ПИЛЕШКО С ДЖИНДЖИФИЛ ***

Лето е! По замръзналите капки роса връз детелината познавам. Лето е! Разбирам от ветъро къде ми удървя врато през шаячнио шал. Лето е! Става ясно от незапотената фланелка под ватенката. Лето е! През залостенио прозорец гледам как пляка дъждо и се надига на бибета по вълните, а те романтично се трескат у каменьете на брего. Туристи с чадъре и галоши одат по тротоарите, навлекли шушлякови шуби. Смръзнали са им се чапунците, ма са шарили по илядо и осемстин евра на кратуна на креват за седмица, та да видат летото на бела Италия и сега се сплитат зорлем да ядат сладолед, у кой им се заплитат възките на ушанките. Лето е! Казах! Казах и сготвих нещо грейно, от се види, че и днеска нема да ни огрее...

ПИЛЕШКО С ДЖИНДЖИФИЛ

1кг пилешко филе

4 + 6с.л. оризово или бяло брашно

350мл вода

30мл зехтин или олио

пресен магданоз

1ч.л. джинджифил на прах

сол

гарнитура:

500г картофи

500г моркови

100г масло

150мл прясно мляко

индийско орехче на прах

сол

   Пилешкото филе се нарязва на филии и се изтънява с готварски чук за пържоли през найлон, за да не се накъсва. Овалва се в 6с.л. брашно, смесено с малко сол. В тиган се налива олиото и месото се изпържва от двете страни до зачервяване. Оставя се настрана. В тигана се слага разтвореното във водата брашно, смесено с джинджифила. Овкусява се със сол и се оставя да ври на слаб огън, докато се сгъсти, като от време на време се бърка. Слага се месото и ястието се поръсва със ситно нарязан магданоз.

Картофите и морковите се обелват, измиват, нарязват на едро и си сваряват в подсолена вода. Отцеждат се и се намачкват, още горещи, с вилица или с преса (Не с пасатор! Прави се пюре, не дърводелски туткал) заедно с маслото. Овкусява се със сол и малко индийско орехче и се налива по малко мляко, бъркайки, докато се получи желаната гъстота.

Сервират се заедно.

 

ПИЛЕТО С КАРТОФИ НА РАДЧЕТО ***

 

Ми... По-убаво, от това да си честен, нема. Освен, че злите ора ги е много шубе и сами се разбегват, не е те страх тебе самио, че некой мое да се изпецне и да те забере. И те на! Манджа!

Днеска си бех дома и времето се беше изврътоглавило като мене. Ни се води, ни се кара. Беше се смръщило да вали и подвеваше. А има бели малини за садене. Аз редех у тигано яденьето за вечера. Викам си Божкеее, тва са ше разгваца и вместо да се копа рохко, ше го копам като глина за грънчарница! Вали, не вали, заминавам да сада! Турих тигано на котлоно и заминах. Ама бех писала на ората за презентациите по градовете, при една приятелка море запазвах, и малините, и то па спре да вали, та да полям и... замириса на нещо. Ма има пазар, там печат пилци на жар и я си дополях отзад сичко, па идех и отпред, па прибрах маркучите и като влезнах дома... Още се ветри и ядохме леб и сиренье. Я си зех от инат даже пармезан с мед, та да види каръщината, че ич ми не е, че яденьето е загорело! Рецепта се чудих да пиша ли... Ше пиша, пропущете саденьето!

ПИЛЕТО С КАРТОФИ НА РАДЧЕТО

Продукти:

пилешки крилца или бутчета

картофи

зехтин

сол

пресни подправки - салвия,мащерка или по избор

вода

В тиган с капак се слага малко зехтин и тиганът се поставя на среден огън. Слагат се парчетата месо и се пържат под капак и от всички страни до зачервяване. Картофите се обелват и нарязват на едро. Слагат се в тигана и месото се нарежда върху тях, ястието се посолява, нареждат се подправките. Налива се около 1 пръст вода инсе оставя да ври под капак 25-30 минути на тих огън.

