НАРИЧАНЕ

 

Пращам на Горния хабер

да мое да муаме шекер

без да ставаме слоници!

Да растем само на... ръст!

С вафли, баклава и пасти

да подхранваме човешки страсти

Да ахкат даже охлювите без черупки:

Леле! Глей кви са яки... мадами!

Да сме да сме слаби и щастливи!

Сочни! Не веяни скумрии и сухи сливи!

Та, наричам на тоя празник

да нема никаде по декар... нива!

Да бъде, Снежанки!

КОЛЕДА У ДОМА

 

 Тая снимка си я откраднах. Е.., може и да ми протрасат кошулята с некоя дренова тояга, ма сефте... Откраднах си я, щото е картичка, дето от сека точка на кълбето те пренаса у дома. Знаете ли къде е "у дома"? Това е там, къде ни отива сърцето преди да заспиме. Откраднах си я, защото у целата в целата тая врява от дедо Коледовци, Снежанки и подаруци за знайни и незнайни, затриваме себе си. А не требва, щото... Щото, как е викала баба Вита на чичо Варе, "от нас по-убави и по-умни нема!". И щото ние си имаме наша си Коледа. Имаме наша си вера. А тя е богата и шарена като шамия, и топли повече от вълнени чорапе, и е носена в най-дълбокото на сърцето през вековете, за да оцелее. Ние бъднуваме, ние наричаме, ние месиме леб на Бога, а той до ден днешен в шепа ни държи. Сам си знае защо.

   На снимката е един станеник. Впрегнал е него си и целото домочадие, да вардат нашия бъдник да не гасне. И слагат по искрица от него в сърцата на децата, за да знаят кои са и за да ни има.

Коледа е! Коледувана, бъднувана, засечена, наричана, облажена... Пожелавам да има на кой да дадете и от кой да получите чифт чорапе, шепа орехи и парче баница!

ПЪРЖОЛКИТЕ НА БАБА ДОРА ****

Знаете ли приказката за старите хора? Ако не я знаете, прочетете я! Ако не успявате да видите красив този живот, поговорете с един възрастен човек. Ако имате нужда от сила, седнете до един възрастен човек и и послушайте...
Баба Дора... Една от столетниците на България подари през 2024та година, на 104 годишна възраст, своята рецепта на всички домакини с мерак. Е, как можех да я пропусна?!

Благодаря на баба Дора за рецептата и на Мира Добрева за възможността да се наслаждавам на баба Дора! Пратих й писмото и се надявам да стигне до нея!
 

Мила бабо Дора,

Пише Ви една ваша запалена почитателка. Пиша Ви, за да Ви благодаря този толкова вкусен, сърдечен и безценен подарък - "Пържолките на баба Дора". Благодаря от сърце! Благодаря за рецептата, за вдъхновението, за отношението, за учението! Най-вече за учението да бъдем себе си, да ценим ближните и далечните, да раздаваме, да даряваме и да обичаме. Благодаря за школата по добри обноски, безупречни маниери и гостоприемство, която несъзнателно провеждате във всеки разговор с Вашето Мирче! И Ви моля, мила бабо Дора, да не спирате да ни дарявате частици от себе си! Ние, младите, имаме нужда от верен компас и фенер в свят с безкрайно много посоки и дълги тунели. Ние имаме нужда от Вас!

Пожелавам Ви празници в сърцето!

С обич:

ФатаГурмана

 

Продукти:

1кг свински или телешки шол

500 мл доматено пюре

500мл вода

200г пресен магданоз

100мл слънчогледово олио

1ч.л. червен пипер

1ч.л. брашно (по желание)

няколко зърна червен пипер

сол

Картофено пюре:

1кг картофи

300мл прясно мляко

100г краве масло

1ч.л. куркума

сол

Месото се нарязва на филийки с дебелина около един пръст. Филийките се изтъняват с месарски чук през найлоново пликче, за да не се разкъсват. Посоляват се и се оставят настрана. Магданозът се почиства, измива и нарязва на ситно. В широка тенджера с дебело дъно се налива мазнината. Сгорещява се на среден огън и в нея се запържват пържолите, докато променят цвета си. Тенджерата се сваля от огъня и се оставя да се поохлади мазнината. В купа се разбъркват доматеното пюре, водата, червеният пипер и брашното. Посолява се на вкус. В тенджерата с мазнината се нареждат ред пържоли, обилно се поръсва с магданоз. Отново пържоли и магданоз, докато са подредени всички парпета месо. Към него се налива доматеният сос и се оставя да ври на тих огън, домато водата на изври напълно.

За картофеното пюре се обелват картофите, сваряват в подсолена вода и се отцеждат. Намачкват се с преса или вилица и към тях се добавят куркумата, маслото и сол на вкус. Разбърква се да попият картофите мазнината и аромата. Налива се по малко мляко до желаната гъстота.

РИЧАРЕЛИ ****

 

Не книга, научни томове мое се изпишат за летищата, обожаеми. Щото летището е граница. Държавна граница, военна граница, граница на цивилизации, митническа граница...

Нощеска се чудих да легам ли, да не легам ли. Заслужава ли си за три часа да трантувам и на креват. У три часо пущих пералнята и зех да наливам кафе у вените, щото по традиция късите полети са у никое време. Ми, много е смотано да тръгнеш за къс полет у десет сабале и да страдаш на Цариградското, че Слънцето ти бие у очите и ти ги вади. Да седиш у сред бел ден у лудницата на задръстването. Къде по-добре е да кесиш цела нощ, та да се успиш, и да зяпаш от прозорецо дали има некой друг буден по селото. Нема! Нормалните ора са на дискотека или спат. И след като си погледнал часовнико шестин пъти и си е четриидваесе, окнеш такси. Таксиметраджията е уморен, ти ептен. И на двамата не ви пука, че София не е била тая... еклектика по байтошово време и си приказвате нормални работи. Тишина е! София диша! Нема таков кеф!

