РИЗОТО СЪС СВИНСКО ФИЛЕ ****

 

Ден на театъро било... Ма как мое да има ден на театъро, кога целио живот е един голем театър и ние сите сме артисти? Кои по-главни, кои по-второстепенни, кои виртуозни или бездарни, ма нема некой, къде не е. На кой му е по-скъп декоро, на кой по-парцаливи завесите, кой смогнал да претапицира седалките... Ма нема некой, на кой не са му се препотвали ръцете преди представление. Нема некой, кой не го е освирквала публиката като Пучини на сефтето на Бътерфлай и не си е проклинал кафявио костюм на сиромашията. Нема човек, къде не е ревал зад неговите си завеси и не е мечтал да се намери зад нечии чужди. Нема некой, кой секо представление да не го играе за баш е тоя човек у публиката. Нема некой, кой у своя спектакъл да не е дал, квот може от него си с надеждата сичко да свърши с китки и аплодисменти...

Мене некога у театъро ми даваха се злите роли. Любима ми беше у "Пъдарят, който взе акъла на местните акули". Разправяше се за един селски ергенин, за кой се биеха сите, а я го подритвах като празна дамаджана. Пиесата свършваше със сватба и мойта нафукана реплика :

- При - ви - дя - ло ви се е, че гледа кра - со - та - та ви! Не красива суета, а живец търси всеки, за да диша любов!

Та... у театъро на тоя живот живец бъдете, обожаеми! И честит празник на празнуващите!

Иначе готвих...

Продукти за 4 порции:

400 г бял ориз

400 г свинско филе

2 бр червен нар

1 л зеленчукое бульон

250 мл вино Розе

30 + 10 мл зехтин

50 г масло

100 г настърган пармезан

10 г пресен магданоз

1 ч.л. куркума

сол

Месото се реже на филийки. Изтъняват се с месарски чук. Сокът от единия нар се изцежда. Овкусява се със сол и в него се слага месото за няколко часа.

В дълбок тиган с капак се налива зехтинът и в него, на среден огън, се запържва оризът докато стане прозрачен. Налива се виното и на силен огън се бърка, докато се изпари. Овкусява се с 1 ч.л. сол и 1 ч.л. куркума, налива се 2/3 от бульона и се оставя да ври на тих огън, като от време на време се разбърква. Изцежда се сокът от втория нар, оставяйки настрана 4с.л. зърна, и щом оризът попие бульона, се налива сокът от нар и при необходимост още бульон, докато се свари. Сваля се от огъня, добавят се маслото и пармезанът и се рсзбърква много добре. Оставя се под капак. Оребрен тиган се намазва с останалия зехтин и в него се запичат отцедените свински филета от двете страни до зачервяване. Сервира се основа ризото, парчета месо, поръсва се със зърна нар и пресен магданоз.

ШПАЦЕЛ С КОПРИВА ****

Цел ден днеска веях бела кошуля, тигрови гаче и цръвено цръвило. И отгоре тенка ватенка до глезените, па на гушата сиджир с брънки, големи като свински зурли. Не кифла, а возидел козиняк с много шекер направо. Прошетах се, къде требеше, и се метнах у возилото да се прибирам. Как тропнах вратата, зе да вали. Лелеее кеф! Надух музиката и почнах да се изживевам на Мария Калас. Окам и си мислим "Дома нема готвено, ше зема пица. Ма па тая у село среда не работи. Ше спържа яйца. Бе, яйца ше ядеме, като че нема друго...". По едно време гледам един стълб от тия, къде са като гявол у сред едно ливаге. И как си бех нормална, така зех да окам на мене си:

- Лелееее! Това е поляната с копривата. И дома има Шпацел. Ще валило, ще трещело, нема да ме разкисне!

Резко лев завой, аварийки... Дъждо тропа по стъклото, едно процедено през зъби "Баше сега ше валиш! Ега не капнеш!"... Смъкинам чорапете, загащвам панталонете у них, кинем две найлонови торбета и връзвам на обущата, да се не батисват, бол парета са. Загащвам кошулята. Закопчвам ватенката и я навивам нагоре, да се боядише от тревата. Кинем трето и четвърто торбе, награбвам ръкавици, загнитам ги у джебовете и... пусти кралски маниер, отварам само процеп на вратата, промушвам чадъро и щрак! Доотварам вратата, завъртам се у место, турам едно до едно торбичковите крачета и се изпецвам като баба Мара Цирковата. Палим фенеро на сичкофона и като преяла газела на два скока се приземявам у центъро на копривата. Десет секунди помечтавам да имам барем три ръце, надевам ръкавицк, подпирам чадъро на главата и с бързината на китайска опаковачка нашмулвам една торба. Кръгом назад и... Олеле! Некаков левент търчи къде мене с един чадър:

- Госпожо, добре ли сте?

- Едва ли ше ми повервате, ма по-добре редко се чувствам. Коприва брах!

- Ма там коприва ли има? Лелее! Аз нямам в какво да набера.

