НАРИЧАНЕ

 

Пращам на Горния хабер

да мое да муаме шекер

без да ставаме слоници!

Да растем само на... ръст!

С вафли, баклава и пасти

да подхранваме човешки страсти

Да ахкат даже охлювите без черупки:

Леле! Глей кви са яки... мадами!

Да сме да сме слаби и щастливи!

Сочни! Не веяни скумрии и сухи сливи!

Та, наричам на тоя празник

да нема никаде по декар... нива!

Да бъде, Снежанки!

КОЛЕДА У ДОМА

 

 Тая снимка си я откраднах. Е.., може и да ми протрасат кошулята с некоя дренова тояга, ма сефте... Откраднах си я, щото е картичка, дето от сека точка на кълбето те пренаса у дома. Знаете ли къде е "у дома"? Това е там, къде ни отива сърцето преди да заспиме. Откраднах си я, защото у целата в целата тая врява от дедо Коледовци, Снежанки и подаруци за знайни и незнайни, затриваме себе си. А не требва, щото... Щото, как е викала баба Вита на чичо Варе, "от нас по-убави и по-умни нема!". И щото ние си имаме наша си Коледа. Имаме наша си вера. А тя е богата и шарена като шамия, и топли повече от вълнени чорапе, и е носена в най-дълбокото на сърцето през вековете, за да оцелее. Ние бъднуваме, ние наричаме, ние месиме леб на Бога, а той до ден днешен в шепа ни държи. Сам си знае защо.

   На снимката е един станеник. Впрегнал е него си и целото домочадие, да вардат нашия бъдник да не гасне. И слагат по искрица от него в сърцата на децата, за да знаят кои са и за да ни има.

Коледа е! Коледувана, бъднувана, засечена, наричана, облажена... Пожелавам да има на кой да дадете и от кой да получите чифт чорапе, шепа орехи и парче баница!

ПЪРЖОЛКИТЕ НА БАБА ДОРА ****

Знаете ли приказката за старите хора? Ако не я знаете, прочетете я! Ако не успявате да видите красив този живот, поговорете с един възрастен човек. Ако имате нужда от сила, седнете до един възрастен човек и и послушайте...
Баба Дора... Една от столетниците на България подари през 2024та година, на 104 годишна възраст, своята рецепта на всички домакини с мерак. Е, как можех да я пропусна?!

Благодаря на баба Дора за рецептата и на Мира Добрева за възможността да се наслаждавам на баба Дора! Пратих й писмото и се надявам да стигне до нея!
 

Мила бабо Дора,

Пише Ви една ваша запалена почитателка. Пиша Ви, за да Ви благодаря този толкова вкусен, сърдечен и безценен подарък - "Пържолките на баба Дора". Благодаря от сърце! Благодаря за рецептата, за вдъхновението, за отношението, за учението! Най-вече за учението да бъдем себе си, да ценим ближните и далечните, да раздаваме, да даряваме и да обичаме. Благодаря за школата по добри обноски, безупречни маниери и гостоприемство, която несъзнателно провеждате във всеки разговор с Вашето Мирче! И Ви моля, мила бабо Дора, да не спирате да ни дарявате частици от себе си! Ние, младите, имаме нужда от верен компас и фенер в свят с безкрайно много посоки и дълги тунели. Ние имаме нужда от Вас!

Пожелавам Ви празници в сърцето!

С обич:

ФатаГурмана

 

Продукти:

1кг свински или телешки шол

500 мл доматено пюре

500мл вода

200г пресен магданоз

100мл слънчогледово олио

1ч.л. червен пипер

1ч.л. брашно (по желание)

няколко зърна червен пипер

сол

Картофено пюре:

1кг картофи

300мл прясно мляко

100г краве масло

1ч.л. куркума

сол

Месото се нарязва на филийки с дебелина около един пръст. Филийките се изтъняват с месарски чук през найлоново пликче, за да не се разкъсват. Посоляват се и се оставят настрана. Магданозът се почиства, измива и нарязва на ситно. В широка тенджера с дебело дъно се налива мазнината. Сгорещява се на среден огън и в нея се запържват пържолите, докато променят цвета си. Тенджерата се сваля от огъня и се оставя да се поохлади мазнината. В купа се разбъркват доматеното пюре, водата, червеният пипер и брашното. Посолява се на вкус. В тенджерата с мазнината се нареждат ред пържоли, обилно се поръсва с магданоз. Отново пържоли и магданоз, докато са подредени всички парпета месо. Към него се налива доматеният сос и се оставя да ври на тих огън, домато водата на изври напълно.

