СПАГЕТИ СЪС СКАРИДИ И КАРТОФЕН КРЕМ #

Като наближи първия учебен ден, я седам на пейката отзад у двора и ревем. Ревем за сите деца, дето имат родителки от родата на Сталин, като мойто Радче. Ревем за сите тия турени у разни дървени костюмчета отрочета, къде немат да имат кураж да изреват сами и да избегат до дома, та да си облекат дрешкуляци като нормални деца.

Некога, кога дойде първият Първи учебен ден, преживех една от най-травмиралите ме травми, нанесени от родителското тело. И баща ми нема кураж даже да се намеси. Радчето на четиринаесети вечерта ме фана и ме изжули с телената четка и правен сапун. И кокалите ми изми даже. Отвътре. Тури ме да се наспим и на сабале като ме фана, така ме среши на половин опашка, че бех по-гладка у главата от билярдна топка. И като стегна ластика - у сурата същинско корейче. Сетне ми закопча като на виетнамски ефрейтор догоре белата риза и ме препаса у пола-панталон. Черен. С бел чорапогащник отдоле. И лачени обуща! Абе, същинска самурайка.

Като се видех у огледалото... Боже! Оттука нататък мога само по-убава да съм. По-грозна не е възможно. А Сталинка се върти на вретено около мене от радост и само квака: „Миремайко, от тебе по-убава нема! “ И докато се усетих, ми задена на рамената с чанта. Сива кожена чанта с жълти джобове и презрамки. Е, не! Не! Не! Кожена чанта девеесе и първа година на миналия век. Не! Стоях пред огледалото и пресметах дали да остана неграмотна не е по-добре, отколко да бера мъка с тоя дизайнерски резил на кожардката индустрия...

Гледах Радчето как изпоприпадва по красотата на тая шарена дисага и се чудех колко бой ше ми струва, ако я затрия некъде... И за капак на целата таа трагедия зех букет у ръчето за господина. Букет за господина! Китка у шарена хартишка на мъж... И до рождения ден у втори клас отивах първа, да скрием чантата под чиновете, и си тръгвах последна, та да ме не види никой с кожената чанта.

Е, затва дваесе годин купувам на Радчето чанти по моя преценка и следим изкъсо дали ги носи. И ако се случи да не ѝ ареса некоя, умрем си от кеф! Та, внимавайте с първия учебен ден, мили родители! Щот колелото се върти и да не паднете от него на стари години... Мхм!

Иначе готвих, нали...

Продукти:

500 г спагети

500 г дребни скариди

4–5 картофа

50 г пресен магданоз

1 лимон

2–3 скилидки чесън

200 мл прясно мляко

200 мл бяло вино

100 мл вода

сол

Картофите се сваряват и се намачкват с млякото и сол на вкус. Оставят се настрани. В голям тиган с висок борд се налива зехтинът. Добавят се пресованият чесън и почистените скариди. Обръщат се няколко пъти на силен огън и се налива виното. Оставя се да ври без капак, докато се изпари алкохолът. Огънят се намалява и скаридите се оставят да врят под капак 5 минути. Добавят се магданозът и картофите. Налива се водата и се разбърква добре. Оставя се да ври 7–8 минути. Настъргва се лимоновата кора и се разбърква. Сваля се от огъня. Лимоновият сок се изцежда и се добавя към водата за варене. Водата се подсолява и спагетите се сваряват с 2 минути по-малко от указанията на опаковката. Отцеждат се и се слагат в тигана. Обръщат се на силен огън, докато попият соса.