- Ето, заповедайте! И торбе, и ръкавици!

Накланяхме се две минути за благодарности и поздрави, па си дойдех да сготвим...

 

ШПАЦЕЛ С КОПРИВА

(дребни макарони с яйца, с неправилна форма, характерни за района на Тренто)

Продукти:

500 г макарони Шпацел (може всялакви други)

200 г листа от прясна коприва

1 голяма глава лук

250 мл сметана за готвене

200 мл прясно мляко

100 г настърган пармезан

100 г прошуто, нарязано на тънко

30мл зехтин

черен пипер

сол

Копривата се почиства, измива и сварява във вряща, подсолена вода за 10 минути. Отцежда се много добре и се пасира. В дълбок тиган се слагат зехтинът и накълцаният на ситно лук. Запържва се до златисто на среден огън. Слага се копривата и се обръща няколко пъти. Наливат се сметаната и млякото, овкусява се със сол и пипер. Оставя се да ври на тих огън за десетина минути, сваля се от огъня, добавя се настърганият пармезан и се разбърква.

Макароните се сваряват в подсолена вода според указанията на опаковката. Отцеждат се и се слагат в соса на среден огън. Бъркат се енергично около 2 минути. Прошутото се накъсва на дребни парчета и в сух тиган се обръща няколко пъти на силен огън. Поръсва се върху макароните. По желание при сервиране се добавя още пармезан.

ВЕГЕТАРИАНСКИ КЮФТЕТА ****

И ми вика:

- Гейше ма, не мое ли да напрайме нещо вънка от къщата, къде да пръжиме? Да не се вмирисва и да не се цапа!

Леле като ми припадна! Леле като свъсих мраморска вежда връз орландовско смръщено чело! Леле като возвре отвътре по надежденски!

- Че като се намаже, веро и парцал имаме, бе! Като се вмирише, прах за пране бол. И пералня автоматична даже имаме! Да ода да пръжа на шосето, ако сакаш, та да ни седи кухнята нова, а? Та ако дойде некой, да е на музей. Я, оди си стегни кимоното! Да ти го не стегам я и да одиш като Ронин от село на село. Кога стана българин, кога летни кухни зе да строиш?! И за да не стане страшно, с връцнах да допържа...

Продукти за 20 броя:

1 кг обелени картофи

600 г броколи

200 г кашкавал

5 яйца

30 г пресен магданоз

100 г брашно от елда

черен пипер

сол

олио за пържене

Млечен сос

400 г кисело мляко

200 г майонеза

1/2 к.л.сух чесън

сол

Във вряща солена вода се сваряват за 5-7 минути измитите и нарязани розички броколи. Отцеждат се и още топли се смилат в чопър. Оставят се в голяма купа. Във вряща подсолена вода се сваряват картофите и се намачкват на ръка или с преса за картофи. Разбъркват се с броколите и се оставят да се охладят. Яйцата се делят на белтъци и жълтъци. Белтъците се оставят в купа. Жълтъците се слагат в сместа за кюфтетата. Добавят се настърканият кашкавал, нарязаният на ситно магданоз, сол и черен пипер на вкус. Сместа се омесва добре и с мокри ръце се оформят 20 леко сплескани кюфтета. Белтъците се разбиват с малко сол до течно състояние. Всяко кюфте се овалва в елдово брашно и белтък. Пържат се в сгорещено на среден огън олио от двете стани за 2 - 3 минути.

За сосът се разбъркват киселото мляко с майонезата и се овкусява със сух чесън и сол.

 

МАРИТОЦИ ****

Всъщност Бай Ганя не е ни позитивен герой, ни негативен. Он е реалистичното огледало секи един от назе и дразни, оти казва истината и бодне длъбочко у джигеро. А кога некой те дразни и не мое да го натириш на м... си, гледаш да му откинеш езико и да му издереш очите. И ние така, обожаеми. Цел живот сами нас си дразниме и търсиме сами да си издереме очетата. И се търсиме на кой да мязаме. Он мое да резил, ма нема значение! Важното е да не мязаме на нас си. Па ако се погледнеме? Кво ни е па толко лошото? Да де, нищо. Само май обичта към нас ни куца.

Напоследок сме италианци. Пиеме просеко, ядеме полента, у магазино повече италианска стока от на мегдано у Милано... На закуска муаме бриош, на вечера пица... Тия с рецептите предваме фасони, ше каеш с Горнио сме яли спагети, бе. Айде, едно благо ше тура, да ни е пълна идилията. Пу пу! Да не са ни уроки!

"Маритоцо" е римски сладкиш. В по-антични времена съпругите го приготвяли за съпрузите си и е бил само козуначена питка със стафиди и кедрови ядки. без сметана и крем. По-късно става нишан, който момците давали на девойките вместо пръстен, вече с крем и сметана. Та...

 

Продукти тесто:

1 яйце + 1 белтък

200 мл хладко прясно мляко

100 г кристална захар

1 с.л. мед

1 щипка сол

5 г суха или 10 г прясна мая

500 г бяло брашно

80 г меко масло

1 настъргана кора на лимон

1 настъргана кора на портокал.

