БАНИЦА С ИЗВАРА ****

Много пъти ме питат как ме разбира Самурайко... Мисла, че разбира като секи друг, къде е имал или по-скоро е немал акъл да се ожени за българка. У началото ме разбираше на роднио му език, произнесен с тон, мек като кадифена ръкавица, къде му галеше заблудената душица. После кадифето стана необахтан губер - уж на меко легнеш, па като зажули... След губеро зе да разбира мешано - аре да манджаре и или капиш, или патиш. Па зе да знае, че сол се не фърля, да си плюе у пазвата против страх и да си пущи клечки против уроки. Па зе да лекува ишиаз, пневмония и нерви с ракия. Па, кога го мързи, зе да ока "Ааа, днеска е празник! Не се работи!". На деветата ме разбираше само с поглед. От десетата натам само с подигане вежди... Та, разбира ме се чудесно. Мхм! Айде, една баница по-сюрмашка, па у чуждите групи ше им пиша със сиренье.

 

1 пакет кори за баница (400 г)

500 г безсолна извара

250 мл прясно мляко

250 г кисело мляко

50 мл олио + 2с.л.

4 яйца

1 бакпулвер без аромат

1 ч.л. сол

В купа се разбиват яйцата със солта и бакпулвера. Добавят се 50 мл олио, киселото и прясното мляко, изварата. В тава за застила хартия за печене и се намазва с 2 с.л. олио. Върху всяка кора се слагат 4-5 с.л. плънка,разнясят се добре и кората се навива на хлабаво руло. Подрждат се на охлюв в тавата и се зсливат с останалата плънка. Баницата се оставя да престои поне час и се пече на 170° за 40-45 минути. Оставя се да пестои 15 минути извън фурната преди консумация.

ТОРТА ''ВЕНЕРА'' ****

Един бърз уебинар да отпера... На некой му е притъмнела Луната? Утиняскали са му се съзвездията? Замера ви с метеорити? Не му аресва вашио асцедент? Е, като не му аресва, та какво? Ако некой има ядове с вас, ядовете са си негови. Вие с чужди ядове работа немате, обожаеми! Не сте душолози, та да редите пъзели със затрити части. Ни па сте хормонолози, та да озаптявате отдавна опущеното. И у спестеното време и със спестените нерви си живейте живото, упътвайки енергията за егоистични цели. Успеете ли, ше ви е през благосклонната Венера на некой си за наретрограденио Меркурий!

 Шоколадите се разтопяват, всеки поотделно, на водна баня. Към всеки шоколсд се добавя по 200 г маскарпоне и се разбърква добре. Всяка кора се намазва с един вид шоколад и се нареждат една върху друга. И от двете шоколадови смеси се оставят по малко, за да се украси последната кора. Оставя се да се стегне за около час и се реже с много остър нож.

АГНЕШКИ ДРЕБОЛИИ С ОРИЗ ****

Пушка си купил... Поредната... И седнал да ми обяснява на мене как се ловат мечки, диви свинье и зайци. И ми приказва как требе да се изберат сачмите... И колко струват руските патрони... Па колко стрували парцальете за лов... Еле на колко ката требе да е чуло за дъждо... И щик как се тура на Калашник... Трая и кимам... И се подсмихвам... Я само с усмивка самурай съм си уловила... Диви свинье ми не требат! У никаков смисъл!

Па се замислих, че да си купиш антураж и да си мислиш, че си ловец е същото, като кога чукнеме четиресе и да одиме да се правиме на дваесе. Туриш нагръдник с ластични кранове, ма от широките (оти а се скинаа, а ше играеш на 21). Намажеш се с де що намериш, та да си не личиш у шумата и си направиш отразителна главата, та да те не гръмне некое друго пишман ягне. Па наденеш най-новио дизайн на миметиката и оп! Почти ягънце. Много почти! Та, обожаеми, не е важно да си ягне, а да не си овца, та да ловиш вълци. Мхм!Иначе готвих нали...

Продукти за 2 порции:

1 бр. агнешки комплект

1 бр. агнешко було

2 бр. тиквички

1 скилидка чесън

черен пипер

сминдух

сол

За ориза

200 г бял ориз

4 моркова

50г пармезан

30мл зехтин

100мл бяло вино

30г масло

600мл зеленчуков бульон

сол

Агнешкият комплект се сварява в подсолена вода, отцежда се и се нарязва на едри кубчета. В тиган се слагат нарязаните на кубчета тиквички, пресованият чесън и зехтинът. Запържват се на среден огън докато леко се зачервят. Слагат се агнешките дреболии, посолява се,добавят се подправки и се обръща няколко пъти. Сваля се от огъня, оставя се да изстине. Булото се опъва на плота и върху него се слагат дреболиите. Булото се загъва така, че да се оформи руло. Рулото се поставя в тава, върху хартия за печене, и се пече на 180° за около 30 минути или докато започне да прозира и да има златист загар.

