно, че душата е като къща. И как сека къща си има двор и тоя двор има ограда, така сека душа си има двор с ограда. И не е добре да минаваш зад нея, щото я ше те погнат с тоягата, я ше отвържат кучето и ше ти сбере багамата.

Та, ако искам некой да ми се расожда по душата, ше размета дрора, ше тура софрата и ше го чекам още на спирката на рейса насред село, та да се не затрие. Ако не, не понасам да ми роват из душевния мир с въпроси. Те тука малко от по-популярните:

- Ти омъжена ли си?

- Само в събота и неделя.

- Колко време ше си останеш?

- Колкото е редно човек да си седи дòма?!

- Мъжът ти с какво се занимава?

- С шишета.

- Произвежда или продава?

- Купува и пие.

- Ти къде точно живееш?

- До магистралата.

- И какво работиш?

- Хубава жена до магистрала какво може да работи според тебе?

- Ти ли беше нощеска в три часа с един мъж в една кола?

- А ти къде беше у три часа нощеска, та ме виде?

- Това дете на кой се е метнало толко хубаво?

- Целото е на мъжа ти.

-Колко далече живее майка ти?

- От тебе колко по-далече, толко по й е добре.

И още, и още...

У Наше Село Исланд Лайф, така към средата на острова, има села от десетки години без кмет. И по оградите има набучени глави от кукли, та да се знае, че зад оградата не е добре да се минава. Е, как да не ги харесва човек сардинците? М?

 

Продукти:

500г говеждо месо

500г овче месо

1 лимон

2-3 скилидки чесън

1ч.л. захар

250 мл червено вино

черен пипер

сол

Месото се смила няколко пъти в машина за месо. Добавят се настърганата лимонова кора и лимоновият сок с разтворената в него захар. Слагат се пресованият чесън, сол и черен пипер на вкус.

Каймата се меси, като се добавя по малко червено вино, докато стане гладка и стегната смес. Сместа се разстила на правоъгълник с дебелина около 3см. Нарязва се на същата ширинаи дължина около 6см.

Готовите наденички се нанизват на шишчета за месо. Намазват се със зехтин и се пекат на фурна или на скара около 30 минуто или докато се зачервят. Гарнират се със зелена салата.

ЛЕВСКИ

 

На бесило увисна

моят кратък живот.

И това ли не стигна

да бъдем народ?

Гарвани грачат.

Но кой ли ги чува?

Един майка продава,

друг душа си купува.

Стои си бесилото

с цветята под него.

По празници снимки -

лъскави ласки за его.

Народът опримчен

спи сън безтегловен.

За своя тежък хомот

не се чувства виновен.

Срещу злото ни дума

Да мълчи му приляга.

Изтича му времето,

а примката стяга.

Народе, роб не бъди!

Свободата обичай.

Със сълзи в очите

те тебе заричам.

Да опазиш България

с любовта си човешка

и да пребъдеш!

Заклевам те!

Левски

ЕГИПЕТСКО ПЯСЪЧНО РЕВАНЕ #

Пия следобедно кафе, докато тъка на три стана. Вънка ше вали за стотен път днеска, а душата ми има нужда от плаж. Щото плажът е отговор на секви нужди...

Ако имаш нужда от сближаване, ходи на плажа. Там винаги ше се намери некой да си опне кърпата аха връз твойта.

Ако имаш нужда от разбиране, ходи на плажа. Там винаги има некой, кой да не те остави на мира, докато не земеш да му приказваш.

Ако имаш нужда от ментален рестарт, ходи на плажа. Там винаги ше те чека некой, кой да те омаа с топката за воден волейбол у главата.

Ако имаш нужда от търпение, ходи на плажа. Там винаги ше е дошло некое подтичкващо девойче, кое да те нафърля с песък, докато лежиш.

Ако имаш нужда от хармония, ходи на плажа. Там винаги ше се намерат барем три пищяши деца.

Ако имаш нужда от медитация, ходи на плажа. Там винаги има чадър с две стрини, къде не спират да дуднат монотонно некви мантри.

Ако имаш нужда от естетика, ходи плажа. Там винаги мое да се нагледаш на колекция от наврени гащи и разпасани горнища.

Ако немаш нужда от нищо, ходи на плажа. Там нуждата сама ше се появи! И дано не е голема!

А ако на твоя плаж е зима, у Египет не е. Мхм!