Стоварвам се на летището и оп! Застанала е Аеропланка Пистова да мери багаж и гледа страшно:

- Турай раницата у железницата! Ако не улаза, осемсе евра.

- Напреки мое ли да я турим? Оти она отгоре влиза, отлево не ще...

- Офф! Мое!

- Мое ли само да извадиме машините, да се не строшат?

Вече е надигнала вежди, ма трае:

- Имате ли спомагателна маса? Къде да нареда тоя бит пазар?

- Нема маса.

- Е като нема, ние с Вас шсе опрайме. Дръжте са тука тоя компютер, тая книга, тия слушалки, тия кабеляци, тая говорителница за уше, телефони две бройки...

- Чекайте! Сбврете си партакешите и влазайте.

- Не, нема да се притеснявате! Само задръжте още четри работи и ше я нагньетем!

- Нема нужда.

- И я така мисла, ма като немате една рулетка...

Та..., летището е граница, обожаеми. Граница на два света. А може и на повече.

Атеншъън плиййз! Ал песинджър, къде са се напарфюмирале да се усещат като бидон с кисело зелье през август, да заобиколат кофата отдесно и да се насочат към изхода за връщане. Тая смрад не мое да се трае! Тенк ю!

Па се прибрах и врътнах едни...

РИЧАРЕЛИ

200г бяло бадемово брашно

2 белтъка на стайна температура

200 + 250г пудра захар

1с.л. лимонов сок

1 фино настъргана кора от портокал

1 фино настъргана кора от лимон

3-5с.л. вода

Белтъците се разбиват на сняг на ръка!!! с лимоновия сок и плодовите кори. Пробявят се бадемите и първата част пудра захар. Омесва се тесто и се оставя да стои в хладилника 3 дни.

На плота се поръсва половината от второто количество пудра захар. Слага се тестото и се оформя на фитил. Реже се на парчета с големина на орех (20г). Всяко парче се сплесква леко и се оформя като листо. Така оформените ричарели се подреждат в тава, застлана с кухненска хартия, на разстояние. Потапят се пръстите във вода и се навляжнява всяка бисквита. Поръсват се обилно с пудра захар. Пекат се 7 минути на 170° и 7 минути на 160°. Трябва да се пукнат!!! Изваждат се и се оставят да се втвърдят.

Издържат около 50 дни в кутия.

ФРИКО ФРУЛИАНО ****

Ако още некой не е разбрал, у Шенгено сме. Не, не е нова кръчма у Студентнски град! Законова разпоредба е. И по телевизията казаха, че е много убаво. Нарамваш си дисагата и си мааш гащи по летищата без никой да те закача. И аз повервах! Зех гладени парцаляци, намотах ги да мое се сберат у една ученическа раница и ръгнах на летището. Още у таксито гледах нашенгенено - пак бутрата, ма с повече самочувствие. Развевам телефон с билет вътре и се изпецнах у десно. Човеко се изока: - Ааа! Шенгено у лево! - и я забегах. Гледам опашка като пред куриерски офис с блокирал компютер. И па, свали си колано, обущата, часовнико, перчемо, ела тука да те обиколим със свирещата тояга, как така немаш дрога, ракия не може изпивай я веднъг... После земи тоя бит пазар от пластмасовио сандък, извади кърпе да се прибришеш и влизай да дишаш въздухо от отварането на летището пред вратите на спирката на рейсо... Да знаете! Шенгено е същио резил, ма у лево. Айде! Атеншън! Олл песинджърс плийз да се наредат у две редици с бележниците, бикос ше политаме тудей!

И долетех ундругото дома, па направих една шенгенска рецепта от баирите над Венеция. От Фриули. Та...

ФРИКО ФРУЛИАНО

Продукти:

500г обелени картофи

3 глави лук

200 г бяла моцарела

300г кашкавал

!!! Може само 500г кашкавал!!!

30мл зехтин или олио

сол

черен пипер

В дълбок тиган се налива олиото. Лукът се нарязва на полумесеци и се слага в тигана. Посолява се леко. Пържи се на среден огън, докато омекне. Картофите се настъргват на едрото ренде и се добавят към омекналия лук. Посоляват се с 1/2ч.л. сол и черен пипер на вкус. Пържат се на среден огън, докато се зачервят, като се бъркат често. Щом картофите са готови, се слагат настърганите сирена, разбърква се добре и се оставя на среден огън, докато започне да се отлепя от страните на тигана. Ястието се обръща с помощта на капака на тигана или голяма чиния и се оставя да се запече и от другата страна за около 5 минути. Сервира се с парчета запечен салам и пресни подправки по желание.

 

ТАЛЯТЕЛЕ СЪС СПАНАК И ХАЙВЕР ****

 

Беше баш след бала. Сиромашия до шия, че и отгоре. С мойта приятелка тъкмо отдъхнахме, че барем вече нема да ходиме на работа и училище заедно и, пусти мечти, ше ставаме студентки. И щот не сме родени и расли у София, се записахме на приемни изпити у Пловдив и Велико Търново. Аз ше ставам адвокат, тя - мениджмънт. Сбрахме парета, запазихме квартира във Велико Търново по обява във вестник, за цели 4 дена, и си купихме билети за бързио влак София - Горна Оряховица. Оттам пътническио до Царева ливада и после не помна кво беше.

Стегнахме багаж и два часа преди влако бехме на Централна гара. Заверихме билетите за седем часо, с пестин питания намерихме осемнайсти северозападен коловоз, дето беше след осми глух и поехме въздух. Слезнахме назад у подлезо и си купихме две кафета и два сока. Лукс! Години наред си делехме един бульон и една кутия цигари. Сега и цигарите беха две кутии. Порадвахме се на изобилието и зехме да си приказваме. Сега, какво сме имали да си кажеме след петнаесе годин приятелство, не знам. Но у седем часо и две минути тя скача:

- Мимо, рипай! Влакът ще тръгне без нас!

И за секунди се озоваваме на пероно. Влак нема. Само един човек с униформа.

- Извинете, оттук ли тръгва влакът за Горна Оряховица?

- Тръгваше преди три минути.

Аз се опулвам:

- Давай да вземем такси! Ще го хванем на Банкя!

- Ти луда ли си? Нема да останат пари за ядене!

Човекът с униформа:

- Дечица, той е бърз. Нема смисъл да търчите. След час има друг, ама е пътнически. Ходете да ви презаверат билетите.

Благодариме и доволни, че ше има кво да ядеме, презаверяваме билетите и кесиме на пероно до вернио коловоз до влако. Пътническио влак София - Горна Оряховица. Влако на Безкрайна България. Четринаесе часа околокълбесно пътешествие и България не свършва. Горна Оряховица е три преки след Токио. Спахме, пътувахме, ядохме, преосмислихме си живото, играхме го журналитски с кой се качи и слезна некъде по Екваторо на България. Еле некъде дойде! Горна Оряховица дойде, бе! И тъкмо четеме "Вафли на метър 2лв", по колоните се чуе "Тин! Тин! Вуака Гона Оявица - Цаева лиуада тъгуа на четъъти коовоз. На четъъти коовоз тъгуа вуака Гона Оявица - Цаева лиуада. Тин! Тин!". Шах! Паника! Опулени и двете. А объркане коловозо, а ойдеа студентските мечти! Газ на гишето и задъхано в дует:

- Свинетех, хъде е шетвърти холовосс?

- Е, как къде, бе?! Между трети и пети!

Та, не е труден студентскио живот, обожаеми! Просто требва да не изпущате верните релси!

Инда си знаете, че сите видат и броят колко хайвер имате у паницата,кога смогнете да го имате. Ма никой не брои килата боб, къде сте изкусали преди него. Та...

ТАЛЯТЕЛЕ СЪС СПАНАК И ХАЙВЕР

Продукти за 2 порции:

200г широка дълга паста (тялятеле, фетучине, лингуине)

200 г пресен спанак

30 мл зехтин

1 скилидка чесън

1 доза шафран на прах

сол

черен пипер

2 с.л. черен хайвер от лъмпфиш, есетра, белуга (всеки сам си знае кесията)

Спанакът се почиства, сварява, изплаква се със студена вода, за да запази цвета си и се отцежда много добре. Оставя се настрани. В тенджера с вода се слага шафранът и 1 препълнена ч.л. сол. Водата се слага на огъня да заври и в нея се сварява пастата според указанията на опаковката. Междувременно в тиган се налива зехтинът. Обелената скилидка чесън с се смачква, притискайки я с нож върху дъска за рязане, и се слага в сгорещената мазнина. Обръща се няколко пъти да пусне аромат и се изважда. Слага се спанакът и няколко с.л. вода от тенджерата с пастата. Овкусява се със сол и черен пипер и се оставя да ври около 2 минути. Сварената паста се отцежда, връща се в тенджерата, към нея се добавя спанакът и на силен огън се бърка около минута. Сервира се в чинии, поръсва се с хайвер и чинията се слага отляво на чашата с декантирано вино, бяло и сухо.

СЛАДКИ РАВИОЛИ ****

 

Некога селфито беше фасулска работа. Застане Ну Погоди с апаратчето у лапата и щрак! Готово! Селфи у група? Нема ядове! Застане Ну Погоди до заяко и щрак! Готово!

Сега, Божке ле, страшно е! Застанаш да се селфисаш. Земеш телфон седем палци на диагонал. Едвам го крепиш. Па се въртиш петнаесе минути като куче с глисти, та да уцелиш виделината да ти бие у очите, та да ти се не видат гънките по сурата. Па напнеш напред брадето като унгарска принцеса, та да ти стане дълга главата и а да щреакнеш, не! Не се види целио свет отдзад. Дигнеш сичкофона нагоре. А, баш! Види се даже Сидни от Троян. А да щракнеш. еееее! Види ти се етикето на фанелата отдзад. Наместиш го. Айде па заемеш позиция и щрак! Край на мъките! Завреш сичкофона у джобо, барем да видиш реално къде си дошел да се снимаш. Я минали пет минути, я не, некой се изока за групово селфисване. Да са живи и здрави даскалиците по рисуванье! Що иначе щехме да наредиме тая композиция от петнаесе елемента на трийсти февруари! Айде, строят се сите у редица по двама и земат да се усукват като червени усойници, та да се видат у тоя бъдещ исторически извор. Тоя, къде снима го принасат у жертва, що как и да снима, ше излезне като глиган у главата заради близостта. Айде десет минути оканье ''Наведи на северозапад, бе! Махни тая ръка! Аре, не се лендзи като варена тиква! Мръдни, Петкан се не види! Поне вежнъж се засмей! Не мигайте!''... Щрак! Оживехме и тоя път!

Па се прибереш дома, умиеш се и седнеш да видиш седнеш да видиш снимките. На самотната е бил замазан обективо и се видиш като у страната на сънищата. На общата си снимал ти.

Тва си баях, докато правих...

СЛАДКИ РАВИОЛИ

Продукти:

3 яйца

200 г захар

200 г студено масло

1 настъргана кора от лимон

1 настъргана кора от портокал

1/2 бакпулвер

500 г брашно

Пълнеж:

100 г течен шоколад

Декорация:

50 г мармалад от ягоди

В купа се слага брашното, пресято с бакпулвера. Добавят се настърганите плодови кори и маслото, нарязяно на кубчета. Прави се кладенче и в него се слагат разбитите яйца. Меси се, докато юаслото се усвои напълно и сместа стане гладка топка тесто. Оставя се да престпи около 30 минути и се разточва кора с дебелина около 3мм ( може и с машина за прясна паста). Кората се нарязва на ленти с ширина около 5см. На една лента, на равно разстояние, се слага по 1 ч.л. течен шоколад. Втора лента се поставя отгоре и се притиска с пръсти около шоколада. С нож резец за прясна паста или нож се нарязват квадрати или правоъгълници. Изрязаните части се разточват отново. Когато вече не е възможно, се нярязват произволно и се изпичат без пълнеж. Не се хвърля нищо! Готовите сладки равиоли се подреждат в тавата на фурната върху хартия за печене. Пекат се зс 10-12 минути на 180°. Мармаладът се поставя в пликче с отрязано връхче. Равиолите се декорират с мармалада, като се прави линия с мармалад на зиг-заг.