За картофеното пюре се обелват картофите, сваряват в подсолена вода и се отцеждат. Намачкват се с преса или вилица и към тях се добавят куркумата, маслото и сол на вкус. Разбърква се да попият картофите мазнината и аромата. Налива се по малко мляко до желаната гъстота.

РИЧАРЕЛИ ****

 

Не книга, научни томове мое се изпишат за летищата, обожаеми. Щото летището е граница. Държавна граница, военна граница, граница на цивилизации, митническа граница...

Нощеска се чудих да легам ли, да не легам ли. Заслужава ли си за три часа да трантувам и на креват. У три часо пущих пералнята и зех да наливам кафе у вените, щото по традиция късите полети са у никое време. Ми, много е смотано да тръгнеш за къс полет у десет сабале и да страдаш на Цариградското, че Слънцето ти бие у очите и ти ги вади. Да седиш у сред бел ден у лудницата на задръстването. Къде по-добре е да кесиш цела нощ, та да се успиш, и да зяпаш от прозорецо дали има некой друг буден по селото. Нема! Нормалните ора са на дискотека или спат. И след като си погледнал часовнико шестин пъти и си е четриидваесе, окнеш такси. Таксиметраджията е уморен, ти ептен. И на двамата не ви пука, че София не е била тая... еклектика по байтошово време и си приказвате нормални работи. Тишина е! София диша! Нема таков кеф!

Стоварвам се на летището и оп! Застанала е Аеропланка Пистова да мери багаж и гледа страшно:

- Турай раницата у железницата! Ако не улаза, осемсе евра.

- Напреки мое ли да я турим? Оти она отгоре влиза, отлево не ще...

- Офф! Мое!

- Мое ли само да извадиме машините, да се не строшат?

Вече е надигнала вежди, ма трае:

- Имате ли спомагателна маса? Къде да нареда тоя бит пазар?

- Нема маса.

- Е като нема, ние с Вас шсе опрайме. Дръжте са тука тоя компютер, тая книга, тия слушалки, тия кабеляци, тая говорителница за уше, телефони две бройки...

- Чекайте! Сбврете си партакешите и влазайте.

- Не, нема да се притеснявате! Само задръжте още четри работи и ше я нагньетем!

- Нема нужда.

- И я така мисла, ма като немате една рулетка...

Та..., летището е граница, обожаеми. Граница на два света. А може и на повече.

Атеншъън плиййз! Ал песинджър, къде са се напарфюмирале да се усещат като бидон с кисело зелье през август, да заобиколат кофата отдесно и да се насочат към изхода за връщане. Тая смрад не мое да се трае! Тенк ю!

Па се прибрах и врътнах едни...

РИЧАРЕЛИ

200г бяло бадемово брашно

2 белтъка на стайна температура

200 + 250г пудра захар

1с.л. лимонов сок

1 фино настъргана кора от портокал

1 фино настъргана кора от лимон

3-5с.л. вода

Белтъците се разбиват на сняг на ръка!!! с лимоновия сок и плодовите кори. Пробявят се бадемите и първата част пудра захар. Омесва се тесто и се оставя да стои в хладилника 3 дни.

На плота се поръсва половината от второто количество пудра захар. Слага се тестото и се оформя на фитил. Реже се на парчета с големина на орех (20г). Всяко парче се сплесква леко и се оформя като листо. Така оформените ричарели се подреждат в тава, застлана с кухненска хартия, на разстояние. Потапят се пръстите във вода и се навляжнява всяка бисквита. Поръсват се обилно с пудра захар. Пекат се 7 минути на 170° и 7 минути на 160°. Трябва да се пукнат!!! Изваждат се и се оставят да се втвърдят.

