ПРЕДСТАВЯНЕ '' Е НЕМА ЩО''

 

Я целио си живот го изживеях наопаки, та сал пръвата книга, ако не беше, щеа да ме фанат уроки сигурно. Ората напишат книга, па я крият, па чекат, па тупнат тупано, па я покажат, па я прочетат на представяне, па я дадат на ората. Я... Първо книгата по цел свет, па сега представяне. Е нищо де! Здраве да ни е и наопако ше го изкараме! Та....! Представянето на моята дебютна книга "Е нема що" е на 04.09, тая година нали, от 18.30 часо у бутиковата зала Central Park на булевард "Арсеналски" 5. Все пак не сме случайни, та да седнеме, къде и да е. Да знаете, че книга нема да ви чета! Щото немам намерения да умираме от скука и да се чудиме къде да се почешеме, та да не заспиме. И водещ нема да има. Със сигурност всеки от вас има какво да попита. А никой никога не ми по-значим от друг. Затова вие питате, аз отговарам. Мхм! И не ония въпроси, дето не са много за питане. Дрескодо бил важен ми казаха и определих тема - кой у що си има. Друго нещо, ако се сетите, да кажете! После ше има и представяне у Благоевград, и у Враца. И за там ше пиша! И фейсбукски събития ще напиша. Ми... това е! Ето линк за събитието в София: https://www.facebook.com/share/TUxWmK8PguinD3D4/

Чекам ви и ви пращам обич!

ЖЪТВА

 

 

   Мене на тая снимка ме нема, оти жъна. Верно жъна! С едно торбе сека заран местните минеме и ожънеме на гостинките насеяното с боклуци по целио плаж, щото тия от общината не моат да смогнат да ринат шишетата по улиците,та да не си нареже некой гумите, че после идеме да окаме по кмето. Насадило госкето цели лехи с чаши. Е барем вътре да турат малко земня и по некой корен я ягоди, я магданоз. Да не им е зян трудо. И целио плаж насеян с капачки. А тръгне човек бос, а чапунците са му станали на джироламова решетка! После как си си одиш и оп! Десна чехла. Маркова! А пирати с по един крак не съм засичала. Минеш по натам.. оп! Гаче! Знаяли ли ваще, че одиш без гаще? Па знаят та, нали и они са от един дол дренки! Това според мене тия със затритите гаче са пораслите деца на тия, къде им свалат памперсо и ги пущат да търчат по организъм. Кои други да са?! И между капчките и чашите за разсад, намотана книга от яденье. Сигурно е експеримент дали от разложената целулоза на книгата от корсани, ше се прифанат и никнат вити тополи. Оно кой е учен само на книга у сума ти щуротии верва. Мозък затрит не съм намирала, а и не съм чула, че некой друг е намерил. Оно нема откъде. И да знаете, че свиньете са Божи твари с развит интелект и способни да изпитват емоции и привързаност. Не ги обиждайте на "хора". Ше са ви стипцави пръджолите после!

 

   Охххх! Тааа нова мода на госке е много некак ръбава. Много задушваща. Едно време те поканат на госке еднаж, дваж, триж...десет пъти. Еле некъде си продумаш сам на себе си "тия верно сакат да ода". Па се нагласиш, па намесиш нещо, па го туриш у цалифан, па си обуеш новите обуща и отидеш баш у часо, кога са ти рекли. Поседиш малко, не си доядеш последнио залък, та да видат, че са те нагостили добре, и станеш, та си пойдеш. Сега, как си живееш кротко, и некой те пресрешне бойно "Я ше дода у вас. На поседок за петнаесе дена". Ма чекай малко са! За кво ше идваш? Мене удобно ли ми е? Имам ли у джебо да те посрещна? Занимава ли ми се? Ти мене ше ме търпиш ли у вас да ме раниш, да ме поиш и да водиш по дунята като панаирска мечка? Не си се питал ли?! Е, а попитай се, па после па ше приказваме, ако имаш очи да ме погледнеш!