ПИЛЕ С ГЪБИ И ЧУШКИ****

Едно време дедо като прегнеше морскио кон у яхтата, наследство от прадеда ми, па ги закара на Искъро, па като налови сьомга.... Малеее! Кога си дойде, не мое да я разтовари един час. И баба фане, та я изчисти. Па една тури да се вее, друга опуши, трета маринова... Па натура у торбета, та разнесе по маалата на комшиите, че обичат. Че оно едно време кой не обичаше сьомга?! Па си дойде дома и наготви печена, варена парена, жарена и две недели само сьомга ядеме. И кога вече ни дойде до гуша, баба да я не фърля, я направи на суши. Оди, та набере водорасли по дерето на реката. Па ги накълца, разточи кори и намота суши. И я идем, та сберем децата по целата улица, баба ни раздаде шибучици, къде дедо е наделкял от лещак! и ядеемеее, та се утрепеме.

После дойде дивокрацията и разтури сичко. Зехме да одиме по свето и да ядеме пиле. Пиле! Кой ти е знаял едно време пиле? Ма пуста мода! И аз, да не съм по-надзад, готвих...

 

Продукти:

4 бр. пилешки бутчета

400 г гъби печурка

2 бр. зелена чушка

2 бр. червена чушка

2-3 скилидки честшън

50 мл зехтин или слънчогледовл олио

100мл вода

сол

сминдух на прах

В дълбок тиган с капак се налива мазнината, сгорещява се на среден огън и в нея се запържват нарязаните на 2 бутчета (горно и долно) до зачервяване и от двете страни. Изваждат се и се оставят настрана. В тигана се слагат чушките, почистени и нарязани на едро, посоляват се леко и се пържат на среден огън, докато поомекнат. Добавят се гъбите, попистени и нарязани на филийки, и пресованите скилидки чесън. Запържват се, докато гъбите пуснат вода. Посолява се на вкус, поръсва се по-щедро със сминдух и се разбърква. Върху зеленчуците се нареждат парчетата месо, налива се водата и се оставя да ври на среден огън, докато водата изври напълно а месото се отдели от кокала.

МАКАРОНИ ПО СИЦИЛИАНСКИ ****

 

Никулден е малко празник на сите секаш. Едва ли има некой, къде у тежък момент не е запълвал дупките на чужда лодка, за да не потъне. Едва ли има некой, къде не му се е налагало да е лъзгав като шаран от развъдник, та да се измъкне из нечии ръце. Едва ли има човек, къде не е седел с копие у сред морето, за да може за има яденье и тая вечер. Едва ли има некой, кой барем еднаж не се е ловил на въдица без стръв. Едва ли некой не е пробвал да продава вчерашна риба на стар рибар. Едва ли некой не е позевал като риба на сухо, та да поеме въздух, за да оцелее. Едва ли некой, къде не се е крил между каменяко на дъното на морето, докато мине некоя житейска буря. Та да сме риби е неизбежно. Важното е да да не спираме да плуваме. Честит да е всеки Никулден!

1 кг скариди

500 г къси макарони

700 мл доматено пюре

700 мл вода + 1 л

50 мл зехтин

2-3 скилидки чесън

50 г пресен магданоз

150 мл бяло вино

сол

черен пипер

В голям и дълбок тиган с капак се поставят почистените скариди с мазнината, пресованият чесън и ситно нарязаният магданоз. Обръщат се няколко пъти на силен огън и се налива виното. Ври на силен огън около минута, за да се изпари алкохолът, и се налива доматеното пюре и 700 мл вода. Слагат се сол и черен пипер. Слагат се и макароните. Разбъркква се добре и се оставя да ври на тих огън, като от време на време се разбърква, долива се по малко вода и се оставя да попие. Процедурата се повтаря, докато макароните се сварят.

ДУБАЙСКИО ШОКОЛАД НА РАДЧЕТО (може и за диабетици) ****

Коги ти си оплюл дубайскио шоколад пред целото кълбе, но макя ти се изживее като шоколатиер с думите:

-Мире майко, детето иска дубайски шоколад. Как се прай?

- Е гладай у Инстаграм, сите се петляркат да прават.

- Я го видех, ма ич не съм ги гледала.

- Пържат кадаиф у масло, топат шоколад и пляскат у форми.

- Ма как ше пържат кадаиф, бе?! Тва да не са кюфтета?! И ше прегреват варен шоколад пет пъти. Ма я, мола ти се, не се изпобърквай! На! Земи опитай така, па да видиш шоколад!

Традицията знае неща, къде на иновацията и през ум не й минават!

Шоколад:

100г горчиво какао

60г сухо мляко

150г какаово масло

50г захар или подсладител отговарящ на толкова захар

1 щипка фина морска сол

Пълнеж:

150г крем шамфъстък със или без захар

150г печен кадаиф

Пособия:

10 пластмасови чашки от 200мл

 

Какаовото масло се разтопява на водна баня със захарта и солта. Без да завира!!! Добавя се сухото мляко и се бърка около минута.

Пластмасовите чашки се изрязват с височина около 3см. Мокрят се с вода отвътре, за да се тлепят лесно. Покриват се с шоколад и се обръщат върху една чиния. Слагат се за 10 минути във фризера. Кремът от шамфъстък леко се затопля на водна баня. В купа се разбъркват кадаифът и кремът с шамфъстък. Изваждат се чашките и се пълнят с кадаиф. Покриват се с шоколад и отново се слагат във фризера за около 20 минути. Готовите шоколади се изваждат и се оставят за десетина минути на стайна температура преди консумация.

 

ЛЕТИЩЕТО Е ГРАНИЦА

 

Не книга, научни томове мое се изпишат за летищата, обожаеми. Щото летището е граница. Държавна граница, военна граница, граница на цивилизации, митническа граница...