 

СИЦИЛИАНСКИ ДЪНЕР #

 


У тоа живот, обожаеми, или си удобен и симпатичен, или си антипатичен и свободен. Щот вариант свободен и симпатичен нема. И е голема вътрешна борба да стигнеш до способността да се погледнеш отстрани и да видиш, че си баш като едно засъхващо дърво. Дърво, къде е седело много дълго време с разперени клони, та да варди на сите сенкя. Дърво, къде е давало толко плод, че гъби са покарали в пукнатините от тежестта. Дърво, пълно с толко гъсеници по клоните, че ни листа има, ни цвет. И ем ти е жал, ем те е яд, ем сила ти иде. Па като фанеш секирата... Върти, върти, доде остане само живото и проблесне живец за нови фиданки. Е те там баш ставаш неудобен, щото "Не ща!" е много голем залък за преглъщане, кога е подаден сух и без заобикалки. Затова съм го надиплила у един... 

Продукти:

6 яйца

120г захар

50 мл слънчогледово олио

70 мл прясно мляко

90 г бяло брашно

1/2 бакпулвер

Пълнеж и декорация:

800 г овча извара (или друга)

100 г черен шоколад

2 с.л. с връх пудра захар

50 г захаросани плодове на парченца

Първо се приготвя кремът. Изварата се смила през ситна с цедка с помощта на лъжица и се разбърква с пудрата захар много добре. Шоколадът се разтопява и се налива в студената извара. Разбърква се на ръка. 2/3 от захаросаните плодове се слагат в крема и отново се разбърква добре. Оставя се в хладилника.

Яйцата се делят на белтъци и жълтъци в две купи. Във всяка купа се слага половината захар. Белтъците се разбиват на твърд сняг. Жълтъците се разниват на гъст крем. Добавят се останалите продукти за блата и се разбива добре на висока степен. Слагат се белтъците и се разбърква на ръка. Блатът се пече на 170° за около 20 минути. Изважда се и се оставя да изстине, покрит с влажна кърпа. От изстиналия блат се маха хартията. Блатът се намазва равномерно с 2/3 крем, нарязва се на равни ленти с ширина около 7см и лентите се навиват на охлюв. С 1/3 крем се покрива страничния борд на тортата и се надрасква с вилица, за да се получи ефект на дървесна кора. Отгоре се украсява с останалата 1/3 захаросани плодове.

ПАПАРДЕЛЕ С РИБА ТОН #

- Самурайко, а да ядеме...

- Чекай още половин час, че е рано. Па и у тая жега...ядене да не вида, нема да се сета.

Гледам го. Дали е убаво човек да нема апетит?! И какво ли усеща човек, кога не му се яде? Не мога да го докарам до представа.

- Тебе яде ли ти се?

- Секи ден по цел ден, откак се помна. Така, като се замисла... Па я от глад не съм яла никога.

- Е, не си. От кво си яла?

- Па като дете ядех от кеф сабале, че имаме тостер. У училището ядех от кеф да си купа сандвич с три салати. На обед ядех от кеф, щот наще ги нема. Вечер от кеф, че са си дома... Попреди тва, кога одех на градина, ядех сабале еднаж, що с дедо си турахме луканка у попарата. После повторех у градината, що ми беше кеф да дрънкам по железното канче с лъжицата. Кога станах човек вече, ядех сабалем, що се не знаех кога ше смогна после. Вечер ядех от кеф за сичкото свършено през целио ден или па, щото съм некъде с некой. А най-много ми беше кеф да си купа от старата сладкарница една торта с къща. Па турех къщата у хладилника за утре, а тортата на една табла. Пущах парламентарнио контрол по телевизията, я пред телевизоро с таблата и една лъжица. Политиката се преглъща по-лесно така... Ама от глад не помна да съм стигала да ям. Мхм!

Аре! Идвай да ядеме...

 

Продукти:

500 г папарделе

250 г риба тон в зехтин

400 г домати от консерва

250мл сметана

2 - 3 скилидки чесън

Шепа прясна мащерка ( или копър)

100 мл бяло вино

сол

В дълбок тиган с висок борд се слагат зехтинът от рибата и пресованият чесън. Запържва се за около минута и се добавя раздробената риба. И се запържва за още около минута. Налива се виното и се оставя да ври, докато се изпари алкохолът. Слагат се доматите, овкусява се със сол и се оставя да ври около 10 минути на среден огън. Налива се сметаната, разбърква се добре и се оставя да ври 2-3 минути. Сваля се от огъня и се поръсва с мащерката. Разбърква се. Пастата се сварява в подсолена вода според указанията опаковката. Отцежда се и слага в тигана. Обръща се няколко пътина силен огън, докато попие соса.