РАЗГЕЛЕ ВЕЧЕР...

 

Разгеле вечер, Слънце не грее ,

туристите ойдат телеса да курдишат.

По плажо каменяк се повиди, ветър завее...

Време за местните да подишат!

МАРИНОВАНИ САРДИНИ ***

Всичко живо реве как щела да избухне третата световна война. Пиша го и се заливам от смех. Ако се случи, или ше викнат запас тия, къде са родени преди осемдесета година, или първо армията ше стане женска пехота, женски флот, женска авиация и т.н. Иначе не мое да смогнат на памперси за мамините отроченца.

Кесиме си местните сабале на плажа и иде една Сирма Войвода, приходяща. Влачи количка с походни кревати, зафърля я и търчи към паркинга. Иде пак със сгъваеми столове, зафърля и тех. Айде трети поход. Иде с чадър, раници различни. Строява един куп и четвърти тигел. Довлича една надуваема лодка на двуколка и през рамо запасала помпа. Подрежда аха частен плаж с две легла, малка маса, чашки, шишета с напитки... Мене отвътре професионално ми ври да предложа подарък декинг като метан за как нагласи на децата. Очаквам да се появи поне още една майка и поне четри бройки деца. Сирма се препоти, остана й да надуе само лодката, ма си мисла "а, тя ше я даде на децата да се забавляват". Седна завалийката и гледа към алеята от хотелите. Мина, не мина половин час и иде! Иде Тюфлечко и у едното ръченце фанал кифличка, у другото чашка с капучино да си топка кифлето. Иде тоя мамин Тюфлечко надоутрепан, бие коленца и върти дупе. А Сирма като го виде, па като рипна, па като зе да помпа лодката.... Това беше сабале, а аз още лежа и се чуда нея ли да благославям повече, него ли. Но седете спокойно, война нема да има!

Иначе едни сардини тука.

Продукти:

1,5кг сардини

500мл бира

1 червена или зелена чушка

1 глава лук

черен пипер

сол

250г фино царевично брашно

олио за пържене

дървени шишчета

Рибата се почиства измива и се оставя да се отцеди. Чушката и лукът се нарязват на ситно, поставят се в купа, поръсват се по-щедро със сол и се претриват на ръка или с чук за месо. Налива се бирата, разбърква се добре и в купата се слага и рибата. Отново се разбърква, поставя се капак и се оставя в хладилника за няколко часа. Маринованата риба се изважда, отстраняват се евентуални парчета от зеленчуците и се нанизва на дървени шишчета, по десетина бройки на всяко. Рибата се овалва в царевично брашно, смесено с малко сол, и се пържи в сгорещено олио. Гарнитурата в случая е от варени картофи и варени броколи, овкусени с олио, в което е запържен чесън.

 

СА ТИМБАЛА САРДА (сардински крем карамел) ***

  Много е работа е тоя туризъм, бе! То голема разправия, големо нещо! И арченье на пари като изоглавени. Пръво требват модерни куфаре. С четри двойни колела,щот тия с две са селски. Па требе да са пластмасови, като квадратен бидон с цип. Само сюрмасите одат с платнени и ептен сюрмасите с кожени. Мхм! После требе да има мъненко куфаре, като бидонче за царска туршия. И накрая чанта за ръчен багаж, малко по-голема от кутия за ботуши. И тя пластмасова! Секаш не влачим цела годин разни платнени дисаги, ма за туризмо сакън! Да видат ората, че сме от ората нали! После ръчната чанта се надева на големио куфар, а на него, заедно с етикето против загубени ора, се тура пухче. Като опашка от лисица, ма от губер. После се обличат едни, така, по-разпарцальони дреи и оръфани обуща, маркови очила и може и капа. Кой с козирка, кой сламена... Зима се дръжката на по един куфар у ръка и се ръгва с бесна скорост. Щот придава важност и вид, секаш цел живот си търчал по летищата. Убаво е и да се дъвче дъвка, кога се гледат таблата, та да сдобие човек аура на холивудска звезда. И да не се издава, че го болат китките от влаченето на куфарете. А даже не е за разправяне що има у тех! Ма за това друг път. Казвам ви, голем масраф е тоя туризъм! Това си мислех, докато бърках...

