ПИЦА ''ЕЗИЦИТЕ НА КЛЮКАРКИТЕ'' #

Некой път, кога некой изчурулика колко па му аресва Сардиния, мене малко ме избива на смех. Ма, смех като кога некой ми каже колко му аресва София, кога живее от един месец. Абе, чекай, бе! Още нищо не си видел! Та у Сардиния е същото.

Кога ойдеш, най-първом се наденеш на фактите, че си просто некаков "континенталец". Ма, така малко с пренебрижителен тон и физиономия на това, че лесно се островитянин не стая. Първом ше те погледат отдалече, после от по-близко, сетне ше послушат, ше те пущат по пързалката с некоя проба и едва тогава може вече се почувстваш дома си. А дома си значи, че ставаш на некой дете. И нема значение мъж ли си, жена ли. Щом некой те е довел, ти ставаш дете на техните. Щото у Сардиния, кога одиш по улицата, има наседали стари ора по пейките пред къщите и никога нема да ти се случи да те питат " Ти кой си?". Питат те "Ти чие дете си?". Вариант да си тръгнеш от питането с празни ръце нема. Се некой ше ти тури нещо у тех. Да го носиш на вашите. И нема значение, че вашите са минали преди дваесе минути. На тех па е дадено за баба ти и деда ти.

У Сардинските села обръщения официални нема. Сичко живо е леля и чичо. Възрастта роля никаква на играе. И кога некой от семейството се премести у другио свет, комшиите ти носат ядене барем месец, та да можеш да си потъгуваш. Никой се не изнадзадва у такива моменти. И си влизат през междинната порта, що много дворове имат порти на вътрешните страни на оградите. И като тръгнеш от двор на двор... ехеее, стигнеш през девет улици. Мир и сговор некак цари. Е, кога никой не е нервиран, нали. Сакън само некой нещо лошо за некой да каже под сурдинка и се объркат конците. И се почват едни клетви... У шопско имаме люти клетви, ма като тука не сме и сънували. Мене любима ми е "Ега го изгори Провидението!". Некак много справедлива ми звучи. Иначе сардински пици правих. Тематични...

 

Продукти за тестото:

600 г вода

1 кг брашно

5 с.л. зехтин

2 дози суха мая (толкова е за 1 кг брашно)

1 с.л. захар

1 с.л. сол

За гарниране:

500 мл доматено пюре

6- 7 с.л. зехтин

1 с.л. пресен риган на ситно (може и сух, а може и чубрица)

1ч.л. лют пипер (може по-малко, може и без)

1/2 ч.л. сол

500 г моцарела за пица (може и кашкавал)

Всички продукти за тестото се слагат в машината за хляб на програма "тесто". Ако се меси на ръка, първо се смесват сухите продукти, прави се кладенче и в него се слагат течните. Омесва се много меко тесто. Оставя се да втасва, докато утрои обема си. Дели се на 9-10 равни части. Оставя се да втасва още около час. Всяка част се разтегля на ръка и с помощта на малко брашно в овална форма и пиците се подреждат върху хартия за печене с големината на тавата на фурната (и се правят грозни, защото клюкарка с красив език няма). В купа се налива доматеното пюре. Подправя се със сол, лют пипер и зехтин. Разпределя се върху пиците. Оставя се да престои около 10 минути. Пекат се на максимална температура на фурната около 10 минути, като тавата се слага на средна височина. Изваждат се, гарнират се с кашкавал и се допичат, докато кашкавалът се зачерви.

МЪРЗЕЛИВА ПЪСТЪРВА НА ФУРНА (без глутен) #

Тия социални мрежи ептен ни направиа на палячовци. Цел ден седиме и гледаме как живеят несметно богатите и после одиме, та се правиме на циркаджии да ги имитираме. Голем смех сме, обожаеми! И айде, тия по-скорошно докопалите се до некакви си парета, може и да може. Щот не е трудно да купиш пет парцала с надпис, да ги нафърляш на масата, да си затвориш очите и да фанеш два. После надеваш ги, закичиш с един синджир от казанче и некоя броеница и аре готово. За тая имитация акъл не требе, що они две думи не връзват обикновено, та минава. Ама като земеме да се целиме у високио кош и да се възнасяме... Абе, деда ми стругар, баща ми тираджия, я принцеса. Ич не е смешно! Ма не е и възможно. То, у кръвта ми го нема. Колко по-турам дължина на шлейфа, колко повече въртим лъжицата у чая без да я чукам по стрните на чашата, толко по-голема гротеска отстани стаям. И като го осъзнах, па си станах мене си. И са си живея така, че ако на некоя краличка й се наложи да се снима с мене, да не я срам. Мхм! 

 

Продукти за две порции:

2 бр. почистена пъстърва

400 г картофи

1 червена чушка

1 скилидка чесън

20г пресен магданоз

3 с.л. зехтин

100мл вода

сол

Рибата се измива и подсушава. Картофите се белят, измиват и нарязват на тънки филийки. Чушката се измива и се нарязва на ленти. Чесънът и магданозът се накълцват на ситно, добавя се около 1/2 ч.л. сол и 2 с.л. зехтин. Разбърква се добре. В тази смес се овалват картофите и чушките. Рибата се намазва отвън и отвътре с останалия зехтин и се посолява. На дъното на тават се налива водата. Отгоре се подреждат картофите и чушките. Върху тях се слага рибата. Пече се на 180° около 20-25 минути.