За ориза се сваряват морковите в подсолена вода, отцеждат се и се пасират с маслото. В дълбок тиган с капак се налива зехтинът и на силен огън в него се запържва оризът. Налива се виното и се оставя да се изпари. Налива се бульонът и се оставя да ври на тих огън, като пт време на време се рвзбърква. Щом оризът попие бульона, се сваля от огъня. Слагат се пармезанът и пасираните моркови. Разбърква се много добре и се оставя под капак за 10 минути. В голям поднос се сервират агнешкото руло и оризът.

 

ПОЧТИ КЮНЕФЕ ****

Нема подходяща възраст да станеш сам на себе си за смех. Турското кино налази целата планета, натресоха го и у Наше Село Синема Бийч, и у Наше Село Исланд Лайф. И като зеха моми и невести, стрини и шуранайки, тетки и бабички да кесат пред телевизорите... И само за това приказват. Даже Радчето следи некаков по улуците на Ютубата, къде го загледала у София с баба ми преди пет години. Сега е петнасеилядишеесеивтори епизод. И го следи на турски език! Викам си "Фато! Светски резил таков! Довечера седаш и ще живела, ще мрела, ше гледаш! Мое ли само ти да си отстрана на кълбото, ма?!"... Рекох, отсекох. Положих телеса на дивано и за да ми е по-весело, турих автоматични субтитри:

- Защо го ревеш, ма Бахтишен? Защо го ревеш?

- Защо дедо се ожени за кака, па она стрина на баба, къде му е втора жена! Затова го рева!

- Виде ли? А аз кога на тебе го питах да ми го ожениш, ти не щея, щото съм ти братовчед на сестра ти, къде не е дъщеря на майка ти!

Бахтишен продължи да реве и да рови с вилицата у една чиния с кюнефе. Е! За кюнефето си заслужаваше мъката. Ама го препрочетох как мене ми отърва, та го нагласим за Сардин Султан и неговата наследница. Та...

200 г суров кадаиф

200 г безсолна моцарела

50г краве масло

50 г пудра захар

1 портокал

1 лимон

300 мл вода

100 г кристална захар

30 г натрошени ядки шамфъстък

В малка тенджера се налива водата. Добавят се изцеденият от лимона и портокала сок и кристалната захар, Тенджерата се поставя на огъня и се оставя да заври. Ври около 5 минути, сваля се от огъня и се оставя да изстне. В купа се настъргват на едрото ренде моцарелата и на ситното кората на портокала и кората на лимона. Добавя се пудрата захар и се разбърква добре. В тава, с диаметър 26-30см, се слага хартия за печене. Разтопява се половината масло и се слага върху хартията. Разнася се добре с помощта на четка. Върху него се разстила половината кадаиф, притиска се леко и се растила подсладената моцарела. Растила се и втората половина кадаиф и отново се притиска. Разтопява се втората половина масло и с него се залива кадаифът. Фурната се включва на възможно най-висока температура. Сладкишът се поставя в загрята фурна инсе пече около 15 минути или до приятен златист загар. Изважда се от фурната, залива се със студения сироп инсе оставя под капак за 30 минути. Обръща се в поднос и се поръсва с ядки шамфъстък.

 

ПИЛЕШКИ БУТЧЕТА С ШАФРАН ****

На Йордановден се не мете, на Иванов се не мие. На Антонов се не шие, на Атанасов се не меси, на Петльв се не глади, на Баба Марта се не пресуква. Три недели преди и две след Великден работа се не пофаща. На Гергьовден се не тъче. На Богородица се не кърпи. На Спасовден се не мият прозорци, на Горещляците се лежи, на Илинден се обърнеш на другата стран, че те е заболел га...рбо от лежаньето. От Август до Петковден е отпуска, та се почива и после до Коледо е пости, та се не работи. Между тия са държавните празници, събота и неделя. Па..какво?! Морни вода нема да пиеме. Станах, та барем да свара една чорба, преди да вида, че на тоа празник се калайдисват тенджерите.

 

Продукти за 2 порции:

2 цели пилешки бутчета

1 портокал

1 с.л. пчелен мед

1 доза шафран на прах

1/2 к.л. сол

Картофено пюре:

4 средни картофа

100 мл прясно мляко

20 г краве масло

сол

100 г пресен спанак

30 г синьо сирене

Бутчетата се измиват, подсушават, пробождат се многократно с остър нож и се поставят в широк съд. В купа се слагат изцеденият сок от портокала, медът, шафранът и солта. Сместа се бърка, докато се разтворят медът и солта и с нея се заливат бутчетата. Оставят се да се мариноват поне 2 часа.

Картофите се обелват, измиват и се сваряват в подсолена вода. Отцеждат се и се намачкват с преса или с вилица (не с миксер, стават на дърводелски туткал). Слага се маслото и се бърка, докато се стопи. Налива се по малко мляко, бъркайки, до желаната гъстота. Спанакът се задушава с малко сол, отцежда се и топъл се пасира със синьото сирене.

Бутчетата се обръщат няколко пъти в шафрановата марината и се слагат в тава върху хартия за печене. Пекат се на 200°, докато придобият загар, а при желание, и леко да се препекат. Сервират се картофеното пюре, гарнирано със спаначен сос.

