Нали мазахме кащата и оня там ден викам на Самурайко:
- Наточени шпакли имаме ли?
- Не, утре ше свала боята от сълбището за тавана.
- Друга работа немаш ли си?
- Свършила съм си я.
- Оди си купи една чанта тогава!
- Е, нали ми купи от африканска дантела преди три дена!
- Е, некъде да одиш немаш ли?
- Имам. Отгоре надоле по стълбището. Нали знаеш, че като съм си наумила, на две нема да стане...?
- Гейше, това не са женски работи!
И като прихнах и не мога да спра. Он се пули, я се превивам, комшиите на зелеви листа им станаа ушите. Едвам успевам да изцвила:
- Я жена станах, кога с тебе се сбрах!
- А, насмей се, па ше ми разкажеш!
И аз през сълзи зех да разказвам как отивам у баба и дедо, отварам вратата и весело се изоквам:
- А добър ден!
Дедо седнал на тесната страна на масата, подпрел брадата с ръце, кръстосани у юмрук:
- Не е много добър дено!
- Що, бе дедо? Кво става?
- Нема къде да легна. Дивано го качия горе и кажи ми ти сега я къде да легна? Требва с тебе да го свалиме!
- С мене... Диван тройка с механизъм? Дедо, ти много ме надценяваш.
- Надценявам, подценявам, я на стол не мога да деяна цел ден! Ти разбираш ли го това?
- Аз сичко разбирам, ма да не се осакатиме само...
- Нема от какво! Ние ше носиме, баба ти ше ни води, да отвара вратите и да ни варди. Зимаме дивано от холо горе, изнасаме го на въшното стълбище, сваляме го, покрай стълбището и го внасаме доле у антрето.
- Дедо, мани баба настрани! Ако нещо изпущиме дивано и я затиснеме, ем сакати, ем гладни и неопрани ше одиме.
- Нема, нема...
- Е, то е ясно, че дивано ше го свалиме. Ставай!
Рипнахме тримата. Ние с дедо хамали, баба регулировчик. Качихме се горе, разтворихме кащата, секаш госке за сватба ше срещаме..
- Дай сега да направиме проба!
- Дедо, каква проба, бе? Подигнеме ли го, давай напред, докато не сме прекинали!
Поемаме въздух като отбор по синхронно плуване, баба застая на позиция и държи вратата, сакън да я не духне ветър и да не завали дедо, мене и зелените два кубика диван между нас. Усещам как тежестта ми пререзва пръстите и единствената мисъл е, че дедо не мое да издеяни без да лежи. Баба сериозно изпълнява новата професия:
- Петре, дигни крако на праго!
- Ма добре, бе! Кажи го спокойно! Какво окаш, да те чуе целата маала!
Стискам зъби, ше се смея после. Ако оцелееме. Вече сме изнесли зеленио кораб на въшната плащадка, до долу са двайсетина стъпала. Минава ми мисъл как дедо се спъва и пада, дивано пада връз него и се изрезвам:
- Дедо, спри! Пущаме го доле!
Станка Златева щеше да ме земе у отборо, ако беше видела как се навеждам на предна тяга и с дедо се покланяме на Диван Велики.
- Мими, какво? Уморили се?
- Не съм, ама сменяме местата. Ти от едната страна, я от другата. Бабо, ти оди отварай долу!
- Правилно! Ако нещо стане, пущаме го надоле по стълбите и да си... макята! Нема па да мреме за един диван!
Завъртаме дивано надълго, па му се покланяме и го понасаме като индийски принц по стълбите. Айде, па метан. Префаща ме го и тържествено го внасаме у антрето на сутерено. А там входна врата, три стълби с две крачки пред тех и друга врата. Думи като "защо" с подигнати вежди немат место у разговорите за българската архитектура на антрета. С дедо пуфтиме на трите стълби, завърта той, подигам аз и цак! Дивано се заклещва. Ние се изокваме у дует, я крепа отзад, дедо пуща отпред, претрива си светената вода от челото и:
- Я, неговата майкя! Баш накрайо ли ше се закучи, бе?! Мими, пущи го!
- Нема да го пуща, ше обели стената! Требва да го внесеме!
Баба почва да кълне, дедо да псува, я отзад крепа. По едно време дедо отсича:
- Внасаме го! Я ше тегла отпред, ти ше подпиняш отзад и ше стане.
- Добре, айде.
Фаща дедо, я зад него:
- Оп!
- Дръпни го!
- Дръпнах, завърти!
- Оп! Дай!
- Завъртам, дръпни!
- Бутни повече!
- Ше ме затисне!
- Чекай! Ше строшиме касата!
- Е, ти я варди!
Дивано се умъква, я след него у последното антре. Пуфтиме, баба тегли маса и столове. Завъртаме дивано, оставяме го, бутаме аха до стената и седаме на голио механизъм. Замижавам за секунди и се обръщам към дедо:
- Друго требва ли да вършиме?
- Да донесеме дъската за под възглавниците и възглавнците.
- Ставай!
Самурайко вече е спрел да се смее. Спомнил си е как внесохме мебелите, кога обзавждахме, па после идехме на театър, щото пари се е давало... Оставих го да премисли има ли женска работа и влезнах да тура масата, че бех сготвила...
Продукти:
500 г пилешки гърди
100 г риба тон в зехтин
50 г пресен магданоз
1 с.л. каперси
1 с.л. ябълков оцет
сол
черен пипер
4 - 5 яйца
Пилешките гърди се нарязват на филийки и се изтъняват с месарски чук през найлон. Посоляват се и се изпичат на сух тиган от двете страни до зачервяване. Подреждат се в съд с капак. Пасират се заедно рибата (без да се отцежда от зехтинът), магданозът, каперсите, оцетът, сол и перен пипер на вкус. Със сместа се покрива месото и се оставя да престои в хладилник поне час. Яйцата се сваряват, охлаждат, обелват, нарязват и се подреждат върху месото. Гарнира се със салата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар