СТУДЕНО РИЗОТО ПО САРДИНСКИ #

Втори октомври е! Октомври! У магазините торбета с "Честита Коледа". Ма тя, Мария, още тест за бременност не е правила, бе! Па после да избере болница, па екип, па секцио, па пет иляди лева за непотребни работи като нишалкя на ток, умотващ се парцал с брънки, разпробити шишета, микро клизмички за секи случай, машина за шум, наблюдателница с уайфай, количка с три колелада мое да се заваля по-лесно, крем против бебешки бръчки, разтегащ се спален чувал от нула до двайсдве годин, да оцвили на Йосиф главата да сглобикревата с пеесе фунции, да подаде молби у кметството за детски дом, щот шсе гледат след изборите, а избори сека неделя, после да видат у кой университет у Холандия ше учи пораслия Христосчо, да си стегне куфера за болницата с цела зестра и чак тогава е Честита Коледа! Па се прибрах дома, па направих да ядеме за преход от морето къде гората.

Продукти:

500 г ориз

500 г скариди

300 г пресни печурки

300 г замразен грах

2 червени чушки

1 голяма глава лук

30 г пресен магданоз

50мл зехтин

сол

Оризът се мие до напълно прозрачна вода. Сварява се в подсолена вода, отцежда се и се измива със студена вода. Оставя се настрани. В дълбок тиган с капак с налива зехтинът. Слагат се нарязяните на едро лук и чушки. Обръщат се наколко пъти на силен огън и се добавят нарязаните на едро гъби. Посолява се и се оставят да се задушат около 5 минути. Добавя се грахът. Разбърква се и се оставя да ври по капак и на среден огън около 20 минути. Слагат се и се почистените скариди, разбърква се и се оставя да ври още десет минути. Добавя се оризът, овкусява се със сол, поръсва се с нарязан на едро магданоз и се разбърква много добре.

 

РИЗОТО СЪС СМОКИНИ #

Викам на Радчето:

- Радче ма, фани ме окоси гола глаеа отстрани и отгоре по-накокошинено.

- Бе, ти нормална ли си, бе Миремайко? На сто годин стана, акъл не ти дойде! Петнайс годин одиш на митилява овца у главата с това кукуриго! Как не ти омръзна да те сочат с пръст сите малощумняци?

- Абе, не мога да търпа нормална коса, бе! Коси ти казвам!

- Нема! Ако ще да се побие свето на главата си, повече нема да те стрижа гола глава!

- Окоси ти, да не се окоса я сама, че после ше има много да те споменават като "тая със залуавата щерка".

- Аа, щот са ми викат "тая с нормалната". Бегай оттука!

- Оффф, добре! Аре седам и режи как искаш, щот у пет часо сабале пождам и да ми се успокои кръвното от тебе.

Трескам стол пред огледалото и се стоварвам на него. Радчето победоносно вади машинката и рови у гребените, за да налундзи некой, къде реже дълго. Зелени са два - единицата в светло зелено и четворката в тъмно. Демек гола глава и после 12мм коса. Преравя и другите, за тех нема дължина. Пет минути ми обяснява колко съм зле умствено и налундзва зелен гребен. Аз съм се предала и гледам отчаяно в огледалото, кога Радчето заорава... със светло зеления гребен. Инстинктивно изоквам:

- Спри!

Радчето замръзва и се вторачва в белото петно над слепоочието, къде ми маркира. Не диша много дълго време. Аз започвам да се треса от смех. На нея й се реве.

- Леле, Миремайко, са кво прайме?

- Като на сватба, рипаме хорото докрай. Стрижи, дреме ти! Нали аз така исках, па ти не и си тури грех да ме стрижеш против мойта воля. Я

- Ма как, бе?! Как ше одиш така по свето?

- Ааа, ше ода за пример! Така сите ше знаят да не си трупат грехове на душите, че ше им ги изплащат децата. Мхмм!

Па й сготвих...

 

Продукти за 4 порции:

400 г ориз

200 г сушено месо

1,5 л зеленчуков бульон

100 мл бяло вино

1 глава червен лук

10 - 12 узрели смокини

30 мл

30 г масло

10 г прясна мащерка

100 г настърган пармезан

50 г натрошени орехи

сол

В тиган с висок борд и капак се налива зехтинът. Слага се нарязаният на луни лук и се задушава. Добавя се оризът и се запържва до прозрачно на висок огън. Налива се виното и се бърка, докато се изпари алкохолът. Овкусява се със сол. Налива се по малко бульон и се бърка непрекъснато на среден огън, докато оризът се свари. Щом е готов, се сваля от огъня и се добавят маслото и пармезанът. Разбърква се. Слагат се нарязаното на тънки ленти месо, обелените и нарязани на ситно смокини и отново се разбърква. Поръсва се с мащерка и орехи.

