Тая сутрин телефоно изкламбуца рано. Съобщение от един от моите си човеци, а съобщението - пълно с убави думи, с още по-убави наричания и за намкойси път беше турен на средата Чудомир. Нема как да скрия, че да сглоба книгата беше голем душевен асансьор. Пестин пъти си мислих, че книга на Койчо от Койчовица нема да е на добре. Да я вида напечатана беше малко сълзлив момент. На списъците кой я сака попаднах у неков сън, щото телефоно кламбуцаше за дни денонощно, се пак по земното търкале се некъде е сабалем. Първата чуденка дойде от тва, че за некои префърляния на парета беше много тегаво с банките - та за кво, та защо, та я да видиме да не сте печатили парите у мазето... Обаче ората не подгънаха колената, докато не стана как требва. Оттам надписването - оказа се, че с аха сите човеци имаме да си кажеме нещо повече от некви думи и ойдеха бая кърпета. Особено на международните, разбирайки, че щуротията "България загива" е не е просто щуротия, а пълна глупост. Има ни! И сме си същите! Без значение кой къде се е спрел за некакво време. След писането беше опаковането. Много връзки с торбета заминаха, бех засметанила на купове и като свърших, се пляснах по челото " Божкей, кой ше го разземе сичко тва?". Връщане назад немаше като вариант и затва торбетата заминаха до едно, а деведесе процента беха прибрани до три часа след пристигането. Ми...Благодаря от сърце! Толкова може на думи. Другото се надявам да го усетите!
Няма коментари:
Публикуване на коментар