Издържат около 50 дни в кутия.

ФРИКО ФРУЛИАНО ****

Ако още некой не е разбрал, у Шенгено сме. Не, не е нова кръчма у Студентнски град! Законова разпоредба е. И по телевизията казаха, че е много убаво. Нарамваш си дисагата и си мааш гащи по летищата без никой да те закача. И аз повервах! Зех гладени парцаляци, намотах ги да мое се сберат у една ученическа раница и ръгнах на летището. Още у таксито гледах нашенгенено - пак бутрата, ма с повече самочувствие. Развевам телефон с билет вътре и се изпецнах у десно. Човеко се изока: - Ааа! Шенгено у лево! - и я забегах. Гледам опашка като пред куриерски офис с блокирал компютер. И па, свали си колано, обущата, часовнико, перчемо, ела тука да те обиколим със свирещата тояга, как така немаш дрога, ракия не може изпивай я веднъг... После земи тоя бит пазар от пластмасовио сандък, извади кърпе да се прибришеш и влизай да дишаш въздухо от отварането на летището пред вратите на спирката на рейсо... Да знаете! Шенгено е същио резил, ма у лево. Айде! Атеншън! Олл песинджърс плийз да се наредат у две редици с бележниците, бикос ше политаме тудей!

И долетех ундругото дома, па направих една шенгенска рецепта от баирите над Венеция. От Фриули. Та...

ФРИКО ФРУЛИАНО

Продукти:

500г обелени картофи

3 глави лук

200 г бяла моцарела

300г кашкавал

!!! Може само 500г кашкавал!!!

30мл зехтин или олио

сол

черен пипер

В дълбок тиган се налива олиото. Лукът се нарязва на полумесеци и се слага в тигана. Посолява се леко. Пържи се на среден огън, докато омекне. Картофите се настъргват на едрото ренде и се добавят към омекналия лук. Посоляват се с 1/2ч.л. сол и черен пипер на вкус. Пържат се на среден огън, докато се зачервят, като се бъркат често. Щом картофите са готови, се слагат настърганите сирена, разбърква се добре и се оставя на среден огън, докато започне да се отлепя от страните на тигана. Ястието се обръща с помощта на капака на тигана или голяма чиния и се оставя да се запече и от другата страна за около 5 минути. Сервира се с парчета запечен салам и пресни подправки по желание.

 

ТАЛЯТЕЛЕ СЪС СПАНАК И ХАЙВЕР ****

 

Беше баш след бала. Сиромашия до шия, че и отгоре. С мойта приятелка тъкмо отдъхнахме, че барем вече нема да ходиме на работа и училище заедно и, пусти мечти, ше ставаме студентки. И щот не сме родени и расли у София, се записахме на приемни изпити у Пловдив и Велико Търново. Аз ше ставам адвокат, тя - мениджмънт. Сбрахме парета, запазихме квартира във Велико Търново по обява във вестник, за цели 4 дена, и си купихме билети за бързио влак София - Горна Оряховица. Оттам пътническио до Царева ливада и после не помна кво беше.

Стегнахме багаж и два часа преди влако бехме на Централна гара. Заверихме билетите за седем часо, с пестин питания намерихме осемнайсти северозападен коловоз, дето беше след осми глух и поехме въздух. Слезнахме назад у подлезо и си купихме две кафета и два сока. Лукс! Години наред си делехме един бульон и една кутия цигари. Сега и цигарите беха две кутии. Порадвахме се на изобилието и зехме да си приказваме. Сега, какво сме имали да си кажеме след петнаесе годин приятелство, не знам. Но у седем часо и две минути тя скача:

- Мимо, рипай! Влакът ще тръгне без нас!

И за секунди се озоваваме на пероно. Влак нема. Само един човек с униформа.