!!! Папарделе е вид тосканско макаронено изделие. По - широко от тялятеле. Може да се замени с талятеле. А може и с всеки друг вид паста.!!!

ТОРТА ''САХЕР'' #

Много убаво нещо са модните течения, обожаеми. Ако не друго, то щот са единствените течения, за кои не требе да си облечеме джелетка без ръкаве от ланска вълна и копчета с лаченко. Много е убаво, кога човек се пущи по них, защо нема как да се удави. Главата го играе шамандура. А шамандура, къде сте видели да потъва?! Она, и насила да я натиснеш, па си излезне на повърхността, нали е само коруба и вътре въздух... Ако не беха модните течения, щеше сичко да е много объркано. Секи става сутрин, па мисли у какво да се облече, па после сите едни шарени и различни... Ужас! Да се чудиш накъде да гледаш. А с теченията, какво ти кажат, това надеваш. Ем лесна работа за тебе, да си не абиш акъло за глупости, ем лесно за околните, да е сичко пейзаж и да се не стрескат.

Те, на плажовете у Наше Село Синема Бийч и Наше Село Исланд Лайф дойде лимоновото течение още миналио сезон, положението отече, а изглед течението да оттече нема... Чак ми стана вече неудобно изобщо да кеса на плажовете, щот съм малко изостанала и развалям на ората модната линия. Само я немам лимони. Не, имам, ама са дома на дървото. Нали беше се "Ако некой ти поднесе лимони, направи си лимонада". А то вече не е така. Сега ако видиш с лимони, побъркай се! Верно ви казвам... Идат оня ден една четворица - баща, макя и две отрочета. Ееее! Грейна! Толко жълто и синьо, че се едно две небета и три слънца. Макята и щерката у разкроени рокли с лимони, бански с лимони, капи с лимони, чанти с лимони, джапанки с лимони и обици, пръстенье е гривни...с лимони. Зад тех бащата и продължението на родата - един класически Мамунчо, облечени у шушлякови панталоне и памучни блузета с лимони. Па ги гледам, гледам... Бе, ансамбъло по художествена гимнастика има повече разлики у триката. Еднааа уубоост..., та чак две! Па рипнах и забегах дома. Да направа едно австрийско благо. Благо с австрийски характер, белким прифанем. Че теченията са страшно нещо, обожаеми. Понесат ли те, връщане назад нема.

 

Продукти:

5 яйца

150г захар

150г масло

150г брашно

150г черен шоколад

6 с.л. кайсиев мармалад

Глазура :

100 г черен шоколад

150 мл вода

70г захар

1 с.л. кайсиев мармалад

В две купи се разделят яйцата на белтъци и жълтъци. Захарта се разпределя по равно в двете купи. Белтъците се разбиват на твърд сняг и де оставят настрани. Шоколадът се разтопява на водна баня и се оставя да се поохлади. Жълтъците се разбиват съвсем малко със захарта. Добавя се мекото масло и се разбива, докато захарта се стопи напълно. Налива се разтопеният шоколад. Добавя се пресятото брашно и се разбива. Прибавят се белтъците и се разбърква на ръка. Сместа се поставя във форма с ринг. Пече се на 170° за около 60 минути. Изважда се, оставя се да се охлади, разрязва се на две платки и долната се намазва с мармалада. Поставя се горната и тя се намазва фино с мармалада за глазурата. Тортата се оставя настрани. В тенджера се слагат натрошеният шоколад, водата и захарта. Бърка се на тих огън, докато сместа стане на средно гъст крем. С получения крем се залива тортата и се оставя да изстине..