КУКУРУЗ НА ШИБУЧИЦА #

По наше село забраниа да окат търговците по плажовете. Я го намирам за голема глупост. Как ше разбереш, че минава продавач, като си зажмел и се пържиш на пеесе градуса без чадър, та видат ората, че си идел на почивка? Да видат тия, къде немат мрежи нали! Ти другите си ги удавил у снимки. И колко мющерия ше найде един търговец, ако минава през плажо като през гробище?! Требва да се даде нов преглед на тая наредба. Ама преглед от добър психиатър на тия, къде са я изумували. Друго си е как си лежиш... Цааааревичкааааа! Кукуирууууз! Закуската на Скалата, обяда на Джей Ло, вечерята на Дженифър Анистън... Тоооплааа царевичкааааа! Кукуруз за хора с добър вкус, моляаааа! За да си секси като Том Круз, яж смело кукуруз! Царевичкааа, моляааа! За всяка гургуличка по топла царевичкаааа!

Ееее, друго е! Па се разрипат тетки и стрини, па задрускат прелести по плажо... Па завадат парета укьовците... Па се засмеят децата... Съвсем друго е!

 

10 кочана царевица

1 л прясно мляко

1,5 л вода

3 с.л. краве масло

1 ч.л. шарена сол

1 ч.л. солена самардала

1 ч.л. леко лют червен пипер

10 бр. дървени шишчета

Царевицата се чупи на 2 и се сшага в тенджера. Наливат се млякото и водата. Слага се на силен огън да заври и се вари на среден 20 минути. Всяка от подправките се разбърква с 1 с.л. масло до еднородна смес. Царевицата се отцежда и на всяко парче се слага в средата на кочана по едно шишче. Парчетата се намазват с ароматно масло.

ШОКОЛАДОВИ ПЪНЧЕТА С МЕНТА #

Кога бех касиерка и млатех смени по седемнаесе часа, а между смените млатех по дискотеките, имах навик да вечерам една кутийка шоколадови бонбони "След осем". Да, ония с ментата. На разстояние от дваесе годин мисла, че требва да се създаде серия "След осем" за сека десетилетка от човешкио път. Що е много убаво на дваесе да се намуаш с ментов шоколад за сила. Требе ти у много поприща едновременно. Ма я пробай на трийсе... Тогава серията требе да има артикул "След осем с мента и валидол", та да издеяниш новодошлото пищящо отроче заедно със сите му прилежащи особености, с кои се мъчи да те утрепе през тия толко важни първи седем. На тебе ти се струват като сто и сеемсе... На четиресе требе да е "След осем с адреналинови парченца", щот си лупал цел с мотиката у работната нива, овършал си деца, дом, родители и све, квот се сетиш, и след осем ти е трудно да поверваш, че мое да докараш до сабале без да се рсзпаднеш на части. На пеесе - "След осем с уиски". Вече мое да отпущиш и да празнуваш, че си дал на тоя свет люде, турил си некой лев настрана и мое да дишнеш. На шеесе доброто решение е "След осем с гинко билоба", за да мое да се сетиш къде го завре тоя шоколад, беее! На сеемсе "След осем ефервесцент" - разтвараш една таблетка у половинка вода. Пиеш половината, у другата накисваш зъбетата, та да са свежи сабале. От осемсе натам "След осем кисело мляко 5%", та да си надробиш лебо. Това е живото, обожаеми! Променлива величина. 

Продукти:

5 яйца

120 г захар

60 г бяло брашно

40 г горчиво какао

1 щедра щипка сол

Крем:

500 г овча извара (или друга)

100 мл ментов сироп

Декорация:

горски плодове

листа от мента или маточина

Първо се приготвя кремът. Изварата се пасира през ситна цедка с помощта на лъжица, за да бъде много фина. Към нея се добавя ментовият сироп и се разбърква на ръка, докато изварата усвои изцяло сиропа. Оставя се в хладилника. Яйцата се делят на белтъци и жълтъци. Белтъците се разбиват на твърд сняг. Жълтъците се разбиват на гъст крем със солта и захарта. Добавят се пресетите брашно и какао. Разбива се на ниска степен за около 2 минути. Добавят се белтъците и се разбива за още около 1 минута. Тавата на фурната се застила с хартия за печене. Сместа се налива и се разстила равномерно. Пече се на 170° зя около 15 минути. Парче хартия за печене, голямо колкото тавата, се накисва във вода. Отцежда се леко и се разстила на плота. Върху него се слага блатът и се навива на руло заедно с хартията. Оставя се да изстине. Развива се, маже се равномерно с крем и отново се навива. Рулото се реже на 4 равни части по дължина. Всяка част се реже на още две, но с лек наклон на една страна. Пънчетата се редят с равната страна отдолу и се украсяват с горски плодове и листа мента.

 

ФОКАЧА ПО ПУЛИЕЗКИ #

Истината, обожаеми, не е ни точна наука, ни константа, ни полюс. Истината е гледна точка. Застанеш оттука - верно е. Преместиш се оттам - ми, па е верно. Истината е ораторско изкуство. Едно е да кажеш "сите ти любими ше пукнат преди тебе", съвсем друго "ше надживееш и свои,и чужди". Истината е рокла по единична кройка. Не седи добре на секи. Истината е като рибена чорба - зорлем малко знаят да я нагласат, ептен малко да я усетат. Истината е като пързалка - стръмна, намазана с оливие и с край у торището. Требе да си сигурен, че си скопосен да не се удавиш у него преди да се спущиш. Истината е като леб - на секи мое да дадеш, с малко човеци да го ядеш, а най - често го месиш сам. Мхм!

