* АРАНЧИНИ БЕЗ ГЛУТЕН

   У наше село се е зародила дипломацията. Просто нема къде другаде да е! У наше село всички гледаме като пребозали и само кимаме като свенлива манастирска послушница, кога некой ни казва нещо. А кога некой ни пита, само подигаме веждички къде небето и свиваме раменца. Една нощ се изтрепаха индийците. Цела нощ се млатиха. С колове се гониха. Беше у сред лето. Ни некой чу, ни некой виде. Сал полицаите, ма те щот са селски клюкарки и одат от село на село като еничари да се мешат на у дипломациите.
   И как си метем един ден, иде французойката. Тя е царицата на дипломацията и ми вика:
  - Аа, добре, че те видех!
 - Що? Да не немаш нужда от нещо?
 - Имам. Требва да те питам!
 - Давай! Целата съм потънала у отговори.
 - Ма вие сами ли живеете?
 - Е с кой...
 - Не...,щото вчера дойде сестра ми и ми каза, че говорила със свекървата на хлебарката, тя нали е е приятелка с майката на фризьора, та били говорили с тия от културния център, че у вас имало некакви двама души с черна кола, нова.
 - Е това са нашите, бе.
 - Ааа, вашите. Ние мислиме сте продали къщата. Не знаехме, че са сменили колата. Сега ше хода у кафето и ше кажа.
 Дипломатично се усмихнах, па си влезнах да пържа аранчини.
Сициалианските аранчини ( в превод  ''портокалки'') казват, че са дошли от арабите, къде са били у Сицилия и си е било ориз с шафран и овча кайма. После са попаднали у гурме разхола, ма и днеска са си с основа ориз, шафран и кайма или шунка .

Продукти:

300г ориз
600мл вода
1 доза шафран
сол
50г пармезан
1 яйце

плънка:
2 скилидки чесън
5 маслини
200мл доматено пюре
100г шунка
зехтин
сол
босилек
150г кашквал

панировка:
брашно от елда
брашно от ориз
2 яйца
олио

 

* СПАГЕТИ С МЕРЛУЗА

  
   Оххх, много е модерно да се съчувства онлайн. Некой си  си среже пръст, изпише го по компютъра, други пестин непознати се тръшнат у коментарите  ''олелеее мамиицеееййй, мене ме боли повече''. Верно ли, бе?! Хък пу, да не са ни уроки на солидарността! Направо сме увъртели до гушата у човечност. И то некаква виртуозна човечност, не каква да би. Направо "Примавера'' на Ботичели пасти да яде пред идилията на картината на онлайн солидарността. Сакън само да затвориме лаптопите, оти ше се сгромоляше сичко. Изобщо не знам у целио тоя рай, откъде се зимат тия самотни старци, тия съдещи се братя, тия непознаващи се роди, тия озверели и оскотели комшии, тия приятели завистници и така моем да си редим до сабале, ма хич не ми е по сърце да се въртим у хуманност (много модерна дума също), предпочитам да въртим спагетите на вилицата.


Продукти за 2 порции:

200г спагети
1 филе от мерлуза
100г пресен спанак
1 филия хляб
1 скилидка чесън
зехтин
черен пипер
сол

Филето от мерлуза се запича от двете страни с малко олио и сол на тиган. Оставя се да изстине и се раздробява. Мерлузата може да се замени с всякакъв вид риба. Спанакът се сварява в подсолена вода и се оставя да се отцеди и се поставя в съд за пасиране. В тиган с малко зехтин се слага пресованата скилидка чесън и се запържва до златисто. Готовото олио се добавя към спанака. Добавят се сол и пипер на вкус. Пасира се на крем. В същия тиган отново се слага малко зехтин и се добавя хлябът, раздробен на трохи. Трохите се запържват до златисто.
Спагетите се сваряват в подсолена вода според указанията на опаковката. Отцеждат се и се сместват със спаначения крем. Сервират се поръсени с парчета мерлуза и хлебни трохи.

* ШОКОЛАДОВИ ЕКЛЕРИ

  
  Секи ден е ден на намсиквоси. По католически повече на родата, по нашенски - повече на имената и по-добре! Каквито сме китни, вързали на рода, требва да удвоиме календара, та да стигнат дните за свако, калеко, чинко, лелинчо, чичко, чиче, вуйчо, тетинчо и кръстникът и техните нежни половинки. Са, кво нежно има у стрина, не знам. После требват дати за ден на кака, зълвата, етървата, снахата, девера, зета, шурата, баджанака, сватята, кумовете, кумците, заварените, доведените, затечените и природените... На рода нема кой да ни мине! И ясно се знае кой кое.
   Тука, по нашата католическа околия у неделя е  Свети Йосиф, ден на бащата и се ядат пържени еклери по традиция, печени по модерному. Я се строих у модерните, щото легендата разказва как Йосиф събудил Мария да тръгват за Назарет и преди да тръгнат, пържил мекици за по пъта. Ми... малко ми идва нанагорно да повервам, затова едни шоколадови еклери.

