Не книга, научни томове мое се изпишат за летищата, обожаеми. Щото летището е граница. Държавна граница, военна граница, граница на цивилизации, митническа граница...
Нощеска се чудих да легам ли, да не легам ли. Заслужава ли си за три часа да трантувам и на креват. У три часо пущих пералнята и зех да наливам кафе у вените, щото по традиция късите полети са у никое време. Ми, много е смотано да тръгнеш за къс полет у десет сабале и да страдаш на Цариградското, че Слънцето ти бие у очите и ти ги вади. Да седиш у сред бел ден у лудницата на задръстването. Къде по-добре е да кесиш цела нощ, та да се успиш, и да зяпаш от прозорецо дали има некой друг буден по селото. Нема! Нормалните ора са на дискотека или спат. И след като си погледнал часовнико шестин пъти и си е четриидваесе, окнеш такси. Таксиметраджията е уморен, ти ептен. И на двамата не ви пука, че София не е била тая... еклектика по байтошово време и си приказвате нормални работи. Тишина е! София диша! Нема таков кеф!
Стоварвам се на летището и оп! Застанала е Аеропланка Пистова да мери багаж и гледа страшно:
- Турай раницата у железницата! Ако не улаза, осемсе евра.
- Напреки мое ли да я турим? Оти она отгоре влиза, отлево не ще...
- Офф! Мое!
- Мое ли само да извадиме машините, да се не строшат?
Вече е надигнала вежди, ма трае:
- Имате ли спомагателна маса? Къде да нареда тоя бит пазар?
- Нема маса.
- Е като нема, ние с Вас шсе опрайме. Дръжте са тука тоя компютер, тая книга, тия слушалки, тия кабеляци, тая говорителница за уше, телефони две бройки...
- Чекайте! Сбврете си партакешите и влазайте.
- Не, нема да се притеснявате! Само задръжте още четри работи и ше я нагньетем!
- Нема нужда.
- И я така мисла, ма като немате една рулетка...
Та..., летището е граница, обожаеми. Граница на два света. А може и на повече.
Атеншъън плиййз! Ал песинджър, къде са се напарфюмирале да се усещат като бидон с кисело зелье през август, да заобиколат кофата отдесно и да се насочат към изхода за връщане. Тая смрад не мое да се трае! Тенк ю!



















