ТАЛЯТЕЛЕ СЪС СПАНАК И ХАЙВЕР ****

 

Беше баш след бала. Сиромашия до шия, че и отгоре. С мойта приятелка тъкмо отдъхнахме, че барем вече нема да ходиме на работа и училище заедно и, пусти мечти, ше ставаме студентки. И щот не сме родени и расли у София, се записахме на приемни изпити у Пловдив и Велико Търново. Аз ше ставам адвокат, тя - мениджмънт. Сбрахме парета, запазихме квартира във Велико Търново по обява във вестник, за цели 4 дена, и си купихме билети за бързио влак София - Горна Оряховица. Оттам пътническио до Царева ливада и после не помна кво беше.

Стегнахме багаж и два часа преди влако бехме на Централна гара. Заверихме билетите за седем часо, с пестин питания намерихме осемнайсти северозападен коловоз, дето беше след осми глух и поехме въздух. Слезнахме назад у подлезо и си купихме две кафета и два сока. Лукс! Години наред си делехме един бульон и една кутия цигари. Сега и цигарите беха две кутии. Порадвахме се на изобилието и зехме да си приказваме. Сега, какво сме имали да си кажеме след петнаесе годин приятелство, не знам. Но у седем часо и две минути тя скача:

- Мимо, рипай! Влакът ще тръгне без нас!

И за секунди се озоваваме на пероно. Влак нема. Само един човек с униформа.

- Извинете, оттук ли тръгва влакът за Горна Оряховица?

- Тръгваше преди три минути.

Аз се опулвам:

- Давай да вземем такси! Ще го хванем на Банкя!

- Ти луда ли си? Нема да останат пари за ядене!

Човекът с униформа:

- Дечица, той е бърз. Нема смисъл да търчите. След час има друг, ама е пътнически. Ходете да ви презаверат билетите.

Благодариме и доволни, че ше има кво да ядеме, презаверяваме билетите и кесиме на пероно до вернио коловоз до влако. Пътническио влак София - Горна Оряховица. Влако на Безкрайна България. Четринаесе часа околокълбесно пътешествие и България не свършва. Горна Оряховица е три преки след Токио. Спахме, пътувахме, ядохме, преосмислихме си живото, играхме го журналитски с кой се качи и слезна некъде по Екваторо на България. Еле некъде дойде! Горна Оряховица дойде, бе! И тъкмо четеме "Вафли на метър 2лв", по колоните се чуе "Тин! Тин! Вуака Гона Оявица - Цаева лиуада тъгуа на четъъти коовоз. На четъъти коовоз тъгуа вуака Гона Оявица - Цаева лиуада. Тин! Тин!". Шах! Паника! Опулени и двете. А объркане коловозо, а ойдеа студентските мечти! Газ на гишето и задъхано в дует:

- Свинетех, хъде е шетвърти холовосс?

- Е, как къде, бе?! Между трети и пети!

Та, не е труден студентскио живот, обожаеми! Просто требва да не изпущате верните релси!

Инда си знаете, че сите видат и броят колко хайвер имате у паницата,кога смогнете да го имате. Ма никой не брои килата боб, къде сте изкусали преди него. Та...

ТАЛЯТЕЛЕ СЪС СПАНАК И ХАЙВЕР

Продукти за 2 порции:

200г широка дълга паста (тялятеле, фетучине, лингуине)

200 г пресен спанак

30 мл зехтин

1 скилидка чесън

1 доза шафран на прах

сол

черен пипер

2 с.л. черен хайвер от лъмпфиш, есетра, белуга (всеки сам си знае кесията)

Спанакът се почиства, сварява, изплаква се със студена вода, за да запази цвета си и се отцежда много добре. Оставя се настрани. В тенджера с вода се слага шафранът и 1 препълнена ч.л. сол. Водата се слага на огъня да заври и в нея се сварява пастата според указанията на опаковката. Междувременно в тиган се налива зехтинът. Обелената скилидка чесън с се смачква, притискайки я с нож върху дъска за рязане, и се слага в сгорещената мазнина. Обръща се няколко пъти да пусне аромат и се изважда. Слага се спанакът и няколко с.л. вода от тенджерата с пастата. Овкусява се със сол и черен пипер и се оставя да ври около 2 минути. Сварената паста се отцежда, връща се в тенджерата, към нея се добавя спанакът и на силен огън се бърка около минута. Сервира се в чинии, поръсва се с хайвер и чинията се слага отляво на чашата с декантирано вино, бяло и сухо.