Астрономически е още пролет, практически Наше Село Синема Бийч се е населило, секаш е сред лето и сичко е гратис. Сал у кьошето кьоше на нашеселенци цари казармен ред с аптекарски елементи. Слазаме сабале с Бъдещото аха у темнина, викам "они сите спат още"... Маке! Марето седи на кревато и записва петнаесеминутно съобщение, фанала благо сичкофона като фелия от ръчен леб с масло и шипков мармалад. Марето се сгоди на Първа пролет. И само, ако знаете за кой... Ше ви разправям!
На централнио походен трон се е опружил дедо Наско у шорти с картина на Климт - еврейката с бижутата, заапал е незапалена пура и е пущил металика у модерна колонка. С Марето тъкмо обсъждаме коя какво и идат Шура(господжа на милански диалект) и Наташа. Наташка е назначена на трудов договор да гледа шура (щот у нациите на петляркащите се "мъже", жените са емигрантки... нали!). Беше така назначена и се мъчи много да спази договора, ма накрая дигна ръце и се предаде. Шура нема нужда некой да я гледа, а некой да гледа, дондурка и командари с коприненио камшик. А 92 годин са точната възраст у коя имаш целио реквизит да си го позволиш и никой не смее да ти спори, щот а гъкне, а си завещал сичко на бедните рибари у Мианмар. Та Шурето и Наташка идат, издокарани у зеброво, с огромна торба. Вадат покривка на лимони, разфърлят сини чаши и чинии. Наливат домашна лимонада и нареждат блини и пирожки. Отварат чедър да варди сенкя на софрата и от торбата вадат сгъваеми клошове, та покриват яденьето. Дедо Наско се прай, че ни види, ни чуе. На 93 човек има целио реквизит да чуе и да види, кога си сака. Шура го стрелва под вежди и заявява :
- Всичко е сервирано. Заповядайте!
Дедо Наско гледа у нищото. Шура вече с по-висок глас:
- Лимонадата е с мед. Има хора, дето я обичат с мед.
Дедо Наско без да мърда:
- Обичали са я преди повече от седемдесет и пет години! После са я намразили заради други хора.
Тука Марето, Наташка и Я се споглеждаме. Шура процежда бавно:
- Може другите хора да са сгрешили поради независещи от тях причини... Човек винаги трябва да опита отново лимонада. Времената се менят, хората също!
Дедо Наско се надига и седа от едната страна на софрата, Шура от другата. Марето предлага да обиколиме пазара. Наташка е съгласна. Аз се измъквам с извинението че ше опеча набърже един омлет, за да истине за вечера и ше слезна пак. Последното, което чуваме е:
- В твоя любим ресторант още готвят октопод...
Никога не е късно, обожаеми! Нито за лимонада, нито за любим ресторант, нито за студен омлет.
Продукти:
8 яйца
2 глави червен лук
2 червени чушки
6 средни картофа
250г замразен грах
шепа пресен магданоз
30 мл зехтин
сол
черен пипер
Картофите се обелват, измиват и се нарязват на едри кубчета. Сваряват се заедно със замразения грах в подсолена вода. Изцеждат се и се оставят да се охладят. В тиган се налива зехтинът. Салагат се нарязаните на луни чушки и лук. Слагат се 2-3 щипки сол и се пържи на среден огън до зачервяване. Добавят се картофите и грахът. Посолява се със сол и черен пипер и се обръща 2 - 3 пъти. Сваля се от 8гъня и се оставя настрани. В купа се разбиват яйцата с 1 щипка сол и магданоза. В тава с диаметър 26-30см се застила хартия за печене. Слагат се зеленчуците и се разпределят равномерно. Наливат се яйцата. Пече се на 180° за около 25 минути. Оставя се да изстине и се обръща в поднос.
Няма коментари:
Публикуване на коментар