За намазване:

1 жълтък +10мл прясно мляко

Глазура:

50 г кристална захар

50 мл вода

Пълнеж:

10 с.л. червен мармалад

250 мл разбита сладка животинска сметана

300 г сладкарски крем

( 200 мл прясно мляко, 1 яйце, 2 с.л. захар и 1 ванилия се рсзбъркват добре и на среден огън се сварява крем. Оставя се да изстине)

От 50те мл вода и 50те г захар се сварява сироп и се оставя да изстине. В машината за хляб се слагат всички продукти за тестото и се включва на програма "тесто", като маслото се добавя 5 минути, след като е започнала да меси. . Ако се меси на ръка - маята се разтваря в смесват се сухите съставки и се прави кладенче, в което се слагат течните. Бе маслото. Омесва се меко тесто, което се доомесва с маслото накрая. Оставя се да втасва, докато утрои обема си.

Готовото тесто се дели на десет равни топчета, които се нареждат върху хартия за печене в тавата на фурната. Оставят се да втасват на включена лампа дщвъв фурната, докато удвоят обема си. Намазват се с жълтък, разбит с прясно мляко и се пекат на 180° 25 минути. Още топли питките се намазват със захарен сироп и се оставят да изстинат. Разрязват се на джоб. От сладкарския крем се отделят 10ч.л. Останалият се разбърква със сметаната. Във всяка питка се слага в дъното на джоба 1с.л. мармалад, 1ч.л. крем и се допълва със сметанов крем. По желание се поръсват с горчиво какао.

МОРСКО МЕНЮ - ЛИМОНОВИ КЮФТЕТА И МОРСКИ БУХТИ ****

Островният живот е сложна работа, обожаеми. Некога, кога Самурайко ме заведе у Наше село Исланд Лайф, я гледах като бегала пред змии. Много ме ядеше мисълта, че ако посакам да избегам, ше требе да бегам у кръг, у слачай, че нема кораб или самолет. После с дълбоко дишане и съсредоточване връз тва, че се пак морето мое да се преплува, некак се поукротих. И сетне не щех да се вращам, щот там има секи ден море и плаж без пари. Е те твааа... Простооо... Не да чекаш цела годин и да сбираш парета, а да станеш сабалем и оп! Под прозорецо море. А на плажо пред морето само местни и празнуват "Морски ден". Тва значи целата рода, а на островите малко сите са рода, петнаесе чадъри, десет маси, кревати, столове, двеста тенджери... А у тенджерите нема нещо, къде го нема. Щот за Морскио ден сите стрини, тетки, калековци и човеци със секакви други титли запретват ръкави и готват, готват, готват... И сичко мое да се яде студено и жежко, и по неписан закон е пържено. И обезателно носи аромат на лимони и портокали. Та... видите ли нещо като сватба по бански на средиземноморски плаж , местни са! Мене кога ми залипсва морето, турим плажното меню на селската маса. Те и две убавини!

КЮФТЕТА С ЛИМОН

Продукти:

500 г мляно месо

200 г настърган кашкавал

100 г галета

2 яйца

2 лимона

100 мл вода

черен пипер

сол

олио за пържене

В купа се слагат каймата, кашкавалът, галетата, яйцата, настърганата кора и сокът от лимоните. Овкусява се с черен пишер и сол. Омесва се много добре. Ако е необходимо, се добавя малко вода, за да е гладка сместа. Разделя се на топки по 100 г и всяка се оформя на кюфте, като се сплесква. Кюфтетата се пържат от двете страни, в сгорещена мазнина и на среден огън. Оставят се върху хартия, за да попие излишната мазнина.

*за любителите на по-сочните ястия - от мазнината в, която са пържени кюфтетата се взимат десетина лъжици в купа. Добавят се сокът и кората на още един лимон, пресована скилидка чесън и пресен магданоз на ситно. Изпържените кюфтета се слагат в тава, заливат се с ароматното олио и се запичат за десетина минути на 180° във фурната.

 

МОРСКИ БУХТИ

Продукти:

1 кг сладкарска извара

4 яйца

400 г захар

500 г брашно

1 бакпулвер

2 настъргани кори и сокът от портокал

олио за пържене

В купа се разбиват яйцата със захарта и пресятият бакпулвер до гъст крем. Добавя се изварата и отново се разбива и портокаловият сок. Накрая се добавят брашното и портокаловите кори. Разбива се за около минута. Получава се лепкаво тесто. Олиото се поствя в дълбок тиган и се сгорещява на среден огън. С две лъжици се оформат топчета от тестото, които се пържат в олиото до по-тъмно червено.

МАКАРОНИ С ТРИ СИРЕНА ****

Много обичам да е пролет, оти ни се разрипват хормоните у тумбако на сите и ставаме по-убави, по-дейни и по-мечтателни. И ни налегне любовта. Кога е пролет, турим тъмните очила и седнем на главната у Наше Село Синема Бийч. Нали е целогодишно туристическо место и се е пълно с народ. Ама пролет нема къде да фърлиш игла. От цел свет стича народ - секакви народности, секакви възрасти, секаков резил. И мене ми аресва да го играем социоложка - клюфнем телеса и гледам.