 

Продукти:

3 яйца

180г захар

200мл фъстъчено олио (или слънчогледово)

200мл прясно мляко

300г грис

100г оризово брашно

1 бакпулвер

сироп:

300мл пресен сок от портокали + 1 лимон

200г захар

глазура:

200мл подсладена животинска сметана

декорация:

50г сухи плодове по избор

В купа се слагат яйцата и захарта. Разбиват се на гъст крем. Наливат се олиото и млякото, слагат се грисът и оризовото брашно, добавя се пресятият бакпулвер. Разбива се на висока степен около 3 минути. Сместа се пече в тава с диаметър 30 - 32см на 180° за около 35 минути или до суха клечка. Готовият блат се оставя да изстине.

В тенджера се налива портокаловият сок и се добавя захарта. Слага се да заври за 5 минути. С горещия сироп се залива блатът.

Сметаната се разбива и с нея се намазва студеното реване. Поръсва се с дребни парченца сухи плодове.

ПЛАНИНЦИ И ПЛАНИНАРИ

Гледам планината и си мисля...

Тези дни изчетох много написано за това как планинарите и пещерняците пазели планината, как я обичали, как я стопанисвали. И много се смях. Бива да се пишат глупости, ма чак толкова... Да пазиш, да стопанисваш и да обичаш означава да полагаш грижи.

От много години наблюдавам човеците, дето ходят из горите и се чудят къде с едната си ръка да забодат навитото знаменце от джоба си, докато с другата държат канче с бира. Всичко това запечатано в двайсет кадъра, от които лъха някаква комична гордост. Не са изследователи, не са репортери, не са фотографи, не са работници към горското, не са лесничеи. Просто хора, тръгнали за собствено удоволствие някъде.

Има много голяма разлика между планинец и планинар. Планинецът е човек роден и израснал в планински район. За него планината е дом, планината е жива, има душа и може да говори. А той я разбира, помага й и я обича тихо и далече от хорските погледи.

Планинарът е обикновено градско чедо, расло върху плочки и прочело някоя и друга книга, преди да се провъзгласи за любител, ценител и чак пък пазител на планината. Планинарът обича себе си в планината.

Планинецът носи секира, за да почисти някой дол, където пият дивите животни, реже копривата, за останат корените и бере гъбите в кошница с дупки, за да се разпръскават спорите, докато ги носи. Копае леко около малките дръвчета, за да се задържа дъждовната вода и да оцелеят.

Планинарът носи тесла, за да закове палатката си, маркова раница с петстотин приложения, американска бракониерска шапка, посуда за малък хотел, машинка за мачкане на бирени кенчета, фотоапарати последен писък, бинокли, фенери за ръце, крака, глава..., радио със слънчеви батерии, в редки случаи чувал за боклуци и поне още пет броя пазители на планината. Цял антураж от ненужности и цяла група битняци. Нещо полезно? Нещо за планината? М!

Навъдиха се безброй школи за битняци и сертифицирани курсове "Как да оцелеят битняците в планината" и нито един "Как да оцелее планината след битняците". Да обичаш планината не е като да обичаш собствения си задник, независимо колко си инвестирал в сертификати, за се заблудиш в обратното.

 

ЗАДУШНИЦА

Дълго време Задушница ми беше празник. Баба готвеше вкусни работи, обличахме си хубави дрехи и отивахме на гробищата. Разпъвахме софра върху един от гробовете, ядехме ние, давахме на знайни и незнайни, те даваха нас и приказки, приказки...

Малко им завиждах на умрелите. Като умре прадедо Минче, мама ми каза, че отива при баба ми Куна и ми даде да му сложа цветя да й носи и да й каже, че не ме е дочакала, но съм добре. Той можеше дa отиде, аз не. А и баба все викаше "Ако знам, че мама е жива през девет планини в десета, боса у сред нощ бих ишла, ама...". Значи смъртта означаваше да можеш да си ходиш, къде си щеш. И все всички разправяха, че на Задушница умрелите идват при живите. И аз чаках. От нашите не дойде ни един. А така ми се искаше да ги вида... Но Задушница си оставаше празник.

Едва, кога понесох кръста на чичко, разбрах, че Задушница е синджир от хора на врата на душата и всеко опело го скъсява с една брънка и го прави с една вощеница по-тежък. После дедо, баща ми, леля, братовчека ми... Синджирът е все по-къс и тежък, но животът продължава и е привилегия да се живее.

Задушница е оня празник, на който не си забравил за кого на прелееш и има с кого да изпиеш останалото вино. Светлина за мъртвите и наздраве за живите!

 

ТРИФОНОВ КЕКС С БОБ

Вчера правих меню за един ресторант. Хубаво е, забавно е, но е сериозна работа и удоволствието застава зад техническата част. После иде ред на личното време с моите си човеци.. Е нема такава убавиня!

