НЕАПОЛЕТАНСКИ ПЪРЖЕНКИ (СТРУФОЛИ) ****

Има специални сладкиши. Онези сладкиши за точно онези моменти, в които сме затворили целия свят пред вратата на дома ни. Свят, от чиито очи сме се скрили зад пуснатите пердета и щори. Свят, чиято уста сме затворили с копчето "off" и с режим "абонатът е извън обхват". За да не знае светът, че десертът у дома е не край, а начало. Начало на светския край. Начало на нашепнати мечти, смях, изповеди и планове. Начало на развенчаването на мита как нищо не може да чака. О, може! Колкото трябва и без да протестира. Десертът е любов към себе си, към обичаните и към живота. Десертът е умението да живееш. Десертът всъщност е живот сам по себе си. Ако е и неаполетански, е дваж по-жив и триж по-цветен живот.

 

500 г брашно + 100г за доомесване

6 с.л. захар

6 с.л. зехтин или слънчогледово олио

4 яйца

50 мл мастика

2 настъргани кори от портокал

олио за пържене

глазура:

250г мед

украса:

захарни пръчици, шоколадови пръчици или семена и сушени плодове

В купа се слагат 500 г брашно и захарта. Разбъркват се. Прави се кладенче и в него се слагат яйцата, олиото, мастиката, портокаловата кора. Омесва се тесто. Тестото се разточва с помощта на малко брашно на фитили с дебелина около 1 см и всеки фитил се реже на парчета с дължина 1 см. С цяла ръка леко се омесват всички парчета, за да станат на топчета. В дълбок тиган се налива олиото, сгорещява се на среден огън и топчетата се пържат до порозовяване. Изваждат се с решетъчна лъжица и се поставят върху попивателна хартия. Оставят се да изстинат. Медът се стопля до хладко и в купа се разбъркват пърженките с него много добре. Подреждат се по желание и се поръсват с избрания за ускраса продукт.

ТОРТА "ПИАНО" (без глутен) ****

Ден на любовта, ден на влюбените... Някак размита работа... Влюбвам се всеки път, когато му звънна да питам коя клема на акумулатора се закача първа, а той ме подсети да сипя и течност за чистачките. Влюбвам се, когато кучето скача, че се прибира. Влюбвам се, кога детето обяснява "Баща ми е най-готиният човек на този свят". Влюбвам се, когато в бижутерията го поздравяват по име, когато говори на обкръжението и всички са затаили дъх. Влюбвам се, когато купува вино за баща ми и точно онова безалкохолно, дето обича майка ми. Влюбвам се, когато сме на хиляди километри един от друг и чуя в слушалката "Забавлявай се! Ще се чуем утре". Влюбвам се на всяко "ти можеш, няма нищо страшно, проблемите са за решаване". Влюбвам се в мълчанието му, когато не искам да чуя нищо. Влюбвам се всеки път... Любовта с едно влюбване в един човек е пълна скука, обожаеми. Припърха ти, литнеш и после какво?! "Обичам, но не знам защо" чувам понякога и ме побиват тръпки. Ми, защото няма защо! Конкретика е влюбването и триж повече любовта. Точна като като мелодия, която свирим на четири ръце на онова пиано... Нашето. С обърнатите клавиши, със странния акорд и чиято музика чуваме само двамата. И така трябва!

 

Продукти:

5 яйца

150 г захар

150 г оризово брашно

сироп за напояване на блатовете:

400мл вода

5с.л. захар

50мл уиски

крем:

500 мл неподсладена течна сметана

500 г маскарпоне

150 г крем шамфъстък

декорация:

100 г натрошени ядки шамфъстък

2 с.л. течен шоколад

В тенджера се наливат водата и уискито. Добавя се захарта и без капак се поставя тенджерата на котлона, за да се изпари алкохола. Ври 5 минути и се оставя да изстине.

В купа се слагат яйцата и захарта и се разбиват на висока степен до гъст крем. Добавя се брашното, пресято с бакпулвера. Разбива се на висока степен около три минути и сместа се поставя във форма с ринг с диаметър 24-25см. Пепе се в загрята на 180°фурна около 30 минути или до суха клечка. Блатът се оставя да изстине и се реже на 3 платки. Една от платките се разрязва на 2 половини.