Напоследък има много дечурлига на по петнаесе. Фанали се за ръчета, накиприли се - она у модерен анцуг и токчета, разделила косата на две като навильок със сено и я загладила като конска грива на Тудурица. Он се препасал с дънки, петнаесе мерки по-големи и натресени, пуловер до колената и у главата като ритана зелка. Убави толко, че направо разцъфтева селото от них. Щото никой не мое така да разпръсква щастие и блесък, как младостта. Те, и тия на половин век се пробват, ма оно е като да сееш не семе, а шума.

После са тия къде трийесе годин. Малее! Они не стъпват по земи. Она се облекла бетер президентшата на Съединените Веспучеви Села - кок, ток, чанте от ягнешки мех и рокла на Дончо & Гъбарко, грим за светски сбор. Он се обул и дочени гащи, ама теснииии, не мое да диша и тениска, мерката му е била сгодна, га е идел на детски дом. А връз нея шушлякова рубашка у ярък цвет. И оди на пуяк две крачки пред нея.

Сетне са тия от четире до пеесе годин. Некак ми се чини период на женското надмощие... Не моем да си обясним как иначе неговите панталоне са у същио цвет като нейната кошуля и как нейната чанта е у цвето на неговите обуща. Дизайно пищи от желание да се знае от километри, че е униформа на ансамбъло по отглеждане на един или неколко броя бъдеще,къде търчат около них. И тематиката е изобилие - оно са марки, оно са моди, оно е цвет, кройка и мирис.

Подир припка чудото човешко на пеесе и... докъде шеесе и пет. Тука резко се спуща отвесен гръм и цепи групата на две равни части. Пръвата е групата на примирението, че нещо е било, сега го нема, ама па има друго нещо. Тука линията на модите е по мека, разцветките по-приспани. Колекцията на душевната свобода. Другата група е на непримирението у битката с тоя живот и отфърлянето, че годините одат само напред. Дискотечен феномен е некаков. Преобладават разкопчаните, бели и тесни, мъжки ризи, загащени у модни панталоне, за да помагат у крепенето на един глътнат тумбак, и танцувалните женски обуща у копмплект с къса и тесна рокла връз чорапе с дантела.

Най - подир са сеемсе до безкрайност. Е нема такава друга убавиня на житейското колело, как тая на незалезващото септемврийско слънце. Тука модата е отдавна у мир сама с нея си и се кипри я у некой ленен каскет, я грее през некое червено или розово червило, и гледа спокойно тоя свет през очила със златни рамки, и често му поддържа сърдечнио ритъм, потропвайки с некое гравирано бастунче. И води щастието под ръка, та да знае, че не е само и днеска, и че има защо. Винаги има защо още един ден да е пролет, без значение от сезона у годината, у душата и у живота!

 

Продукти за 6 порции:

500 г къси макарони

400 г замразен грах

100 г сирене Бри

100 г настърган пармезан

100 г узряло овче сирене (pecorino)

200 мл прясно мляко

100 мл вода

1 глава стар лук

30 мл зехтин

10 пъдпъдъчи яйца

индийско орехче

сол

В дълбок тиган се слагат нарязаният на ситно лук и зехтинът. Задушава се за около 2 минути и се слага грахът. Поръсва се със сол и се оставя да ври на тих огън 12-15 минути. Налива се прясното. мляко, добавят се сиренето Бри на малки парчета и настърганият пармезан. Овкусява се с индийско орехче. Оставя се да ври на тих огън 5-7 минути. Макароните се сваряват според указанията на опаковката, отцеждат се и се слагат в тигана със соса. На силен огън се бъркат около 2-3 минути, докато попият цялата течност. Свалят се от огъня и се поставят в чиноя за сервиране. В същия тиган се запържват на очи пъдпъдъчите яйца и се нареждат върху макароните. Отгоре се настъргва на люспи и сиренето Пекорино.

ПИЯН КАДАИФ ****

Най-много се радвам, кога некой ми каже:

- Еее, ма Вие сте в къща и Ви е добре. Седнете се навънка, друго си е. Лежите си на слънце, ядете си на двора, берете си от градината... Рай си е!

Лелееее! Само примижим очетата като наяла се кметска мачка, та да не го ударим със светкавиците. И даже се олендзим:

- Вярно е. Съвсем друг живот е.