САЛАТА ЗА НАЯЖДАНЕ ***

 

   У наща околия отвориа марков магазин. Смесен Аутлет. Тва нещо като бакалия - железария - мекичарница. Ама за стоки, къде ти не требат. И ние, почетни членове на стадото, немахме време да си доядеме лебо на обед и да се предандариме да идеме на Аутлет. Самурайо връза ватенката на кимоното, я закопчах чапразите и се изпецнахме у колата. А по улицата нема живо пиле. Самурайо поклати доволен балучка:

- Гейше, гледай, ма! Нема никой. Они не знаят и още ядат. После ше се наспат, па тогай ше идат.

Я само понацупих устета, щот ми се не чинеше верно. Попътувахме едно шеейсе километра и оп! Задръстване. На два километри от магазино. Самурайо се огледа като стрелян заяк да отбие, а я само скръцнах:

- Нема да мръдаш! Сака да одиш на Аутлет, са тука шседиш! И дано си си зел леб, вода и празно шише...

Еле след археологическо тражене на место за колата и поход с други аутлетари, се умъкнахме у магазино. Халето! А вътре... Бетер битак. Нафърляни кашонье и около тех върволици народ, и намалени чанти - от двеста на цело на едно сто и две по пеесе. А на касата повече народ от на селскио сбор и един чекаше... с два пакети макарони. Па се прибрахме, по сготвих една...

Продукти:

 

валериана

домати

краставици

консервиран артишок

консервирани сладки лупини

консервирана риба тон в зехтин

варени яйца

сол

оцет

В купа се слагат валериана, нарязаните домати и краставици и при тях се отцежда зентинът от рибата. Овкусява се със сол и оцет. Разбърква се добре. Отгоре се нареждат отцеден артишок на парчета, отцедени и обелени лупини, раздробена риба и нарязаните яйца.

ПРОЧЕТОХ СЕ...!

 

  Смогнах да се прочетем! Ми... Изобщо не знам кое ви е смешно за хаха, па камо ли да разберем баш на кои моменти на леля ми колежката у работата се превиваше с ииииииихахахахохихнемогатичетелигобемаргеееехахаханемога. Тия, пред гишетата, и те не беха чели, ма се лендзеха като мачки на слънце. Я като четох, само подигах вежди и се чудих как ше кажа на Радчето, че е права каков резил съм. Тва беше на пръвото четене. На второто се облекох и забегах у черквата да запалим свещи за здраве и берекет на сите, къде въпреки сичко, кое съм го натропкала баш как си е, се още ме поздравяват и ми приказват. Десетина, най-много петнаесе свещи беха. Но едно разбрах! Единственио вариант да си сигурен какво е сакал да каже авторо, е да си повършал с неготото перо. И едва тогава ти е леко на душата и на съвестта.

Много ора ме питаха дали и кога ше има представяне. Ше има през септември, щото са е време да си снимаме книгите по плажовете, не да се препотваме да ги четиме на закрито! И нема да е едно. А са вие кажете къде да са?

(Софиянци и врачанци, вие сте уредени и мое да си седите спокойно. )

САНДВИЧИТЕ НА ГЕЙШЕТО ***

 

   По цел ден му завиждам на самурайо ква жена има. Пу, пу! Дан са й уроки! Он цел ден млати с кирката, она се дръгне. Па като чуе, че отвара портата, па като рипне... Омаа си два шамаре да се зацърви. Не диша за малко, та се препоти и земе у ръцете един парцал, намазан с малко сажди миналата зима. И чека у най-крайната стая. Он влезне,позавърти очета, па подокне: - Гейше, дома ли си? - она си трае. Он па подокне и она се измамули: - Оооо! Ма ти дойде ли си? Така се бех залисала да чистим, че ич не съм чула! Ела да те цунем! А не, недей! Че съм целата у сажди! - са, колко сажди мое да има човек у спалната юни месец нема да обдъждаме! И литне Гейшето у кухнята да реди био червен лук връз житни облаци, да ги навали с росен синапен дъжд, да ръси връз них, като Винсент Вилхелм ван Гог, звезди... от кисели краставици. И да разпръсква у въздухо феромони и сминдух... Любов е! Не мръзел. Казах!