Продукти за 16 броя големи еклери или 30-32 средни:
250г брашно
50г горчиво какао
250мл вода
250мл прясно мляко
200г краве масло
1к.л. сол
1с.л. захар
7-8 яйца

В тенджера се поставят водата, млякото, маслото, солта и захарта. Тенджерата се слага на среден огън. Щом се стопи маслото и течността заври, се добавят какаото и брашното. Бърка се с дървена бъркалка енергично, докато тестото се оформи на топка и се отлепи от страните на тенджерата. Готовото тесто се оставя да се охлади и едно по едно се добавят яйцата, при напрекъснато бъркане. Готовото парено тесто се поставя в платнен или найлонов плик с гладък или назъбен шприц накрайник и върху хартия за печене се шприцоват кръгове от тестото. На снимките са по шест в тавата на фурната. Размерът е по собствена преценка.

   Еклерите се пекат на 200° с вентилатор. Щом се готови се оставят да се охладят, разрязват се на две и се гарнират с крем по желание. На снимките е класически сладкарски крем, разбит с маскарпоне.
 

* ФОКАЧА С КЕФИР, ЕЛДА И ЦАРЕВИЦА

  Я съм сигурна, че ако си спрем сичките телефони, Радчето ше намери начин да ми звънне я по душа, я по слушалката на маркуча за поливане. Ако и там ме нема, ше долети да види дали умирам или съм умрела, щот кво друго мое да стане, та да не й отговарам. Оня ден приказвахме има нема час и нещо, затворихме и след половин час звъни. Дигам:
  - Ооооо, Цонкей! Къде си, ма? За кво звъниш пак? Що сакаш?
  - Па те чуя...
  - Кво ше ме чуваш? Мене си ме отчувала преди дваесе годин. Земи ми чувай две вакли овци с ягнища по миланското ливаге.
  - Па и овци ше ти отчувам, ма забравих да те питам дали искаш да ти купа чорапи.
  - Ма кви чорапи?!
  - Чорапи, бе Дивчо! Чорапи за стъпала.
  - Не бе, аз си имам и чорапи, и стъпала. Са меса тука, не ме прекъсвай да сецваш.
  - Кво пак месиш, бе?
  - Фокача тренирам, като се довлечеш да ти опеча да си муаш.
  - Ееее добре, ше доа тогава. Ма чорапи да ти зема ли? Има сиви, черни, и бели...
  - Оффф добре, земи от сичките да не свършат и те чекам на фокача...

 Продукти за 1 доза квасец:
200мл кефир
1с.л. мед
50г брашно от елда/гречка
50г фино царевично брашно

Медът и двата вида брашно се поставят в купа. Добавя се кефирът. Разбърква се много добре, покрива се с плат от дишаща материя и се остявя да втасва 48 часа.

Продукти за фокача:
1 доза квасец на 48 часа
400г бяло брашно
50г брашно от елда/гречка
50г фино царевично брашно
150мл прясно мляко
1 с.л. захар
10 г сол
200мл слънчогледово олио

Ако се меси в машина за хляб, всички продукти се поставят в машината за хляб и се меси тесто на програма 'тесто за прясна паста". Ако се меси на ръка - разбъркват се сухите съставки, прави се 'кладенче' и в него се поставят течните, омесва се меко тесто. Готовото тесто се поставя в съд с капак или се покрива с найлон и се оставя да втасва 48 часа на тъмно и стайна температура при температура до 25 градуса, над 25 градуса - 24 часа в хладилник и 24 извън него. Втасалото тесто се разстила в тава с олио, като се оформя с притискане с възглавничките на пръстите и отново втасва 48 часа. Пече се на 180° до зачервяване.

ЦАРЕВИЧНИ ПАЛАЧИНКИ ***

 

Обръщам си палачинките и си мисля, че се чувствам точно като Слънцето. Не бе, не защото съм като Луи ХIV! Просто със Слънцето знаем, че няма втори шанс за първо впечатление. Знаем, че хората ти се радват много, когато не са те виждали дълго време и спират да го правят, ако това се случва всеки ден. Знаем, че след ахкането идва охкането - че няма да ги огрееш, че няма къде да се скрият, ако ги вземеш на мушка, че стават червени като ги гледаш право в очите, че никакви облаци не могат да те спрат, че залезът е само момент за почивка, че всички цветове на вечерна премяна ти стоят прекрасно, че си оставаш себе си без значение от географската позиция, че ги заслепяваш, когато прекалено дълго се вгледат в теб и че грееш заради и въпреки. Та обръщам си палачинките и си мисля...