Много си обичам човеците. Човечните най - много. Щото винаги, кога си помисла "Край! Нема смисъл от тоя свет, то се свършило.", се появява некой човечен човек, казва две думи и светът пак си става едно добро место.

Снощи прочитам "Ако измислите един сладкиш с боб, ще направя на моя Трифон... Ако му направя сладкиш(с боб), ще ме обича повече". Това от едно момиче с посребрели коси. Нема да я обявявам, тя ако иска, ше си каже. Добре, обожаеми, според Вас как се удържа на подобно нещо? Мхм! Никак. Та станах сабале и айде. За Трифон и за любовта...

 

Продукти:

300г сварен червен боб

5 яйца

200г захар

100мл олио

50г горчиво какао

200г брашно

1 бакпулвер

Бобът се пасира на крем. В купа се слагат яйцата и захарта. Разбиват се до побеляване. Добавят се олиото, бобът и пресятият бакпулвер. Разбиват се за около 1 минута. Добавя се пресятото с какаото брашно. Отново се разбива много добре.

Сместа се слага във форма с 28-30см диаметър и се пече на 180° за около 35 минути или до суха клечка.

!!! Може и с бял боб и вместо какао, още 50г брашно.

НАЙ-ЛЮБИМОТО ВРЕМЕ

Най-любимото време - кафе на крак и няколко минути за размисъл.

И доброто, и лошото тръгват винаги от вкъщи, обожаеми. Преди малко, се сетих за баща ми и ми стана хем смешно, хем ясно, че е вярно твърдението "първите седем са последващите седемдесет".

Баща ми беше човек, изтъкан от безбрай дефекти, но ме научи да не позволявм на себе си да бъда добра с никой, който не го е заслужил. Научи ме да не позволям вмешателство в работата ми, в живота ми, в душата ми. Научи ме,че ръченицата е прекрасен танц, който се танцува на мегдана, никога върху моята глава.

Ако имаше в тоя свят секта за развеначаване на всеки култ към нещо, баща ми щеше да е Гуру. Не знам дали ненавистта му към култа беше дошла от това, че сестра му се бе загубила из тези манипулативни тунели, въвличайски със себе си и детето си, и не можаха да излязат дори след смъртта си. Може би. А може пък човек да се ражда със способността да пази себе си и просто трябва да я развие и да се научи да борави с нея. Безброй пъти съм му била благодарна за това, че мога.

Радчето винаги е била прекалено добра с всички. Най-много с тези, които най-малко заслужават. Каквото и да си й направил, ако си паднал на улицата и имаш нужда от вода, тя ще се наведе и ще ти даде да пиеш. Ще забрави мигом нанесените поражения, някои от които с пагубни и необратими последствия, и ще бъде до теб, давайки ти последния си залък, за да оцелееш. Баща ми не. И не защото не беше алтруист. Просто добрината бе насочена към онези, които я заслужаваха. До ден днешен бих извадила залъка от устата си, но знам точно за кого. А това спестява много разочарования.

После се сетих за една случка и не се разсмях, само защото да се смееш сам на публично място е сериозна диагноза.

Бях на около десет. Баща ми работи шофьор на камион в строителна фирма. С него винаги са чичо Марин и още един, не помня как се е казваше. Чичо Марин беше невероятен разказвач. И като се прибави удоволствието, че половината думи бяха на български и половината на цигански, чудо! Любим ми беше разказът как са го яли жив дървениците в затвора и Девлата (Господ) го спасил.

Един ден идват да ме вземат с камиона от училище, да ходим до сметището, да оставим камиона на Сточна гара и с баща ми да ходим да ядем пици на Станкето (Ломско шосе).

На връщане от сметището ни погва дъжд, а чичо Марин се заема да превърне баща ми в Божи раб:

- Милене, ти требва да верваш на Девлата, брат ми.

- Марине, не ме занимавай с глупости!

- Ааайй хафтеее! Как Девлата са глупости? Той е над всичко, бе!

- Като е над всичко, остави го да си седи там. Ние с тебе имаме друга работа.

- Ма тая работа пак Девлата я дава.

Баща ми отбива и спира.

- Слезни и мини от мойта страна, брат ми. Да видиме нещо.

- Да не спускахме гума?

- Не, не. Мини от мойта страна да видиш.

Чичо Марин слиза и застава под вратата на баща ми с въпросителен поглед гумата. Баща ми отваря прозореца и с най-спокойния тон:

- А сега се седи тука и чакай Девлата да дойде и да те закара до дома.