Продукти:

бял хляб на филии

мек колбас

кашкавал

кисели краставички

бял лук

маслини на шайби

зехтин

захар

горчица

кетчуп

сминдух на прах

Лукът се нарязва на луни, слага се в тиган с малко зехтин, поръзва се с юалко захар и се запържва, докато леко се карамелизира. Оставя се настрани. Кашкавалът се настъргва на едрото ренде, слага се при лука и се разбърква. Колбасът се нарязва на филийки. Киселите краставички се накълцват на много ситно, поръсват се със сминдух инсе разбъркват. Филиите се нареждат инвърху всяка се слагат горчица и кетчуп. Върху половината се разпределя и половината количество кашкавалена смес, половината кисели краставички, цялото количество колбас, пак краставички, маслини и пак кашкавал. Всяка гарнирана филия се захлупва с празна. Пекат се на тостер до зачервяване.

ПАНИРАНИ ЗЕЛЕНЧУЦИ ***

 

   Много тегаво се живее у епохата на драмата. Па не стига епохата, а и секи си верва, че е драматург с триесе годин стаж. И кво и да стане, олелеее! Голема драма, големо нещо! И сите требва да се тръшкаме, да примираме, чак да припадаме. Драматично нали! Има една сурия народ, вербални кофанари им думам. Обикалят свето с кофата на прасето у ръка. Да! Тая, къде се тура да се сбира у нея на свиньете цел ден и после им се сипе у коритото. И как те срещнат, шляк! Ма нема значение, че ни ги знаеш, ни ги познаваш. Или па, че не си ги виждал сто годин. Ич им не е, че си се предандарил у нова кошуля и си замазнил перчем с малко шекер. Изсипват отгоре кофата и чекат. Чекат да ревнеш. И ти седиш там от кумова срама, щот да сиктердосаш - лош си. Да траеш - тия, къде траят и слушат, зимат по двеста лева на час. У вишуто на театъро треа да има паралелка за дневно обучение с име "свинявайчебързам", ма само от един ден, та ем да могат да насмогнат на напливо, ем изучилите да мое да го казваме без ръжиме и да ни излаза огин из ушите. Айдечебързам! Треа да пръжим...

Продукти:

10 гъби печурка или манатарка

20бр цвят от тиквички

3 глави бял лук

3 яйца

100г оризово или бяло брашно

150мл газирана вода

сол

черен пипер

сминдух

олио

добавка:

кисело мляко

майонеза

къри или куркума

сол

Гъбите се нарязват на тънки филийки. Цветовете от тиквичките се почистват от пистилите. Лукът се нарязва на тънки филийки, като всяка се закача набожда на клечка за зъби странично, ьщза да не се разпада на шайби. В купа се разбиват яйцата, брашното, газираната вода, подправки и сол. Панировката трябва да е като смес за палачинки. Зеленчуците се потапят, отцеждат и парче по парче се нареждат и пържат с тиган със сгорещено олио от двете страни. Щом се зачервят, се изваждат върху попивателна хартия да поеме мазнината инсе сервират със сос от равни части майонеза и кисело мляко, разбъркан с подправки на вкус.

МОЯТА КНИГА ЗА МОИТЕ ЧОВЕЦИ

 


      Тая сутрин телефоно изкламбуца рано. Съобщение от един от моите си човеци, а съобщението - пълно с убави думи, с още по-убави наричания и за намкойси път беше турен на средата Чудомир. Нема как да скрия, че да сглоба книгата беше голем душевен асансьор. Пестин пъти си мислих, че книга на Койчо от Койчовица нема да е на добре. Да я вида напечатана беше малко сълзлив момент. На списъците кой я сака попаднах у неков сън, щото телефоно кламбуцаше за дни денонощно, се пак по земното търкале се некъде е сабалем. Първата чуденка дойде от тва, че за некои префърляния на парета беше много тегаво с банките - та за кво, та защо, та я да видиме да не сте печатили парите у мазето... Обаче ората не подгънаха колената, докато не стана как требва. Оттам надписването - оказа се, че с аха сите човеци имаме да си кажеме нещо повече от некви думи и ойдеха бая кърпета. Особено на международните, разбирайки, че щуротията "България загива" е не е просто щуротия, а пълна глупост. Има ни! И сме си същите! Без значение кой къде се е спрел за некакво време. След писането беше опаковането. Много връзки с торбета заминаха, бех засметанила на купове и като свърших, се пляснах по челото " Божкей, кой ше го разземе сичко тва?". Връщане назад немаше като вариант и затва торбетата заминаха до едно, а деведесе процента беха прибрани до три часа след пристигането. Ми...Благодаря от сърце! Толкова може на думи. Другото се надявам да го усетите!