ПУЕШКИ СЪРЦА С КАЧАМАК ***

 

   У наше село туриа водопровод. Не се занасям. Немахме. Даже чешмата на часовниковата кула беше на сонда. Десет годин го влачиа тоа водопровод. Двама кметове загладиа косъм, докато го наредат. Цело село беа разорали и се чудехме село Едикоеси ли е, Бейрут ли е. Еле след таа десетилетка закопаа тръбата. Да, тръбата! Една. И тръба, щот маркуч ми е некак селско. И зачекахме да ни завържат. Беа заболи у една канафка тръбата да се прочисти. Па за три години прочистване сигурно жива потече. А ние се изопнахме. Ще станеме гражданье с водопровод. Ама не. Дойдоа ни писма и викам са вътре ше пише "още пет годин и ви прокарваме живата вода вътре" . Нееема! Написано: Кой сака жива вода, шес иляди пари. Демек един метър маркуч и един водомер шес иляди, та да им плащаме после водата?! А са плащаме по дваесе ток на месец, та да я теглиме от сондите. Гледам секи от комшиите отворил плико, набърчил вежди на кашмирена диадема и каканиже нещо... И сега имаме водопровод у наше село. За чешмата на кулата само.

Продукти :

600г пуешки сърца

300мл доматено пюре

150мл вода

3 глави лук

30мл олио

1ч.л. захар

сол

пресен джоджен

пресен градински чай

качамак:

1/2ч.ч. инстантен качамак

2ч.ч. вода

50г масло

30г настърган пармезан (може и без)

сол

прясна мащерка

Сърцата режат на 2 половини, почистват се и се измиват много добре. Сваряватнсе в подсолена вода. Лукът се нарязва на луни и се задушава с олиото и малко сол, под капак, докато леко почне да се карамелизира. Наливат се доматеното пюре и водата. Овкусява се със захсрта и сол на вкус. Разбърква се добре и се слагат отцедените сърца. Разбърква се отново. Слагат се листа от пресните подправки и се оставя да ври, под капак, на тих огън, докато водата се изпари. Качамак: Водата се налив в тенджера инсе овкусява със сол. Оставя се да заври и в нея се сипва царевичната смес,като се бърла непрекъснато. Бърка се, докато се сгъсти и се сваля от огъня. Добавят се маслото, настърганият пармезан и накълцаната машерка. Разбърква се и се поставя във форма по желание. Оставя се да се стегне и се нарязва. Може качамакъд да се раздели директно в чиниите инда бъде основа на сърцата.

КУРАБИЙКИ С АКТИВЕН ВЪГЛЕН ***

 

Е нема що! Книгата е готова, а требваше и това да го впишем... Е нищо де, да сме живи и здрави!... Нали два пъти готвим за Великден, та реших, че православнио ше е с кузиняци с квас и яйца, боядисани с натурални бои. Два месеци преди Великден седох, та изчетох дваесе гигабайтове как яйцата се цръват пурпурно цръвени с цвекло. Как обелките от червенио лук ще ги боядисат у турско синьо. Как куркумата ше ги обагри у слънчево жълто... И край!Реших! Домъкнах дома два чувала цръвен лук и се започнаха мъките!Лучена салата, лучена яхния, лучени кръгчета... Писнало им било! Ма какво ми е зор за вашта тегавиня на мене, бе?Обелки требат!... Дойде, разгеле, Велики четвъртък. Извадих де що имах чоропогащници, ошмулях листетата на дръветата из двора и два часа редих яйца у чорапогащи... Стара българска технология за декорация. От Ла Перла дали имат тест колко яйца мое се сберат у чорапе 15 ден?! Ако немат, изобщо не знам как са стигнали световнио подиум у модната индустрия!Подреждах ред мисли, ред яйца, ред лучени обелки. Ред мисли, ред рендосано цвекло. Ред яйца, куркума, колко колко за три месеци на народо у централна Индия.... Треснах капаците на тенджерите и се зарасождах като квачка около печката. Доволна... И така, докато не ги отворих, когато беха изстинали. Майкоуууу! Биологично ми се разби сръчката! Натурално ми се опулиха очите! Цръвено е! Синьо! И жълто! Казах!

Па се връцнах, па замесих други фасони...

2 яйца

150г захар

50г прясно мляко

80мл олио

1 ванилия

1с.л. активен въглен

1 амонячна сода

500г брашно

100г захар за овалване

Всички продукти, без брашното, се слагат в купа и се разбиват с вилица или телена бъркалка. Брашното се поставя в удобна за месене купа и се оформя на кладенче. В кладенчето се налива течната смес и се замесва тесто. Готовото тесто се дели на топчета от 50-70г, които могат да се направят и в по издължена форма. Овалват се в захар. Нареждат се на разстояние в тава, върху хартия за печене, и се пекат на 180° за 20 минути.