Продукти:

350 мл вода

500 г фино пълнозърнесто брашно

1 голям сварен и намачкан на пюре картоф

1 доза суха мая

2 ч.л. сол

100 мл зехтин

Гарниране:

2 с.л. босилеково песто

250 г биволска моцарела (може всякаква или бяло саламурено сирене)

250г дребни домати

листа пресен босилек

Продуктите за тестото, без зехтина, се слагат в машината за хляб на програма "тесто". Ако се меси на ръка, се разбъркват сухите съставки, прави се кладенче и в него се слагат течните. Замесва се тесто. Оставя се да втасва, докато утрои обема си. Тавата на фурната се застила с хартия за печене. Слага се една трета от зехтина и с върха на пръстите се пристиска леко тестото, като от време на време се поръсва с малко зехтин. Фокачата се оставя да втаса около 40 минути и се пече на 200° около 20 - 25 минути. Изважда се и се намазва с босилековото песто. Моцарелата се накъсва на ленти, домати се режат на половинки. Подреждат се върху фокачата и украсява с листата босилек.

СЛАДКИШ С МЕД, ОРЕХИ И МОРКОВИ #

Начиии, ако знаете как съм се нервирала! Направо...! Само как чух, зафърлих плажната рокла, турих официалната, качих се на едни токове, да станем по-висока, отколко едроплощна и заминавам дирекно при Директоро на Театро ала Скала. Не може така да резили човечеството! Да ни казва у очите, че сме простаци. Да тура дрескод, та да влезнеш на опера. Големо объркване има. Той просто не е разбрал, че ние не сме прости, а объркани. Объркани от стресо на тоа живот. От живото, къде ти казва, че сичко у него е пари и парите са живото. Щото у ала Слала с шляпунци не могло, а пред Скалата тунел и у тунело продават шляпунци между три и пет иляди евра. Зимаш, обуваш и влазаш по червените мъхени черги. И после не можело по потници. Е, като не може, оти на сите певци по театрите са се турили у такива от рибарска мрежа и отгоре сака без ръкаве? И каква е разликата между потник с тенки презрамки за одене по урвите и презрамките на рокла за десет иляди на Криско Диоров? Я ше ви кажа, че е никаква. Щото, ако си над чаша А, коя на свой ред си е обидно плоска чинийка за кафена чашка, не държат без здрав бандаж отдоле. И с къси панталоне и поли не могло. Ааа! За Чарли Камилин, бетинио убавец, може, за другите не? Е, що?! Па требало и да си умит и нарешен. Види се, че Директоро е много е изостанал. Как се вчесват чопчета мачляци, закачени с телбод? И с коя съвест се отмива водоустойчив палячов грим за иляди? Застанах пред огледалото, та да надена перлите на ушите, и като се видех... Еее! Па роклата ми рокла, па обущата ми обуща, па я... Ми, немам нищо общо с тая отпреди малко по шляпанки и плажна парцаленка. Па се връцнах и зех едно шише домашнярка за Директоро. Да го черпа за куражо да каже ребро истината и даже ше му носа две парчета...

 

Продукти:

300 г настъргани на едро моркови

3 яйца

2/3 ч.ч. захар

1/2 ч.ч. олио

1 1/2 ч.ч. брашно

1 бакпулвер

Заливка:

1 кг кисело мляко

4 - с.л. мед

100 г орехови ядки

В купа се слагат киселото мляко и медът. Разбъркват се до еднородна смес и сместа се оставя в хладилника. В купа се поставят всички съставки за блата, без морковите, и се разбиват многп добре. Добавят се морковите и се разбърква на ръка. Сместа се поставя в застлана с хартия за печене тава и се пече на 180° около 30 минути. Топлият блат се надупчва с вилица и се залива с киселото мляко. Отгоре се поръсва с орехови ядки. Оставя се да изстине и да престои в хладилник поне 2 часа.

ТАЛЯТЕЛЕ С МОРСКИ ДАРОВЕ #

Иде си оная вечер и от вратата ока:

- Ееее, Гейше, още от вънка се усеща аромат на паста с морски дарове! Евала ти! Ела да те цунем!

Я се разпеперудих, като кога те пофали най-свиднио ти човек. Па седнахме да вечераме и му пърхам с истиснки мигли:

- Самурайко, у понеделник нема да ме търсиш по спешни и неспешни въпроси, що има намаления и ше ода по магазините.

- Е, що? Кво ти требва?

- Конкретно нищо, ма я като тръгна, се ше наконкрета некоя беляжка с четри числа отдоле. Има едни пердета, къде им дигнах мерник, ма беха на цената кралска корона.

- Ма, ти шеснаесе пъти за петнаесе годии пердета смени насекъде. Не ти ли писна?

Забодох вилицата отвесно у чинията, та скръцна на дъното и благо се засмех на една страна:

- Тая рецепта аресва ли ти?

- Много! Един път е!

- Сицилианска е. Глей само и босильок да не засадим като сицилианка...

Затрая и зе да навива пастата, обожаеми, без да приказва повече. Щото символ на Сицилия са саксии с форма на мъжка глава и на женска. Некога, кога отоманците превземали наред, у едно сицилианско село имало мома, къде имала много китки на балконо. И се седела да си ги чува. Ма била убава като праскова, с очи като морето. И тоя црън арап одма се влюбил у нея, прерипнал оградата и казал, че ше я земе. Она от удивление се съгласила и му пристанала. Кога требвало да тръгнат, он й рекъл, че това им е последната нощ и нема как да я земе, що дома го чекат жена и две деца. Момата само го изчекала за заспи, зела му главата и на сабалем у нея насадила босильок на балконо. Да се помни, че не сицилианка напреки се не приказва. И до ден днешен и Сицилия местни и чужди саксии у тая форма тачат.

