Оххх! Я бех решила да си трая по празниците, да си сърбам по нещо от чашите, да си бодвам по нещо от чиниите и да си мишкувам. Ама не можем! Щот у секо свободно време седам да си нанесем поръчките и слушам официални и неофициални предавания. И гледам, че вместо мънечок Господ, Коледа народила некви пишман месии, къде ни учат (не се научиха, че ние сичко си знаеме),че не си обичаме децата, не знаеме да си приказваме езико, не си знаеме традициите, че до некоя година ше сме се затрили като народ и държава. У тия моменти усещам как ми се надига жегата от гушата къде челото, бузите ми горат като чушкопек с три гнезда, главата ми бумка като коледарски тояги у Ямбол и подигам вежди, щот съм дама, ама безмълвно си нижем : Я, ваща кръвчица..! Кой ше затривате, бе гяволи?
Дишам дълбоко и ме напушва смех. Гледам държавите на поръчки - над 30 имена по целото кълбе, некои до които пратката и получаването е огромна мъка. Дома стигна по сите точки на картата. Над десет книги за бесарабски българи. Права си груба сметка на билетите за България за една година - над дваесе двупосочни. Детето тренира съчетание на "Море пиле, славей пиле". Любимото ядене на Юри е баница. Най-убавата маса за Бъдни вечер тая година беше у Манхатън. На родна територия нема непразнуван празник, нема некой, къде да не обича туршия и пръжки. Човек без червен конец - невъзможно по целата планета. Имам поне десет приятели, къде са вадили кръста на Йордановден.. И мога така да се списвам до сабале, а съм никой. Има човеци, дето у мащаб мое да разкажат кое и как. Та! Гяволаци, недейте се хабихте, ни надявахте! И като ви изтипосат у телевизията, кажете нещо умно, ако можете! Има ни! И ше ни има се повече, за да носиме фенеро с вощеницата по тоя свет и щото... Господ пред нас и ние по него!
Няма коментари:
Публикуване на коментар