Оставят се да се охладят и се поставят в съд с капак.

*активният въглен, освен тенденция е и антиоксидант, които подобрява храносмилането

Е НЕМА ЩО!

„Напиши книга! Напиши книга!“ Те нà! Книгата е написана! И е у издателството да я турат и на папир, и да я накипрат с корица, и немам търпение да ви я покажа! От много време четех куражлийските ви думи по социалките и се ви виках, че книга ше има. Ма не се доизоквах, че ше има, ама друг път. И некак отвътре ме ядеше съвестта как сефте обещавам нещо, къде нема да стане. Докато една заран не изквака телефоно у темнина. Погледнах го на кестерме. Яна Кременска. Подигнах вежди. Кременска на мене да пише... – Време е за книга. Седай да я напишеш! – Не знам как се пише книга. – Нема не знаеш! И да ми я пратиш на имейл! И да се обадиш на Ива Колева да я редактира, и на издателство „БГ Принт“ – да я издадат! – Добре. Дай ми три дена... Оставих телефона на масата и – още с подигнатите вежди – зех да мажа една елдова палачинка с мармалад. Самурайо на свой ред подигна неговите: – Гейше, що гледаш, секаш си изарчила три торби парета? – Щот ше пиша книга. Яна ми каза. Ма не знам кво да пиша вътре. – Па пиши букви и цифри! Имаш петстотин рецепти, къде си одобрила, че стават, и още толко, къде си оставила за преправка. Не е като да немаш кво да кажеш. То ти по принцип се имаш да кажеш нещо, даже кога е за траене! Ми... прав е. За съжаление, се е прав. Готва и пиша повече от десет години. У началото и аз бех попаднала у ложата на фуклите и дрънках глупости как съм купила диви чушки био от гурме сергията на пазарчето у „Филиповци“. После се освестих, станах си мене си и зех да се изоквам трезво. Мисла, че най-важното у тоя живот е човек да може да се засмее с глас на него си и сичко друго по тва земно кълбе. И да е кадър да тури на масата яденье, без да е изарчил парета за магаре със самар, без да е изгнил от кесене у кухнята и да не се препотва у решението да замени селърито с керевиз. Що било на диалект? Щото ние сме тва, бе! То ни е отвътре, оттам сме тръгнали. И нема значение колко авокадо ше измуаме, колко скариди ше обелиме и колко френско розе ше излокаме. ДНК-то ни е от баница и ракия, диалекти и хоро. Те така зех над сека манджа да потурвам по некой ред. Нема да крия, че да ми кламбуца телефоно със съобщения като „не спирай да пишеш, имам нужда да те чета“ е голема убавиня. Щото кел файда от всичко, къде върши човек, кво и да е то, ако нема кой да му окне едно „браво“! Положих на дивано важни части, отворих си блого и три дена се въртех като мачка у кълчища да избирам кое баш да турим у тая книга. Турих си душата, рецепти и малко други работи. Оттам Яна и Ива като слепец ме преведоха по пътеката на мечтата, а на самио неин край седеха ората от издателството, за да ѝ дадат цвет и да ѝ турат шарки. Не съм свикнала некой да ме води за ръка и големо червене беше. И още е. И вервам, че така ше си и остане. Но нема как да не ви кажа, че некак ми се разпролети у душата. И некак се закичих с трендафил, и се умъкнах у празничнио фистан на жълти вайдудули и сини литмари, и си турих сламената капа (тая, къде седи на тояга), и ми зарипаха емоциите у тумбако, и си турих на нодженцата новите опинци със сърмените връзвала, и се намазах с белило и цръвило. Щото е пролет! Пролет е! Най- убавото време! Дръвата цъфтат. Ората киат. Пчелите са зашаматени още. Слънцето ти вади очите. Сутрин пече, следобед вали, вечер вее. С ватенка си препотен, без ватенка си простинал. Туршията свърши, домате нема. Требват парета за бански, ма требват и за кюмюр. С юрган пръхтиш, без юрган се гърчиш. С обуща ти почервенеят пръстите, у сандале – посинеят. Със затворени прозорци на колата се изприщиш, с отворени – ангина. За спържа е късно, за таратор е рано. Зимнио театър затвори, летнио още не е отворен. Снего се стопи, морето не се е сгреяло. Пролет е! Най-убавото време за мечти. А мойта не остана пролетна мечта. Стана книга и се изоквам едно големо „Благодарим!“ на сички за сичко и за това книга да има! Пращам ви обич!

