КЕКС С ВИНО И МАЩЕРКА ****

 

   Голем дефект е любовта към криминологията и психологията. Се те човърка отвътре да седнеш на първа линия на плажо, да гледаш и да слушаш. Една сламена капа, чифт очилки с черни стъкла и подпрена книга на колената вършат чудна работа. А, и един по-невзрачен бански. И... мое книга да изпишеш за ден. А главната героиня я наблюдавам от години. Мара съм си я кръстила. Едно момиче на около шеесе годин. Голема убавица... според нея си. Бетер чироз, съхнал на софийски балкон. Вечно с шарен на карнавал бански за стръв. И сите горнища с чашка А. То повече чинийка за кафе. Ма за тия, най-мъненките чаши. Иначе, кога излаза от водата, горнището го цади, секаш е чаша Д. И креват си влачи, да й не стават дупки по спаружената ретро страна и после да я убива. Кога види сам маж и рипне, па да си навре гащите, та да мое да развее проскубана опашка. И нема некой да не я знае. Некаква обща позната на сите самотници. Мара Общата...

Той идва от тая година. Идва от месец май. Некъде на около половин век живот. Опне си кърпето до големите камъни, бодне си слушалките у ушите, напляка се с крем и стане невидим и за него си. От време на време некой му наруши невидимостта и се изока: - Да, Едикойси съм. Не, не съм в офиса, ще се чуем утре - и пак изчезне.

    Марето го набележи веднага. Само тоя не я закачаше. И се видеше още на третио му ден на плажо, че му е бесна. Зе да плясва леглото се по-близо до до невидимото кърпе и да се върти като кокошка, не знае къде да снесе яйцето. Падаха й от шнолата до шишето с водата. Нищо! Явно слушаките са маркови и не пропущат шум до ухото. Еле некъде днеска ги зафърли и отиде у водата. И Марето го сгащи! Влезна да се накисне у водата, изчека го да земе да се завръща и у точнио момент оп! Заплува напреко на него. Шапка й свалям на точността, къде и даде да се изтресе право у голата му глава и да не му да разбере какво се случва. Оттам натам е ясно. Докато на Едикойси главата му се опомни, тая му разправяше как е ходила да танцува в събота и затова сега й се е схванал крака. А е петък! След още четиресе минути блокаж у водата, он й обяснява: - Жена ми сякаш няма интерес към мен. - а тя весело мяуче: - Ма ние нищо лошо не правим, просто създаваме приятелство! Пък и жена ти не е тук! А и аз сама, не дължа обяснения на никого!

  Та... Не ревнувайте мъжете си! Вълнувайте ги! Защо на плажо винаги чека едно Маре, което не дължи обяснения. Тука за вълнение направих...

Продукти:

4 яйца

200г захар

100г кисело мляко

100мл олио

100мл червено вино

250г брашно

1 бакпулвер

10-15г прясна мащерка или 2 щипки суха

В купа се поставят яйцата със захарта инсе разбиват до гъст крем. Добавят се киселото мляко, олиото, виното и мащерката, разбива се на ниска степен и се оставя да престои около 10 минути. Накрая се слага брашното, пресято с бакпулвера. Разбива се около 2 минути на висока степен и сместа се слага в подмазана кексова форма или тава с диаметър 26-30см. Пече се на 180° около 40минути или до суха клечка.

ЦЕЛУВКИТЕ НА ДАМАТА ****

 


  

    У наше село плажо не е така, просто плаж и некви там ора се расождат и лежат. Нашиот плаж мое спокойно да се огради и да се тури табела: НАШЕ СЕЛО СИНЕМА БИЙЧ. Щот госкето е секи ден различно, ма местните сме... Абе, холивудчани ошав без шекер са яли пред нас. Секи си има место по неписан регламент и редко одиме да се мешаме с пришълците, щото го намираме за непристойно. И сабалем се нижеме у строго определен ред.

Първо е СПОРТИСТО, собственико на старческио дом. Забива чадъро у сред плажо и обявява тая Индия за колония на нашеселенци. Он е нещо като рекламно лице на сите спортни марки. У други се не облача. Вече бая години отлагам да го питам у колко стая заран, та у седем и половина яде втора или трета закуска. И е наредил бразилски карнавал - шарен чадър, шарена кърпа, шарена чанта, шарен бански и... он прошарен.

След него слазам Я - мене си ме знаете на изуст, ама като добавка носим раница с яденье на гърбо и с десната ръка теглим количка с кърпи, а на нея са закичени палатка за сенкя и душеци. И целио тоя бит пазар е отзад, да се не види. Отпред съм сламена капела по тенденциите, маркови слънчеви очила с поръчкови стъкла и носим на свивката на левио лакът отгромна чанта, щот у нея треа се сбират компютеро, талифоните, и книги, и тефтери, и... целио свет. А пред мене търчи детето, заденало се с огромен пояс на врато като каторжник, и поздравява наред бабички, кучета, старци, кварталните, кмето... И търси влечуги за дисекция.