И потегли, сяшаш нищо не се е случило.

- Тати бе, как ше го оставиш?

- Ми, е така. Нали виждаш как.

- Ма, ше го намокри.

- Девлата ше го изсуши.

- Недей, бе Миленка брат! Върни се! - умолително започва другият човек.

Той така, ние иначе... Чак на караулката обърна и се върнахме. Седи чичо Марин и пуши. Баща ми слиза:

- Ако искаш да сме приятели, Марине, твойта Девла у твойто шарó. Аре, качвай се, преди да съм превъртел!

И ей там, обожаеми, на пътя за сметището, си остана възможността някой да ми наложи възгледите си. И там вероятно е дошло разбирането, че винаги трябва да съм онзи Гуру, на когото иска да прилича детето ми, защото едно дете се учи да е нормално, само когато има от кого.

 

КАРНАЧЕТА СЪС ЗЕЛЕНЧУЦИ (без глутен) #

Кога нещо съм си харесала у бижутерницата, турам на масата червения фенер и за ядене нещо, къде много обича Самурайко. Видите ли червената латерна, да знаете, че е на големи преговори.

Те го, иде снощи Самурайко. Прегръдки, целувки... :

- У, гейше, как хубаво си сготвила! Нема друга като тебе.

- За радост на земното кълбе нема.

- Наш кво? Резервирах за събота празнични куверти у Намайнаси Гуляй Бийч.

- Е що празнично? Кво е в събота?

Тука много изненадано подигам вежди и гледам аха нeвинно.

- Е, Свети Валентин е.

- Ооо, то па един празник... Ти сега да не земеш да се чудиш кво да ми подаряваш?!

- Не се чуда. Начудих се отдавна и даже съм го купил.

- Верно ли? Кво ми купи?

- Книга.

- Каквоо?! Книга?!

- Да, книга. Що гледаш така?

- Изненада ме.

- Верно ли?

- Верно, ми! Три написах, още не съм смогнала да ги прочета, ма най-напред ше прочета твойта. Аз мислех, че си ми купил златното сърце на Тифани, това с камъните, къде си харесах в бижутерията.

- Кое? Онова усуканото?

- Да, ма нема значение. То до осми март нема да свърши надявам се. Па и да свърши, не може човек да има сичко ма тоя свет.

Глупости! Човек може да има сичко и отгоре, сал да знае как. Мхм!

Продукти за 2 порции:

400г карначета

1 глава бял лук

2 червени чушки

150г гъби Кладница

150 г замразен грах

200г зелени маслини

1 скилидка чесън

20г пресен магданоз

1с.л. зехтин

сол

В дълбок тиган с капак се слага зехтинът, нарязаният на кубчета лук и нарязаните на по-едро чушки. Поръсват се с малко сол и се задушават под капак на среден огън за около 10 минути. Добавят се гъбите, нарязани на едро, и грахът. . Разбърква се и се оставя да се задуши за още 5 минути.

Карначетата се делят на две равни части и се навиват на "охлюв". Нанизват се на шишче за скара и се набождат многократно с клечка за зъби от двете страни. Слагат се в тигана със зеленчуци и се добавят маслините, магданозът и пресованият чесън. Ако маслините са солени, не се добавя повече сол. Ако не са, се посолява на вкус и се оставя да ври 15 минути под капак на среден огън.

 

СЛАДКА ИЗВАРА (без глутен и захар) #

Вчера мера стар костюм.

Пъшкам, охкам, закопчавам...

Леле! Изглеждам като гюм!

Ботеро чак би се отчаял.

Надевам къса, черна рокля.

Ох! И тя едвам ми става.

Огледалото се киска злобно:

- Гюм в черно пак гюм остава!

Отчаяно пребрисвам сълзи.

Не на море, ше ида на пустиня...

Божкей, как се превръща гюм

за три месеца в богиня?

Това начало е, не край.

На мене си дължа отплата.

Обещавам си да се обичам

и турам ципа на устата!

 

Продукти за 8 порции:

800г безсолна извара

8 яйца

1 настъргана кора от лимон

1 настъргана кора пт портокал

100г нискокалорични стафиди

10 капки течен подсладител

1 с.л. течен шоколад без захар

Яйцата се делят в две купи на жълтъци и белтъци. Жълтъците се разбиват с подсладитела. Изварата се слага при жълтъците през цедка, с помощта на лъжица, за да бъде съвсем фина ( !не се заменя с рикота, защото в нея има много вода! ). Добавят се плодовите кори. Разбива се на крем.