 

ШОКОЛАДОВ СЛАДКИШ БЕЗ ЯЙЦА ***

 

Оххх! Цел ден се чуда таа макя ми, таа Радчето, как ме отчува без психолог. Ако седна да си пиша у една книга биографията, требва да започне така: Макя ми е завършила фризьорското и окло него фина психология. На мене си кара стажо. Най-важна беше визуалната психодиагностика. Щекин мое да е изписал томове, ма Радчето не се занимаваше с щуротии. Сеансо беше кратък. Седаше на масата, палеше едно Виктори, подигаше веждите и ме пронизваше с очета. Сичко беше ясно - а нема прогресия, а че изживеем особено мъчна регресия с елементи на възпитателна агресия. Добре, че се явеше председатело на "Закрила на отрочето", баща ми, та опровергаеше методиката и ме пущеше вънка. А там.. Е там бехме сички масони от ложата на ЕСАШЕВИДИШУНАС и паролата беше "анищоминемамалконащенещо"... А сега кво? Не родители, дилетанти сме!

ШОКОЛАДОВ СЛАДКИШ БЕЗ ЯЙЦА

200мл хладко прясно мляко

150г захар

80г разтопено масло

40г горчиво какао

170г брашно

1 бакпулвер

*по желание може да се добавят и 50г шоколадови капки

Всички продукти се слагат в купа, като бакпулверът се пресява с брашното. Разбива се на висока степен 3-5 минути (докато се разтопи захарта). Накрая може да се добавят капките и да се разбърка на ръка. Сместа се поставя в тава с размер 26-30см, застлана с хартия за печива. Скадкишът се пече на 180° около 35 минути или до суха клечка.

СВИНСКО ФИЛЕ С ВИНО ***

 

  

Как си седехме и самурайо се изокна:

- Гейше ма, а да одиме да си купиме една кола.

- Я кола си имам, подарил си ми. Мисла да си я карам вовеки. Ти, ако си немаш, оди си купи.

- Е сам ше ода..., да се чудат ората ерген ли съм, вдовец ли. Ставай и тръгвай!

Препасах кукуригуто и оп! У автомобилистичнио МОЛ за сюрмаси. Квото и да значи тва. Пресреща ни един мамин Кольо с боси стъпала у бозави мокасини. Викам си " е нема що, ше купиме мушмули", ма варда самурайскио гръб и мишкувам. Они се петляркат кой кой ще преметне, а аз острим ушета само на цифрите. У цената бил включен волан, четри гуми с джанти, мотор с три свещи, лост с редката задна скорост и талон у найлонова чантичка. Я как си траех, извадих рулетката от чантата, опнах я еднаж на ширина, еднаж на дължина. Ми... кубик и половина нова бойдисана ламарина, как и да го мериш. Па фанах под мишка самурайо:

- Слушай да ти кажа! За четиресе иляди препотени и избуани пари я ше те воза, ше ти пея и на дългите светофари ше ти танцувам даже. Пождай, да не се разправяме! Даже вечера съм ти сготвила.

СВИНСКО ФИЛЕ С ЧЕРВЕНО ВИНО

500г свинско филе

50мл зехтин

150г оризово или бяло брашно

250мл сладко червено вино

сол

картофено пюре:

1кг картофи

250мл прясно мляко

50г краве масло

шепа пресен магданоз

1 скилидка чесън

сол

   Месото се нарязва на филийки с дебелина около 0,5см. Филийките се изтъняват с чук за месо и се посоляват. В дълбок тиган с капак се налива мазнината и тиганът се слага нансреден огън. Месото се овалва в брашното и се запържва до зачервяване. Изважда се и се оставя настрана. В тигана се налива виното и се оставя на силен огън за около 1 минута, за да се изпари алкохолът. Добавя се малко сол. Месото се връща в тигана и се оставя да ври под капак и на тих огън за 25 минути.

   Картофите се обелват, нарязват и измиват. Сваряват се в подсолена вода и се отцеждат. Прясното мляко се пасира с магданозът и чесънът. Картофите се намачкват и се добавя маслото. Мачкат се, докато попие и се налива по малко мляко, бъркайки, докато се получи желаната гъстота на пюрето.

БЪРЗОМИСУ ***

 

В Италия си от прекалено много време,ако...
...не можеш да издържиш без паста повече от три дни
...затваряш телефона с ”чао,чао,чао...чао,чао,чао,чао”
...е десет сутринта,а пиеш осмо кафе на крак
...приготвяш тирамису за по малко от десет минути,защото е най-лесно
...ако ходиш на пазар с поне петнайсет торби,сгънати в шестнадесетата
...за две порции макарони,използваш осем тенджери
... у дома имаш апарат за кръвно,сатурация,гликемия,кантар
...една пържола е предостатъчно месо за вечеря с приятели
... в дванайсет на обяд ти притреперва от глад
...имаш повече препарати против котлен камък,отколкото лична козметика
...щастие е синоним на храна,а петък вечер - на пица
...се обличаш по последна тенденция,само да покажеш на другите,че можеш
...не влизаш в морето,когато си във ваканция,три часа преди и три часа след хранене
...пиеш парацетамол за оплаквания от главоболие до хемороиди
...можеш да кажеш десетсекундна мисъл в петнайсет реда...,както тази!