В купа се слагат всички съствки за крема и се разбиват на висока степен до твърд крем.

Реди се блат, сиропира се, крем, блат.. Двете половини се слагат от една и съща страна, за да се получи торта с две височини. Покрива се цялата с крем. Върху ниската половина се рисуват клавиши с течен шоколад. Останалата част се покрива с шамфъстък.

НАДЕНИЧКИ С ЛИСТА ОТ РЯПА ****

Оххх! Не знам на коя мода Самурайко така ше ме изпаше с тоягата, че нема да се свъртим повече дома. Верно ви казвам! Нали е много модерно да е позитивен човек, да си зарежда батериите, да лежи у йога медитация, да шарка с флумастери неврографии и мандала... Еле най-вече да играе театро, че сичко тва му е ясно. И я, пръва гейша на позитивните щуротии, зех да се изклоцатвам. Лежим и си медитирам на миндеро, шаркам си мандала по компютеро, зареждам се и кога си дойде самурайо, турих нещо набърже. Он буал цел ден, я сипах пасирана тиква с кюспе... И беше къде три часо нощта, кога мене у тумбако камерен оркестър ми засвири. Лежим, стискам очите да съмне и сама се благославям "Фато, ше ти се не знаят и мандалата, и намерата! Лежи са гладна, та да помниш кога си одила с разредени батерии!"... И как съмна, така затърчах на пазар и нарисувах мандала по неаполетански. Та...

 

1 кг сурови наденички (може и карначета)

1 кг листа от ряпа (може и листа от цвекло, спанак или кейл)

2 скилидки чесън

50 г настърган пармезан

30 мл зехтин

сол

лют или сладък червен пипер

Листата се почистват, измиват и нарязват на едро. Сваряват се в подсолена вода и се отцеждат без да се притискат. В дълбок тиган с капак се налива зехтинът и се слага пресованият чесън. Тиганът се слага на среден огън и мазнината се сгорещява. Слагат се листата от ряпа. Обръща се няколко пъти, посолява се, огънят се намалява и в тигана се подреждат наденичките. Оставя се да ври под капак на тих огън около 20 минути или докато са готови наденичките. Щом е готово, се поръсва с пипер и настърган пармезан.

БУХНАТИ ПАЛАЧИНКИ БЕЗ ЯЙЦА ****

 

Кога дойдох у село, бех свикнала от градо,че като се измамулим от кревато у пет без десет, умием си сурато, вчешем си кукуригуто и фанем улиците у пет, ше съм си сам сама и ше си слушам шумовете на тишината. Да, ама... Ставам сабале, очовечвам се, строяваме се с кучето и пождаме. Още не бех направила пет крачки, бръснаро беше турил на столо един комшия и вече привършваше. Цело село мирише на леб и кифли, а хлебаро седнал у барчето на капучино, прекупил си от неговите кифли и пуши. По-натам зидаро се уговара с един от другото село да му измаже оградата. Докато завих по улицата за нивите, мина тоя от будката с вестниците, да ги разфърля по дворовете. На полето свети като за концерт. Кога гледам, индийците берат на фарове дини у парниците. По - нагоре свинаро ока, цува, пушек се дига. И се чуе пух, пух. На тоя с магазино за дреи сино му се забол с мазератито у оградата на свинарнико и я бутнал. Бахта го свинаро и нарежда:

- Сега ем ше те бия, ем ше събуда баща ти да те бие и той.

А мънечкио реди сълзи на гердан и вие:

- Той е станал преди два часа, беее!

Тъкмо свивам да заобиколим па къде селото и се облещва тоя с магазина за очила по жълти рамки, олендзва се от уше до уше и бодро се изоква:

- Добър ден!

Погледнах си часовнико, пет и двайспет. Божкей! Намерих си местото. Тия са мойте ора! До обед са изработили, изтрепали са се и спират! Оставам!

БУХНАТИ ПАЛАЧИНКИ БЕЗ ЯЙЦА

450мл прясно мляко

300г брашно

50г захар

50г разтопено масло + 1бучка за намазване на тигана

1/2 бакпулвер

Мед, кленов сироп, пудра захар

Всички продукти, без бучката масло, се слагат в купа и се разбиват с телена бъркалка. Сместа се оставя да престои десетина минути. В сгорещен и намаслен тиган се слага с лъжица по малко от сместа. Запича се от двете страни до зачервяване. Готовите палачинки, още горещи, се заливат с мед, кленов сироп или се поръсват с пудра захар.