СПАГЕТИ С ОКТОПОД ****

 

  У потрес съм! Е са се прибрах от бижутерницата. Идех да купим на Радчето един гердан за благодарност, че ме е очувала без да ме води на бебешка фотосесия. Горнио да я поживи, че ме е спестила като раздел у учебниците по травматология и неврохирургия.

Днеска требваше да кеса срещу прозорците на едно "студио за неонатална фотография", чак името стреска. Зели един човек има, нема три кила. Облекли го като за сватба и го завели на студио, да го прават дармадан. Зе го една просьоналиска, зафърли му на една страна гачете, на друга кошулята. Размота един топ плат, сгъна му ръцете и нодзете на запъртък и го омота на египетска мумия у двайсе метра трико, стегайки го като войнишки партенки. Е..да диша... Ше диша после! Сетне му надена една касинка на главето и оп! У нея забучи парцалена китка трендафил и го зафърли у кошница на земята, та да мое да го щрака отгоре. Мене вече веждите ми беа стигнали до темето от стрес. Айййдее размота тая копринена буба, та да я плясне по без дреи на ярешка кожа насред стаята... Вече направо ми идеше да изокам: - Занеси го барем на кръстовището, та да го найдат баща и майкя с мозък!

  И нема край тая мъка! Търка му главето като кога търкаме боядисано яйце с оливие, та да го омайва да спи и го запофичи на едно столе. Оно кокале нема, на стол ше седи... И, разгеле там свърши мойта мъка, да излезна. Ода и си мисла "Бооожкеее, благодарим, че си ми дал разум, та не съм водила отрочето да го бахтат като октопод у мрежа!". Па литнах да купим на Радчето гердан, защо мойта най-важна сесия е с Дедо Мраз у ЦУМ. Па се прибрах и сготвих, да си възвърнем душевната трезвеност.

Продукти за 2 порции:

200 г спагети

1 бр. октопод (около 1 кг)

1 тиквичка

20 г пресен магданоз

1 скилидка чесън

1 доза шафран

30 мл зехтин

50 мл оцет

сол

Във висока тенджера се налива вода в 2/3 от височината. Добавят се оцетът и 1 ч.л. сол. Водата се поставя на огъня и щом заври, в нея се потапят и изваждат няколко пъти пипалата на октопода, държейки го за тялото,за да се навият. След това се слага октоподът и се иставя да ври на среден огън 40 минути. Щом е готов, се отцежда и се нарязва на по-едри парчета, а къдравите краища на пипалата се оставят цели. Не се бели!

В тенджерата от октопода се налива вода, слагат се шафранът и 1ч.л. сол и водата се слага на огъня да заври. В нея се сваряват спагетите според указанията на опаковката.

В тиган се налива зехтинът. Слагат се тиквичката, нарязана на много тънки филийки и пресовсният чесън. Пържат се на среден огън, като се обръщат, а не се бъркат. Щом се запържат се слагат парчетата октопод и ситно нарязаният магданоз. Обръща се още няколко пъти. В тигана се слагат сварените и отцедени спагети. Обръщат се няколко пъти с останалото на силен огън и се сервират.

ДУБАЙСКИ КОЗУНАК

Целио свет се побърка. Само язе ли да ода нормална? Ми, срам ме е! Де що има народ, зе дубайско кулинарно гражданство (даже Радчето, представете си!), само я се мотам. Е, тоя резил не мое да е! А у периодо на намаленията през годината съм си бетер от Дубай! Турат ли табелите " - %" и я ръгвам баш като арабски шейх на международни преговори. Навлачам един двоен чаршаф през главата, та да ми е лесно да го маиням за проба. Наденем едни папуци кюкюрки, да мое да премерим обуща за целио халифат. Налундзим един шал с една диадема на главата, да ми не е зор, че съм се разрошила и ръгвам из сите дюкяни на бедуините от селище на селище. И едва, кога напълним седемнаесе кервана с дарове, се завърнем при шейхо и му замесим нещо, та да му замаем главата с шекеро, докато му разказвам приказки за арчещата принцесата и работнио шейх. Толко била умна арчешата принцесата, че знаяла, че требва да играе на сигурно у месеньето, за да нема издънки и че пресметливата шейхова душа ше я умилостиви само с...

ДУБАЙСКИ КОЗУНАК

150 мл хладко прясно мляко

50 г кисело мляко

2 яйца

80 мл слънчогледово олио

150 г захар

30 г горчиво какао

1 суха мая

700 г брашно

за разстилане:

2 с.л. слънчогледово олио

плънка (дубайска)

1 бр. кори за баница

100г печен кадаиф

100г крем шамфъстък

за намазване (дубайска двойна глазура)

1. 1 жълтък + 1 с.л. прясно мляко

2. 1 с.л. мед + 30 г натрошени ядки шамфъстък

съд: правоъгълна форма за печива

В машината за хляб се поставят всички съставки за тестото. Меси се на програма "тесто". Ако се меси на ръка, се смесват сухите съставки. Прави се "кладенче" в сухата смес и в него се слагат течните. Замесва се меко тесто, което се оставя да втасва, докато утрои обема си.