... друг е... Кога се разпролети е най друг. Като земе да се топи снего и земе да ми се топи и душата. Само у аграрнио магазин ше идат две торби парета. Не ли?! Помпата две сезона не деяни, требе нова. Айде ножове за търкалящата се косачка, айде жило за ръчната. Айде кокоша тор за зарзавато, конска за плодовите дървия, кравешка за китките. Айде гранули за охлювите, та да не изедат сичко. Па течност против бурян, па против кърлежи и целата им рода, па прах за мравки, па пръскало да се разкисне зеленяшо по каменьете, па а ножиците на точилар, па маркучо се пробил и требе нов... Ааа, и три каруци пръст за Дилитодорки, Туртета и Слезен... Айде гаси вар за дървията, па син камик, па ги орежи... Па а сей, разсаждай, пикирай, отвивай и развивай разсад... Па сглоби беседката, масата, столовете, креватите, чадъро... Па боядиши басейно, та да нема пукнато некъде, па тури хлор и сбирай мушета сека заран, зареждай хлор. И тва косенье! Нема край, бе! До ноември нема край! Кога бехме у къща без двор, пишехме си си съобщения "Липсваш ми! Обичам те", сега "Поляй доматите, дърветата ги полях сабале, като ти излезна".

Та, много е убаво да си полежи човек на дворо. Ако смогне! Иначе направих по недубайски...

 

Продукти за 12 порции:

120 г пресен кадаиф

5 с.л. захар

300 мл вода

100 мл коняк

1 с.л. маково семе

Крем:

2 жълтъка

4 с.л. захар

250 г маскарпоне

* десет огнеупорни купички

В метален съд се слагат жълтъците с 4 с. л. захар и се слагат на водна баня, на много слаб огън, и се бъркат с телена бъркалка, докато станат на гъст крем. Оставят се да се охладят. Кадаифът се разделя в купичките по равно и се пече на 180° до зачервяване. В тенджера се слага водата с 5 с.л захар и се оставя да заври. Ври 3-4 минути. Сиропът се свалянот огъня и се налива конякът. Готовият врял кадаиф се сиропира с горещ сироп като се налива по 1с.л. сироп във всяка купичка и процедурата се повтаря, докато свържи сиропът. Така нито ще се сбие, нито ще се пукнат купите от температурната амплитуда. Оставя се да се охлади напълно. В купа се разбиват маскарпонето и жълтъците на твърд крем. Със шприц (може и с лъжица, разбира се) се слага по равно количество върху всяка порция кадаиф и кремът се поръсва с маково семе.

МАКАРОНИ С БОБ ****

Вече не одиме, обожаеми, на почивки да дъхнеме и да видиме свет. Одиме, та да видат ората, че сме одили. От целата тая работа печелат най-много тия, къде произвеждат мазилата за болки у колената и гърбо. Е как що, бе?! Я потърсете некъде у мрежата снимка, на коя барем една мома, стрина или тетка не е подгънала колено напред, секаш има кокоши трън у петата, та да й станат дълги краците. Блажени са верующите... Тва е като, кога муам и лежим цела годин, после се облечем у черно, че издължава. Оно, как и да го въртиш, седемнаесе метра плат за рокла у секой цвет издължават... на ширина. С краците е същото. И после това навеждане напред с позинали устета... Като бабички с шипове у гърбо, кога стаят заран! Щото така сме изглеждали по-надарени. Ууу, сакън па да е верно! Технически погледнато една мандарина и една диня, как и да ги наведеш, така си остават. На снимките си е изцело технически издържано. И еле като наснимаме повече кадри отколко има държавнио архив по география от пътешествието Обеля - Опицвет, па седнеме и почваме фасоните.

- Макиатото ли да пия? Едно лате тъмно ли? Или едно фрапенцее?

Ако съм сервитьорка, ше шибна на масата котленката с млекото и джезвето. Как и да го умеша, оно е се правилно.

- А натурално сокче какво ще ми предложите с кафето?

Добре са, как да каже човек, че кой и да земе, у куп с млекото дава един и същ ефект? Разликата е само цветова.

Повервали сме си, секаш сите с платинени лъжици сме заранвани , па като си дойдеме дома, гурмето си е се леб с боб.

 

Продукти за 6 порции :

500 г пълнозърнести макарони (може и бели)

500 г кълцана наденица

400 г сварен червен боб

400 мл доматено пюре

50 г пресен магданоз

4 скилидки чесън

300 мл вода

30 мл зехтин

сол

черен пипер

настъран пармезан

В дълбок тиган се слагат пресованият чесън, половината магданоз, нарязан на ситно, и зехтинът. Запържва се за около минута на среден огън. Слага се раздробената наденица и се запържва, докато се стегне. Наливат се доматите и водата, овкусява се със сол и пипер. Добавя се бобът, разбърква се и се оставя да ври за около 30 минути. През това време макароните се сваряват в подсолена вода за 3 минути по-малко, откопкото е указано на опаковката. Сварените макарони се отцеждат и се слагат в тигана. Разбъркват се много добре и се оставят да врят с боба 3-4 минути. Свалят се от огъня, добая се останалият магданоз и разбъркват. Сервират се с настърган пармезан.