След мене е ДИРЕКТОРО на училището. Бившио. Он събува панталонете и фанелата април и ги обува къде крайо на октомври. Оди си по гащи бански и на плаж, и на пазар, и до общината... Он носи чадър и два стола. Единио за него, другио за... Е и ние тука секи ден залагаме кой ше дойде да седне. От приятел, през убави жени, до баща му. А под столовете нареди книжни пликчета от хлебарницата с почерпки за яденье и пиенье.

Между Я и Директоро е КАПИТАНО. Осемдесетина годин левент. Истински Капитан на нефтен кораб трийесе години и десет стаж като отговорник по корабоплаването на национално равнище. Оди си с офицерската капа и е най-големио ценител на женската убост, къде съм виждала. За сите тия години нема жена, на коя да не е казал нещо убаво. И без задни мисли, от сърце. Пред него и Шехерезада с илядото си нощи губи облик, кога земе да разказва. И толко напевно, че те пренесе през сите морета.

Зад нас е МОДЕЛКАТА. Даскалица на гомемите класове. У телото на газела, раздавал Горнио с големите шепи и она си го знае, па и не се свени да ползва. Години наред бански не е повторила. И

Мисла, че ако за секи мъж, на кой е попърхала с мустачета, си купила по един бански, си има до поне две иляди осемсе и втора година. Она опва креват, връз него чаршаф по мерка с джобета и у тех нарежда четка за коса, балсам спрей, слънцезащитно пръскало, балсам за устета и огледалце... Огледалце, я ми кàжи! Пръва убост ли съм я на плажо?

До нея застеле рогозка РОМАНТИЧКАТА. Орехова къдрокоска, медицинска сестра от операционна зала. Е никой не мое да пристъпва така леко и да държи под око сите лежащи. И е ненадмината у модните съчетания. Как па един път червенкото у китките на капелата не се размина ни с червеното на връзките на банскио, ни с червеното у линията на джапанките? И секи ден цвето е с некакво определено значение.

По-налево е МЛАДЕЖО. Производител на известни мивки за кухни. Мое да е повече от половин век време, ма я уморен не съм го виждала. Два часа плива напреки и да си почине, изкара на брус до шамандурата и обратно. После играе с децата, поспори сам за политиката по свето, иде та търчи до края на селото и се върне. И това, сичкото, се повтори дваесе пъти.

Пред него е НЕРВАКО. Зафърля кърпа, мърморейки колко са дразнещи туристите, децата, правителството, световнио ред. Ние вестници не четиме, щот знаеме, че ше дое и ше ни обясни сите ядове по свето. Даже и тия, къде не щеме да знаеме. А ако нема, ше ги измисли, щото целата бесовица от вените треа да се вложи некъде, подкрепен с десетина кафета за четри часа.

Отдесно на него е ШУРА(госпожа на милански диалект). Гони сто години тя, обиците й сто грама злато. Пръстените и те по толко. Банскио, и он е със златна нишка. И си води с нея АСИСТЕНТКАТА. Да си я гледа нали. Шурето Асистентката. , не обратното. На десет минути я маже с крем, на дваесе я кара да пие студено Мохито и през три часа настоява да яде.

Над тех е МИРАЖКО. Мой набор горе долу. Демек млад и убав човек. Компютърджия. Нареди офис на чергата, намаже си главата с два сантима с крем да не му гори, че е боса, и разцъква. Казва, че имал жена. Ма за тия години никой от другите герои не я виждал и се чудиме има ли я, мираж ли е. Преди неколко дена каза, че ше се развежда. Сигурно му е писнало да я измисля.

Има и неколко други за фон и цвет. И те това сме. Айде! Поздрави от НАШЕ СЕЛО СИНЕМА БИЙЧ! И да си турите капи на главите, че е убаво да ви огрее, ма не у прек смисъл!

Иначе често некой навърти нещо я солено, я блажко и си лопкаме у Ложата на вкореняците. Те на! Едни сладки исторически, къде викат, че Емануеле Секондо сакал да даде нишан на некаква дама. И казал на готвачо да й напрай целувки.


  

Продукти:

150г брашно

150г захар

150г белени млени бадеми (може орехи и лешници, разбира се)

100г масло

50г шоколад (черен, млечен, бял, зелен...)