САРДИНИ ПО САРДИНСКИ #

Много ме дразнат напоследък сите, къде се самослават за психарни докторе, а същност са завършили помощното с две и пеесе и пет. Да си психарен доктор и доброволно да си дадеш живото за човеци, къде са се затрили у некоя истинска и реална диагноза, не е за секи и залужават некак да се турат на един особен пиедестал, кой нема досег с новата пандеменция от шарлатанци.

Седнали секакави укьовци и тетки да ни увещават. Имали сме травми. Сите! Ама я не сакам да имам! Не може! Те на ти тука три травми да си туриш у чантата, да не си отстрана от свето! Ма, я немам па никакви травми! Шшшшт! Трай, да ти се не смеят ората. Утре ше те вода да ти пребаят и ше ти дойдат травмите. Нема страшно!

Една седнала да обяснява, че ако ме боли крак, това я съм си го направила, оти сънувам, че бегам насън. Друг, че ме е страх от мечки, защо у преднио живот съм била заяк. Най-голем мерак да уловим гьостерицата са ми тия с родовите травми. Леле! Направо ми иде една букова гьостерица да я напрайм на клечки за зъби от гърбината на тия. Това ми е родова травма от деда ми по бащина линия. Он лекуваше така свиньете, кога не спират да квичат или кога сакаха да го уапат. Па него кой го е травмирал, не знам. Като напраим регресията, ше ви кажа. После, докато си мислим за таа мощна родова травма, им теглим една. Тва па е травма от деда ми по майчина линия. Он се така думаше "Я го сиктердосай тоя и не се разправяй повече!". Оттам зафърлим телефоно и рипнем, та овършеем целата къща, барабар с паужини, трева между плочките и прах от стрехите. Баба така ме е травмирала, че чрез целото време у ушите ми кънти "Ние имаме овци, конье и свинье, ма они живеят у кошарата. Дома живеят ора и требва да мирише на ора!". Кога седнем, краката ми търнат травмирано. Само поемем въздух и ме задуши мойта най-голема травма, нагньетена ми у днк-то от Радчето - да сгогвим пестин манджи, благо, соленки, леб... Край нема. Еле некъде сколасам, цааак! Лелината травма. Нали е химичка и некога ми обясняваше, че стъклото на паниците е чисто само, ако скърца. Е протрих ги тия съдове, ма некак с кеф, щот тва е последната родова травма. Поне знайна. Имам и неродови. Като най-силни ше отбележим, че не мием прозорци на слънце, не режем салата без дъска и не сгъвам нищо с външен ръб. 

Та, обожаеми шарлатанци, намерете си работа увреме, от ше уцелите рано или късно некой, къде ич го не слушат травмите и ше е страшно! Мхм!

Сега ше тормоза Самурайко за парета за терапия, щот ме травматизира с плажна травма и от април до октомври се не свъртам дома. Ше му кажем, че лечението ше е дълго, мъчително и слъпо. И требва да ми пребаят на Бахамите, Сейшелите и Карибите. У един сезон. Даже за подмазка съм му сготвила...

 

Продукти :

1 кг филета от сардини или 1,5 кг сардини

5 бр. солени филета аншоа

100 г стафиди

150 г галета

50г г пресен магданоз

1 лимон

2 с.л. захар

черен пипер

сол

50 мл зехтин

Ако рибата е цяла, се почистваи филетира. Филетата се измиват и се оставят да се отцедят. Стафидите се накисват в топла вода за половин час и се отцеждат добре. В тиган се слага галетата и се запича до тъмно златисто на среден огън. Оставя се да се охлажда. В блендер се слагат стафидите, магданозът, филетата аншоа, и захарта. Настъргва се и кората от лимона. Овкусява се със сол и черен пипер. Всичко се смила до еднородна смес. Сместа се слага при галетата и се разбърква много добре. Всяко филе от сардина се овалва в галетата и се навива на охлюв. Навитите филета се нанизват на шишчета за скара. Готовите рибни шишчета се намазват със зехтин и се пекат на 180° за около 20 минути. Сервират се с картофи или зеленчуци и нарязан лимон.

