И Осми Март си стана криворазбраната циливилизация, обожаеми! Жените некога са се борили за права. Не китки, на прафюми, не парцали. Права! Днеска като днеска малко сме я изкълчили тая дума, чак принизили на височина окосена трева, и правото да си жена е да си туриш гума по телото, да си нашариш на великденски яйца ноктенцата и да се предандариш на бостанско плашило с цирков фистан, та тоя до тебе да те забележи. Он от вайдудул не се е трогнал, та от караконджул...
Един април беше. Студ, та знае ли се. С дедо ринехме ли нещо, нещо правехме по дворо. И по едно време он си зе ватенката от бараката. Облече я и оп! Пипна горното джебче. Извади от него нещо у шепата и подвикна на баба:
- Лиляно, на! Земи тука!
- Що е това, бе Петре?
- Минзухар. Бех ти го брал за Осми Март, докато пасох кравата, па съм забравил да ти го дам!
Та, мили жени, пожелавам на всички ни да достигнеме до там да се чувстваме жени, без да требе да го претендираме, и да има кой да ни набере минзухар! Другото е лесно.
Продукти за 12 броя:
2 яйца
1/2ч.ч. захар
1/2ч.ч. олио от семена
1/2ч.ч. прясно мляко
1ч.ч. бяло брашно
1/2 бакпулвер
50г сусамово семе
50г слънчогледово семе
150г мармалад по избор
Поставят се в купа яйцата и захарта. Разбиват се на пухкав крем и се добавя олиото. Отново се разбива и се прибавя брашното с бакпулвера. Разбива се много добре и накрая, повтарям накрая, се налива млякото на тънка стуйка, докато продължава да разбиването. Накрая се добавят семената и се разбърка с дървена бъркалка. Сместа разделя във форми по желание и се пече на 170° за 40 минути или до суха клечка.
Готовите кексчета се оставят да се охладят. Е редата на всяко кексче се изрязва кръгъл отвор, който се пълни с мармалад и отново се слага отрязаното капаче.
Цялата работа продължава не повече от около 45 минути, разбира се, без процеса на охлаждане. Е...захвърляй престилката, това беше!