ПИЛЕ С КАРТОФЕНА САЛАТА ****

 


  

   Днеска ден на нотариусите било. Тва да си нотариус не е лесна работа! Да се занимаваш със сите залуавини на ората... И нема адвокати, нема съдии. Сам седиш там, сам на масенцето, и за кураж поглеждаш само у секретарката. Мисла, че те такава работа нема никога да мога да я върша с хладна кръв. Ше дое некой и ше го спечем бръже:

- Кащата на баба Ви сакате? А Вие ше я гледате ли ? Я, пиши, Стойне! Сополкьо Бабин се задължава да меси на баба си баници на брой равен на тия, къде она му е месила, да я облача у нов кат дреи секи ден и да я рани четири пъти дневно с по триняденьета, докато я има! Вие за кво сте? Кола да прехвърляте? А да идеме да видиме има ли ръжда по носачите и тогава! Вие? Апартамент ше купувате? Удостоверение за отлично психично здраве на сите комшии имате ли? Вие? За пълномощно! Ма я одете си свършете сами работата, да не ревете утре! Вие? Да продавате декари! Декари се не продават, че ше ранат и правнуците. Засейте ги. Е как с кво? И с прещип да е, ма да не пустеят. Вие за какво? А, ше се делите. Колко пирони има на гредата у бараката? Не знаете. Добре, делбата е готова, за Вас нула процента! Вие? Да упълномощите бащата да води детето на цирк. Ама то, детето, гледа цирк секи ден, щом за тва сте дошли! Одете доведете бащата и да приключиме сите циркови номера у един документ!

Казвам ви, че това си е тегава работа у сите посоки! Да са честити човеците, къде са си избрали да я носат на раменете си и да илядат! Те такива работи си приказвах сама, докато готвих...

Продукти

1бр. цяло пиле

150г маскарпоне

прясна мащерка

прясна салвия

червен пипер.

сол

Пилето се почиства и се разрязва от странатна гърдите. "Разгъва се", внимателно се отлепва кожата и с малко ножче се надупчва цялото под кожата. Подправките се накълцват на много ситно, смесват се с маскарпонето и се разбърква добре. 2/3 от готовата смес се слага под кожата на пилето, с останалата се намазва отгоре. Пече се на 200°, като периодично се полива с образувалия се сос, докато го попие напълно и кожата леко се препече.

Картофена салата:

1кг картофи

500г моркови

2-3 скилидки чесън

50мл зехтин или олио

прясна мащерка

сол

Картофите се обелват, измиват, нарязват на едри парчета и се сваряват в подсолена вода. Отцеждат се и се оставят настрани. Морковите се обелват, измиват и настъргват на едрото ренде. В тига се налива мазнината. Слагат се пресованият чесън и морковите. Поръсва се със сол и се запържват, докато станат наситено оранжеви. Добавя се по-щедро количество мащерка. Обръща се на котлона още няколко пъти. Сваля се от огъня, слагат се картофите и се разбърква внимателно, но много добре, за да попият мазнина и аромати.

Пилето се сервира с картофената салата и с прясна салата по избор.

СОФИЧИНИ ****

 

Иде оная вечер самурайо и се изоква:

- Гейше, ела да те цунем и да ти разправям!

Викам си "Тоя па ше ми яде душата да си сменявам колата и да карам некой тритактов Вартбург. Пази, Божке, от рода до трето колено и тритактови мотори!", ма пърхам с мустачета:

- Кажи, аморе мио! Ушите ми на зелеви листа за тебе ше направа, пет чифта златни обици да закачиш на тех! Разправяй!

- Ти знаш ли, че у кръчмата зад Крайната маала на Наше село направили една паница макарони двайседем евро?!

- Ооо, това да са ти ядовете! Я си яж дома! Ше ти ги таксувам на кръгло дваесе, щот щи направа ВИП абонамент. Цела седмица ядеш, пишеме на един лист, петък ти оставям текауея у сефертаси у хладилнико и я отивам да си арча спечеленото. Така нема да съм ти у тежест, сал мойте пари ше си бастисвам!

Тва беше оня ден. Що ме гледа още на кестерме, изобщо не знам. Даже софичини му измесих. Четри бройки 20 евра и лимонада у цената! Па кажете не е ли за без пари?!

Са..., за да не рипкат разни колежки стринки кой е измислил рецептата и кой му е дръжал... фенеро да я запише, уточнявам: Софичини са затворени полумесеци от парено тесто с четри плънки и са пръв шведски полуфабрикат в Италия. През 1970то лето тиганя го сгреват у едно првдприятие у Латина, спръжват пръженки и дават сефтето на тия убавини. Та...