БЪРЗОМИСУ

1 опаковка готови блатове
500мл вода
5 с.л. инстантно кафе (може и безкофеиново)
3 опаковки инстантен крем ванилия
3 с.л. горчиво какао

Водата се слага на огъня и щом заври, се сваля от котлона и в нея се слага кафето. Кремът се проготвя според указанията на опаковката. В ринг с клипс се слага блат, напоява се с кафе и се покрива с една трета от крема. Процедурата се повтаря още два пъти. Накрая какаото се поставя в цедка и се поръсва цялата повърхност на тортата. Оставя се в хладилник за поне 4 часа.

ОРИЗ С КОПРИВА ***

Като ми каже некой, че живото е песен и смеем по един час. Живото е фризьорски салон, обожаеми. У по-големата си дължина е секаш си седнал на столо с колела, къде ти е трудно да пазиш равновесие, та да си напраиш сешоар. Живото ти прогорва с мундщуко главата и ти приказва некакви работи, а ти ни чуеш, ни разбираш нещо, ама кимаш и се усмихваш, що нема накъде. Кажеш му да ти земе връхчетата, он те ошмуля на черта до ушетата, та два месеци бегаш от огледалото. Сакън да не посмееш да подравниш бретоно... Челото лъсне като калайдисан тиган на месечина. Само живото мое те накъдри на ромбоиди! А накрая требе да си платиш и сметката. С бакшиш! Та живото е песен нали. Ария от Сивилскио бръснар секаш!

ОРИЗ С КОПРИВА

200г прясна коприва

400г ориз

1,2л прясно мляко

150г сушено месо по избор

200г кашкавал

50г пармезан

50г масло

20мл зехтин или олио

сол

черен пипер

индийско орехче

Копривата се почиства, измива, сварява и отцежда много добре. Нарязва се на ситно и се задушава със зехтина. Оставя се настрани. Оризът се измива старателно до прозрачна вода и се поставя в тенджера с млякото и 1с.л. сол. Вари се на тих огън, докато попие цялото мляко,като от време на време се разбърква. Щом оризът е готов, към него се добавят копривата, пармезанът и маслото, от което е отделена една бучка. Овкусява се с подправки и, евентуално, ощр сол. Разбърква се добре и се оставя под капак за 15 минути да се смесят аромати и вкусове. С останалото масло се намазват дъното и стените на тава с диаметър 30см. В нея се слага половината ориз, ред сушено месо и половината настърган кашкавал. Процедурата се повтаря - ориз, месо, кашкавал. Оризът се запича във фурната за 15 минути на 220°. Ястието се консумира и студено.

 

КОЗУНАК С АКТИВЕН ВЪГЛЕН ***

 

Готвеньето е тежка задача, обожаеми. Кога си дете, никой ти не казва, че ше дойде ден да порастеш и секи божи ден от твойо живот ше мислиш "кво ше ядеме утре вечер". Щото заран мое да минеш покрай мантинелата с по некоя фелия нещо, некои пържени туткаленки. Обед се молиш никой да се не сети, че може да дойде да разбута кухнята и у сред бел ден. Ама вечер... Тегава работа! Кой откъде иде, позавърти се у антрето и аре на масата. И чека!

Готвеньето е прогноза - да знаеш на изуст на сите фасоните. Готвеньето е икономика - да не останеш на петнаесети без бюджет. Готвеньето е химия - с дъх на бадеми не у секакъв смисъл. Готвеньето е физика - колко пъти мое си поклатим краката, докато уври фасуло. Готвеньето е литература - да обясниш художествено що шес дена от седем муаме компир... Готвеньето е тежка задача, обожаеми!

КОЗУНАК С АКТИВЕН ВЪГЛЕН

(и за диабетици)

Продукти:

3яйца

250г захар или подлсадитетел за 600г брашно

200мл много топло прясно мляко

100мл олио

1 суха мая

1.с.л. активен въглен

600г бяло брашно

на око сушени ябълки, боровинки, грозде, хибискус, виолетки, невен.

Всички продукти се слагат в машината за хляб на програма "тесто с мая". Ако се меси на ръка, се смесват сухите съставки, прави се кладенче и в него се слагат течните. Замесва се тесто. Оставя се да втасва, докато утрои обема си Втасалото тесто се слага Сла във форма, застлана с хартия за печене, да втасва във фурна, загрята на 40 - 50 градуса, Формата може да бъде всякаква, но с висок борд. Оставя се да втасва 3-4 чсса и се пече на 200° зс 50 минути, като се проверява с шишче за скара. Щом остане сухо, готово е. При печенето е добре да се покрие с алуминиево фолио, за да не изгори.