- Извинете, оттук ли тръгва влакът за Горна Оряховица?

- Тръгваше преди три минути.

Аз се опулвам:

- Давай да вземем такси! Ще го хванем на Банкя!

- Ти луда ли си? Нема да останат пари за ядене!

Човекът с униформа:

- Дечица, той е бърз. Нема смисъл да търчите. След час има друг, ама е пътнически. Ходете да ви презаверат билетите.

Благодариме и доволни, че ше има кво да ядеме, презаверяваме билетите и кесиме на пероно до вернио коловоз до влако. Пътническио влак София - Горна Оряховица. Влако на Безкрайна България. Четринаесе часа околокълбесно пътешествие и България не свършва. Горна Оряховица е три преки след Токио. Спахме, пътувахме, ядохме, преосмислихме си живото, играхме го журналитски с кой се качи и слезна некъде по Екваторо на България. Еле некъде дойде! Горна Оряховица дойде, бе! И тъкмо четеме "Вафли на метър 2лв", по колоните се чуе "Тин! Тин! Вуака Гона Оявица - Цаева лиуада тъгуа на четъъти коовоз. На четъъти коовоз тъгуа вуака Гона Оявица - Цаева лиуада. Тин! Тин!". Шах! Паника! Опулени и двете. А объркане коловозо, а ойдеа студентските мечти! Газ на гишето и задъхано в дует:

- Свинетех, хъде е шетвърти холовосс?

- Е, как къде, бе?! Между трети и пети!

Та, не е труден студентскио живот, обожаеми! Просто требва да не изпущате верните релси!

Инда си знаете, че сите видат и броят колко хайвер имате у паницата,кога смогнете да го имате. Ма никой не брои килата боб, къде сте изкусали преди него. Та...

ТАЛЯТЕЛЕ СЪС СПАНАК И ХАЙВЕР

Продукти за 2 порции:

200г широка дълга паста (тялятеле, фетучине, лингуине)

200 г пресен спанак

30 мл зехтин

1 скилидка чесън

1 доза шафран на прах

сол

черен пипер

2 с.л. черен хайвер от лъмпфиш, есетра, белуга (всеки сам си знае кесията)

Спанакът се почиства, сварява, изплаква се със студена вода, за да запази цвета си и се отцежда много добре. Оставя се настрани. В тенджера с вода се слага шафранът и 1 препълнена ч.л. сол. Водата се слага на огъня да заври и в нея се сварява пастата според указанията на опаковката. Междувременно в тиган се налива зехтинът. Обелената скилидка чесън с се смачква, притискайки я с нож върху дъска за рязане, и се слага в сгорещената мазнина. Обръща се няколко пъти да пусне аромат и се изважда. Слага се спанакът и няколко с.л. вода от тенджерата с пастата. Овкусява се със сол и черен пипер и се оставя да ври около 2 минути. Сварената паста се отцежда, връща се в тенджерата, към нея се добавя спанакът и на силен огън се бърка около минута. Сервира се в чинии, поръсва се с хайвер и чинията се слага отляво на чашата с декантирано вино, бяло и сухо.

СЛАДКИ РАВИОЛИ ****

 

Некога селфито беше фасулска работа. Застане Ну Погоди с апаратчето у лапата и щрак! Готово! Селфи у група? Нема ядове! Застане Ну Погоди до заяко и щрак! Готово!