Продукти за 50 бройки :

Тесто

1 литър прясно мляко

100г масло

1ч.л. сол

1кг брашно + брашно за разточване

Панировка

500г галета

6-7 яйца

1л слънчогледово олио

1к.л. сол

Плънка:

600мл доматено пюре

50мл зехтин

1к.л. сол

риган

500г кашкавал

В тенджера се слага млякото с маслото и солта да заври. Щом заври, в него се слага брашното и се бърка, докато млякото поеме цялото брашно. Оставя се да се охлади. Тестото се дели на 3-5 топки, всяка се разточва на кора с дебелина 3-5мм и се нарязва на кръгове с диаметър 12-15см. Кашкавалът се настъргва в купа. Добавят се доматеното пюре, зехтинът, солта и риган на вкус. Всичко се смесва. Слага се по една пълна с.л. плънка върху всеки диск тесто. Дискът се сгъва на 2, притиска се с вилица да се затвори добре, потапя се в яйце и се овалва в галета. В дълбок тиган се загрява олиото и софичините се пържат до зачервяване от двете страни (колко е достатъчно зачервено е личен избор). Оставят се върху кухненска салфетка да попие излишната мазнина и се сервират.

ДРОБ ПО ВЕНЕЦИАНСКИ ****

Цел живот се бориш да надвиеш над тебе си - да не си апеш лактите от яд за щуротии, да не рипаш като петел от сека нервна кокошка, да псуваш у учтива форма, да не си разплиташ гачете за кеф на некой гьон сурат, да си плевиш само твойта градина и да си раниш само твойто племе. И един ден рипаш от кревато и се изокваш "Бичим си еваларка! Успеях!". Е те там ойде целата хармония! Щото ората могат да ти простат много работи. Ма да обичаш най-много тебе си - не! Твърдо не! И почват да се чудат как да се докопат, та да ти разтурат работата. Пръвом е с милите очета. Па ги клепкат, па ги врътат у елипса, па се лендзат като заклано теле. И а ги отсвириш, а се утонтави! Душа и кости продават, само и само да те наапат. И мине бая време преди да се усетат, че са апали, ма само нийнио си джигер.

Продукти:

500г телешки или свински дроб

500г бял лук

30мл зехтин

30г масло

100мл бяло вино

2 дафинови листа

черен пипер

сол

Качамак:

1/2 ч.ч. грис за инстантен качамак

2ч.ч. вода

1к.л. сол

20г масло

50г пармезан

    В тенджера се налива водата, добавя се солта и се слага да заври. Във врящата вода се сипва постепенно грисът за качамак, докато се бърка енергично с телена бъркалка. Огънят се намалява и сместа се бърка до желаната гъстота. Сваля се от огъня, слагат се маслото и пармезанът. Бърка се, докато попият в качамака. Готовият качамак се разпределя на порции в чиниите.

В плитка тенджера или дълбок тиган се налива зехтинът и се слага нарязаният на по-дебели шайби лук. Задушава се на тих огън за 15-20 минути, за да омекне без да се карамелизира. Щом лукът е омекне, се добавя почистеният и нарязан на по-дебели филийки дроб. Обръща се няколко пъти на силен огън, налива се виното и се оставя още около 2-3 минути на силен огън, за да се изпари алкохолът. Огънят се намалява до среден и ястието ври още около 5 минути. Сваля се от огъня и се, добавя се маслото и се разбърква. Готовото ястие се сервира върху вече постегналият се качамак.

 

КЕКС С МОРКОВИ И ОРЕХИ ****

   Въртоглава ми работа,по хорски акъл ше се вода. Оно още на плаж се иде, я ше ода коледни работи да гледам. Спрех на щандо с коледнио кич и немаше ли кво да зема, та форма за кекс "Борова гора"... Са, формата ли беше убава, аз ли кьорава - не знам. Грабнах форма, търчим дома, палим фурнята, бием с миксер и си мърморим "Са ше направа един кекс и самурайо нема да обърне внимание на фактурата за новите входни врати, що види ли я, ше ги гледам само отвънка". Шибнах кексо у печката и зачеках доволна. Извадих го и кога да го обърна, Божкеей, на една страна борове падат, на друга мертеци, пъновете сал останаха на подносо. Па зинах на мене си" жено залуава, ората силикон у телото, ти у фурната! Изостанала работа, нека ти е сега!". Зех шоколад, залесих наобратно, кога погледнах... Божкей, как се сервират кафеви странни буци? Викам само Дубай ше опрай работата! Фанах крем шамфъстък и течен шоколад и нашарих гората пролетно. Пращам я на Радчето. Она вика" Миремайко, какви са тия гладки борове? Направи им клончета!" зех вилицата и довърших тоя шедьовър! Сега ше разчитам само на това, че кексо е голема убавиня вътре. Вънка... Абе, Коледна работа по никое време!