СЛАДКИШ С ОРЕХИ #

Много му пречим на света тези, дето не щем да живеем бързо. Тези, дето отказваме да излезем по работа в осем без пет, за да сме на място в осем на двайсет километра разстояние. Тези, дето пазаруваме спокойно. Тези, дето изчакваме другият да се изкаже

докрай. Тези, дето сме спрели да отвръщаме мигом на забележката, подигравката, критиката. Тези, дето не бързаме да свалим усмивката по чужда воля. Тези, дето не взимаме необмислено решение. Тези, дето бавно и дълго мислим за какво сме на тази планета. Тези, дето говорим без да преполовяваме мисълта. Тези, дето вървим нагоре без да се задъхваме. Изобщо тези, дето бавно градим собственото си спокойствие и бавно му се наслаждаваме. Тези, които често ползваме режим "Не ме безпокой" на мобилния. Тези, дето нямаме нужда от нечие "да", за да бъдем. Тези, които се усмихваме, без да даваме обяснение защо.

...ми така де! Я зор немам! Кой има, да си му бере ядовете! Мхм!

 

Продукти:

2 яйца

150 г захар

100 мл прясно мляко

80 мл слънчгледово олио

60 г горчиво какао

200 г брашно

1 бакпулвер

80 г натрошени орехи (не млени!)

В купа се слагат яйцата и захарта. Разбиват се на висока степен до гъст крем. Добавят се млякото, олиото, пресятото какао и брашното, пресято с бакпулвера. Разбива се на висока степен около 3 минути. Слагат се орехите и се разбърква на ръка. Сместа се слага във форма с диаметър 24 - 26см и се пече на 180° около 30 минути или до суха клечка.

ПАСТА С ПЕСТО И СКАРИДИ #

 

Нали е ловджия... Нали почва пореден ловен сезон... Пушка си купил... Поредната...

И седнал да ми обяснява на мене как се ловат мечки, диви свинье и зайци. И ми приказва как требе да се изберат сачмите... И колко струват руските патрони... Па колко стрували парцальете за лов... Еле на колко ката требе да е чуло за дъждо... И щик как се тура на Калашник... И как се требва се гледат герданчетата на гълъбиците и гургулиците, че да знаеш у коя да се прицелиш... И как фазан се лови у тишина... И как да се учи ловджийско куче...

Я си трая... И кимам... И се подсмихвам... И си редим разни работи у тигана, а у главата мисли...

Може да не съм гургулица, ама на герданите, къде ми е закачил на гушата, бройката си не знам... И у марковите парцали най ми аресва как ме гледа, кога се нагласим... И без Калашник, с английска точност, самурай съм отстреляла... Диви свинье ми не требат! У никой смисъл! Ловджийски сезон - също. Мхм!

Продукти:

500 г спагети (по-дебели)

500 г скариди

500 г дребни домати

2 скилидки чесън

3 с.л. песто

3 с.л. зехтин

Скаридите се почистват, измиват и се оставят да се отцедят. В голям тиган с восок борд се слагат зехтинът и пресованият чесън. Добавят се скаридите и се обръщат няколко пъти нансилен огън. Огънят се намалява и се оставят да врят под капак за 2-3 минути. Добавят се доматите, нарязани на две, обръщат се няколко пъти и се оставя да ври 5-6 минути. Пестото се размива в малко вода и се добавя към скаридите и доматите. Рсзнърлва се добре и се доовкусява със сол, само ако е необходимо. Спагетите се сваряват в подсолена вода и според указанията на опаковката. Отцеждат се и се слагат в тигана. Обръщат се няколко пъти на силен огън, за да поемат соса.

КЕКС С ТИКВА #

Секи път, кога некой заговори за енергии, мойта се разрипа...

Кога сутрин станеш, требе да прочетиш за Плутон. Ако е паднал у червена дупка, на късмет е. Ако е синя - на пропадия. Ако е бела - голем хабер ше имаш. Направо ми се доревава за времената, кога единствената дупка, от коя ме беше страх, беше на клозета на вилата, щот се мислех, че ше падна вътре.