Сега, Божке ле, страшно е! Застанаш да се селфисаш. Земеш телфон седем палци на диагонал. Едвам го крепиш. Па се въртиш петнаесе минути като куче с глисти, та да уцелиш виделината да ти бие у очите, та да ти се не видат гънките по сурата. Па напнеш напред брадето като унгарска принцеса, та да ти стане дълга главата и а да щреакнеш, не! Не се види целио свет отдзад. Дигнеш сичкофона нагоре. А, баш! Види се даже Сидни от Троян. А да щракнеш. еееее! Види ти се етикето на фанелата отдзад. Наместиш го. Айде па заемеш позиция и щрак! Край на мъките! Завреш сичкофона у джобо, барем да видиш реално къде си дошел да се снимаш. Я минали пет минути, я не, некой се изока за групово селфисване. Да са живи и здрави даскалиците по рисуванье! Що иначе щехме да наредиме тая композиция от петнаесе елемента на трийсти февруари! Айде, строят се сите у редица по двама и земат да се усукват като червени усойници, та да се видат у тоя бъдещ исторически извор. Тоя, къде снима го принасат у жертва, що как и да снима, ше излезне като глиган у главата заради близостта. Айде десет минути оканье ''Наведи на северозапад, бе! Махни тая ръка! Аре, не се лендзи като варена тиква! Мръдни, Петкан се не види! Поне вежнъж се засмей! Не мигайте!''... Щрак! Оживехме и тоя път!

Па се прибереш дома, умиеш се и седнеш да видиш седнеш да видиш снимките. На самотната е бил замазан обективо и се видиш като у страната на сънищата. На общата си снимал ти.

Тва си баях, докато правих...

СЛАДКИ РАВИОЛИ

Продукти:

3 яйца

200 г захар

200 г студено масло

1 настъргана кора от лимон

1 настъргана кора от портокал

1/2 бакпулвер

500 г брашно

Пълнеж:

100 г течен шоколад

Декорация:

50 г мармалад от ягоди

В купа се слага брашното, пресято с бакпулвера. Добавят се настърганите плодови кори и маслото, нарязяно на кубчета. Прави се кладенче и в него се слагат разбитите яйца. Меси се, докато юаслото се усвои напълно и сместа стане гладка топка тесто. Оставя се да престпи около 30 минути и се разточва кора с дебелина около 3мм ( може и с машина за прясна паста). Кората се нарязва на ленти с ширина около 5см. На една лента, на равно разстояние, се слага по 1 ч.л. течен шоколад. Втора лента се поставя отгоре и се притиска с пръсти около шоколада. С нож резец за прясна паста или нож се нарязват квадрати или правоъгълници. Изрязаните части се разточват отново. Когато вече не е възможно, се нярязват произволно и се изпичат без пълнеж. Не се хвърля нищо! Готовите сладки равиоли се подреждат в тавата на фурната върху хартия за печене. Пекат се зс 10-12 минути на 180°. Мармаладът се поставя в пликче с отрязано връхче. Равиолите се декорират с мармалада, като се прави линия с мармалад на зиг-заг.

ПИЛЕ С ГЪБИ И ЧУШКИ****

Едно време дедо като прегнеше морскио кон у яхтата, наследство от прадеда ми, па ги закара на Искъро, па като налови сьомга.... Малеее! Кога си дойде, не мое да я разтовари един час. И баба фане, та я изчисти. Па една тури да се вее, друга опуши, трета маринова... Па натура у торбета, та разнесе по маалата на комшиите, че обичат. Че оно едно време кой не обичаше сьомга?! Па си дойде дома и наготви печена, варена парена, жарена и две недели само сьомга ядеме. И кога вече ни дойде до гуша, баба да я не фърля, я направи на суши. Оди, та набере водорасли по дерето на реката. Па ги накълца, разточи кори и намота суши. И я идем, та сберем децата по целата улица, баба ни раздаде шибучици, къде дедо е наделкял от лещак! и ядеемеее, та се утрепеме.

После дойде дивокрацията и разтури сичко. Зехме да одиме по свето и да ядеме пиле. Пиле! Кой ти е знаял едно време пиле? Ма пуста мода! И аз, да не съм по-надзад, готвих...