Нощеска се чудих да легам ли, да не легам ли. Заслужава ли си за три часа да трантувам и на креват. У три часо пущих пералнята и зех да наливам кафе у вените, щото по традиция късите полети са у никое време. Ми, много е смотано да тръгнеш за къс полет у десет сабале и да страдаш на Цариградското, че Слънцето ти бие у очите и ти ги вади. Да седиш у сред бел ден у лудницата на задръстването. Къде по-добре е да кесиш цела нощ, та да се успиш, и да зяпаш от прозорецо дали има некой друг буден по селото. Нема! Нормалните ора са на дискотека или спат. И след като си погледнал часовнико шестин пъти и си е четриидваесе, окнеш такси. Таксиметраджията е уморен, ти ептен. И на двамата не ви пука, че София не е била тая... еклектика по байтошово време и си приказвате нормални работи. Тишина е! София диша! Нема таков кеф!

Стоварвам се на летището и оп! Застанала е Аеропланка Пистова да мери багаж и гледа страшно:

- Турай раницата у железницата! Ако не улаза, осемсе евра.

- Напреки мое ли да я турим? Оти она отгоре влиза, отлево не ще...

- Офф! Мое!

- Мое ли само да извадиме машините, да се не строшат?

Вече е надигнала вежди, ма трае:

- Имате ли спомагателна маса? Къде да нареда тоя бит пазар?

- Нема маса.

- Е като нема, ние с Вас шсе опрайме. Дръжте са тука тоя компютер, тая книга, тия слушалки, тия кабеляци, тая говорителница за уше, телефони две бройки...

- Чекайте! Сбврете си партакешите и влазайте.

- Не, нема да се притеснявате! Само задръжте още четри работи и ше я нагньетем!

- Нема нужда.

- И я така мисла, ма като немате една рулетка...

Та..., летището е граница, обожаеми. Граница на два света. А може и на повече.

Атеншъън плиййз! Ал песинджър, къде са се напарфюмирале да се усещат като бидон с кисело зелье през август, да заобиколат кофата отдесно и да се насочат към изхода за връщане. Тая смрад не мое да се трае! Тенк ю!

ОРЕХОВКИ С ЕЛДА (без глутен) ****

 

Коледа било дъх на канела и портокал пред камината, целувки с вкус на топъл шоколад, коледни чорапи с лакомства... Ма голема скука е тая идилия, бе! Ква Коледа ше е, ако човек не изтраси един чувал брашно да замеси погачи, щот ше се сбере целата рода? Ква Коледа е, ако не си батишеш новата ватенка, кога одиш да помогнеш на комшията да заколи прасето? Ква Коледа, ако не се напукаш така си кисело зеле, та да пръхтиш два дена? Ква Коледа е, ако нема с кой да изпиеш едно греяно вино с черен пипер и една греяна пукница с мед? Ква Коледа е, кога не разсипеш и разнесеш барем десет шишета от половинка с ракия от лани? Ква Коледа е, ако не си сбирал дребни през целата година, че ше минат сурвакари? Ми да! Никва не е! Е затва едни ореховки у по-щедра доза! Да има, ако дойде некой непредвиден!

 

Продукти:

2 яйца

200г захар

100мл олио

1 бакпулвер

1с.л. какао

200г млени орехови ядки

250г брашно от елда !!! може и бяло !!!

В купа се слагат яйцата, захарта, олиото, бакпулверът и какаото. Разбива се за минута с миксер. В съд, удобен за месене, се поставя брашното. Прави се кладенче и в него се изсипва яйчената смес. Омесва се тесто. Оставя се да престои 10-15 минути и се дели на топчета по 25г или с големина на орех. Топчетата се редят в тавата на фурната, застлана с хартия. Пекат се на 180° за 15 минути.Ж

ТОРТА ''САКУРА'' ****

Вече ви казах... Кога една торта ме фърля у притеснение, че има много калории, я й турим маточина, оти има успокоително действие. Они калориите са си същите, ма мене ич ми не е зор.

Изобщо целата кухня требва да е съвкупщина от ароматни треви и трънье, за здраве.

Те на! Риган много помага за кашлица. Земем две клонки риган, турим ги на една пържола, киснала у млеко и червено вино за дълголетие, и турим у фурната, да пущи лек и да я напоим. Кога я изедем, така ми дойде сила, че си удължим живото с пет лета. Мента за добро дишане. Набуам едно гърне боб със сурава наденица и отгоре оп! Китка мента. Па рипнем и търчим до дванаесе вечер. Чесън за пречивстване на кръвта. Ааайде земем чесън, накълцам, турим го да кисне с оцет, па сетне сварим една голема тенджера шкембе и кусам, кусам... Оно у вените сал млеко и червен пипер остане...

Иначе торта правих с маточина... Изображение на сакура - японска цъфнала череша. Свещено дърво, къде обеснява крехкостта и устойчивостта на тоа прекрасен живот. Та...

 

Продукти:

5 яйца

170г захар

200г брашно

1 бакпулвер

1 щипка сол

300мл варено прясно мляко за напояване

Крем:

600мл прясно мляко

4 яйца

6с.л. кристална захар

5с.л. оризово брашно

1 ванилин

500г маскарпоне

250г мармалад

За покриване:

500г студена подсладена животинска сметана

За деморация:

бежов или розов оцветител за храни

50г течен шоколад

дребни листа от маточина

Първо се проготвя кремът - в тенджера се поставят яйцата със захарта инсе разбиват на ръка. Добавят се брашното и ванилинът. Отново се разбива. Налива се прясното мляко, разбърква се много добре. Тенджерата се поставя на среден огън и, при непрекъснато бъркане, се сварява крем. Щом се сгъсти, се сваля от огъня и се оставя да изстине, катп от време на време се разбърква, за да се избегне получаването на каймак, кийтп след това да бъде на бучки. В напълно студеният крем се добавя маскарпонето и се разбърква до еднородна смес.