 

Продукти

2 яйца

150г захар

100мл олио

200г брашно

1 бакпулвер

250г моркови

100г орехи

В купа се слагат яйцата със захарта инсе разбиват до побеляване. Добавят се олиото и пресятото с бакпулвера брашно. Разбива се на висока степен около минута. Морковите и орехите се смилат в мелачка и се добавят към кексовата смес. Разбива се още около 2 минути. Сместа се поставя във форма по желание (НЕ БОРОВА ГОРА!!!) и се пече на 180° 35 минути или до суха клечка.

СЛАДКИШ С КАФЕ ****

 

Четем я социалките и се подсмихвам. Нема некой да не се изквака за бигбратовците. И я пръва писта. Ама като се замисли човек, ние сите сме си бигбратовци. Без телевизия даже. Бигбратовицата и се виждали гачете. Е! Ай са! На нея сал гачете и това, на кое ги е наденала. Па я да си отвориме снимките и да загледаме у нашио фотографски двор. Малеее! Оно са гаче от три лястици, набосници у добрите случаи (иначе без) , пиджаме модел "малкомиетесна" , нощници надантелени от молците, чорапе с протрити плетки, артритни боси стъпала с нацъфтвли петички, позагорели тиганье, чорлави букли, лекьосани фланели, неразтребена каща... Ма иначе за чуждите гаче... Ееее! От нас по-устати нема! Пу пу! Да не са ни уроки на самочувствието! Покритието кучета го яли!

Иначе кво да прай човек у пет часо сабале в събота, освен...

СЛАДКИШ С КАФЕ

(без лактоза)

Продукти:

2 яйца

200г захар

100мл слънчогледово олио

200мл кафе еспресо

300г бяло брашно

1 бакпулвер

   В купа се разбиват яйцата със захарта до побеляване. Наливат се кафето и олиото, добавя се брашното, пресято с бакпулвера. Разбива се много добре. Сместа се поставя във форма по желание. Може да е тава с размер 28-30см, форма за кекс "геврек", дълъг кекс или с двоен борд, за да се гарнира.

   Сместа се пече на 180° около 40 минути или до суха клечка. Готовият кекс може да се ползва като основа за торта, да се гарнира с мармалад, крем и т.н. 

ЧЕСТИТ РОДЖЕН ДЕН, ЯНА КРЕМЕНСКА!

 

В онова село на трикрако столче седи.

Невидима нишка преде от обич и злато.

С тънко вретено я пресуква от три.

Пуловер плете на тъгата.

Тишина сее и си отглежда светулки.

Смее се, нарича, мълчи, но не плаче...

Тихо припява до малка шарена люлка.

Луната люлее като едно пеленаче.

В очите гледа кучето, човеците и козата.

В стих превръща всяко премеждие,

Но... пази, Боже, ако сложи рогата!

И внимавай да не повдигне вежди!

В онова село върви и пасе рогати кози

по тесни и стръмни пътеки вселенски.

Хляб замесва от душа и звезди...

Честит рожден ден, Яна Кременска !

СЛАДКИШ С ЕЛДА И СОЛЕНИ ФЪСТЪЦИ (без глутен, може и без лактоза) ****

 

   Големо натоварване ми е есента. Цел ден кесим на плажо пред дома и, кога ми омръзне от книги, четем социалките. Слушам подкастове. Не интервюта, щото е селско, щото е от комунистите и щото отживелица. Та пак гледам, че е наболела тема чалгата. Как е виновна за падението на нацията. Как разлупва човешката глава и изежда човешкио мозък. Как държи у транс децата и как им набива у главата,че треа са пропаднали. Па четем, слушам и от време на време изцвилим от смех. Ма според вас има целата тая сила една камерна група от голи и у голема част бездарни певачки и певачи (безспорно има и много добри)? Мисла, че големио проблем на свето е мутиралото възприятие за чалгата. Щото маанета, боски и прашки, Пепа, Цура и Тутка си има от време оно. И я съм одила, и тия около мене одеха. Одехме след крайо на театъро, що излешнеш на Раковска и прегазиш през градинката на Кристал. Абе, общо зето празно по кръчмите немаше. Ама седнем като човек, апвам, пием си нещо сок (кой може и градус некаков), приказвам си с мойте си човеци и отзад за фон си лала певачката. Ако ти е кеф, станеш, па подансиш. То и оттам иде "Къде сте? Не ви виждам!". Що они си влизаха да пеят и никой не ги отразяваше. И на сабале седнем на масата и си приказвам с наще и за Котката на горещио покрив, и за Пепа прашката по равно. Та свето си е таков, каков си е. Ядовете идат от разбалансирането у сутрешните разговори, които нарушават движението по вечерните излизания.