В купа се смесват кадаифът и кремът шамфъстък. Кората за баница се разрязва на две (в посока еднаква на дължината на формата) и се поставя на плота. Кремът с кадаиф се разделя на две и всяка половона се поставя върху половината от кората, по дължина и в средата. Кората се навива на руло.

Тестото се разстила на кора с дебелина 1см и дължина равна на дължината на формата за печене. Пред края се слага един фитил с шамфъстък, навива се веднъж. Слага се втори фитил, навива се цялата кора на руло. Краищата от двете страни леко се щипват, за да се затвори рулото. Във формата се слага хартия за печене и рулото. Оставя се да втасва във фурната с включена лампа, докато утрои обема си. Преди печенето се намазва с разбит с мляко жълтък.Пече се в загрята нан180° фурна за 35-40 минути. Козунакът е готов, когато лек. Още топъл се намазва с мед и се поръсва с ядки шамфъстък.

 

НЬОКИ С ТИКВА И ЕЛДА

Ако един ден решим да престаим тая рецепта пред свето, она требе да почва така: Не, кучето не е яло цели круши. Не, не сме му купили бело дуралексово гърне. Благодаря, имам си и свои кучешки пликчета!

Може да започва и по-искрено така: Ма я вчера ли съм родена?! От вчера ли тенджери дрънкам, та се водим по истаграмски акъл?! И кой ме би с дреновица през ръцете, та ньоки с конец от дръжка до дръжка на тенджерата и пликче от шприц да права?! Добре, че рецептата си е моя, та си ги изедохме. И повече с канап мое само да се обесим.

Та... Рецепта ше дам. Ама, мола ви се, недейте ги правихте у тая форма!

НЬОКИ С ТИКВА И ЕЛДА

Продукти за 6 порции:

300 г белени картофи

300 г белена тиква

300 г брашно от елда

200 г синьо сирене

100 мл сметана

4 обелени круши

20 мл зехтин

10г масло

Тиквата и картофите се режат на едри кубчета и се сваряват в подсолена вода. Отцеждат се много добре и се смачкват с преса за картофи, бъркалка за пюре или много добре с вилица. Към тях се добавя по малко брашно от елда и се меси много леко, докато тестото може да се оформи на фитил с дебелина около 1см. Фитилът се нарязва на парчета с дебелина около 1см и и всяко парче се притиска с вилица, за да придобие форма (не като на снимката!). В тиган се слагат зехтинът, сметаната, синьото сирене на кубчета и 1 настъргана круша. Тиганът се слага на тих огън и се бърка, докато сиренето се стопи. В тенджера се слага вода с 1 пълна ч.л. сол. Щом водата заври,в нея се пускат ньоките. Когато изплуват на повърхността, се взимат с решетъчна лъжица и се слагат в тигана със соса. Прехвърлени всички ньоки, тиганът се слага на среден огън и ньоките се обръщат няколко пъти, да попият. Крушите се режат на две и се слагат в тиган с маслото да се запекат. Сервира се всяка порция с половин круша

 

МАКАРОНИ СЪС СПАНАК И ПРОШУТО КРУДО ****

В Наше Село Синема Бийч празниците са синоним на тълпи от туристи. Гъмжило от човеци, които искат да попият гледката, архитектурата, вкуса на сладоледа, хрупкавото на пицата, дори влагата и ароматите на горещ зехтин и пържен чесън, които се носят във въздуха по обяд и вечер. Човеци,които всячески се опитват да бъдат италианци поне за малко. Любовта към Италия е като умението да караш колело - остава за цял живот. Някога и аз гледах плахо и стъпвах на пръсти. За щастие леля ми ми повтаряше непрекъснато "И ти като италианците...". Има нещо в тези думи. Нещо, от което приказката оживява. Та...

И ти като италианците:

-стани по изрев, облечи най-цветната спортна екипировка и иди да потичаш, да походиш бързо или бавно, с куче, със слушалки.. Просто се раздвижи.

- облечи удобни, но красиви дрехи и иди да закусваш в кафенето наблизо. Задължително кифла(бриош) с крем, мармалад, шоколад... и капучино с много пяна, която да изядеш с лъжичката.

- прочети общия вестник в кафенето и се усмихни на забележката на стената "Всеки, който задържа вестника повече от пет минути, е длъжен да го прочете на глас на всички".

- изпуши цигара до огромния пепелник пред кафенето. Там винаги има интересни събеседници.

- иди в пощата. Разбира се, че нямаш сметки за плащане, но пък можеш да си купиш картичка. А на опашката ще видиш всички местни. Не разбираш езика само в първите две минути.

- в десет влез в най-лъскавото кафене, поръчай си кафе, то винаги е късо и силно, и го изпий на екс и на крак.

- разходи се по магазините и мери обувки. Мери много обувки. Мери всички обувки и си купи твоите. И дизайнерска носна кърпа (с италианската влага е необходим аксесоар).

- на обяд, ако си в града, яж там, където има работници или служители. Ако си на път, яж там, където се хранят шофьорите на камиони. Така просто не можеш да сбъркаш! И си поръчай обедно меню... в първия ден паста, втория - спагети, третия - ориз.

- поспи поне час следобяд. Да.. И аз не вярвах, че е като прераждане.