За блатът в две купи се разделят яйцата на жъштъци и белтъци. Белтъците се разбиват със солта на твърд сняг. Жълтъците се разбиват със захар на гъст крем. Към тях се добавя брашното, пресято с бакпулвера. Разбива се много добре. Добавят се белтъците и се разбърква на ръка. Готовата смес се поставя във форма с диаметър 24-26см и се пече на 180° около 35 минути или до суха клечка. Готовият блат се оставя да изстине и се разрязва хоризонтално на три равни платки.

С 1 с.л. крем се намазва подложната чиния и се поставя първата платка. Сиропира се със 100мл прясно мляко. След това се разстила равномерно мармаладът. Следва равномерен слой от крем. Поставя се втората платка. Напоява се със 100мл прясно мляко. Разстила се равномерно втората поливина крем. Поставя се третата платка и отново се напоява със 100мл прясно мляко.

Подсладената сметана се разбива в голяма купа. От нея се оделят 100г, които се оцветяват в бежово или розово. Оцветената сметана се оставя в хладилника. С останалото количество се покрива тортата и тя също се оставя да престои в хладилника поне час. В пликче с остър връх се слага течният шоколад и леко се затопля. Отрязва се тънко връхче и се рисуват линии (клонки) по цялата торта. Оцветената част сметана се поставя в шприц фуния с накрайник "малка звезда" и с нея се правят цветчетата. Накрая между тях се редят листата маточина. Тортата се оставя в хладилник за поне 8 часа преди консумация.

ДВОЕН СЛАДКИШ ****

Адвокатът е малко като майка ти - знае какво представляваш, но въпреки това не те оставя в калта.

Адвокатът е малко като баба ти - там отиваш, когато целия свят ти е крив.

Адвокатът е малко като леля ти - готов е да излъже всички, че спиш, докато си на дискотека.

Адвокатът е малко като най - добрия ти приятел - насаме може да се хванете гуша за гуша, но пред хората те защитава до края.

Адвокатът е малко като като психолог - слуша всичките ти глупости в пълно мълчание и без да те съди.

Адвокатът е малко като личен лекар - трябва да намери точното решение между твоите бръщолевения и научните факти.

Адвокатът е малко като спортния ти треньор - ако спечелиш е, защото си кадърен. Ако загубиш е, защото е некадърен.

Адвокатът е като опровержение на легенда - не всичко е възможно срещу заплащане.

И на тоя свят по-добре от добър брат е само добър адвокат! Честит празник с един...

 

Продукти сладкиш 1:

5белтъка

150г захар

100мл прясно мляко

100мл слъчогледово олио

200г брашно

1 натъргана кора от лимон

сок от 1 лимон

1/2 бакпулвер

1 щипка сол

шоколадови капки по желание

1с.л. пудра захар

В купа се разбиват белтъците със солта на твърд сняг и се оставят настрана. В друга купа се поставят млякото олиото и захарта и се разбиват, докато захарта се стопи. Слагат се лимоновият сок, лимоновата кора и брашното, пресято с бакпулвера. Разбива се на висока степен около 2 минути. Добавят се белтъците инсе разбърква на ръка. Може да се добавят и шоколадови капки. Сместа се поставя в тава, застлана с хартия за печене, с дисметър 26-30см и се пече в предварително загрята фурна около 30 минути или до суха клечка.

Продукти сладкиш 2.

5 жълтъка

200г захар

150г кисело мляко

50мл слънчогледово олио

200г брашно

1/2 бакпулвер

1 с.л. маково семе

В купа се поставят жълтъците със захарта и се разбиват на крем. Добавят се киселото мляко, олиото и брашното, пресято с бакпулвера. Разбива се на висока степен около 2 минути. Добавя се маковото семе и се разбърква на ръка. Сместа се поставя в тава, застлана с хартия за печене, със същия размер като сладкиш 1. Пече се в предварително загрята фурна около 30 минути или до суха клечка.

Двата сладкиша се оставят да изстинат. Лимоновият се поръсва с пудра захар. Режат се на парпета и се подреждат в поднос, като се редуват по едно парче от вид.

СВИНСКО РУЛО ****

 

Я кога бех мъненка, саках да имам голема елха. Така некъде къде два метра. Ама у дедо секирата и кой да ти спори с дедо... То, с дедо и без секирата никой не спореше, що ни посищаше само с поглед. И одиме с дедо и отсечеме некое изцвилело борче,да не абиме гората акере. И кога порастох, на една Коледа Радчето вика:

- Миремайко, какво сакаш да ти купа за Коледо?

- Сакам елха да ми купиш.

-Какво да ти купа? Ти па ли си се изпобъркала?

- Изпобъркана, нормална... не знам. Такава си ме родила, такава ода по свето. Ама сакам елха. Фалшива и голема колко мене.

И Радчето занеме. Те ти я иде след некой ден и влачи един чувал, на човешки бой висок. Ма едва го сваля от колата и се изоква:

- Те на ти елха, да си кичиш! Доволна ли си?

Минава време, очувахме Бъдещето и един й викаме:

- Астрид, ти кво сакаш за Коледо?

- Елха, ма висока...

А Самурайко добави:

- И аз искам елха! Една външна...

Та, и ние украсихме елхата! Секи неговата си... Дедо Коледо ше се види у небрано лозе, требва да остави на три места. Сака ли външна елха? Сака. Ми, са да си чувствата! Я си намислям списък и си ядем...