БРУСКЕТИ #

ИЗПИТАНА РЕЦЕПТА ЗА ПУКНИЦА И... БРУСКЕТИ

Необходими:

джандерици

млен шекер(с небет нема да стане)

тояга

наелон, може и една покривка

бидон с капак

казан (може селски, на комшията, личен)

дръва

подпалки

малко вестник

кибрит

брашно

вода

кофи две бройки

спиртомер

дамаджани

кафе на зърна

пръчки от бъзак

Начин:

Пръво турете наелоно под дръвото и обахтайте дръвото добре, та да отрасите сите джандерици. Фанете с некой помощник четирите кьошета на найлоно и префърлете джандериците у бидоно.Ред джандерици,ред шекер до горе. Ма по-леко с шекеро! Оти после ше ви сцепва малоумницата заран. И нема да пълните баш догоре, та да не изкипи. Турете бидоно под стреата, та да не го вали, ма да го напича. И така да седи дваесеишес дена. Маанат ли се мушетата, готово е джибрето. Префърлете го у казано. Замесете тесто от брашно и вода и замажете капако на казано. Накладете огино, турете кофата под шобката и зачекайте. Кога се напълни до половината, маанете кофата и тая скоросмъртница я сипете у шишета от дебело стъкло, за разтривка. Турете другата кофа със спиртомеро у нея и оставете да тече до пеесеидва градуса, та като отлежи да е четиреспет. После нашибайте пукницата у дамаджаните, турете по некое зръно кафе, по некоя шибучица от бъзта и затворете, та да не ветрее. Турете под стълбите на сенкя и ладовинка и никому ни дума, що повече от лични душмани има само приятеле за аванта.

Па сетне се върнете у модата и опечете леб, ма му думайте...брускети.

 

Продукти:

8 филии ръчен хляб

50 мл по-тъмен зехтин

2 - 3 скилидки чесън

10 - 12 листа босилек + няколко за украса

сол

400 г дребни домати

В купа се слагат целите скилидки чесън и целите листа босилек. Посолява се по-щедро. Намачкват се с месарски чук. Слага се зектинът и се разбърква добре. Оставя се да престои под капак около час. Босилекът и чесънът се отстаняват. Доматите се нарязват на две и с една лъжица от зехтина се овкусяват. Хлябът се изпича от двете страни на силен огън. Поръсва се със зехтин и отгоре се нареждат доматите.

!!! Забележка!!! Към лебо турете и салам некаков. Да не ви бият нали!

ЛЕТНИ ТАЛЯТЕЛЕ #

Лето е, кога най-хубавата огърлица е кърпата на врато. Лето е, кога попиваш повече кисело млеко външно от вътрешно. Лето е, кога най-големио спор у социалните мрежи е реже ли се краставицата на тараторо или се стърже. Лето е, кога си дала пеесе лева за педикюр, а петичките ти са по-черни от саждив комин. Лето е, кога през три минути повтараш "Оххх, умирам! ", а се скъсваш да живееш. Лето е, кога сичките ядове мое да ги зафърлиш за септември. Лето е, кога песъко по стелките на колата не те дразни. Лето е, кога вече не ти пука дали си дебел. Лето е, кога сутрин не ти се спи, а вечер не си изморен. Лето е, кога ремонто на комшиите е фон на новата песен на намсикой. Лето е, кога излузваш домашните клефки и налузваш официалните джапанки. Лето е, кога сите, къде ти лазат по нервите, са некак красиви. Лето е, кога ти грее в душата. Календаро нема нищо общо! На календаро само си отметнал, че не е време за диети. 

