Цел ден днеска веях бела кошуля, тигрови гаче и цръвено цръвило. И отгоре тенка ватенка до глезените, па на гушата сиджир с брънки, големи като свински зурли. Не кифла, а возидел козиняк с много шекер направо. Прошетах се, къде требеше, и се метнах у возилото да се прибирам. Как тропнах вратата, зе да вали. Лелеее кеф! Надух музиката и почнах да се изживевам на Мария Калас. Окам и си мислим "Дома нема готвено, ше зема пица. Ма па тая у село среда не работи. Ше спържа яйца. Бе, яйца ше ядеме, като че нема друго...". По едно време гледам един стълб от тия, къде са като гявол у сред едно ливаге. И как си бех нормална, така зех да окам на мене си:
- Лелееее! Това е поляната с копривата. И дома има Шпацел. Ще валило, ще трещело, нема да ме разкисне!
Резко лев завой, аварийки... Дъждо тропа по стъклото, едно процедено през зъби "Баше сега ше валиш! Ега не капнеш!"... Смъкинам чорапете, загащвам панталонете у них, кинем две найлонови торбета и връзвам на обущата, да се не батисват, бол парета са. Загащвам кошулята. Закопчвам ватенката и я навивам нагоре, да се боядише от тревата. Кинем трето и четвърто торбе, награбвам ръкавици, загнитам ги у джебовете и... пусти кралски маниер, отварам само процеп на вратата, промушвам чадъро и щрак! Доотварам вратата, завъртам се у место, турам едно до едно торбичковите крачета и се изпецвам като баба Мара Цирковата. Палим фенеро на сичкофона и като преяла газела на два скока се приземявам у центъро на копривата. Десет секунди помечтавам да имам барем три ръце, надевам ръкавицк, подпирам чадъро на главата и с бързината на китайска опаковачка нашмулвам една торба. Кръгом назад и... Олеле! Некаков левент търчи къде мене с един чадър:
- Госпожо, добре ли сте?
- Едва ли ше ми повервате, ма по-добре редко се чувствам. Коприва брах!
- Ма там коприва ли има? Лелее! Аз нямам в какво да набера.
- Ето, заповедайте! И торбе, и ръкавици!
Накланяхме се две минути за благодарности и поздрави, па си дойдех да сготвим...
ШПАЦЕЛ С КОПРИВА
(дребни макарони с яйца, с неправилна форма, характерни за района на Тренто)
Продукти:
500 г макарони Шпацел (може всялакви други)
200 г листа от прясна коприва
1 голяма глава лук
250 мл сметана за готвене
200 мл прясно мляко
100 г настърган пармезан
100 г прошуто, нарязано на тънко
30мл зехтин
черен пипер
сол
Копривата се почиства, измива и сварява във вряща, подсолена вода за 10 минути. Отцежда се много добре и се пасира. В дълбок тиган се слагат зехтинът и накълцаният на ситно лук. Запържва се до златисто на среден огън. Слага се копривата и се обръща няколко пъти. Наливат се сметаната и млякото, овкусява се със сол и пипер. Оставя се да ври на тих огън за десетина минути, сваля се от огъня, добавя се настърганият пармезан и се разбърква.
Макароните се сваряват в подсолена вода според указанията на опаковката. Отцеждат се и се слагат в соса на среден огън. Бъркат се енергично около 2 минути. Прошутото се накъсва на дребни парчета и в сух тиган се обръща няколко пъти на силен огън. Поръсва се върху макароните. По желание при сервиране се добавя още пармезан.
Няма коментари:
Публикуване на коментар