ТОРТА ''МАРГАРИТА'' ****

Кога имам да казвам нещо на домашната некръгла маса, у белио дом цари мир, ред и изящество, колко секога, ма у ход влиза тайнио език на ложата. Щото дома не носиме вратовръзки. С тех е лесно! Широки за чорбаджиите, тесни за ратаите. Клюкарете, ако са купени у цвет, ако не са - розави и сърмени. Абе, проста и ясна работа. Дома политическата обстановка е къде по-тегава... И реших! Тайнио език през салфетките. Турим ли цръвени, сите кусат постна леща и карат по английски етикет. Усмихват се премерено, на първото яденье приказват с тоя отдесно, на второто - с тоя отлево и едва след десерто се осмеляват да погледнат къде мене. Турим ли оранджеви - караме по индийски етикет - ядеме с ръчета, намигаме си закачливо, заливаме се от смех и денсиме до пепеляшкино време. Турим ли зелени, следват сериозни преговори за възвратната енергия, щот не мое си арчи кой кога се сети и инкасо друг път. Турим ли сини - сите наострят сетива за вълнение и евентуално цунами, щото я мое да не знам къде е северозапад, ма не е добре резко да обърнем посоката с дваешес възела. А турим ли шаренки, све живо знае, че требе да внимава у картинката, та да не им излезне солена благата торта.

 

Продукти:

5 яйца

230 г пудра захар

1 ч.л. лимонов сок

110г картофено нишесте

Гарниране:

400 мл животинска сметана

100 г пудра захар

Декорация:

1 с.л. течен шоколад

1 с.л. крем шамфъстък

Яйцата се делят на белтъци и жълтъци. Белтъците се разбиват на твърд сняг. При жълтъците се добавят захарта и лимонът. Разбива се на гъст крем. Добавя се нишестето и отново се разбива. Добавят се белтъците и се разбива за 3 минути на най-ниската степен. Сместа се поставя във форма ринг с диаметър 24-26 см. Пече се на 170° за 20-25 минути или до суха клечка. Оставя се да охлади, реже се на две платки. В подноса се поставя първата платка и върху нея половината сметана. Слага се втората платка и процедурата се повтаря. В две пликчета или хартиени фунийки от оризова хартия се слагат шоколадът и кремът. Загряват се леко в микровълновата фурна и се рисуват линии по повърхността на тортата.

БАНИЦА С ЩАФЕЛ ****

Одиме си днеска с кучето по реката. Оно си климка, я си берем щафиняк. Звъни сичкофона.

- Еее, Даринке, куче да бех! Нема мира ни деня, ни нощкя, бее! Ало! Василева, слушам Ви!

- Здравеййчи! Вий ли счи приводачката?

- Аз съм. С какво мога да помогна?

- Йимами нужджъ от приводач за идин дьен в Рим. И с мъжъ ми исками да дъ дойджити да привидети за един цял ден, шчоту ний си го знайм италианския, ни ни тряа чуек с богат рьечник.

- Добре. Цената е толкова на час, плюс две нощувки и самолетен билет в две посоки.

- Аааа, мчи туй е много! Аз мислех за пийсичинъ евро за целиъ дьен...

- Много е за душманите, госпожо. Аз за петдесет евро на ден и на съпруга си дума няма да обеля.

Па турнах сичкофоно у торбето и си мислим... Е, оно не мое си българин и да имаш беден речник. Как с беден речник, ше напрайш синтаксис на изречението " Видох щафиняк по стърнището на барата и щех да скинем дезгините да нашмулям една фута за баница?"...

 

1 пакет фини кори за баница

400 г пресен щафел

400 г овче сирене (може и краве)

5 яйца

250г цедено кисело мляко

100 мл + 10мл слънчогледово олио

сол

Щафелът се почиства, измива, нарязва и се кипва в подсолена вода. Отцежда се много добре и се оставя да се поохлади. В купа се разбиват яйцата, сиренето, 100мл олио и киселото мляко. Разбърква се много добре. Тава с диаметър 28-30см се застила с хартия за печене и хартията се намазва с останалото олио. Върху всяка кора се поръсва плънка, кората се навива и се слага на охлюв в тавата. В случай, че остане плънка, тя се слага отгоре. Бсницата се оставя да престои 30 минути и се пече на 180 ° за около 40 минути.

МИЛЯЧО ****

Не че искам кой знае какво... Просто живот, който тече по мед и масло. Но маслото да е домашно. И да е сметаново. И медът да е планински. И шарената сол да е от червена царевица. И яйцата да са пресни. И млякото да не е пастьоризирано. И кафето да е смляно на момента. И срещу мен е да седи онзи, дето ми е дал нишан и ми се е врекъл. И да гледаме с любов в детето си, докато се храни с хляб и обич. И да кроим планове от мечтите си. И да се смеем на пътя до постигнатите цели. И да звънне телефонът с надпис "нашите". И да има нещо за вършене през следващата година. И да има за какво да повдигнем нагоре очи и с усмивка да благодарим мълчаливо... Не че искам кой знае какво, но знам, че го искам и знам, че ще бъде. Иначе маслото го сложих в у едно неаполитанско благо, голема убавиня.

 

Продукти:

600 мл прясно мляко

2 настъргани кори от портокал

150 г пшеничен грис

50 + 5 г краве масло

4 яйца

250 г кристална захар

500 г фина сладкарска извара (рикота)

20 г пудра

В тенджера се налива млякото, в него се слагат 50 г краве масло и се добавят настърганите плодови кори. Поставя се на среден огън и, преди да заври, в млякото "на дъжд" се слага грисът, като непрекъснато се бърка, за да не се получават грашки. Сварява се крем и се оставя да се охлади. В купа се разбиват яйцата със захарта до гъст крем. Добавя се изварата и отново се разбива на ниска степен до еднородна смес. Добавя се изстиналият грис и се разбива за около 1 минута. Тава с висок борд и диаметър 26-28см се подмазва с 5 г масло. В нея се налива сместа и се пече в загрята на 180° фурна около 50 минути. Оставя се да изстине. Обръща се в тортена чиния и се поръсва с пудра захар.

КРЕХКИ ФИЛЕТА ****

Бех си у роднота дома. Седнах да надписвам книги и си пущих да погледам телевизия. Голема убавиня е родната телевизия! Ма тя шарена, ма тя цветна, ма тя музикална...! Пу пу! Цела вечер не можех да отделим очи от рекламите. Обачее голема критика търпите, телевизионери! Голема!!! Как мое тия убави реклами да ги разваляте с тия загубени предавания между них, бе? Мое ли как си се съсредоточил у ензимите на червата и оп, некакви от душевния център у Курило почват да трескат тенджери като диваците на Кристал, кога дойде демокрацията? Ма, тва не се търпи, бе! Как си гледаш кое петно с кво да излезне, така цаааак! Некакви седнали да се прават на семейства. Оно един с един ги нема. Ма тва за чий у...бос е? А?! Некак изтърпех и си легнах. Кога да стана сабале.. Не мога. Па се напиням. Не! Нема мърдане! У главата ми тежи неоросен мозък, у гърлото реже банциг, надоле сичко разбалансирано, натровено и едни отекли краци като дъбови пънове. Полечка се надигнах и се завлекох у аптеката на един мой съученик. Он ме гледа и вика:

- Мире, ма ти колко си се нарекламила, ма?

- Мани, Санде! Дай тука една кутия оросен мозък, едно големо шише окаща стрина с рокла, един пакет действащи черва, една кофа маз за краци тюфлеци и дваесе блистери чичак, къде цела нощ търчи между спалнята и банята. Ич ме не гледай така, секаш не си си чистил черния дроб два месеца! Това, че немам некакви си органи, не е причина да не сецам лекарства, къде продаваш безлекарско предписание и без никой да му е зор имат ли листовка, немат ли!

Па си натоварих една пазарска количка с илачи, па отидох да си сготвим нещо вкусно, оти вече ме не е страх! За секоя билка ше измислиме и болка!

 

Продукти за 4 порции:

400 г свинско или телешко филе

50 г галета

20 г пресен магданоз

1 скилидка чесън

30 мл зехтин

черен пипер

сол

Филето се разрязва на 4 филийки и се оставя настрани. В купа се слагат галетата, пресованата скилидка чесън и магданозът, нарязан на ситно. Овкусява се с черен пипер и разбърква добре. В купичка се налива зехтинът и в него се потапят парчетата месо от двете страни, след което се овалват в овкусената галета. Пекат се в сгорещен на слаб огън оребрен тиган по 5-6 минути ит всяка страна. В същата галета може да се овалят и парчета сирене "Бри" и да се запекат по 2 минути от всяка страна. Сервирайте с гарнитура от зеленчуци.

СЛАДКИШ С КОПРИВА ****

 

Понеже ми е отнел правото да казвам "Ми, на мен пък през почивните дни ми се стои у дома и не ми се обикаля това земно кълбо! ". Понеже ми е отнел и правото да се оплаквам колко са ми предостатъчни бижутата и от бижутерията му се обаждат преди да дойдат новите модели, за да знаят какво да му заделят. Понеже ми е отнел и правото да се чувствам жена само на празници и пред хората. Понеже правата са всеки ден и всяка нощ съответно, когато има кой да ти ги зачита. Затова реших да използвам правото си да решавам кога какво да празнувам и го поканих на вечеря на преместен празник. Защото... ако аз не се чувствам жена в средата на седмицата, а той не е мъж в понеделник, безсмислено е там някакво си общество, дето ми е малко безправно напоследък, какви права ми е писало в нечетните от него харти. И понеже на празник без фасони не може...

СЛАДКИШ С КОПРИВА

Продукти:

3 яйца

1 ч.ч. захар

150 г прясна коприва

2/3 ч.ч. слънчогледово олио

2/3 ч.ч. прясно мляко

2 1/2 ч.ч. бяло брашно

1 бакпулвер

Заливка:

1 кг кисело мляко

4 с.л. мед

1 доза шафран на прах

50 г семена от чиа

Копривата се почиства,измива и се слага се във вряла вода за десет минути. Отцежда се много добре и се пасира с олиото. Оставя се да се поохлади. В купа се разбиват яйцата със захарта до гъст крем. Добавят се копривата, млякото и пресятото с бакпулвера брашно. Разбива се много добре. Сместа се налива в тава, застлана с хартия за печене, и се пече на 180° за около 35 минути. В купа се слагат киселото мляко, медът и шафранът. Бърка се на ръка до еднородна смес и се добавят семената. Разбърква се добре отново. Топлата основа се залива с млечната смес и се оставя да престои поне 3 часа.

