Оххх! Не знам на коя мода Самурайко така ше ме изпаше с тоягата, че нема да се свъртим повече дома. Верно ви казвам! Нали е много модерно да е позитивен човек, да си зарежда батериите, да лежи у йога медитация, да шарка с флумастери неврографии и мандала... Еле най-вече да играе театро, че сичко тва му е ясно. И я, пръва гейша на позитивните щуротии, зех да се изклоцатвам. Лежим и си медитирам на миндеро, шаркам си мандала по компютеро, зареждам се и кога си дойде самурайо, турих нещо набърже. Он буал цел ден, я сипах пасирана тиква с кюспе... И беше къде три часо нощта, кога мене у тумбако камерен оркестър ми засвири. Лежим, стискам очите да съмне и сама се благославям "Фато, ше ти се не знаят и мандалата, и намерата! Лежи са гладна, та да помниш кога си одила с разредени батерии!"... И как съмна, така затърчах на пазар и нарисувах мандала по неаполетански. Та...
1 кг сурови наденички (може и карначета)
1 кг листа от ряпа (може и листа от цвекло, спанак или кейл)
2 скилидки чесън
50 г настърган пармезан
30 мл зехтин
сол
лют или сладък червен пипер
Листата се почистват, измиват и нарязват на едро. Сваряват се в подсолена вода и се отцеждат без да се притискат. В дълбок тиган с капак се налива зехтинът и се слага пресованият чесън. Тиганът се слага на среден огън и мазнината се сгорещява. Слагат се листата от ряпа. Обръща се няколко пъти, посолява се, огънят се намалява и в тигана се подреждат наденичките. Оставя се да ври под капак на тих огън около 20 минути или докато са готови наденичките. Щом е готово, се поръсва с пипер и настърган пармезан.
Няма коментари:
Публикуване на коментар