Такива работи си разсъждавах, докато бърках  СЛАДКИШ С ЕДЛА И СОЛЕНИ ФЪСТЪЦИ

Продукти:

5яйца

200г захар

100мл олио

100мл бяло вино или прясно мляко

200г брашно от елда

1 бакпулвер

1 щипка сол

200г белени солени фъстъци

300г мармалад по избор

В две купи се разделят яйцата на белтъци и жълтъци. Белтъците се разбиват на сняг с 1 щипка сол и се оставят настрани. Жълтъците се разбиват със захарта на гладък крем. Към тях се добавят пресятият бакпулвер, олиото, виното (или млякото) и брашното. Разбива се много добре. Добавят се счуканите на по-едро фъстъци. Отново се разбива. Накрая се добавят белтъците и внимателно се разбърква на ръка. Сместа се поставя в застлана с хартия за печене тава (диаметър 28-30см) и се пече на 180° около 40 минути или до суха клечка. Готовият блат се оставя да се охлади, разрязва се на две и на средата се гарнира с мармалад.

ПАНИРАН КАШКАВАЛ (без глутен) ****

 

   По чаршията с дюканьете идех. Ма на ние сме станали милионери! Какво не, бе? Кой простолюден човек купува гаче от пеесе лева и чорапе от трийсе?! И един кат панталоне сто и дваесе минимум. И после требе потник, па риза, па джелетка или пуловер, па сетре, па шал, па капа... И препирки за пет дена поне... И като теглиш чертата? Ревнеш. То е по на сметка да си сбереш у едно найлоново торбе банските и аре у Дубай. Там и за оп, и за поп земеш един чаршаф, налундзиш го, забучиш една диадема и айде! Нема пестин лева на тоалет. И даже не съм сметала чанта и ръкавици. Абе, нема какво! Милионери сме. Според търговската камара у английски, според мене - у турски лири.

    Иначе кашкавал панирах...

Продукти :

500г кашкавал

5 яйца

250г фино царевично брашно

1к.л. сол + 2-3щипки

олио за пържене

   Кашкавалън се навязва на филийки с дебелина около 1см. Формата, както дойде. В дълбока чиния се разбиват яйцата с 2-3 щипки сол. В друга дълбока чиния се слага брашното с 1к.л. сол и се разбърква. Парчетата кашкавал се потапят в яйце и брашно. Процедурата се повтаря още веднъж и се нареждат в чиния. Оставят се да престоят 30 минути. В тиган се слага около 2 пръста олио. Панираните парпета кашкавал се потапят в яйце и се пържат от двете страни до зачервяване.

РОМАНТИЧНО НИШЕСТЕ (без глутен)

 

Щастие се гради и настроение се създава. Прости истини, до които се стига по сложни пътища. И напразно са всичките цветове по земното кълбе, ако ти е сиво зад вратата у дома. А за сивото трябва съвсем малко цвят. Колкото от две нишестета...

Продукти:

1 десертно нишесте ягода

100мл вода

600мл прясно мляко

6с.л. захар

Нишестето се разтваря в купичка с водата. Захарта се слага в млякото. Слага се на котлона и се бърка, докато се разтопи. Налива се разтвореното нишесте и на среден огън се бърка, докато се сгъсти. Кремът се налива в чаши до половината. Могат да се наклонят. Оставя се да се охлади и стегне.

1 десертно нишесте малина

100 + 600мл вода

6с.л. захар

В 100мл от водата се разтваря нишестето и се повтаря процедурата, като при млечния крем. Вепе в изправени чаши се налива кремът. Оставя се да изстине.

ДЕН НА ПОЕТКОВЩИНАТА

 

ДЕН НА ПОЕТКОВЩИНАТА

да живее копипейста

Заран рипне едикояси тетка,

изографиса вежди, лепне клепки

и направи си кръчмарска сметка -

престижно е да си поетка.

Па слезне бърже у мазето,

разрови старите тетрадки,

Разпери А4 в хола на масето

и заримува политика с патки.

Изпише десет реда по-широко.

Пише, брише, прекопирва.

Олендзи се. Погледне отвисоко.

До шест романа нема да се спирва.

Напише за любовното Ерато жалко

и стихове как се одрусват сливи.

От утре блясък, слава, злато...

Поетки много, поетеси малко.