Та..., арчете си спокойно, ма купнете и по едно пакетче семе за босильок. За секи случай!

 

Продукти:

300 г цели скариди

300г черни миди без черупка

300г пясъчни миди

300г дребни домати

400 г пресни тялателе

3 скилидки чесън

50г магданоз

1 доза шафран на прах

30 мл зехтин

250 мл вино Розе

1 л вода

сол

Шафранът се слага във водата да се разтвори и водата се оставя настрани. В голям и дълбок тиган с капак се слагат пресованият чесън, почистеният и нарязан на едро магданоз, зехтинът, почистените и измити морски дарове. Тиганът се слага на силен огън и съдържанието се обръща няколко пъти. Налива се виното и се оставя да ври около 2 минути, за да се изпари алкохолът. Добавят се доматите, нарязани на 2. Слага се пастата, налива се водата, посолява се с 1 ч.л сол и се рвзбърква много добре. Оставя се да ври под капак и на среден огън, докато попие напълно водата. Ако е нужно се долива по съвсем малко.

ПИЛЕ С РИБА (без глутен) #

Нали мазахме кащата и оня там ден викам на Самурайко:

- Наточени шпакли имаме ли?

- Имаме. Що са ти? Кайма ли ше прайш?

- Не, утре ше свала боята от сълбището за тавана.

- Друга работа немаш ли си?

- Свършила съм си я.

- Оди си купи една чанта тогава!

- Е, нали ми купи от африканска дантела преди три дена!

- Е, некъде да одиш немаш ли?

- Имам. Отгоре надоле по стълбището. Нали знаеш, че като съм си наумила, на две нема да стане...?

- Гейше, това не са женски работи!

И като прихнах и не мога да спра. Он се пули, я се превивам, комшиите на зелеви листа им станаа ушите. Едвам успевам да изцвила:

- Я жена станах, кога с тебе се сбрах!

- А, насмей се, па ше ми разкажеш!

И аз през сълзи зех да разказвам как отивам у баба и дедо, отварам вратата и весело се изоквам:

- А добър ден!

Дедо седнал на тесната страна на масата, подпрел брадата с ръце, кръстосани у юмрук:

- Не е много добър дено!

- Що, бе дедо? Кво става?

- Нема къде да легна. Дивано го качия горе и кажи ми ти сега я къде да легна? Требва с тебе да го свалиме!

- С мене... Диван тройка с механизъм? Дедо, ти много ме надценяваш.

- Надценявам, подценявам, я на стол не мога да деяна цел ден! Ти разбираш ли го това?

- Аз сичко разбирам, ма да не се осакатиме само...

- Нема от какво! Ние ше носиме, баба ти ше ни води, да отвара вратите и да ни варди. Зимаме дивано от холо горе, изнасаме го на въшното стълбище, сваляме го, покрай стълбището и го внасаме доле у антрето.

- Дедо, мани баба настрани! Ако нещо изпущиме дивано и я затиснеме, ем сакати, ем гладни и неопрани ше одиме.

- Нема, нема...

- Е, то е ясно, че дивано ше го свалиме. Ставай!

Рипнахме тримата. Ние с дедо хамали, баба регулировчик. Качихме се горе, разтворихме кащата, секаш госке за сватба ше срещаме..

- Дай сега да направиме проба!

- Дедо, каква проба, бе? Подигнеме ли го, давай напред, докато не сме прекинали!

Поемаме въздух като отбор по синхронно плуване, баба застая на позиция и държи вратата, сакън да я не духне ветър и да не завали дедо, мене и зелените два кубика диван между нас. Усещам как тежестта ми пререзва пръстите и единствената мисъл е, че дедо не мое да издеяни без да лежи. Баба сериозно изпълнява новата професия:

- Петре, дигни крако на праго!

- Ма добре, бе! Кажи го спокойно! Какво окаш, да те чуе целата маала!

Стискам зъби, ше се смея после. Ако оцелееме. Вече сме изнесли зеленио кораб на въшната плащадка, до долу са двайсетина стъпала. Минава ми мисъл как дедо се спъва и пада, дивано пада връз него и се изрезвам:

- Дедо, спри! Пущаме го доле!

Станка Златева щеше да ме земе у отборо, ако беше видела как се навеждам на предна тяга и с дедо се покланяме на Диван Велики.

- Мими, какво? Уморили се?

- Не съм, ама сменяме местата. Ти от едната страна, я от другата. Бабо, ти оди отварай долу!

- Правилно! Ако нещо стане, пущаме го надоле по стълбите и да си... макята! Нема па да мреме за един диван!

Завъртаме дивано надълго, па му се покланяме и го понасаме като индийски принц по стълбите. Айде, па метан. Префаща ме го и тържествено го внасаме у антрето на сутерено. А там входна врата, три стълби с две крачки пред тех и друга врата. Думи като "защо" с подигнати вежди немат место у разговорите за българската архитектура на антрета. С дедо пуфтиме на трите стълби, завърта той, подигам аз и цак! Дивано се заклещва. Ние се изокваме у дует, я крепа отзад, дедо пуща отпред, претрива си светената вода от челото и:

- Я, неговата майкя! Баш накрайо ли ше се закучи, бе?! Мими, пущи го!