Продукти:

800мл прясно мляко

200мл кафе еспресе

7 яйца

200г захар

1 настъргана кора от лимон

За карамела:

100г захар

2с.л. вода

   В купа се разбиват яйцата със захарта на ниска степен, докато захарта се стопи. Добавят се млякото, кафето и лимоновата кора. Разбива се отново и се оставя настрани. В тенджера се слага захарта с водата. Поставя се на среден огън да се карамелизира. Карамелът се налива в дълбока тава с размер 24-26см. Отгоре се налива млечната смес. Поставя се на водна баня и се пече на 150° за поне 90 минути. Тук шуплите е трудно да се избегнат, заради наличието на кафе в сместа. След като кремът се извади от фурната, се оставя да се охлади и се обръща в поднос с борд.

 

МОДЕРНА ТИГАНИЦА ***

 

  Толеранцията, та толеранцията! Де що живо има, ока с цело гърло, че требва да сме толерантни. И секи да си прай, кво си иска. Одих днеска около стадионо по наше село. Бооожкеййй! По едно време зех да се оглеждам да видим некоя полицейска кола, та да съм сигурна, че докато пеях у колата, не съм ошла от Диарбекир надоле. Мотат се едни самовильоци у съмнителни разцветки и сигурно под мрежата връз лицето и очи имат. Премигах, па заобиколих от другата страна на стадионо. Олелеее! Едни цветове, едни тюлове, едни гривни по сите ръчета и ноджета дрънкат и като окат "Чутпуурии, чутпуриии". Викам край! Превзеа ни! А то детски индийски рожден ден. Па си викам...добре са, да одим дома да си наденем везаната риза и белите поли, па да облечем отгоре литако, па да завръжем престилкята на зъл възел и чапразите да закопчам, па да си обуем дупните чорапе, па да си турнем меките опинци и да си връжем шамията със затъкнат трендафил... Па да земем у ръце хурката и да си ода по село, пеейки "Еничааариии одаааат, мамоооо, от сеееелооо на сееелоо". Па ми стана криво. Целио тоя масраф за я има, я нема дваесе минути. Колко да дойде линейката на психиатрията от градо. И на толеранцията и е крив аршино, стрино! Па си дойдех дома да сготвим...

Продукти за 2 порции:

1 глава лук

2 големи червени чушки

1 глава броколи

100-150г карначе или мек колбас

4 яйца

150г кашкавал

зехтин

сол

  Първо в дълбока тенджера се слага вода с 1ч.л. сол и тенджерата се поставя на котлона да заври. Във врящата вода се поставя измитата глава броколи и се оставя да ври 5 минути. Изважда се, измива се под студена вода, оставя се да се отцеди и се нарязва на розички. В тиган с капак се слагат нарязаните на ленти чушки и лук. Добавя се малко зехтин и няколко щипки сол и се задушава под капак, докато омекне. Прибавя се карначето, нарязано на парчета. Запържва се до златисто. Слагат се цветчетата броколи, чукват се яйцата, посолява се и се поръсва с настъргания кашкавал. Оставя се на среден огън, под капак, за около 10 минути.

ДЖУЛАЙ МОРНИНГ

  Ми...аз Джулая не го разбирам. Изобщо. Ако си способен да оставиш Слънцето да влезе в теб и там му хареса, то няма да пожелае да си тръгне, което води до перманентно усещане за изгрев. Ако не си способен да го направиш, то никакъв Джулай не помага. Да носиш Слънцето в себе си е талант. Да грееш е избор. Да караш другите да греят е желание. Иначе няма нищо лошо в това да поседнеш на разсъмване на плажа, за да разбереш, че и днес имаш привилегията да те има под Слънцето.
 