ИНАКВА МУСАКА (без глутен)****

 

   Секи си има стахове викат. Верно е! Мойо най-голем страх е от плетени работи и джинсови панталоне.. Има ора, къде одат и дават илядарки за плетива, я като ги видим,си плюем у пазвата и бегам. Ма бегам с двеста и некъде след километър се спрем, подпрем длани на колената и седим така двайсе минути, та да си сберем душата. Кога бех мъненка, баба много ми плетеше дреи. Се убави. И еднаж откъде беше намерила бело и едно кисело червено. И ги спрегнала меланж. И зела, па ми оплела една джелетка с ръкаве. И като ме облекоха... И като се видех... Мигновена нелечима детска психическа травма. Плетивофобия ме налегна! И като ме стега, и като ме боде, и като ме души, и като ме сърби целото тело... Викам си край! Умрех! А баба и Радчето една през друга се напият:

- Я колко си убава, Миремайко!

- Я съм я оплела по-големшка, та да си я носиш и догодина.

А я само усещам как се смалявам у джелетката и мислим как да станем невидима у училището, та да ми се не подиграват децата. И за капак Радчето извади отнекъде едни кафеви джинси за джелетката. Ама едно жълтеничкаво кафево, като кога си ял сливи с круши заедно. И верно зе! облече ме и оп! Завлече ме у училището. Па сега луди ора имало... Ми оно е от некоя детска плетка, да знаете!

С чубрицата беше същата работа. То па немаше место, къде да се не ръсне тая трева! И затва са я маиням отсекъде, къде ми не е сгодна. И преди кулинарните патриоти да се надигнат,че ойде мусаката, изоквам се: Дишайте! Ние си я изедохме дома, не сме я носили на световнио панаир на яденьето! Та...

Продукти:

500г говежда кайма

1кг картофи

1 голяма глава червен лук

100г зелени маслини

50мл слънчогледово олио

черен пипер

индийско орехче

пушен червен пипер

сол

заливка:

500г кисело мляко

3 яйца

150г фино царевично брашно

1ч.л. сода за хляб

20г пресен магданоз

2 скилидки чесън

1к.л. куркума

1к.л. пушен червен пипер

   В тиган се слагат нарязаният лук и олиото. Запържва се на среден огън до омекване. Слага се каймата, овкусява се със сол и подправки и се пържи, докато се стегне. Накрая се добавят маслините, нарязани на ситно. Пържи се още около минута, сваля се от огъня и се оставя настрани. Картофите се обелват, измиват и нарязват на ситни кубчета. Поставят се в тава, добавя се каймата и се разбърква много добре. Налива се вода, колкото да покрие леко ястието и се пече на 200°, докато водата се изпари. След като тавата се постави във фурната, се приготвя заливката. В купа се поставят млякото и содата за хляб. Разбърква се добре и се оставя да престои 15 минути. Добавят се разбитите яйца, брашното, ситно нарязаните магданоз и чесън, подправките и сол на вкус. Разбърква се отново добре. Щом водата в тавата изври, върху ястието се разстила заливката и се пече на горен реотан и 180°, докато се стегне. Може и до зачервяване.

ЦИТРУСОВ КРЕМ КАРАМЕЛ ****

 

Изгреял ми ти крем леле, у равна тепсияааа, с три кила карамелец леле, с три килааа карамееелееец. Как го удаавииих лелеее, сметкатааа мууу видеех ииии! ...нищо, ше го зарежа да кисне, па белким попие!

Продукти:

6с.л. + 7с.л. захар

5 яйца

1л прясно мляко

1 настъргана кора от лимон

1 настъргана кора от портокал

кубчета лед

    6с.л. захар се поставят на дъното на дълбока тава с диаметър 24-28см. Тавата се поставя на среден огън и захарта се карамелизира. Обаче мерите 6 лъжици! Видимо е, че на око не е добра идея. Оставя се настрани. В купа се слагат яйцата със 7с. л. захар, настърганите кори от портокал и лимон, и се разбиват с телена бъркалка или с бъркалката на миксера, докато захарта се разтопи напълно. Налива се 1 литър мляко. Разбърква се много добре и сместа се налива върху карамела. Тавата се поставя в голяма дълбока тава, във втората се налива 2 пръста вода и се пече на 180°за 1 час, като от време на време се слага по някоя бучка лед във водата, за да не завира. Изключва се. Оставя се да изстине и се обръща в чиния с борд.