- Нема да го пуща, ше обели стената! Требва да го внесеме!

Баба почва да кълне, дедо да псува, я отзад крепа. По едно време дедо отсича:

- Внасаме го! Я ше тегла отпред, ти ше подпиняш отзад и ше стане.

- Добре, айде.

Фаща дедо, я зад него:

- Оп!

- Дръпни го!

- Дръпнах, завърти!

- Оп! Дай!

- Завъртам, дръпни!

- Бутни повече!

- Ше ме затисне!

- Чекай! Ше строшиме касата!

- Е, ти я варди!

Дивано се умъква, я след него у последното антре. Пуфтиме, баба тегли маса и столове. Завъртаме дивано, оставяме го, бутаме аха до стената и седаме на голио механизъм. Замижавам за секунди и се обръщам към дедо:

- Друго требва ли да вършиме?

- Да донесеме дъската за под възглавниците и възглавнците.

- Ставай!

Самурайко вече е спрел да се смее. Спомнил си е как внесохме мебелите, кога обзавждахме, па после идехме на театър, щото пари се е давало... Оставих го да премисли има ли женска работа и влезнах да тура масата, че бех сготвила...

 

Продукти:

500 г пилешки гърди

100 г риба тон в зехтин

50 г пресен магданоз

1 с.л. каперси

1 с.л. ябълков оцет

сол

черен пипер

4 - 5 яйца

Пилешките гърди се нарязват на филийки и се изтъняват с месарски чук през найлон. Посоляват се и се изпичат на сух тиган от двете страни до зачервяване. Подреждат се в съд с капак. Пасират се заедно рибата (без да се отцежда от зехтинът), магданозът, каперсите, оцетът, сол и перен пипер на вкус. Със сместа се покрива месото и се оставя да престои в хладилник поне час. Яйцата се сваряват, охлаждат, обелват, нарязват и се подреждат върху месото. Гарнира се със салата.

ЛИМОНОВО РУЛО (без глутен) #

Добре, че се глобализира свето, та и имените дни се оправиха! Тва да пръжиш десет кила кайма на кюфтета и да претриеш лук за още толко кила картофена салата си е инквизиция. И после да седнеш под асмата и да чекаш госке, щот на имен ден не се кани нали, докато те апат муите като пред дъжд.... И да отиде целата домашнярка от есента за един имен ден, та да ти подарат чорапе и предна престилка... Оно нема и кой. Щото модните традиции повеляват именяците да се поздрават с виртуална картичка, у пет часо сабалем, разпратена на знайни и незнайни, къде излизат на имената сричка след засуканото @ за отбелезване. Именяците па са приготвили снимки на чаша у ръче срещу залезващо слънце на Палма де на Дворо, ако са мъже. Ако са жени, снимка буркан с розав бъркоч у ръче, пред опнати краци, а на краците крокодилени ноктенца у карнавалени шарки. И на снимките надпис "Благодарим на сите за пожеланията! Направихте ми дено еднаж!"... Е па не са ли убави новите традиции? Една убост, та чак две! Ама, здраве да е на именяците! Да векуват и да илядат! И с новите традиции, дойдоа и новите моди, оп! 

 

Продукти:

3 яйца

120 г захар

50 мл слънчогледово олио

100 г брашно от нахут (може и бяло)

1 ч.л. бакпулвер

2 с.л. черен сусам

Крем:

3 лимона

100 + милилитра вода

180 г захар

50 г оризово нишесте (може и друг вид)

1 к.л. куркума

Първо се приготвя кремът. В тенджера се поставя изцеденият от лимоните сок и се долива вода до 250 мл течност. Добавят се захарта, нишестето, куркумата и настърганата лимонова кора. На среден огън се сварява крем, като се бърка непрекъснато, докато се сгъсти. Сваля се от огъня и се оставя настрани. За платката се разбиват в купа яйцата със захарта на гъст крем. Добавят се олиото, сусамът и пресятото с бакпулвера брашно. Разбива се много добре. Тавата на фурната се застила с хартия за печене и сместа се слага отгоре. Разстила се равномерно и се пече на 170° около 12 минути. Изважда се, платката се намазва с лимоновия крем и рулото се навива. Оставя се да изстине и се нарязва на парчета.

РУЛО ОМЛЕТ (без глутен) #

Цел ден тропкам крачета по Венецията, она под обасада, обожаеми. Пореднио милионер с поредната убавица се сватосва. Па ода и си пея..

Мореее, чииичаа речеее да сее жееении.

Мореее, ем го рече, ееем го неечеее. Морее, въърлааа свааатбаа уйййдуурдииисаая,

а пред нея лиистооо разписаааяаа.

Теее сегааа засмен сееее чичаа жееении,

заа мильоньее стринааа сеее премениии.

И на друг стринааа да кандиишее,

на чича парааатааа ше ааартиишеее! ИиииИии!

Па се смея и си мисла. По - голема любов е да те накарат запис на заповед с двеста точки да разпишеш, та ако ти не аресва, да не моеш да избегаш лесно и да си платиш с душата или е по-голема любов да живееш с некой ептен без подпис, па сам да се заблуждаваш, че това е семейство? Ни така е, ни така. Объркахме го до основи тоя свет! Разказахме му играта! И сичко са тънки сметки на дребни душици. Любовта немала нужди... Верно ли?! Да мислиш секи път коя точка ше сбъркаш, ако право кажеш на тоя, къде требва да ти е половината от тебе? Или па да се чудиш как да го наречеш пред ората, щото ни си у женените женен, ни у парясаните парясан, ни у ергените ерген. И уж един дом, а чергата вътре наполовина и секи я тегли къде него си. Модерна любов било. Модерна не знам, ама умрела със сигурност и у двете посоки. Па изтеглих за кеф едно паре от нашата обща сметка, щото ние е важна дума, па си купих една кифла с едно капучино, па седнах и погледах как се женат бедните души на богатите, па си дойдох у домата, къде с общ глад е нагласена и докато готвех, секаш летех...