1кг цяло парче свинско филе

200г гъби печурки

2 глави червен лук

1 настъргана кора от лимон

1с.л. мащерка

10 орехови ядки

30мл зехтин или олио

сол

200мл бяло вино

200мл вода

готварски конец

Филето се разрязва на цял "лист", като с остър нож се реже по цялата ширина (все едно "развивате" рулото). Месото се поставя в плик разстлано и се изтънява с готварски чук. Посолява се от двете страни и и се оставя да престои. В дълбок тиган с капак се слагат олиото, нарязания на луни лук и гъбите, почистени и нарязани на филийки. Слага се малко сол и се пържи на слаб огън, докато се изпари водата от зеленчуците. Добавят се орехите и се разбърква. Готовата плънка се оставя леко да се охлади и се разстила върху месото. Отгоре се поръсва с мащерката и настърганата кора от лимон. Месото се навива на руло и се връзва на спирала и ли на няколко отделни места с конец. Рулото се поставя в тигана на плънката се запича от всички страни, докато се зачерви. Залива се с виното и се оставя да ври на силен огън около 1 минута, докато се изпари алкохолът. Налива се водата. Поставя се капакът и се оставя да ври около 90 минути, . Готовото руло се оставя да се охлади и се нарязва на парчета с дебелина около един пръст (по-слабичък пръст). Парчетата се връщат в соса, за да попият докато се стоплят и се сервират с варени зеленчуци. Моята препоръка е с варени броколи, подправени със сол, зехтин и настърган пармезан.

ЛЮТИ СПАГЕТИ С МИДИ ****

 


Летото една вечер викам "Нема да ода на плаж утре, ше си седа дома да си опчина и от плажо, и от ората, и от светскио живот". Седнахме сабале на масата с целото домочадие, наядохме се, секаш ше одиме на кръстоносен поход и секи се изниза. Кой ойде на плаж, кой на работа, кой да стреля... Масата остана аз да я сбера, щот съм дома... Сбрах я, па да тура паниците за миенье и оп! Миялната пълна с мити паници. Турих ги на место, прибрах немитите, забърсах кухнята и дадох яденье на мачки, кучки, пилци, риби... Па видех малко прах. Зех перяко с перушината, обиколих сите стаи по сите етажи. Па си баем "е то като минах с перяко, барем една прахосмукачка да пуща". Минах с прахосмукачката, па зех кофата с парцало, та измих и докато съхне, премауцах сите бани, насипах сапун, къде немаше, смених кърпите и ги пущих да се перат. И докато чекам, отидех да обера къде кво има по градината. Умих, нарезах, турих да се вари една тенджера мармалад и докато чекам да ври, излезнах да изметем дворо и улицата, та да не внасяме песоко вътре. Па имаше цвеке преминало, та го препощах и турих у чували. Гледам между камико тук там поникнало по некое стръкче трева. Турих у помпата разтвор и напръсках. Па завързах малините, къде имаше поразчешмулено, оплевих ягодите. Па си влезнах, та натурах мармаладо у буканье, кипнах ги и ги обърнах да стинат. Па турих машината да се меси хлеб, па идех да простна, па се върнах, та сглобих една тава тирамису. Оно се сбраа боклуци, та слезнах у гаражо да ги фърла и преметох около кофите. Па качих вода да има насекъде. И праньето изсъхнало, та го изгладих и прибрах. Гледам нема млеко, нема масло, нема домати... Умих се и претърчах да напазурува и фърлух цвекето на бунището. И като се върнах, извадих лебо, турих масата и най-големио тиган с миди за вечера, що е резил да съм си лежала цел ден, а да нема кво да ядеме и... ойдех, та си турих на шкафо капата, очилата и перлите. Кой почивал, почивал. Я утре съм работна на плажо! Сбирам слънце у бирени шишета за зимата, оти дома ми се изчекна гърбо и ми отърнеа нодзете от почиванье. Мхм! Те на какво бех сготвила...

Продукти:

1кг черни миди с черупка

500г спагети

500г червени домати

50г магданоз

1 червена люта чушка

3-4 скилидки чесън

50мл зехтин

150мл бяло вино

20мл вода

1 доза шафран на прах

сол

Шафранът се разтваря във водата и се оставя настрана. Мидите се почистват и измиват. В дълбок тиган с капак се слагат зехтинът и срязаната по дължина на 2 люта чушка. Запържва се на среден огън, докато се усети лютивината в аромата инсе изважда. В сгорещената мазнина се слагат мидите и пресованият чесън. Р збърква се добре за около минута на силен огън. Налива се виното инсе оставя да ври около минута, за да се изпари алкохолът. Добавя се разтвореният шафран. Поставя се капакът и се оставя да ври на среден огън около 10 минути. Неотвприлите се миди се изваждат от тигана инсе изхвърлят. Доматите се почистват от семките и се нарязват на кубчета. Добавят се в тигана заедно със ситно нарязаният магданоз. Разбърква се добре, Овкусява се със сол и се оставямда ври около 5 минути. Спагетите се сваряват в подсолена вода според указанията опаковката, отцеждат се и се слагат в тигана с мидите. Ястието се бърла около 2 минути на силен огън и се сервира.

МЪРЗЕЛИВИ ГЪРБИ В ТИГАН ****

Свето се побърка! Свето потъна у дубайски шоколад. Не мое да пропущим да се отчетем с рецепта и я. Начи...! Зимаш натрошено ситно фиде, буаш го у тиганя с масло и го попрегориш като за пилаф. Баш преди да запуши, го фръляш у една паница и батисваш отгоре цел буркан крем за мазане от шамфъстък. И бъркаш, бъркаш, бъркаш с лъжицата като залуава, та да се смесат маслото и оливието от палма. После земеш 1 кило шоколад и го стопиш. Туриш половината шоколад у една тепсия. Отгоре фидето. Напемкаш го като асфалтов път и най-отгоре другио шоколад. Оставиш да се удърви и рупкаш пърженото фиде, па си викаш " За чий у...бос ми беше дубайска принцеса да ставам? За пестин лева продукти да батисам, та сураво фиде да джвакам! Немах ли акъл да ида да си купа 2 гръцки шоколадови баклавички и с другите пари да ида до Дубай?!"

Иначе готвих...