ПЕТРОВДЕН

 

  Нема джандерици Петровки, ше се пенявим под петровските вишни. Днеска е тоя имен ден, утре е оня. Некога тия празници са били за нещо си. Имало е обред, наричане, почитане, леб, тропало се е оро на оброчено место, та да се придума земнята да е аирлия... Сега са повод да се наплюскаме и да се насецаме. За сетен път нали! Даже кой има имен ден, на другио ден нема да е на работа по махмурлукови ядове. И да има подаруци! Подаруците са много важни! За Коледо, за Нова година, за имен ден, за Осми март, за ден на влюбените, за първио учебен ден и за последнио, за годишнината от сватбата, та чак и за именнио ден. Па тия имена, дет нема имен ден, са ги турнали с други на некой си Свети Онуфрий, та да не може човек да избега от сецаньето, муаньето и подаруците!

    Иначе да са живи и здрави именяците и да са им грее секи ден, баш като на Петровден!

ПЕТЛЕТА НА ТИГАН ***

 

 
   Охххх! Много обичам социалните мрежи. Мноого! Щот минеш, изокаш се и после само си четиш, докато си лежиш на некой плаж. И най-убавото е, че социалките са филтър. Баш като тоя на каната за вода - до твойта чаша стигне само кристална водица, а тинята си остане, къде й е местото. От толко по-добре, здраве му кажи! Не е като да минеш през клюкарнико на маалата или блоко едно време, па и сега. Па да им видиш опулените, шушукащи сурати и да ти возври отвътре до степен да си кажеш "ееее, права беше бабичката, къде фърляше кофи с врела вода от балконо, та да им не слуша щуротиите" . У модерните мрежи ората, къде окат със злиня, сами се попарват. Защо понекога, докато чете човек, направо му се яват аха на образ - зацървили бузета, излезнали им вените на гушата и се пеняват... Ма отпущете ги тия душии, бе! Ма на кой му е зор, че се се изели отвътре?! Вас сте си изели, не ората. Ма я гледайте колко е убав тоя свет! Живейте го! Ако можете. Иначе петлета на тиган с компир готвих.

Продукти за 2 порцци:

2 малки петлета или 2 големи пилешки бутчета

100мл соев сос

2 лимона

1с.л. захар

1/2 с.л. сол

1с.л. олио

100мл бяло вино

вода

картофена салата:

4 средни картофа

8-10бр. гъби Печурка

30г пресен магданоз

1 скилидка чесън

30мл олио

1с.л. оцет

сол

Месото из измива и подсушава. В купа се смесват соевият сос, сокът и настърганата кора от лимоните, захарта и солта. Месото се накисва в тази марината инсе оставя да престои няколко часа. В тиган с капак се слага олиото, нагорещявансе и в него се слага месото. Запържва се до зачервяване от всички страни, загасява се с виното и се оставя са ври под капак, докато течността се изпари. Пак се се запържва от всички страни. Налива се съвсем малко вода инсе оставя да ври, докато и тя се изпари.

За картофената салата се обелват картофите, измиват се, нарязват се на по едро и се сваряват с подсолена вода, в която е сложен и оцетът. Той няма да позволи да се разварят. Щом са готови, се оцеждат и се оставят да стинат. В тиган се слага чесънът, нарязан на ситно, и гъбите, измити и нарязани на филийки. Слага се и малко сол и се пържи, докато гъбите станат златисти. Накрая се добавя магданозът и се обръща няколко пъти, за да пусне аромат. Добавят се картофите и се обръща още няколко пъти.