 

Продукти:

8 яйца

2 средни тиквички

3 глави бял лук

500г черно зеле

200г крема сирене

20 мл зехтин

сол

черен пипер

Зелето се почиства, измива, сварява се в подсолена вода. Отцежда се и се пасира. Оставя се да изстине и се разбърква със сиренето и малко черен пипер. Оставя се настрани.

Тиквичките се настъргват на едрото ренде, лукът се нарязва на луни. В тиган се налива зехтинът слагат се зеленчуците, посолява се с малко сол и се пържат на среден огън до порозовяване. Оставят се да се поохладят и се наливат разбитите яйца. Тавата на фурната се застила с хартия за печене. Налива се яйчената смес и се пече на 180° за около 20 минути или до зачервяване. Оставя се да се охлади за около 5 минути,намазва се с крем от зеле, навива се на руло. Оставя се да изстине и се нарязва на парчета.

СЛАДКИШ С КЪПИНИ #

Усещаш, че зимата е била дълга, кога си туриш слушалките с музика за търчанье, а они ти тесни. И летнио анцуг е станал тричетвърто клинче. И тениската покрива сал горните срамоти едвам, а ръкавете седат бетер напомпаната гривна на кръвномера. И талията се явява Екватор на некакво внушително кълбо. И междупръстните джапанки полепват като тутуровка. И летната капа те стега като каска за магнитен резонанс. И преместиш пръстеньете с един пръст къде кутрето, та да ти стаят. И избираш се стол без подпирки за лактите, щото свободните ора не обичат ограниченията. И се чудиш как мое да е станало да си купиш детски бански миналата година. И почваш диета. Ма от понеделник, щот има некакви неща за дояждане! Примерно... 

 

Продукти:

100 г къпини

200 г захар

2 яйца

100 мл слънчогледово олио

150 г кисело мляко

250г бяло брашно

50 г картофено нишесте

1 бакпулвер

Почистените и измито къпини се пасират със захарта. Сместа се поставя в купа и се разбива с яйцата до гъст крем. Добавят се олиото, киселото мляко, пресятите с бакпулвера брашно и нишесте. Всичконсе разбива на висока степен за около 2 минути. Пече се в желаната форма или тава с диаметър 24-26см на 180° за около 30 минути или до зачервяване. Могат да се използват малини или ягоди.

СТУДЕНО СВИНСКО (без глутен) #

Летото съм асоциална. Налупвам си некоя сламена капела, слънчевите кьоравки и мъх от тополи у ушите, щот е без пари. Много ме дразнат летото мрънкящите ора. Те, ората, си ме дразнат цела година, ма летото некак ми се препоти непоносимостта и дипломацията ойде у дерето, да се разлади. И те тогава ептен ми идат изнанагорно летните разговори. Как видат жив човек и почват да вият като Мадама Бътерфлай у предпоследната сцена. Топло било... Па, юни месец кво да е? Да ни си удърват чапунците ли?! Напекло им било мозъка Слънцето... А? Кое е напекло?! Не можело да се диша... Ми, умийте се и нема да е така! Не им се готвело.. Аааа, щот стиропорените кутишки с яденье през другото време у годината ги разнасате за спорто! И най-големио смех е, че били дебели. И така, с почуда го мрънкят. Ееее, та цела годин огледалото не го ли пребрисахте или чудо стана, та Клечо легнахте и Мечо станахте на сабалем?! Я от опит знам, че за три дена дебел се не стая. Требе си барем три сезона преди тва яко да се потруди човек! Та, като ми замрънкяте летоска и видите, че ви кимам бавно и ви се слушам с интерес, да знаете, че ви не чуем и си мислим кво ше готвим довечера!

 

500 г сушено свинско филе от врат (може и бут)

1 лимон

2 бр. авокадо

10 - 12 стръка целина

100 г пармезан

5 с.л. зехтин

сол

черен пипер

Месото се нарязва на много тънко и се подрежда в поднос. Поръсва се с лимоновия сок. Чинията се покрива със стреч фолио и се оставя в хладилника за поне два часа. Месото се отвива, поръсва се с черен пипер. Авокадото се реже на тънки филии и се подрежда върху месото. Целината се измива, подслушава,почиства се от жилите и се нарязва на ситни кубчета. Кубчетата се слагат върху месото. Поръсва се със зехтин и пожелание се посолява (след като се опита!).

СПАГЕТИ С НАДНИЧКИ И АСПЕРЖИ #

Цел живот се бориш за место у тоя живот. Цел живот! Първо с баба ти и деда ти, та да мое да решаваш дали две кила попара за закуска са много и успеваш да порастеш, без да се пръснеш. Па се бориш с тия у детските ясла и градина, та да не те бутат, докато ядеш, и успеваш да седнеш на тесната страна на масата. После се бориш с майкя ти и баща ти, че от дома до училище и от дискотеката до дома мое да одиш и сам, щот не си малоумен, и с голема мъка отвоюваш да живееш като нормален. После се бориш с цел град, та да се добереш до "елитно" училище за диплома, и успеваш да я завериш с отличие. Па водиш битка срещу цел континент за университет и успеваш да земеш тапията. После се бориш да ритнеш менчето на сватбата и успеваш да го оставиш с вдлъбнатина. Па се бориш да работиш кво ти аресва и как ти аресва, че смогнеш и това да отметнеш. Айде борба за дом с двор с последните стотинки и успеваш и китки от далечни земи да насадиш. Накрая се бориш за плаж с гледка и успеваш да се добереш до твое место. И тъкмо седаш и си мислиш, че живото е чудо, оп! Иде некаква затрита стрина, плясва един избелел пешкир пред тебе и ти се олендзва:

- Тук нали няма да Ви преча?!