3 яйца
250 мл прясно мляко
250 мл вода
30 мл олио
200 г фино царевично брашно
50 г семена от чиа

Всички продукти се поставят в голяма купа. Разбиват се на висока степен за около минута. Сместа се оставя д апрестои 15 минути. Върху сгорещен тиган се разлива по малко от сместа. Палачинките се пекат по 30 секунди от всяка страна

* ОРЕХОВА КЕТО ТОРТА С ШАФРАНОВ КРЕМ

    Ветераните у кетото отдавна се отказахме да пишеме ''кето у рецептите'', щото и кетото стана бетер дюнерджийски бизнес. Кой остане без занимавка, става специалист и стана страшно. То не са гуми, то не са алкохолени шекери, то не е чудо. За калории нема изобщо да отварам дума. Само софийската мелница не е пуснала кето брашно от еритролена пшеница. И така да стане рецепта за хлеб : пестин грама еритролена пшеница, пеесе грама ксантова гума, две кила кокосово брашно и четристин грама карфиол...И кашу!!! Поне кило кашу, киснато месец под месечина. Нема ли кокос и кашу, не важи! Не е смешно! Преди всички кетото е за епилептици, диабетици и чак тогава за по декар г...зици. Е тука пущам едно ретро класическо кето с маскарпоне, щото ''подкиселена сметана'' не съществува у речниците на съвременната кето кулинария. Те на... Орехова торта с шафранов крем!

Продукти блат:

200г смлени орехи
100мл прясно мляко
4 яйца
1/2 бакпулвер без глутен

Крем:
250г маскарпоне
250г кисело мляко
1 доза шафран на прах
подсладител по желание
бял или черен сусам

 Яйцата, орехите, бакпулверът и млякото се поставят в купа. Разбиват се много добре, поставят се е подмазана с няколко капки олио силиконова форма с двоен борд и се пече на 180°. Белтъците не се разбиват на сняг отделно, за да не е сух блатът! Готовият блат се оставя да изстине напълно.
 Шафранът се поставя в киселото мляко и се бърка, докато се разтвори напълно. Ако се ползва подлсадител, той също се разтваря в млякото. Готовото мляко се смесва с маскарпонето и се разбърква добре на ръка.
Кремът се поствя върху блатът и се поръсва със семена.

Хранителна стойност в 1/8 част
Kcal 351
Протеин 14,3г
Въглехидрат 9,33г
Мазнини 28,3г

* ТЕСТО ЗА ПИЦА С КЕФИРЕН КВАСЕЦ

 

   Секи път, кога омесим некое ново тесто за пица, ем се фръцкам около него като квачка, кога снесе яйце с два жълтъци, ем се заливам от смех. Са много знам да предавам фасони колко да е кисел квасецо, па колко да е дебело тестото, па кой кашкавал от каков цвет крава е, па колко да не се огъва парчето на връо на равнобедренио тригълник, къде опуквам с ръце, щот пица с прибори е само за пишман гурмани. А некога най-големио гурме ден беше, кога с баща ми спреме таксито на булевард Станке Димитров у столичнио квартал Надежда и тежко, тежко влезнеме у първата квартална пицария, едно ламаринено бунгало - синьо и червено, и си поръчаме специалитето на заведението - пица с кренвирш! Абе, сички софиянци сме големи гурме ценители, ма у Надежда сме съдали авокадото и сме го заложили като основа на сосовете за дюнер!

Продукти за квасеца:
150мл кефир
1с.л. мед
100г брашно

Кефирът се поставя в купа. Добавят се медът и брашното. Разбъркава се много добре и купата се покрива с парче дишаща материя. Оставя се да ферментира 48 часа.

Тесто:
500г брашно
1 доза квасец
150мл вода
5г сол
20мл олио

 Ако се меси в машина за хляб - първо се поставя смесеното със солта брашно, след това течните съставки. Меси се на програма ''тесто за макарони" с продължителност 15 минути. Ако се меси на ръка - Прави се кладенче с от смесеното със солта брашно, в което се слагат останлите съставки. Омесва се меко тесто.
  Готовото тесто се оставя да втасва 48 часа, размесва се и се оставя да втасва още 12 часа. Разточва се с брашно на тънка платка.
***Посоченото количество е за два броя платки с размер на тавата на фурната***