 

Продукти:

4 бр. пилешки бутчета

400 г гъби печурка

2 бр. зелена чушка

2 бр. червена чушка

2-3 скилидки честшън

50 мл зехтин или слънчогледовл олио

100мл вода

сол

сминдух на прах

В дълбок тиган с капак се налива мазнината, сгорещява се на среден огън и в нея се запържват нарязаните на 2 бутчета (горно и долно) до зачервяване и от двете страни. Изваждат се и се оставят настрана. В тигана се слагат чушките, почистени и нарязани на едро, посоляват се леко и се пържат на среден огън, докато поомекнат. Добавят се гъбите, попистени и нарязани на филийки, и пресованите скилидки чесън. Запържват се, докато гъбите пуснат вода. Посолява се на вкус, поръсва се по-щедро със сминдух и се разбърква. Върху зеленчуците се нареждат парчетата месо, налива се водата и се оставя да ври на среден огън, докато водата изври напълно а месото се отдели от кокала.

МАКАРОНИ ПО СИЦИЛИАНСКИ ****

 

Никулден е малко празник на сите секаш. Едва ли има некой, къде у тежък момент не е запълвал дупките на чужда лодка, за да не потъне. Едва ли има некой, къде не му се е налагало да е лъзгав като шаран от развъдник, та да се измъкне из нечии ръце. Едва ли има човек, къде не е седел с копие у сред морето, за да може за има яденье и тая вечер. Едва ли има некой, кой барем еднаж не се е ловил на въдица без стръв. Едва ли некой не е пробвал да продава вчерашна риба на стар рибар. Едва ли некой не е позевал като риба на сухо, та да поеме въздух, за да оцелее. Едва ли некой, къде не се е крил между каменяко на дъното на морето, докато мине некоя житейска буря. Та да сме риби е неизбежно. Важното е да да не спираме да плуваме. Честит да е всеки Никулден!

1 кг скариди

500 г къси макарони

700 мл доматено пюре

700 мл вода + 1 л

50 мл зехтин

2-3 скилидки чесън

50 г пресен магданоз

150 мл бяло вино

сол

черен пипер

В голям и дълбок тиган с капак се поставят почистените скариди с мазнината, пресованият чесън и ситно нарязаният магданоз. Обръщат се няколко пъти на силен огън и се налива виното. Ври на силен огън около минута, за да се изпари алкохолът, и се налива доматеното пюре и 700 мл вода. Слагат се сол и черен пипер. Слагат се и макароните. Разбъркква се добре и се оставя да ври на тих огън, като от време на време се разбърква, долива се по малко вода и се оставя да попие. Процедурата се повтаря, докато макароните се сварят.

ДУБАЙСКИО ШОКОЛАД НА РАДЧЕТО (може и за диабетици) ****

Коги ти си оплюл дубайскио шоколад пред целото кълбе, но макя ти се изживее като шоколатиер с думите:

-Мире майко, детето иска дубайски шоколад. Как се прай?

- Е гладай у Инстаграм, сите се петляркат да прават.

- Я го видех, ма ич не съм ги гледала.

- Пържат кадаиф у масло, топат шоколад и пляскат у форми.

- Ма как ше пържат кадаиф, бе?! Тва да не са кюфтета?! И ше прегреват варен шоколад пет пъти. Ма я, мола ти се, не се изпобърквай! На! Земи опитай така, па да видиш шоколад!

Традицията знае неща, къде на иновацията и през ум не й минават!

Шоколад:

100г горчиво какао

60г сухо мляко

150г какаово масло

50г захар или подсладител отговарящ на толкова захар

1 щипка фина морска сол

Пълнеж:

150г крем шамфъстък със или без захар

150г печен кадаиф

Пособия:

10 пластмасови чашки от 200мл

 

Какаовото масло се разтопява на водна баня със захарта и солта. Без да завира!!! Добавя се сухото мляко и се бърка около минута.

Пластмасовите чашки се изрязват с височина около 3см. Мокрят се с вода отвътре, за да се тлепят лесно. Покриват се с шоколад и се обръщат върху една чиния. Слагат се за 10 минути във фризера. Кремът от шамфъстък леко се затопля на водна баня. В купа се разбъркват кадаифът и кремът с шамфъстък. Изваждат се чашките и се пълнят с кадаиф. Покриват се с шоколад и отново се слагат във фризера за около 20 минути. Готовите шоколади се изваждат и се оставят за десетина минути на стайна температура преди консумация.