Продукти:

500 г талятеле

300 г дребни домати

300 г биволска моцарела или прясно краве сирене

3 средни тиквички

10 - 15 листа босилек

2 - 3 скилидки чесън

30 мл зехтин

сол

В тиган с висок борд се слага пресованият чесън, нарязаните на кубчета тиквички и 2/3 от босилекът, нарязан на ситно, и зехтинът. Запържват се на среден огън, докато тиквичките се позачервят. Подправя се със сол на вкус. Добавят се доматите, нарязани на 2 и се обръща няколко пъти на силен огън. Талятелете се сваряват според указанията на опаковката. Отцеждат се и се слагат в тигана. Отново се обръщат наколко пъти на силен огън. Сиренето се нарежда отгоре и се сервира.

 

СПАГЕТИ ЗА ПЛАЖ #

Секи път, кога пуща снимки от дома, ме дърлецкат как съм била лежала на тоя каменяк, па как съм била лежала на тоя врел песок. Ми, истината е, че сега си лежим, секаш на каменяк и песък ме е родила Радчето. Ама у началото беше голема тегавиня. Голема ви казвам!

Заведе ме Самурайко у Наше Село Исланд Лайф като годеница. Посрещнаха ме бъдеща свекърва, два броя бъдещи зълви с прилежащите зетове, десет броя лели и чичовци, около дваесе братовчеди и цело село. Щото свекърва ми беше шушнала, че сино й води мома (никога не се беше случвало некоя да я представат лично) и сите комшии баш тия дни си намериха за какво да се завъртат дома. Три дена сгляда и приказки. Еле на четвъртио ше идеме на плаж. И я, софиянка до костнио мозък (дива като черна коза и ината за девет села, свикнала да оди на море за десетина дена у годината), се нагласих като за плаж. Турих маркови, модни чехли с платформа, бански последен писък, натурах пръстенье и синджири като изгонена либийка, па рокла с перушина и пандифлюшки, па плажна чанта със синджирени дръжки, па парфюм... Абе, бетер Мадона на юбилеен концерт и се и се представих на плажо. А там се свой народ. Споглеждат се, ма не продумват. Я у първите секунди се заласнах, че е щот съм убава. Лелееее, кога застанах близо! Сите облечени като нормални ора, сал я като да ида на сватба у маалата. Стиснах зъбета. Тропах като крокодил у паници цел ден с платформи. Дрънках като мечкадар на гъдулка със синджирете. А главата ми се свари. И само как се прибрахме, така фрълих целио цирк, па погнах Самурайко:

- Ти що не ми каза?

- Чекай, мари Гейше! Какво да ти кажа?

- Че тука на плаж се не иде като коледна елха.

- Еее, ти па! Не беше чак толко зле. Само си турай капа, та да те не сбираме по плажа!

Е те тия думи беха мойта ледена вода и оп! Станах нормална. Вече петнаесе годин от Великден до Петковден без капа само нощкя одим.

Оттам купихме къща у Наше Село Синема Бийч. Езеро... Я бех виждала това на Панчерево и неколко други. Ама да видиш нещо и да го живееш, разлика от Лом до Лондон. Тръгнем на плаж, първио ден добре. Бански модни, рокла сакън. Приготвям дома яденье. Лежим на каменяко връз една кърпа цел ден. На ворио ден, ако парцалете не са се изсушили, ядец! Нема плаж. А па и да са, гърбо ми секаш влак го е газил. Не моем да мръднем. Това беше първио сезон. На вторио... Ааа! Ветеранска работа. Готвим еднаж за вечера у количество за скромна сватба и само тва, къде мое да се носи на плаж. Кво остане, за обед на плажо. Една четвърт гардероб трикотаж за плаж, а у гаражо натоварена количка с походни кревате, сенник и хладилна чанта. Са се присетим, са се завлечем. Ако ми е кеф. Амо не, летото го карам дома на миндеро.

Та, това е, обожаеми. Като сека работа у тоя живот и лежаньето си има чалъм и сака опит. С фасонье трудна работа. И те на...