КАЛМАРИ ЯХНИЯ ***

 

  Ако не сте виждали прост човек, ше ви пратим една моя снимка. Кога купувахме каща, я само оках: - Ама да е по-голема! Ама да е широка! И да има двор от сите страни! И да има и кухньенце, и кухня, и стая голема да наредиме дивани. И таван да има, да си реда на него. Самурайо рече: - За мене, само гараж, ако може.. И ме запусти сама да си апем лактите и да си изберем. И я намерих баш как си я бех мислила. И я наредихме. И се кикерих първата година колко е убава, па после сгънах колената. Малееше ми, па като я зачистим, цел ден се пустосвам. За какво ми беа сите тия стаи? Само ламбите два часа бришем. И тая отворена етажерка, да се петляркам какви пепелосбирачки съм си накупила. Секаш на некой му е много зор имам ли японски порцелан, немам ли... И тия прозорцища.! Едно шише амоняк замине... И самурайо кога закоси... Он докъде мине откъде фризьоро, откъде дзидаро тревата стане висока колко мойто самочувствие. Да се затриеш у нея... И цвеке, и дръвия... Охх! Не сте виждали толко прост човек, колко тоя на снимката у мойо паспорт. И даже сготвих яхния по селски. С калмари. Е не е се яла баба ми калмари, ма като ида да живея на баба ми у селото, и я ше закола щракол! Еее тва не го знаехте, нали? У софийското село Чепинци (и я четвърт чепинчанка нали) са толко гостоприемни, че думат: Щракол(щъркел) ше закола и па ше те нагоста! Та...

Продукти за 2 порции :

2 средни калмара

200г кайма

4 средни картофа

200г замразен грах

2 моркова

30г пресен магданоз

100г хляб (може и без)

30мл зехтин

глава лук

черен пипер

сол

Калмарите се почистват, измиват и отцеждат. Каймата се смесва магданоза, хляба, сол и черен пипер на вкус. С овкусената кайма се пълнят калмарите. Картофите се обелват и нарязват на по-едро. В широка тенджера се слага мазнината. В нея се поставят лукът и морковите, нарязани на ситно. Запържват се до зачервяване. Слагат се калмарите и за задушават за около 1 ми ута под капак. Добавят се картофите и грахът. Овкусява се със сол и пипер. Налива се вода, да покрие съвсем леко картофите и се оставя да ври на тих огън за 25 минути.

ЖИВОТО СИ Е ЖИВОТ...

 

   Живото си е живот и се ше намери за какво да ти връже нервите на панделки. Се ше изчопка некоя дупка у дуваро на душата. Се ше издебне, кога са ти нацъфтели сите мечти под слънцето и ше превали да ги маноса. Се ше изчека да си обуеш новите обуща и ше надигне една плочка на тротоаро, та да се съпнеш и да си ожулиш кюкюрките. Се ше забоде така ножо у раната, та като го врътне, да швурне. Се ше нагласи бариерата така, че да си шибнеш у нея зъбите, кога си си разрешил да се олендзиш. И секаш се му не стига да се халосва и да зима на подбив. И сичкото това са си решения на живото. Сал да го обичаш заради и въпреки е твой избор. Шапката на тояга също!

НАУЧИЛА СЪМ СЕ...

 
   Научила съм се да се пусна по течението, за да си отдъхна. Оставям да изтече всичко, дето ми мъти водите. Знам, че в бурни води плуват най-малко риби. Когато ме повлече надолу водата, поемам въздух и потъвам, за се изтласкам. Водата има памет, каквато я убедя да има. За да ми е пълна и равна реката, трябва да вали много. Да спася от удавяне и да удавя е само малка разлика в това как ще хвана нечие рамо. Когато водата ми е до колене, обикновено е тиня. За да ми се избистри водата, се блъска в поне осемдесет камъка. В дълбокото няма как да ми подлеят водата. Ако на брега няма чакащи да премина, гола вода съм!

ИДЕИ ЗА ЗИМНИНА ***

Лето е кога търчиш да свършиш нещо за парета, търчиш по плажо, търчиш да туриш зимнина, търчиш да свършиш нещо за парета, търчиш да окосиш, търчиш за гъби, търчиш на плажо, търчиш на госке, търчиш да свършиш нещо за парета, търчиш на сватба, търчиш да поляеш, търчиш да се умиеш препотен, търчиш да изгладиш по ладовинка, търчиш от магазино да не укисне месото пт жегата, търчиш на кръщенье, търчиш за бел бъз, търчиш за захар, търчиш да поляеш на вилата, търчиш да свършиш нещо за парета, търчиш да премиеш бидоньете за джибре да не дъхтат на пластмаса, търчиш да обереш ягодите преди скорците, търчиш на плажо... Ох, да дойде тая зимааа! Да седне човек да му отърнат нодзете!

