У наше село се е зародила дипломацията. Просто нема къде другаде да е! У наше село всички гледаме като пребозали и само кимаме като свенлива манастирска послушница, кога некой ни казва нещо. А кога некой ни пита, само подигаме веждички къде небето и свиваме раменца. Една нощ се изтрепаха индийците. Цела нощ се млатиха. С колове се гониха. Беше у сред лето. Ни некой чу, ни некой виде. Сал полицаите, ма те щот са селски клюкарки и одат от село на село като еничари да се мешат на у дипломациите.
И как си метем един ден, иде французойката. Тя е царицата на дипломацията и ми вика:
- Аа, добре, че те видех!
- Що? Да не немаш нужда от нещо?
- Имам. Требва да те питам!
- Давай! Целата съм потънала у отговори.
- Ма вие сами ли живеете?
- Е с кой...
- Не...,щото вчера дойде сестра ми и ми каза, че говорила със свекървата на хлебарката, тя нали е е приятелка с майката на фризьора, та били говорили с тия от културния център, че у вас имало некакви двама души с черна кола, нова.
- Е това са нашите, бе.
- Ааа, вашите. Ние мислиме сте продали къщата. Не знаехме, че са сменили колата. Сега ше хода у кафето и ше кажа.
Дипломатично се усмихнах, па си влезнах да пържа аранчини.
Сициалианските аранчини ( в превод ''портокалки'') казват, че са дошли от арабите, къде са били у Сицилия и си е било ориз с шафран и овча кайма. После са попаднали у гурме разхола, ма и днеска са си с основа ориз, шафран и кайма или шунка .
Продукти:
300г ориз
600мл вода
1 доза шафран
сол
50г пармезан
1 яйце
плънка:
2 скилидки чесън
5 маслини
200мл доматено пюре
100г шунка
зехтин
сол
босилек
150г кашквал
панировка:
брашно от елда
брашно от ориз
2 яйца
олио
Няма коментари:
Публикуване на коментар