Белтъците се разбиват на твърд сняг и се слагат при изварата. Разбърква се на ръка. Добавят се стафидите и отново се разбърква. Сместа се слага в тава с 26-30см диаметър, застлана с хартия за печене. Пече се на 180° около 30 минути или докато се зачерви добре и е напълно стегната. Оставя се да изстине и се декорира с течния шоколад.

!!! Във вариант със захар се използват 8с.л. захар, класически течен шоколад и стафиди.!!!

КОШНИЧКИ ЗА СВЕТИ ВАЛЕНТИН (без глутен и захар) #

Са, аз нещо тука да кажа... Ден на влюбените е един ден у годината. И на него некак мое да се изложи човек и даде на некой парцалена мечка, сърцевидни ненужности и торти със скрито съобщение, къде отлепиш тиксото, па го ближеш дваесе минути, та да не иде зян половината сметана. После се стъмни и на кой му се отвори парашутът да си развее червените гащи и да се поцалива, добре. Другите отиват зян. И после кво?

Почва се едно мислене, па въртене, па боксуване като у калта по нанагонището, кога вали. Тая работа с нишаните е действала, кога ората не са имали кво друго да прават. Па са се гледали у очите, па са идели на танци. Са кви очи, кви танци... Некой у Торонто умира за некоя у Тутракан. Некоя работи денно време и душа дава за некой, къде блъска нощно... Примери за разминаване бол. Най-много некой от двамата пущи нещо у социалките, другио го ареше. Пу пу! Да не са ни уроки на задеването!

И с тия съобщения... Ако се проведе конкурс за разказ от седем думи, ше ида да го спечела с "Двеста съобщения и ни едно от него/нея". Живееме със сичкофона у ръка и се молиме да изкламбуца правилно. А като кламбуцне, четеме първо на падащото меню, па след два часа официално, та да си придадеме важност и да обмислиме кво да напишеме.

На Свети Валентин и Купидон не им остава друго, освен да нанижат шишчета от сърца на стрелите и да си отворат бутилка тъмна Барбера, та газираното да поразкара тегавината от целата тая липса на любов по кълбето от страх да не се изложиме, да не досадиме. Ако на некой си му важен, не му пречиш и на погребението на деда му. Ако не си... То се види и от самолет.

Кога ти е некой на сърце, без разлика след три дена или трийсе годин, требва да земеш не парцалени мечки, а мечи кураж. И давай смело! Изтъпанчи му се отпред и речи ребро с пет приказки:

- Слушай са, ние с тебе нема за кога да се мотаме. Тоа живот не е безкраен. Довечера се нагласи и у седем ше мина да те зема.

Точка! Лесна работа и работи. И нема значение мъж ли си, жена ли си.

Живееме у толко забързан и прашен свет, че не немаме време да дишаме и не смогваме ни да се гледаме у очите, ни да си кажеме пет думи спокойно. Какво па остава за хабери и нишани. И ако чекаме некой у тия светски шум и прах да забележи, че сме го погледнали под вежди или ше му е интересно да чека пън да живне половин век, ше си умреме сами. Ако не сами, то с тия, с кои живееме от любов, а затънаваме у ежедневности и скука. Нема смисъл.

Любовта е като споделено вино и виното е като споделена любов, ма и за двете требват двама души у една вселена! А това си е работа и акъл. Рипайте и да действаме! До свети Валентин ше сколасаме.

Иначе едни пасти правих.... За естрогена нали...

 

Продукти за 12 кошнички:

300г брашно от лешници

150г боровинков мармалад без захар (за кето почитателите нека е без въглехидрати)

Пълнеж:

300мл животинска сметана

5 капки подсладител

1 доза стабилизатор за сметана

Декорация:

30г шоколад без захар (за кето почитателите 100% какао)

20г сушено годжи бери

В купа се поставят ядковото брашно и мармаладът. От тях се омесва тесто. Оставя се настрани за около 20 минути. Дели се на 12 равни части. Всяка част се поставя в силиконова формичка за кексчета и се разстила равномерно в същата форма. Пекат се на 180° около 25 минути или докато се стегнат и се отлепят от стените на формите. Кошничките се изваждат и се оставят да изстинат.

В купа се слагат сметана, подсладителят и стабилизаторът. Разбива се, докато сметаната се втвърди. С нея се пълнят кошничките и се декорират с разтопен шоколад и годжи бери.

!!! Без глутен и без захар не значи "нискокалорично". Една кошничка дава енергия от 270 калории.