Идеи за компоти:

& вишни, череши и индрише

& круши, ябълки и джинджифил

& ябълки, дюли и мащерка

& кайсии и сини сливи

& круши и грозде

& малини и черен бъз

& черен бъз, ябълки и пресен дцинджифил

& черен бъз и дюли

& ягоди и малини

& малини и круши

Препоръчителна доза захар: 3с.л. на буркан от 800г

Стерилизиране: меки плодове - 10 минути, средно твърди - 15 минути, твърди - 20 минути. Водата покрива поне 1см над капачката. Сшед изваждане се обръщат надолу с капачката и се оставят да изстинат.

Идеи за мармалад:

& ябълки, круши и ванилия

& ябълки, моркови и канела

& ябълки и праскови

& ябълки и смокини

& ябълки, черен бъз и цели орехово ядки

& круши и сини сливи

& круши и кайсии

& черен бъз и дюли

& дюли и праскови

& круши и къпини

Препоръчителна доза захар: 30% от теглото на плодововете.

За сгъстяване може да се ползват шепа семена от чиа.

Приготвяне: плодовете се почистват, меките се нарязват, твърдите се настъргват. Слагат се твнджера със захарта и се варят на бавен огън, докато се сгъстят. Поохладеният мармалад се разпределя в буркани и се стерилизира за 5 минути. След изваждане бурканите се редят надоу с капачката и се оставят да изстинат.

 

КЕКС С ЦЕЛИ КРУШИ ***

 

Последен ден на пролетта. От утре е лето и ше ставам туристка. Какво се смеете, бе? Ше си турим вечерен грим, рокла за кумство, шилците и аре на баиро на Тренто. Мене мазоли нема да ми запрат зажаднелата за туризъм душа. За вечерта сако и трендафори. Туристическа делова вечер. И очила шси тура. Очилата са много важни! Щот не е истаграмско да не си туриш очила и да де населфиш, тада види цело село как си седнал на Италията, бе! Оттам ше си тура белата премена и ше одим да разперим ръце на площада у Милано на терапия против уроки. Кое не? "Да те нсрт кокошките" кво е? И ше се снимам, снимам, снимам.... Оттам шси обуем жапанките със златни токи от Кирков и ше шлякам пети по Тоскана. С къса пола и потник без презрамки. Монасите са си монаси, модата - мода! Накрая ше зема една сламена капа за пластенье и шсе избацам у Рим на фонтаня. Там шси накривим главата като мачка на прозорец и ше уловим периферията на капата...у поне девесе кадъра, къде да ми се видат лакираните орлички. Ше одим по преките да търсим ресторант, къде макароните не са 43 евро на чиния и ше го играем гурманка. И целио тоя филм ше го режисирам на пеесе градуса и сеемсе процента влага. Нека им е на ония балъци у Шабла и Синеморец, Балчик и Китен, дето лажат на сенкя, ядат пресни миди и калкан на тиган ! Кат не разбират от туризъм, нека им се схващат челюстите от ледената бира! Тръгвам! Само един кекс да си напрайм да си носим и един термос с кафе, що у Венеция кафето е осем евра. На ви рецептата! Туристически кекс с круши!

Продукти:

3 яйца

200г захар

100мл олио

200г кисело мляко

250г брашно

50г горчиво какао на прах

50г шоколад

1 бакпулвер

3 зрели круши

Крушите се измиват много добре и се почистват от семките и цвета от долната страна. Нарязват се на луни до половината отдолу нагоре. В купа се разбиват яйцата със захарта на крем. Прибавят се разтопеният шоколад и олиото. Отново се разбива добре. Добавят се всички останали продукти и се разбива на висока степен за около 3 минути. В дълга форма, застлана с хартия за печене, се поставя половината кексова смес. Слагат се крушите като леко се завъртат, за да може всяко парче от ветрилото да се оваля в кексова смес. Добавя се и втората половина и кексът се пече на 170° 45-50 минути. Оставя се да изстине и се поръсва с пудра захар.