Лелее! Притъмне ми! И за да не приложим сите думи на НПК, ойдех дома да сготвим...

 

СПАГЕТИ С НАДЕНИЧКИ И АСПЕРЖИ

Подукти за 6 порции:

500 г спагети

6 бр. свински наденички

500 г зелени аспержи

200 мл сметана за готвене

1 доза шафран на прах

сол

настърган пармезан

В голям тиган с капак се слагат надупчените наденички. Запичат на среден огън и под капак до зачервяване. Добавят се почистените и нарязани на парчета аспержи. Налива се около 150мл вода и се оставя да ври, докато се сварят аспержите. Слага се шафранът, ври още около минута и се налива сметаната. Посолява се, разбърква се и се оставя да ври около минута. В тенджера с подсолена вода се сваряват спагетите според указанията на опаковката. Отцеждат се и се слагат в соса. На силен огън се обръщат няколко пъти и се сервира с настърган пармезан.

СТУДЕН ОМЛЕТ СЪС ЗЕЛЕНЧУЦИ (без глутен) #

Астрономически е още пролет, практически Наше Село Синема Бийч се е населило, секаш е сред лето и сичко е гратис. Сал у кьошето кьоше на нашеселенци цари казармен ред с аптекарски елементи. Слазаме сабале с Бъдещото аха у темнина, викам "они сите спат още"... Маке! Марето седи на кревато и записва петнаесеминутно съобщение, фанала благо сичкофона като фелия от ръчен леб с масло и шипков мармалад. Марето се сгоди на Първа пролет. И само, ако знаете за кой... Ше ви разправям!

На централнио походен трон се е опружил дедо Наско у шорти с картина на Климт - еврейката с бижутата, заапал е незапалена пура и е пущил металика у модерна колонка. С Марето тъкмо обсъждаме коя какво и идат Шура(господжа на милански диалект) и Наташа. Наташка е назначена на трудов договор да гледа шура (щот у нациите на петляркащите се "мъже", жените са емигрантки... нали!). Беше така назначена и се мъчи много да спази договора, ма накрая дигна ръце и се предаде. Шура нема нужда некой да я гледа, а некой да гледа, дондурка и командари с коприненио камшик. А 92 годин са точната възраст у коя имаш целио реквизит да си го позволиш и никой не смее да ти спори, щот а гъкне, а си завещал сичко на бедните рибари у Мианмар. Та Шурето и Наташка идат, издокарани у зеброво, с огромна торба. Вадат покривка на лимони, разфърлят сини чаши и чинии. Наливат домашна лимонада и нареждат блини и пирожки. Отварат чедър да варди сенкя на софрата и от торбата вадат сгъваеми клошове, та покриват яденьето. Дедо Наско се прай, че ни види, ни чуе. На 93 човек има целио реквизит да чуе и да види, кога си сака. Шура го стрелва под вежди и заявява :

- Всичко е сервирано. Заповядайте!

Дедо Наско гледа у нищото. Шура вече с по-висок глас:

- Лимонадата е с мед. Има хора, дето я обичат с мед.

Дедо Наско без да мърда:

- Обичали са я преди повече от седемдесет и пет години! После са я намразили заради други хора.

Тука Марето, Наташка и Я се споглеждаме. Шура процежда бавно:

- Може другите хора да са сгрешили поради независещи от тях причини... Човек винаги трябва да опита отново лимонада. Времената се менят, хората също!

Дедо Наско се надига и седа от едната страна на софрата, Шура от другата. Марето предлага да обиколиме пазара. Наташка е съгласна. Аз се измъквам с извинението че ше опеча набърже един омлет, за да истине за вечера и ше слезна пак. Последното, което чуваме е:

- В твоя любим ресторант още готвят октопод...

Никога не е късно, обожаеми! Нито за лимонада, нито за любим ресторант, нито за студен омлет. 

 

Продукти:

8 яйца

2 глави червен лук

2 червени чушки

6 средни картофа

250г замразен грах

шепа пресен магданоз

30 мл зехтин

сол

черен пипер

Картофите се обелват, измиват и се нарязват на едри кубчета. Сваряват се заедно със замразения грах в подсолена вода. Изцеждат се и се оставят да се охладят. В тиган се налива зехтинът. Салагат се нарязаните на луни чушки и лук. Слагат се 2-3 щипки сол и се пържи на среден огън до зачервяване. Добавят се картофите и грахът. Посолява се със сол и черен пипер и се обръща 2 - 3 пъти. Сваля се от 8гъня и се оставя настрани. В купа се разбиват яйцата с 1 щипка сол и магданоза. В тава с диаметър 26-30см се застила хартия за печене. Слагат се зеленчуците и се разпределят равномерно. Наливат се яйцата. Пече се на 180° за около 25 минути. Оставя се да изстине и се обръща в поднос.