 

Продукти за 3 порции:

3 големи кралски печурки или 20 по едри бели печурки

300г сурова наденица

6 - 7 картофа

4 моркова

3 парчета топено сирене

2 скилидки чесън

30мл олио

10г пресен магданоз

щипка розмарин

сол

вода

Гъбите се почистват и издълбават. Издълбаната част и пънчетата, нарязани на ситно, се слагат в купа и към тях се добавят месото от наденицата и накълцаният магданоз. Разбърква се добре и с тази смес се пълнят гъбите, предварително надупчени с нож. В дълбок тиган с капак се слага олиото, пресованият чесън, розмаринът, 1 равна ч.л. сол, обелените и нарязани на едри кубчета и морковите, почистени и нарязани на шайби. Разбърква се добре. В стрдата на тигана, на дъното се поставят гъбите, а върху тях топеното сирене. Налива се около 1 пръст вода и се оставя да ври около 30 минути на тих огън или докато морковите омекнат и водата е извряла напълно.

ТРЕС ЛЕЧЕС ****

 

Снощи се прибираме след вечера. Сити, доволни и каталясали. И от задната седалка звъни гласец:

- Искате ли да ходиме до Мексико?

Мислим си "Евала й на еволюцията! Я на седем се изживевах като герой, ако одиме с баща ми до книжарницата у Мрамор и ми купи билет от лотарията". Самурайко сериозен:

- Спешно ли ти е?

- Не много. Ма четох, че там е родината на сладкиша Трес лечес и да го пробваме.

- Е да видиме има ли намалени билети за кулинарни полети поне...

- Ооффф! Мамо, ти можеш ли да го направиш? Ама сега, че утре сутрин да го ядем на закуска?

Повдигам разделената вежда и у тоя момент забавям дишането, щото у главата ми тръгва на лента филм. Малко пожълтел, малко за резил, малко изреван, малко смешен... Филм за сите пъти, у кои се изоквах "Рацейй, мое ли да напрайш пет кекса, щот ше дойдат и другите?". Как влачех дома насецани до козирката приятели и как им вареше кафе със сол у големата тенджера, та да ги усвести. Как отварах с гръм и тресък вратата у четри часо сабале след дискотека и шепнех на висок шум "Мамо, спиш ли? Аре, ставай да пиеме кафе и да ти разправям!". Как и до ден днешен й звъна за секви неважни ненормалщини и по секо време на денонощието, секаш си нема друга работа, освен да ми е майка. И Радчето е там заради и въпреки мене. Па се усмихнах благо:

- Утре, като станеш, Трес Лечес е на масата готов!

Продукти:

блат:

5 яйца

170г захар

200г брашно

1 бакпулвер

1 щипка сол

заливка:

300мл кондензирано мляко

300мл течна неподсладена сметана

300мл пълномаслено прясно мляко

за гарниране:

300мл подсладена сметана

В 2 купи се делят яйцата на жълтъци и белтъци. Белтъците с щипката сол се рвзбиват на твърд сняг и се оставят настрани. Жълтъците се разбиват със захарта до побеляване. Добавя се брашното, пресято с бакпулвера и се разбива за около минута. Слагат се и белтъците и отново се разбива за около 3 минути. Сместа се поставя в тава с диаметър 26-30см, покрита с хартия за печене. Пече се на 180° около 35 минути или до суха клечка. Готовият блат се оставя да изстине и се нарязва на парчета. В купа се разбъркват продуктите за заливката до еднородна смес и с нея се залива бавно блатът. Оставя се да попие за около час и се покрива с разбитата сметана. Украсява се по желание.

ТИКВАМИСУ ****

 

Запустили са ме сама сабале на Рангеловден. Станах си у темнина, навлекох кимоното, завързах кукуригуто и с кучето преодихме селото по сите диагонали, па доволно се довлекохме дома. У душата ми вече миришеше на кафе. Бъркам у чантата и... Да му... се не види!Не съм си зела ключевете! Пустосвам набърже мене си, автоматичните порти и световната политика, къде ни докара да си заключваме кащите. Десет минути се пулим и пресметам да прерипнем ли оградата. Шиповете са много против душмани и ако ми съдерат само гачете, ше е цел късмет. Звъним на комшията и он иде със стълбата за комшии(редовно некой требе да се прибере като айдук по Наше село). Комшията фаща сиджимката на кучето, оно тропка краци нервно, секаш ше го продавам. Нагласяме сълбата, прерипам оградата, префърляме стълбата и я завлачам под прозорецо на банята, добре че беше отворен. Ура! Дома съм! Търчим, грабвам бегом резервната възка ключеве ! Зимам един голем буркан мармалад и па търчим при комшията. Разтварам порти, он си завлача стълбата и буркано, я кучето, вече олендзило се, че се е отървало от продан! Включвам машината за кафе и докато загрева, си свалям шушляко на кимоното, че съм се препотила като бригадир у доменни пещи. Тръсвам да го сгъна, та да го закача, и от джоба му изпаднаха...ключевете. Па си подшушнах "Гейшe, това е от Свети Вадодушник почукване по тиквата,та да не забрайш, че без ора на тоа свет нема кой да ти заварди и кучето". Па направих за здравето на Радчето и всички други именици. Да сте здрави и да илядите! Наздраве с едно...

ТИКВАМИСУ

Продукти:

300г белена тиква

500г маскарпоне

3 яйца

6с.л. захар

1 голям пакет бишкоти

300мл горещо горчиво кафе

3с.л. какао

   Тиквата се нарязва на кубчета и се сварява. Отцежда се и се пасира с 4с.л. захар. Оставя се да изстине напълно. В 2 купи се разделят яйцата на белтъци и жълтъци. И в двете купи се слага по 1с.л. захар. Белтъците се разбиват на твърд сняг. Жълтъците се разбиват до побеляване и се добавя маскарпонето. Разбърква се на ръка. Слагат се белтъците и отново се разбърква. Накрая се добавя тиквата. Разбъква се още веднъж. Във форма ринг се подреждат бишкоти, да покрият плътно. Напояват се с кафе, 1с.л. на всяка бишкота е достатъчно. Покриват се с половината крем. Отново се редят бишкоти. Напояват се и се покриват с втората половина крем. Отгоре се поръсва щедро с горчивото какао. Използва се цедка за чай, за да е лесно и равномерно.