СПАГЕТИ ОТ БОБ МУНГ СЪС ЗЕЛЕНЧУЦИ И СУШЕНИ ЧЕРНИ ГЪБИ ****

На сицко цовек веце казало как момице готви китайско олиз, китайско спагети, стото спагети е лодено в Китай, не италианско. Момице готви китайско само на едло, стото ласнало на Илиянци и на длебно не дава.

Сицко цовек знае мойто плиятел Линка има магазин за китайско ядене и паници, и китайско вино, дазе китайско сладолед. Ма аз зивее на центъла на Насе Село Синема Бийц, на Линка китайско магазин на Майнан Си Камп. Тли дена път с дубайско камила. Оня ден отива момице да пазалува и Линка вика:

- Плиатееел, мойто блатовцед Линка отволи магазин на Сума Пали Бииц до твой село! Отива там! Цакай да писе писмо на длуго Линка!

И писе: две целти, тоцки, тоцки, цингел, млеза за кокоски, целта, половин тоцка. Дава на момице лист и тицам на длуго Линка. Тя цете писмо и клести несто, преглъдки. И аз веце имам две Линка плиятел! Кеф на едло! После купих толби ядене, не иска пали. Момице запофици пали като на кюцек сватба и Линка дава една толба за китайско нова година... Айдее! Длаконово наздлаве за сицко китайско цовек!

Ксин ниан куай ле! Гонг кси фа кай!

 
В купа се слагат 20 мл оцет и 1 л вода. Накисват се гъбите за 30 минути. Отцеждат се и се оставят настрани. В голяма тенджера се слага да заври вода с 1 пълна ч.л. сол. Щом водата заври, тенджерата се сваля от огъня и в нея се слагат спагетите. Оставят се под капак за 5 минути, отцеждат се, изплакват се със студена вода и се нарязват с ножица на по-късо. Оставят се да се доотцедят. В голям тиган се слагат 90 мл олио, гъбите, нарязаното на ситно зеле, чушките на ситни и тиквичките на едри ленти, настърганите на едро моркови. Добавя се останалият оцет и всичко се пържи на силен огън, с непрекъснат бъркане, докато зеленчуците омекнат. Налива се соевия сос и се добавя 1 ч.л. сол. Бърка се около 2 минути и се добавят спагетите. Пържи се още 2-3 минути, като непрекъснат се обръща. Сваля се от огъня. В малък тиган се налива останалото олио и в него се изпържват яйцата с малко сол. Раздробяват се, слагат се при слагетите и отново се разбърква много добре.

СЛАДКИ ПИЛЕНЦА ****

Са, мое се надлъгваме, колко си сакаме, че любовта е вино, а виното е любов. Ма шишето си е шише, а любовта... Еее, там е малко по-тегава работата и требе да се уцели точнио баланс, оти два остри камика брашно не мелят. Ми, да де! Ма ние не сме каменье! Затова требе да се допълваме - он да изкарва, я да арча; я да зяя, он да трае. Требе да има равенство - десет бройки рокли за мене, десет бройки чорапе за него. Е какво, бе? Пет чифта малко ли са?! Требе да се разбираме - с поглед, с поскръцване на зъбета или с тропване по маста нема значение. Требва да вървиме заедно - напред, на май..та си и накъде си сакаме. Та, баланс е любовта, обожаеми... А виното е само да я понагрее! Да е на здрве, на вино и на любов!

И да знаете, че най-убавото у това да одиш по свето е, че насъде те черпат с некакви яденьета, къде са местна гордост. И я ядох "пиленца" по римско. Много ми аресаха...

