Летото съм асоциална. Налупвам си некоя сламена капела, слънчевите кьоравки и мъх от тополи у ушите, щот е без пари. Много ме дразнат летото мрънкящите ора. Те, ората, си ме дразнат цела година, ма летото некак ми се препоти непоносимостта и дипломацията ойде у дерето, да се разлади. И те тогава ептен ми идат изнанагорно летните разговори. Как видат жив човек и почват да вият като Мадама Бътерфлай у предпоследната сцена. Топло било... Па, юни месец кво да е? Да ни си удърват чапунците ли?! Напекло им било мозъка Слънцето... А? Кое е напекло?! Не можело да се диша... Ми, умийте се и нема да е така! Не им се готвело.. Аааа, щот стиропорените кутишки с яденье през другото време у годината ги разнасате за спорто! И най-големио смех е, че били дебели. И така, с почуда го мрънкят. Ееее, та цела годин огледалото не го ли пребрисахте или чудо стана, та Клечо легнахте и Мечо станахте на сабалем?! Я от опит знам, че за три дена дебел се не стая. Требе си барем три сезона преди тва яко да се потруди човек! Та, като ми замрънкяте летоска и видите, че ви кимам бавно и ви се слушам с интерес, да знаете, че ви не чуем и си мислим кво ше готвим довечера!
500 г сушено свинско филе от врат (може и бут)
1 лимон
2 бр. авокадо
10 - 12 стръка целина
100 г пармезан
5 с.л. зехтин
сол
черен пипер
Месото се нарязва на много тънко и се подрежда в поднос. Поръсва се с лимоновия сок. Чинията се покрива със стреч фолио и се оставя в хладилника за поне два часа. Месото се отвива, поръсва се с черен пипер. Авокадото се реже на тънки филии и се подрежда върху месото. Целината се измива, подслушава,почиства се от жилите и се нарязва на ситни кубчета. Кубчетата се слагат върху месото. Поръсва се със зехтин и пожелание се посолява (след като се опита!).
Няма коментари:
Публикуване на коментар