КЕКС ЗА БАБА МАРТА ****

Мнооого аресвам Баба Марта и като персонаж, и като празник. Щото Баба Марта е сръчна и не кръсти ръчета, а е прела и плела, па е пресуквала, плела и тъкала. Щото Баба Марта е весела и напета и се й е тая колко се е смръщил тоя свет недоспал, нендоял и се недоволен. Аресва ми, щото е истинска и смела, та никой не смее да й посегне да я преукрасява и преиначава като секаквите други празници. И щото носи пролет, без да й е зор кой му отърва и кой не. Нема друга като Баба Марта! И прсзнико е таков. Нема месенье на погачи по пет кила, нема пиенье и яденье за сватба, нема ръченици... Баба Марта е свобода и пролет! Баби Марти бъдете! Ако можете нали... Е тука един кекс модерен...

 

4 яйца

1 ч.ч. захар

1 ч.ч. прясно мляко

1 ч.ч. слънчогледово олио

1,5 ч.ч. бяло брашно

1 ч.ч. оризово брашно

1 бакпулвер с ванилия

2 ч.л. разтворимо кафе

1 кутия локум "Роза" +1 с.л. бяло брашно

100 г стафиди + 1 с.л. бяло брашно

В купа се разбиват яйцата със захарта до гъст крем. Добавят се олиото, млякото и пресятото с бакпулвера 2 вида брашно. Всичко се разбива нанвисока степен за 5 минути. Сместа с дели на 2 и към едната половина се добавя кафето. Разбива се, докато се разтвори. Локумът се нарязва на малки парчета. Леко с навлажнява с вода и се овалва в брашното. Стафидите леко се навлажняват с вода и се овалват в брашното. Локумът се добавя към сместа с кафе и се разбърква на ръка. Стафидите се добавят към бялата смес и се разбърква на ръка. Дълга форма за кекс се покрова с хартия за печене и в нея се наливат по дължина двете смеси. Пече се на 180° за около 45 минути или до суха клечка. Оставя се да се охлади.

СПАГЕТИ КАРБОНАРА ****

 

Често ме питат каква е рецептата за Карбонара, те на! Да е за сите по равно. Карбонара е вечен спор у северна Италия. Даже не спор, бой е. Лют бой! Кой я прай най-правилно. А като секо италианско яденье, и това е крадено. Баш като спагетите от китайците, баш като сладоледо от арабите, баш като баба от турците и така мое да си редим до утре. И Карбонара са я забъркали американски войници. След тоя факт човек мое само да си престай как не е била мазна и с много кашкавал, а после я подемат местните и оп! Меката на кулинарията! Кланяне и пляскане с ръчета за италианската кухня. Та, сега ше ви напиша и оригиналната рецепта, дето е по книгите за академиите, и мойта. И секи сам да си решава какво ше яде.

Карбонара 2 порции:

200 г спагети номер 5

100 г пушени свински бузи

4 жълтъка

50г пекорино романо (овчи зрял кашкавал)

черен пипер

сол

В тиган се поставят нарязаното на малки кубчета месо и се запържва до порозовяване. В купичка се разбиват жълтъците с настъргания пармезан и малко черен пипер. В подсолена вода се сваряват спагетите според указанията на опаковката. Отцеждат се, поставят с в тигана с месото и се обръщат на силен огрън за около минута. Свалят се от огъня, бъркат се за около 2 минути, за да се поохладят, и се налива яйчната смес,като се бърка непрекъснато, за да не се пресече.

Карбонара "ФатаГурмана" 2 порции:

200 г спагети номер 8

100 г сушено месо (спек или прошуто)

1 яйце

100 мл сметана за готвене

1 скилидка чесън

2 с.л. зехтин

черен пипер

индийско орехче

пармезан

В тенджера се слага вода със сол да заври и в нея се сваряват спагетите според указанията на опаковката. В тиган се слага нарязаното на ситно месо, зехтинът и пресованата скилидка чесън. Запържва се до златисто на слаб огън и се оставя настрани. В купичка се разбива яйцето с малко сол, черен пипер и индийско орехче. Слагат се една по една 3 с.л. вряла вода от тенджерата, като се разбива непрекъснато. Налива се сметаната, разбърква се добре и се оставя настрани. Сварените спагети се отцеждат и се слагат в тигана с месото. Обръщат се за около минута на силен огън. Свалят се от огъня, бъркат се около 2 минути да се охладят и се налива яйчната смес, като се бърка енергично, за да не се пресече. Поднасят се с настърган пармезан.