- следобяд се разхождай и не забравяй следобедната закуска - първият ден е за дребни пасти от сладкарницата - еклер, тарталета с крем и плодове и многолистно тесто с шоколад, вторият - сладолед, третият - хлебче от местната хлебарницата с мортадела(мек колбас) и лимонада. Избери си фонтан, на който да седнеш, или стълби на някоя сграда.

- влез в някоя малка църква. Иконописите винаги са внушителни, а шумът на тишината умее да говори смислено.

- иди в някой по-шармантен бар на аперитив и не се свени да си поръчаш най-отрупаната дъска от менюто. Няма по-италианско събитие!

- избери си добър ресторант за вечеря и опитай пица "Маргерита" (да, има хиляди други, но те не са онази Италия), фиорентина (огромно парче говеждо) и яхния от морски дарове.

- след вечеря пий лимончело през лятото и горчивка през зимата с клонче розмарин в чашата.

- потанцувай и се наспи добре.

И ти като италианците... хвърли монета зад гърба си, за да намериш богатство пред себе си.

А като се прибереш, си приготви...

МАКАРОНИ С ПРОШУТО И СПАНАК

Продукти за 4 порции:

400 г къси макарони

200 г пресен спанак

200 г прошуто, нарязано на тънки филийки

50г пармезан

2 - 3 скилидки чесън

30мл зехтин

черен пипер

сол

В тиган с капак се налива зехтинът, слагат се пресованият чесън и измитият спанак. Поръсва се с малко сол и се задушава под капак, докато спанакът омекне. Оставя се да ври без капак, докато почти не остане вода. Оставя се няколко минути да се охлади и спанакът се слага в блендер. Добавя се пармезанът, черен пипер на вкус и се смила. В тенджера с подсолена вода се сваряват макароните според указанията на опаковката. Отцеждат се, връщат се в тенджерата, добавя се сосът и се бърка на силен огън около минута. В тигана от спанака се запичат филийките прошуто. Макароните се сервират с парчета прошуто отгоре.

 

НА БАБА ТИ ШАПКАТА ****

Никога нема да намериш по-добър лекар от баба ти - само она може да определи колко ти е температурата по телефоно и да я изцери с компот. Никога нема да намериш по-добър адвокат от баба ти - само она ше те защитава до смърт за това, къде вашите ги е осмъртвала от кьотек. Никога нема да намериш по-добър банкер от баба ти - ше продължава да инвестира у тебе, дори кога целото човечество ти нема вера. Никога нема да намериш по-добър моден консултант от баба ти - само она знае баш как да си загащиш ватените ританки у вълнените чорапета, кога гониш четирес годин, та сите у тебе да гледат. Никога нема да намериш по-добър психолог от баба ти - само тя мое да те накара да верваш, че свето е целиот крив и сал ти си вода ненапита. Никога нема да намериш по-добро место за отдих от баба ти - ще се връщаш там, дори кога тя е само спомен!

Жива вода сте, баби! Бабувайте и векувайте! Обичта е от нас, внуците!

 

Продукти:

700 г + 300 г бяло брашно

250 г захар

2 бакпулвера

2 ванилии

4 яйца

200мл олио

2 поркокала - настъргана кора и изцеден сок

пълнеж:

200г маскарпоне

100г течен шоколад

декорация:

крем шамфъстък

декоративни ядливи цветя или захарни фигурки

В голяма купа пресейте 700 г от брашното с бакпулвера. Слагат се захарта и настърганата кора от портокалите и се разбърква. Прави се кладенче и в него се слагат олиото, яйцата, сокът от портокалите и ванилиите. Омесва се тесто, като се добавя по малко брашно, докато не се оформи твърда тестена топка. Оставя се за 30 минути в хладилника. Охладеното тесто се дели на две. Едната половина се разточва, между два листа хартия за печене, на кора с дебелина около 5мм. С широка винена чаша се режат кръгчета и се пекат върху хартия на 180° за около 20 минути. Втората половина тесто се дели на топчета от 30г (колкото орех) и брой, колкото са кръгчетата. Пекат се по същия начин. И двете части на шапките се оставят да изстинат. Топчетата се издълбават от долната страна. Трохите от тях се смесват с шоколада и маскарпонето и всичко се бърка до еднородна смес. С нея се пълнят топчетата и се поставят с отвора надолу в центъра на кръгчетата, за да се оформи шапка. В сладкарска фунийка за декорация или пликче с остро ъгълче се слага крем шамфъстък и се прави кант където са слепени всяко топче с всяко кръгче,за да има шапката лента и готовите шапки се декорират.

ПЕТЛЕТА С ЛИМОНИ И ПОРТОКАЛИ ****

ВОДИЦИ

Тихо седя и без думи наричам...

Като вода да напивам, като хляб да насищам.

Утеха да нося, в любов да заричам.

Клетвите люти на конци да разнищвам.

Където бодна, корен да хване.

Където посея, листо да изникне.

Щом на душата тежко й стане,

да й прошепна и като пиле да литне.

С двете шепи да давам жито и сила,

колко в мойта, толко и в чужда паница.

С лекота да превръщам плявата в свила.