 

150 мл червено вино

300 мл слънчогледово олио

100 + 100 г захар

500 + 300 г бяло брашно

400 г по-сладък мармалад

В купа се замесва тесто от 500 г брашно, 100 г захар, виното и олиото. На плота се слагат 150г брашно. Готовото тесто се слага върху брашното и се доомесва до меко, но не лепкаво тесто, като се добавя по съвсем малко брашно. Тестото се разточва на кора с дебелина около 0,5см и с чаша за вино се изрязват кръгчета. Изрезките се месят и разточват отново, докато не остане тесто. Върху всяко кръгче се слага 1 к.л. мармалад. Затварят се на полумесеци, като добре се притиска бордът и двете връхчета на полумесеца се щипват едно върху друго, за да се получи геврече. Сладките се пекат на 180°за 20 минути и още топли се овалват в захар.

САРДИНСКИ ПЪРЖЕНКИ (ДЗЕПОЛЕ САРДЕ) ****

 

Седнало Бъдещето да учи математика и ме пита:

- Мамо, ти беше ли добра по-математика?

- Не, бях двойкарка. Ако и трите ми преподавателки знаят, че работя цял живот с математика, лошо ще им стане. Нямаше по-зле от мен по този предмет. Но пък не е задължително учителите по даден предмет да те научат на материята, която ти преподават. Може да те научат много по-важи неща.

- Твоите на какво те научиха?

- Първата влизаше в клас всеки ден с безупречна прическа, красиви обувки, костюм по последна мода и силен парфюм. Хващаше тебешира в дясната ръка и с лявата обясняваше. На дясната носеше халка, а на лявата пръстен според тоалета. Говореше през цялото време без да спира, без да заеква, без да разтъкава и никога не каза нещо с по-висок глас. Дума не помня от това, което е казала, но и до днес не се появявам на работна среща в небрежен вид, не повишавам тон и нося по един пръстен на всяка ръка - на едната халката, на другата според ситуацията и облеклото.

Втората беше от малко провинциално градче, с три висши по математика, дъщеря на овчар. Беше скромността и добротата в човешка кожа и винаги даваше примерни задачи с овце и кози. От нея се научих, че каквото и да постигна, да не забравям коя съм и откъде идвам.

Третата разбра за броени минути, че аз не я разбирам какво ми говори, когато говори за математика. Помоли ме да седна на последния чин и да не преча на другите. Изпитваше ме на теория - правила, теороеми и т.н. в продължение на години с една единствена реплика - " От мен имаш сигурна четворка. Продължавай с шестиците по другите предмети! Обаче...мисли му, ако видя петица при някой от колегите!". И ме научи, че власт се ползва с разум и добри намерения. Та, учител е човек, който ти оставя нещо в душата, когато не помниш какво е говорил в час.

- Добре, а на кое в математиката се научи сама?

- Да следвам логиката на текстовите задачи.

- Важна ли е?

- Безкрайно! Колкото по-голям ставаш, толкова повече разбираш, че ако Петър работи 7 часа, за да си купи 20 ябълки, а Иван работи 4 часа, за да си купи 2 яхти, на Иван му е все тая колко ябълки има Петър. Това е цялата математика, дето остава накрая. Искаш ли да направим нещо сладко?

- Искам дзеполе сарде!

Та....

САРДИНСКИ ПЪРЖЕНКИ (Дзеполе сарде)

приготвят се по времето на годишния карнавал

400 мл прясно мляко

200 мл пресен портокалов сок

50 мл ракия

600 г бяло брашно

1 доза суха мая

1 шипка сол

1 л слънчогледово олио

500 г захар

1 празна пластмасова бутилка от 2 литра

В машината за хляб се поставят всички съставки, без олиото и захарта, на програма "тесто". Ако се меси на ръка, се меси в голям и дълбок съд!!! Замесва се течно (много течно) тесто и се оставя да втасва поне 2 часа. На бутилката се отрязва дъното, за да се получи голяма фуния. Капачката не се маха. Готовото тесто се налива в бутилката. В по-дълбок тиган, с диаметър 24-28см, се налива олиото и се сгорещява на среден огън. Бутилката се държи над центъра на тигана. Маха се капачката и тестото се налива на спирала от центъра към външния борд на тигана. Поставя се капачката и тестото се оставя настрани. Спиралата се пържи около минута и, с помощта на дълги щипки или две шпатули, се обръща. Пържи се за около минута. Готовата спирала се поставя върху попивателна хартия за около минута. В поднос се поръсва по-щедро количество захар, отгоре се слага спиралата и отново се поръсва със захар. Спиралите се редят една върху друга и се завършва със захар.