После требва да се внимава много за знаците на живота. Пътните не стигат, та да се кокорим дали не се е оскубла некоя кукувица, щот перото е символ. Малко ме е безер да кажа на кво. Добре, че фолклорът го е рекъл! "Тая много е навирила перото"... Мхммм!

Подир знаците идат звездите. Мене ше ме плашите с кво е казала Големата мечка на Орион... Тая е некоя люлинска стрина, къде си е повервала. Аре, мола Ви се нали! За мене секви мечки от секви квартали са казвали кво ли не, па кво?! Мечка, ако те не е лаяла у тоя живот, зян си живеял!

А от целата тая работа най ми е кеф, кога е равноденствие. Кога мъжката и женската енергия са у съвкупление. Лелеее! Направо отивам да цепим дърва с токчета на Кръстан Лубутенски и цръвило на Куку Шинел! И кекс направих, за енергиен баланс... Аре, и да не забравите че сите ора са токсични, просто некой са повече по асцедент.

 
Продукти:

300 г пюре от тиква (сварена и пасирана)

3 яйца

180 г захар

100 мл олио

250 г бяло брашно

1 бакпулвер

В купа се поставят яйцата, захарта и олиото. Разбиват се на висока степен около 3 минути. Добавят с тиквенотл пюре и пресятото с бакпулвера брашно. Всичко се разбива още около 3 минути. Слага се във форма за кекс или тава с диаметър 24-26см и се пече на 180° около 35 минути или до суха клечка.

ЧИЙЗКЕЙК С ТИКВА #

Сека година ме питат каква била тайната на брака. Абе, каква тайна, бе...? Не знам тайни. За мене съм си турила ред. Дали за другите важи, идея немам, а и грам не ми е. Секи си има глава, да си я пълни с кво му душа иска.

Бракът е любов. Да де! Ама, любовта е работа. И то тежка работа на четири ръце, без почивен ден, без отпуски и без шикалкавене. Иначе ше кара, ше вара и ше издъхне убавинята. И нема как да е иначе, що никой не е малоумен, ама и триж по-малко обича друг да го прави на такъв. Та единият ако оре, а другият лежи, нема да стане. И ако единият влачи, другият извлача, па нема стане. Каруцата на живота е прекалено тежка и ако чифтето катъри не тегли с равна сила, у некое дере ше обърне каруцата и ше я разтроши така, че и помен нема да има.

Бракът, освен работа, е и въпрос на вкус според мене. Нема как шаячен балтон с копчета ягодки. Ни па шоколад с гранули от марули. Ни царски палат със селски черги. Ше го видиш отстрани, па ше се усетиш, че не е требвало.

Бракът е и малко отшелничество секаш. Много добри хора са сите майки и бащи, да не са й уроки на родата, приятели за чудо, ама... с мерка. Щот земе ли да е хан, после се не знае кои баш са ханджиите.

И не било важно бракуването... Абе, аз "тоя Сульо" може да кажа на секи, "моят съпруг" ми е некак различно по важност.

Та... нема тайни, обожаеми. Сичко е ясно като село под пълна месечина. Мхм!

Иначе една модерна блага баница...

 

Продукти:

тесто

300 г брашно

150 г масло

100 мл ледено студена вода

2 щипки сол

пълнеж

3 яйца

200 г захар

500 г пюре от тиква (около 800 г сурова)

750 г фина извара (рикота, а може и едра)

декорация:

5 - 6 супени лъжици червен мармалад от плод по избор

Студеното масло се поставя, нярязано на дребни кубчета в дълбока купа. Добавят брашното и се разбива с миксер, докато се получите смес подобна на пясък. Сместа се изсипва върху подложка за месене, прави се кладенче, слага се по малко вода и се меси енергично до плътна топка от твърдо тесто. Когато тестото е готово, се увива в найлон и се оставя за час в хладилника. Разточва се кора с диаметър около 30см. Форма за блат с падащ ринг, 24 - 25см, се покрива с хартия за печене. Слага се маслената платка, като се оформя висок борд.

В купа се разбиват яйцата със захарта до побеляване. Добавят се фината извара и тиквата. Разбива се на най-ниската степен за минута. Полученият крем се слага върху платката. Леко се обръщат бордовете и се пече на 170° около 1час. Готовият сладкиш се покрива с мармалада и се оставя да изстине напълно.