Денем Слънце да бъда, нощем - Зорница.

Пази ме, водице, от далечни и близки,

от зло и страх да ми окото не мигне!

Пази ме, водице, от страсти низки!

Човек какво ми помисли, триж да го стигне!

Иначе готвих нали...

 

Продукти за 4 порции:

4 малки петлета (може и пилешки бутчета, и крила... и кой, каквото си иска)

1 портокал

1 лимон

50 г масло

пресни ароматни билки - салвия и мащерка

1 с.л. доматен концентрат

100 мл бяло вино

100 мл вода

сол

кухненски канап

Картофено пюре:

1 кг картофи

300 мл прясно мляко

100 г масло

30 г пресен магданоз

1 к.л. куркума на прах

1 к.л. чесън на прах

Петлетата се връзват добре с канап, за да не се разпаднат при готвенето. В дълбок тиган се слага маслото и тиганът се поставя на среден огън. Щом маслото се сгорещи, в тигана се слагат петлетата и се запържват до златисто от всички страни. Налива се виното и се оставя да ври, докато се изпари алкохолът. Слага се доматеният концентрат на средата на тигана. Между петлетата се нареждат парчета портокал и клонки билки. В средата се слага лимонът, нарязан на дебели шайби. Посолява се и се налива водата. Огънят се намалява и се оставя да ври под капак, докато водата изври и сосът леко се карамелизира. Без да прегори!

Картофите се обелват и се сваряват в подсолена вода. Млякото се затопля с маслото, докато маслото се стопи. В него се слагат куркумата, чесънът и магданозът. Пасира се. Сварените картофи се отцеждат и намачкват с преса или на ръка (с миксер стават на дърводелски туткал). Налива се по малко мляко, докато се получи желаната гъстота.

Петлетата се обръщат няколко пъти в соса, отстранява се канапът. Сервира се по едно петле, парче парче портокал, картофеню пюре и зелена салата на човек.

КАРФИОЛ НА ФУРНА ****

Станах сабале, умих се с телената четка и правен сапун, наръсих се с канела да смръдим на на арабска принцеса, нареших се на пътека и завих перчем, турих цръвило, помазах се с белило, извих си миглите с най-тенкото на машите, облекох си едно екипче от розави панталоне и пулофер(я модите ги знам наизуст и за нагодина) и се изпецнах пред Самурайко така целата прелестна. Он надигна очета от чертежо:

- Гейше, много си убава, ма! Дан се жениш?

- Маке! Да не съм малоумна?! На още един да му пишем сценарии къде са му парите. Ожени се ти!

- Я немам пари на още една да съм й продуцент за сценариите.

- Е, па щом сме спестили пари от две сватби, ставай да ме водиш?

- На площадо да пееш, а я да сбирам с капата?

- Не, бе! На екскурзия у селскио ЦУМ. Вече не е модерно да одиш на Дубай. Сега сите идат на ЦУМ и се снимат пред елхата. Умирам, загивам... Ше ме водиш на екскурзия у ЦУМ и това е!

И като секи умен човек, да си спести ядовете, доведе у ЦУМ. Елха нема! И таа годин неснимана ше ода, да ми се подиграват и свои, и чужди! Па ми стана криво и се прибрах дома. Па не ми се ревеше и зех, та сготвих.Да се наям, па после ше ровем на огледалото.

Продукти:

1 глава карфиол (около 700 г)

300 г кайма смес

100 г кашкавал

2 яйца

4с.л. слънчогледово олио

20 г пресен магданоз

1 ч.л. куркума на прах

чесън на прах

черен пипер

сол

Карфиолът се почиства от листата и се измива добре. В голяма тенджера се налива вода, слага се куркумата и 1 ч.л. сол. Тенджерата се слага на огъня и щом водата заври, карфиолът се слага в нея с кочана нагоре. Оставя се да ври, докато при проба вилицата пробожда без проблем (внимавайте да не е преварен). Готовият карфиол с изважда с помощта на решетъчна лъжица и се оставя да се отцеди много добре. В купа се слагат каймата, олиото, яйцата, магданозът, ръсва се малко чесън, сол и пипер на вкус. Каймата се омесва и с нея внимателно се пълни карфиолът. Зеленчукът се обръща и се поставя в тава върху хартия за печене. Пече се на 200° около 35 минути. Поръсва се с настъргания кашкавал и се запича до зачервяване.

 

СЛАДКИШ С МОРКОВИ ****

 

Кога четем спортни спицялисти след празниците, много се съсредоточвам, та да не объркам нещо. И пише "преди да започнете да се кълчите и чекнете, требе да се разкостите добре със стречинг. Разтеглете се на сите страни като покривка на една кука, кога се глади. Наведете се напред и се натъртете като куче, кога се протега. После развейте ръцете като проснати на ветър гаче. Сетне се изтумбете на мост. Едва тогава мое да си повервате, че сте кадърни да дигнете пет пъти щанги". Па подигнем разделената вежда, па се замислим как баба и дедо едно време обуеа гуменяците и по една ватенка и правеа стречинг на снего дваесе минути. Дедо разтегаше глезени и трицепс, баба правече упражнения за врато. Па еле след стречинго он заминаше да дои, она да сири и кваси. Мхмм!

