Леля ми Снежка беше голем човек. И на глед, и на душа. Некога беше грънч мода... Един ден се звъни преди изгрев у нас и чувам баща ми:
- Сестра ми, ти снощи ли тръгна, та да доеш у пет часо?!
- Брааат миии, аз не идвам при теб! Мимче леля, ето! Ушила съм ти грънч панталонки. Хайде да видим дали са ти тамън!
И докато наще да разберат кво става, аз бех у грънч панталони, а леля ми я немаше. Никакво време за протести. Явлението се повтараше периодично я с некой чифт сандали с висок ток, я с некое сребърно бижу. Връхлита леля, налага модата и точка. И все на едно ми повтараше, че ме заклева да паза корените на рода ни. Признавам си, че некога не разбирах кво па толкова има да му се пази на един род. О, има!
Ако съм наследила нещо от леля ми Снежка, то е да пиша и ината за живот заради и въпреки всичко. Всеки път, кога готва тиква, се смея сама, щото в ушите ми се чува отдалеч:
- Мимче леля, тиквата трябва да се обработи топлинно, преди да се приложи в рецепта!
Годината на теория е една, на практика - вечност...
- Да ти е широко небето, колкото ти беше широка душата, лельо! И за корените не се тревожи! Ще пребъдат!
ТИКВИТЕ НА СНЕЖКА
Тесто:
350г кисело мляко
100г захар
50г разтопено масло
3 яйца
7г суха мая или 12г свежа
2 настъргани кори от лимон
700г брашно
30мл олио
За тиквите:
750г подсладена сметана
300мл лимонада
300г кристална захар
Всички продукти без олиото се слагат в машината за хляб и се включва програма "тесто с втасване". Ако се меси на ръка - разбъркват се сухоте съставки, прави се кладенче и в него се поставят течните. Замесва се меко тесто инсе оставя да втасва, докато утрои обема си. Готовото тесто се оформя, с намазннени с олио ръце, на топчета по 50г (на снимката са по 100 всяко). Топчетата се нареждат на по-голямо разстояние в тава, върху хартия за печене, и се оставят да втасвст 1 час. Опичат се на 180° до зачервяване и се оставят да изстинат. Издълбават се, пълнят се с разбита сметана и се сшепват по две. Потапят се в лимонада и се овалват в захар.