КАРНАЧЕТА АЛА СИНЕМА БИЙЧ (без глутен) #

Плажо у Наше Село Синема Бийч е каталог за психарните доктори. Има от сичко по много и нема психарна специалност, коя да не мое да се защити след една семица усилено лежанье на каменяко. Идем сабале, празно е. Набърже обзавеждам плажнио офис и се зафащам за работа. Бъдещето днеска е решило, че ше е биолог и с една прозрачна чаша заминава да лови божи творения у водата и да прави наблюдения. Иде мойта приятелка, бразилката, носи две капучина и нема търпение да иде и да стегне куфарите за цел месец у Бразилия. Попляскваме с ръчета и смех Самба си, рабахос но! " и оп! Плажо почва да се пълни. Ора на секакви години, от секакви цветове, със секакви качества бански. Уж различни, а еднакви. Гледат у нищото кисело, секаш не са яли с дни и се влачат ли, влачат... Ше кажеш, че плажо е дълъг километри. И немат значение години, цвет и бански, некаков зомби синдром е налегнал човеците.

Тъкмо губим надежда за кълбето, цак! Идат Капитано и дедо Наско (Настазио). Капитано на 80 и..., дедо Наско на 90 и... Единио капитан на товарен кораб 40 годин, другио 40 години с двайсетина ресторанти. Рипкат с бодра стъпка, олендзили се до ушите, преметнали по един голем пешкир през рамо връз избелели фланелки, пура у устата и отдалече се разправят, че догодина ше отварат сезоно от март, а 2027ма ше идат до Египет. Маат с две ръце, фърлят пешкирите и пурите на плажо и докато се фърлиа у водата, беха на шамамдурата през смех. Ееееххх, обожаеми...! Годините са задължителни, остареването е избор. И я избрах! Мойте 100 ше ги празнувам на шамамдурата. Па зех да мисла кво ше готва за вечера...

 

Продукти за 4 порции:

1 кг карначета

500г дребни доматчета

4 скилидки чесън

10 - 15 листа градински чай

10 мл зехтин

сол

черен пипер

6 филии хляб

В тиган с капак се слагат 4 охлюва карначета (надупчени с клечка за зъби) и зехтинът. Карначетата се обръщат на среден огън няколко пъти. Добавят се спресованият чесън и листата градински чай, измитите и нарязани на две домати. Овкусява се с малко сол и черен пипер на вкус. Оставя се да ври под капак и на среден огън около 20-25 минути. Всяка порция се сервира с 3 половинки филии препечен хляб. Е, може и с повече!

ТОРТА ''ЦВЕТЕТО НА ЖИВОТА'' (без глутен) #

 

Оххх! Малко се обърках. Сега толко требе да съм се изклоцатила, че като ида на празник на Некой, Некой требеда ми даде подарък, щот съм ошла на неговио празник. Демек да си плати уважението. Некак малко шашаво ми иде... Не стига, че Некой е главно лице и го празнуваме за нещо си. Не стига, че ме е турил у поканените. Не стига, че вече не мое да напрай празник дома с две кюфтета и малко картофено пюре, а требе да е у ресторант с многостепенно меню, къде турат у чинията по една лъжица за проба, после пропущат да турат самите чинии, а таксуват по ягне и половина на човек. Не стига, че десерто е с цената на имот у Малинова долина (да пази Горнио). Не стига, че треа да се плати повече от хонорар на Бочели за певачка. Не стига, че сумата за един картон с букви и малко тел с шарени балони е по-голема от тая за декорите на Арената у Верона. Па на целата тая дивотия и подарък за гостите. Ама подарък, не шега работа. Сапфирено колие за жените, изумрудени ръкавели за мъжете и по една играчка от руски кристал за децата... Верно ли, бе?! Я, по-добре Некой да си тури небастисаните две торби парета настрана за разумни цели. Па кий ще подаръци, да си купи. И кой ще десерт, да си напрай.

3 яйца

160 г захар

125 г кисело мляко

80 мл слънчогледово олио

180 г брашно от нахут

100 г картофено нишесте

1 кора от лимон

1 ванилия

1 бакпулвер

за напояване:

250 мл вода

1 филтър чай каркаде

4 с.л. захар

за гарниране:

500 мл подлсадена животинска сметана

1 стабилизатор (фиксатор) за сметана

5 с.л. мармалад от смокини

за декорация:

ароматни ядливи билки и цветя

семена от черен сусам

В малка тенджера се налива водата и се оставя да заври. Сваля се от котлона и се слага филтърът чай. Оставя се под капак за около 15 минути. Филтърът се изважда, слага се захарта и се разбърква, докато се стопи. Оставя се да изстине.

В купа се поставят яйцата и захарта. Разбиват се на гъст крем. Добавят се мляко, олиото, настърганата кора от лимон и ванилията, пресятото с нишестето и бакпулвера брашно. Разбива се на висока степен около 3 минути. Сместа се поставя в подмазана форма с диаметъ 24 - 28см. Пече се на 180° около 35 минути или до суха клечка. Оставя се да изстине и се реже на две платки.

В купа се слагат сметаната и стабилизаторът. Разбиват се, докато сметана на заеме форма. Поставя се в пош, като се оставят 4с.л. за декорация.

В тортената чиния се слага долната платка и се напоява с половината чай. В центъра се слага мармаладът. Около него се шприцова сметаната. Слага се горната платка и се напоява. С останалата сметана се декорира на точки, върху които се поръсва черен сусам. Нареждат се цветята и се оставя под клош в хладилника за поне 2 часа ,за да поеме ароматите.