Продукти:

3 яйца

2/3 ч.ч захар

2/3 ч.ч олио

2/3 ч.ч прясно мляко

1 1/2 ч.ч брашно

3-4 с.л горчиво какао

1 бакпулвер

За глазурата:

5-6 моркова

6 с.л захар

3 с.л. вода

1 кг кисело мляко

Украса по избор

В купа се поставят яйцата и захарта. Разбиват се на висока степен до гъст крем. Добавят се олиото, млякото и брашното, пресято с бакпулвера и какаото. Разбива се на висока степен около 3 минути. Пече се на 180° 35-40 минути.

В тенджера се поставят настърганите моркови, захарта и водата. Сварява се до пълното омекване на морковите и се пасира. Сместа се оставя да изстине и на ръка се рязбърква с киселото мляко.

Горещият блат се залива с киселото мляко к се оставя да попие, докато изстине.

ДРЕБНИТЕ НЕЩА

"Радвай се на дребните неща". Верно ли, бе? Тръпки ме побиват от това пожелание и хич не ми е по мерка. Едно такова през зъбета процедено, едно мизерничко... Даже у Големата книга пише "Искай! И ще ти бъде дадено". Затова си пожелавам и на мене си, и на всички човеци да имаме кураж да искаме без страх, да получаваме с благодарност, да даваме с размах, хич да не ни дреме на величието и единствените ядове да са ни на какъв фон да си публикуваме фунията сладолед!

©ФатаГурмана

 

ЛАЗАНЯ ****

 

Традицията повелява с Радчето да запразваме на първи къде пет часо, кога сме изпратили по живо и здраво почасовото госке, наредили сме госкето с дълъг срок и домочадието по диваните да подремват, пуснали сме дваешеста миялна, премели сме, премили душамето и сме се турили нова, чиста покривка. Тогава побиваме едно шише безалкохолно шампанско и отвараме една кутия бонбони Моцарт. Не може други! Моцарт! Щото Радчето не е като щерка й, та кога се нервира, да ги нареди до девето колено напред и назад. Радчето подига вежди, пали цигара и изрича само "Ма я Моцарт! ". Та седиме на масата, отвараме си по една бонбона, още една и още една, и още една. От време на време чукваме чаши в мълчание и всека си реди Моцартите, за да започнеме годината начисто. Та на здраве да е и по един Моцарт за всичко, което се опитва да му пречи да е крепко!

И едн голееема тава лазанье сме направили. Е те така...

Продукти за тава 30х40см:

35 бр. пресни листа (кори за лазаня)

1,5 кг телешка кайма

1 л доматено пюре

1 л вода

50мл зехтин

1 голяма глава лук

2 моркова

1 парче (1/8) глава целина

100мл червено вино

1ч.л. захар

1ч.л. сол

риган

индийско орехче

сос "Бешамел':

1 л прясно мляко

100г масло

5 с.л. бяло брашно

1 ч.л. сол

индийско орехче

черен пипер

Добавки:

200 г кашкавал, настърган

200 г топено сирене, на кубчета или на филийки

100 г галета

Първо се приготвя сосът "Бешамел". Брашното се запича на сух тиган до златисто и се поставя в купичка да се охлади. Размива се със 100 мл прясно мляко. В тенджера се слага маслото и се слага на среден огън. Щом се стопи, се слага размитото брашно и се бърка енергично да се смесят. Налива се останалото мляко, бъркайки. Слагат се сол и индийско орехче и се вари на среден огън, докато се сгъсти. Оставя се настрана.

Приготвя се болонският сос. В тенджера се слагат зехтинът и накълцаните лук, моркови и целина. Задушават се на тих огън до златисто. Слага се каймата и се пържи на среден огън, раздробявайки я много добре. Налива се виното и се оставя да ври, докато се изпари алкохолът. Слагат се подправките и се оставят да къкри около 3 минути. Наливат се доматеното пюре и водата. Посолява се, разбърква се много добре и се оставя да ври на тих огън за час. Сосът трябва да я рядък. Щом е готов, се сваля от огъня. Оставя се без капак за десетина минути и се налива сосът 'Бешамел". Разбърква се много добре. В тавата се слагат 2 пълни черпака сос и се покрива дъното. Нареждат се кори една до друга, да покрият. Слагат се 3 черпака сос и се разстила, като ъглите се притискат леко, за да поемат и да не стърчат. Пак кори и сос 2 пъти. Слага се пушеното сирене, като се разстила добре. Отново кори и сос, като се завършва със сос. С много остър нож се правят разрези в дълбочина (толкова, че и криминалният специалист Тодор Тодоров да остане изненадан от бройката). Поръсва се с настъргания кашкавал и галетата. Оставя се да се охлади и се покрива с алуминиево фолио. Оставя се за една нощ в хладилника. Пече се на 180° за около 40 минути.

2025та МИ БЕШЕ УЧИЛИЩЕ...

Тази ми година беше училище. Беше академия за човешки науки. Научих от Яна Кременска , че ако човек те обича, той те води напред въпреки всичко, дори въпреки теб. Научих от Ива Колева , че силата понякога означава да събереш всичките си парчета до цяло. Научих от Ljudmila Hristova , че виртуозно добър човек, виртуозен поет и виртуозен юрист могат да съжителстват в мир и сговор в едно тяло. Научих от Silvia Lyubenova Domozetska , че най-добър политик може да е само една майка, отлегледала две деца, принадлежащи на две вселени, без да ги обременява със своята трета. Научих от Радосвета Крумова , че обществен деец означава да правиш добро на другите, дори когато не желаят. Научих от Vladislava Ivancheva , че човек може да си избере професия и да я превърне в своя дарба. Разбрах от Krasimira Petrova , Maya Kostadinova , Petia Nikolova и Тес Ланова , че приятелството е величина, която не подлежи на времето. Научих от Cvetomira Georgieva , че е най-сладко да споделяш успехите си с онзи, с когото си споделял и най-черните си дни. Научих от Bg Print , че истинските професионалисти говорят малко, работят много и не страдат от величие. Научих от Viara Gavrilova , че обич се раздава с огромен замах и без жал. Научих от семейството си, че и най-успешният път тръгва от и води до вкъщи. Научих от всички вас, че у всеки един човек има безкрайно много добрина, която само чака някой да й се усмихне! И ви благодаря за тази година, която беше една безкрайна пътека от цветя и... Е, то само цветя не може! Запечатвам я като кадър с високо качество в сърцето си и ви пращам обич! Весело посрещане на новата година!
 

ТОРТА ''ДЪНЕР'' ****

 

Той ми е онази четвърт лъжичка захар, за да е точно на сладост кафето и да се влива право в душата. Той ми е онази риза, дето може и за сватба, и за среща, и за делник. Той ми е очилата, без които светът губи фокус. Той ми е перлената огърлица, която пазя като очите си. Той ми е универсалния ключ за всяка врата, зад която стои "у дома". Той ми е желанието да бъда и куража да не съм. Той ми е разума в силата и силата в разума. Той ми е вятъра в лятото и камината в зимата. Той ми е повод, смисъл, посока, пристанище, дъгата след буря, котва и вяра. Той ми е доказателството, че Господ много ме обича. Онзи дънер с дълбоките корени, до който сядам, за да намеря себе си. Честит да ми е и да векува!

Блат:

6 яйца

120 г захар

50 мл слънчогледово олио

70 мл прясно мляко

60 г брашно

30 г горчиво какао

1/2 бакпулвер

Крем

600 мл прясно мляко

250 г захар

3 яйца

5 с.л. брашно

1 ванилия

500мл животинска сметана

2 опаковки стабилизатор за сметана

Декорация

3 с.л. крем шамфъстък

3 с.л. натрошен шамфъстък

20 пресни боровинки

звездички сух анасон

пъпки сушени от роза

листа от маточина и мащерка

Първо се приготвя кремът. В тенджер се разбиват яйцата със 150 г от захарта и брашното до гладка смес. Налива се на струя млякото, като се бъркс непрекъснато. Добавя се ванилията. Тенджерата със сместа се поставя на среден огън и, при непрекъснато бъркане, се вари, докато кремът се сгъсти. Сваля се от огъня и се оставя да изстине, като от време на време се разбърква добре, за да не образува каймак. В купа се рвзбива сметаната с останалото количество захар, докато се втвърди. Кремът и сметаната се поставят в една купа. Добавят се двете опаковки стабилизатор за сметана и се разбива на висока степен, докато се получи енороден гъст крем. Оставя се в хладилника.

Блатът се приготвя като се яйцата се делят на жълтъци и белтъци в две купи. Белтъците се разбиват на сняг и при тях се добавя 80г захар. И отново се разбиват, докато захарта се стопи и усвои. Оставят се настрана. В купата с жълтъците се добавят 40г захар и се разбиват, докато захарта се стопи. Добавят се олиото и млякото. След това пресятите брашно, какао и бакпулвер. Разбива се на висока степен около 3 минути. Добавят се белтъците и се разбърква на ръка до еднородна смес. Сместа се разстила върху хартия за печене в тавата на фурната имсе заглажда много добре. Пече се на 160° за 20 минути. Изважда се и се оставя да изстине блатът. Отлепва се от хартията без да се маха от нея. Нарязва се на равни ленти с ширина 4-5см. От кремът се отделят около 10 лъжици. Останалият крем се разстила върху нарязаният блат. Навива се наруло първата лента и рулото се поставя хоризонтално в центъра на подноса. Около него се навива втората лента бшат с крем. Както се прави вита баница. Щом се навият всички ленти, тортата се заглажда отгоре с нож или шпатула, като се отстранява излишния крем. Той се маже отстрани на тортата, заедно с отделената част. В пликче се слага кремът от шамфъстък и леко се загрява в микровълнова фурна. Отрязва се ъгъла на пликчето и се рисуват хоризонтални линии по страничния борд на тортата. След това с вилица се "гравира" вертикално цялата странична част на тортата,за да наподобява дървесна кора. Отгоре се подреждат всички елементи на декорацията според личното виждане за красиво.