Продукти:

500 г спагети

700 мл доматено пюре

150 г сушено месо или шунка

50 г магданоз

3 - 4 скилидки чесън

30 мл зехтин

8 яйца

1 ч.л. захар

черен пипер

сол

200 г кашкавал

В тенджера се слага пресованият чесън и магданозът, нарязан на ситно. Налива се зехтинът и се запържва за около 2 минути на среден огън. Добавя се доматеното пюре, 500 мл вода, захарта, сол и черен пипер на вкус. Накрая се слага сушеното месо или шунка на тънки филийки. Оставя се да ври на тих огън за 30 минути. Оставя се настрани. Спагетите се сваряват в подсолена вода според указанията опаковката. Отцеждат се и се сюесват със соса. Разбърква се много добре. Яйцата се разбиват в купа с малко сол и се добавят към спагетите. Отново се разбърква добре. Спагетите с слагат в тава и се разстилат равномерно. Отгпре се поръсват с настъргания кашкавал и се пекат н 180° до зачервяване.

 

СЛАДКИШ С КРЕМ ОТ ИЗВАРА #

Много обичам неделя сутрин, кога сме си дома. У пет часо по село само у неделя нема никой и мога да расождам галошки, мене си и кучето у пълен мир. Щот много обичам ората, ма понекога повече ги обичам като ги нема. Човек има нужда да остане сам, да свали и слушалките, та му се провре ветрец през ушите и да му проветри главата от сичко. Два часа слушам, че мога да дишам и че на тоя свет му пеят сите видове пилци. Танцуват му и зайци. Оцветяват го китки у секакви форми и багри. Държат го на крак какви ли не живини. И, как винаги, сал човеците разваляме целата работа. Може па да не е от злиня. Може само толко да ни е сивото вещество. Не знам... След два часа се представям дома, целата напеперудена, целата пълна с живот и думи. От портата усещам миризма на кафе. Самурайко е станал. Еее кеф! Много ми харесва да си приказвам с него у неделя, щот я имам да кажа илядо и пестин неща, а той у неделя сутрин почва да приказва от обед.

- Ооо, Самурайко! Кво прайш, душо парцалена?

-...

Приготвя ми кафе. Сипва млеко. Реже сладкиш за мене, зима бисквити за него.

- Умрела е на Лучано тъща му. На двесеитри. Млада.

-...

- Ше хода до пазара у Торбапари Бийч. Нищо не ми требва, ма па може нещо да ми притребва като го вида.

-....

- Като дойде Куриерски, кажи му през седмицата да оставя пакетите у фризьоро, да не губи време да звъни и да чека акере.

-...

- Ма, гледам сите по кълбето тая годин одат у Византия. Да одиме и ние?

Лъжицата замръзва върху натопената бисквита, подига вежди и ме поглежда право у зениците:

- Ако сакам да брода бос по скалите у пеесе градуса жега и да топа леб у старо оливие, ше стана каторжник у Франция. По-близко е и е без пари!

Гледните точки... Туризма... Тенденциите... Фактите... Боговете... Мълчанието... Мхм! Продължих да ям...

 

Продукти:

3 яйца

200 г захар

250 мл олио

250 г бяло брашно

1/2 ч.л. сол

1 бакпулвер

100 г млени орехи

400 г настъргани моркови

Крем:

2 яйца

100 г захар

250г извара

Първо се приготвя кремът. В купа се разбиват яйцата със захарта до побеляване. Добавя се изварата и се разбърква на ръка. Оставя се настрани.

В купа се слагат яйцата и захарта за сладкиша. Разбиват се добре. Добавят се олиото, солта и брашното, пресято с бакпулвера. Слагат се орехите и морковите. Разбърква се много добре. В подмазана форма за кекс или застлана с хартия за печене тава, с диаметър 26-28см, се слага 2/3 от сместа за кекс. Върху нея се разстила равномерно кремът от извара, като не се допира до външния ръб на съда за печене. Покрива се с останалата кексова смес. Пече се на 180° за 35 - 40 минути. Оставя се да се поохлади около 15 минути и се обръща в поднос.