ПРОСТ КЕКС ****

   Писна ми! Писна ми секи да ни учи назе, простосмъртните, как да живееме! Запалиш телевизоро и нема значение на коя програма, се има некоя шуранайка с гипс по сурата и куклени букли, къде обяснява как требе да се живее до двеста годин. Е като требе, ти що на нема пеесе си се мумифицирала, душо тропосана?! Ойдеш у аптеката за асперин, лелеее! Земи тука тия винаминиминералиибелтъчини, пропреантибиотик, таа пастазазъбиотестественашумасактивенвъглен, кремзапетисилангиланг, пудраантипрепотващасживобиотици и... то забрайш, че те е болела главата за аспирин от левче, кога ти рече стошеесеитриипеесе. Прибереш се и докато се пудриш с живобиотиците, пущиш Интернет за спасение, а там грачи "Ако сакате бели зъбета, ше ви заковеме две ченета в центаро на Стамбул града!". И цената... Бе я шси рупам лешничета с голите венчета. А па случи ли се да ти се роди дете, Божкеййй! Оно са томове с книги, колко нема и мазетата на църковната католическа библиотека у Тоскана. Оно е как да научим на древнопатагонски новороденото, супа за вечна младост за подрастващи, закуска против уроки... Ма не може ли просто човек да стане сабале и да си изживее тоя ден от живото как си знае, как си сака и как го акъл води?! Иначе, щот е по-здравословно, правих прост италиански кекс, мерен на лъжици. Много стара рецепта. Е, може и да не е чак па толко по-здравословно, ма па е кекс един път!

 

4 яйца

10с.л. захар

20с.л. слънчогледово олио (180мл)

20с.л. прясно мляко (180мл)

10с.л. брашно

1с..л. (1 пакетче) бакпулвер

аромат по избор: кора от цитрус, ванилия, 1ч.л. разтворимо кафе, есенция ром и т. н.

   В купа се поставят яйцата със захарта и се разбиват до побеляване. Добавят се олиото, млякото, пресятото с бакпулвера брашно, ароматът. Сместа се разбива за около 3 минути. Поставя се в подмазана с олио форма или висока тава с диаметър 22-24см и се пече на 180° за 40 минути или до суха клечка. Обръща се в чиния и се оставя да изстине (добре де, да се поохлади) преди да се нареже.

ПАСТА С МОРСКИ ДАРОВЕ ****

   Еее, голема убавиня е да се събудиш и най-сетне да са свършили тия трийсе и намсиколко години! Еее, най-накрайо мое се кажеш официално стрина и край на фасоните, модите и превземките! Край на фръляньето на парета за мачляци по главата. Да бе, екстеншъни. Край на рисуваните като от пиян Салвадор Дали нокти като на кокошка! Край на подигащите сьотьени с девет възглавници дунапрен! Край на чорапете с тиранти и шилци като султански ятагани. Ееее свръши мъката, лелее! Събудиш се на четирес годин. Па налундзиш един избелел пеньоар, па отгоре джелетка без ръкаве (по - дълга, от без нагръдник да не е бюстие), тричетвърти чорапе на ромбоиди и пантофе с подигната пета. Па се понангърбиш, па се завлечеш у кухнята и гледаш като мишка у брашно как другите се пулат. Ееее, нека ви е! Дойдеа четирисетте! Са си гледайте работата! Нов живот! Без филъри! Без лепени клепки! Мое цела годин да си пърхаш с мустаките, оти сичко убаво свършва бърже и на четирес една почва втората младост и па зор лелеее! Още дваесе годин мъка да се прайш на чучило лелеее! Оно па ше е рипанье по фитнесо, па ше е пляканье с латексдьотен като скулптура на Рашидов след две кила домашнярка и накрая за нищо, оти озад лицей, отпред музей. Ама барем таа година ше си относим пола с чорапе до колената и риза с потник лелее!

Снощи ги черпих за новио живот...

 

Продукти:

500г дълга гладка паста

300г пипала от октопод

300г черни пясъчни миди

400г дребни почистени скариди

400г домати чери

50г пресен магданоз

3 пресни или сухи чушки Чили

3 скилидки чесън

200мл вино, бяло или Розе

50мл зехтин

сол

   В дълбок тиган с капак се слагат пипалата, мидите, скаридите, ситно нарязаният чесън, срязаните на 2 чушки Чили и зехтинът. Тиганът се поставя нансреден огън и прпдуктите се обръщат няколко пъти. Изваждат се чушките и се налива виното. Оставя се да ври на силен огън за около 2 минути, за да се изпари алкохолът. Овкусява се със сол и се оставя да ври на тих огън под капак за 2-3 минути. Доматите се измиват и нарязват на 2. Слагат се в тигана и се оставят да врят около 3 - 5 минути. Ако е необходимо се добавя сол. В дълбока тенджера с подсолена, вряща вода се вари пастата според указанията на опаковката до почти готово. С решетъчна лъжица за спагети се прехвърлят в тигана с морските дарове и се варят на среден огън до готово. Щом се свали пастата от огъня, се поръсва със ситно нарязаният магданоз и се разбърква отново. Сервира се със сухо бяло вино.