ЗВЕЗДНИ ЕКЛЕРИ

МАМО,МОЖЕШ ЛИ ДА ПРАВИШ ЗВЕЗДНИ ЕКЛЕРИ?

    Мога,разбира се! Искам да мога... Искам да мога като мама да напиша книгата ти със спомени в страшно много цветове, с перманентни маркери и акрилни бои. Искам да мога като мама да оставя в точното време боичките, за да ги сменя с кафета,цигари и отрезвителни процедури за всичките приятели, които ще водиш у дома, защото ги е страх да се приберат вкъщи. Искам като мама да ти подаря бижутата си, защото на мен така или иначе не ми трябват. Искам като мама да ти бъда приятел до такава степен, че само с мен да псуваш по най-каруцарския начин. Искам като мама да стоя зад гърба ти дори в най-недопустимите стъпки, които ще правиш. Искам да мога като мама...

 

СПАГЕТИ С ПЯСЪЧНИ МИДИ ***

Телефонен разговор с Радчето:

- Мире майко , требва да ода ди си купа един чифт обуща...

- Буце, ма каков чифт обуща? Имаш повече пеесе чифта...

- Точно такива, летни за път, немам!

- Нервираш ме! Имаш повече обувки от музея на кондурите! Разрови да видиш!

- Ми... имам чифт отворени бели, едни с три цвета , едни кафяви с катарама, едни с дървена подметка, тука има едни петнаесе чифта къде не съм ги обувала още (това мрънкяне се точи двайсетина минути)... Ма баш такива, къде ми требват, немам!

- Наш що немаш? Що като ти пуща снимка да ти купа некои обуща исе почва: Оооо стига си ме командарила да ми казваш ти у какви обуща да ода, аз съм на шеесе годин човек мога сама да си избера обуща, а не ти да ме караш да ода по свето с калеври на равни подметки, като че ше ида копам, едно време на Кристал работех с едни има на Ива, черни с лачена панделка, капачката на токчето беше по-мъненка от една стотинка и татко ми беше направил на струго железни капачки и като се качех - жена! А сега ода у маратонки като каруцарка. Изклоцати се тоя свет, Миремайкоо! Едни обуща свет нема.

- Е то, щот си се кикерила да стрижеш ората на токчета, затова сега олелее ставите! Точно какви обуща немаш извинявай?

- Обуща за летене немам!

Офффф... Немам нерви! Затворих и ойдех да варим спагети.

СПАГЕТИ С ПЯСЪЧНИ МИДИ

Продукти :

500г спагети

500г домати "Чери

500г бели пясъчни миди

50г пресен магданоз

2-3 скилидки чесън

50мл зехтин

100мл бяло вино

сол

В тенджера се слагат 5л вода (по 1л на всеки 100г паста е по кулинарен закон) с 1 препълнена с.л. сол. Поставя се на котлона да заври. В тиган с капак се слагат зехтинът, пресованият чесън и измитите миди. Доматчетата се измиват, режат на 2 и се отцеждат. Тиганът се поставя на силен огън Всичко се запържва за около 2 минути и щом се се сгорещи, се налива виното.Щом се изпари алкохолът, се поставя капакът и мидите се оставят да врят на тих огън 5 минути. Неразтворените се изхвърлят. Добавят се доматите и се оставя да ври без капак още 5 минути. Овкусява се със сол, след като се опита, защото мидите пускат сол. Спагетите се сваряват в солената вода според указанията на опаковката. Отцеждат се и се слагат в тигана с мидите. На силен огън се обръщат няколко пъти, за да попият соса и се сервират.