Нема джандерици Петровки, ше се пенявим под петровските вишни. Днеска е тоя имен ден, утре е оня. Некога тия празници са били за нещо си. Имало е обред, наричане, почитане, леб, тропало се е оро на оброчено место, та да се придума земнята да е аирлия... Сега са повод да се наплюскаме и да се насецаме. За сетен път нали! Даже кой има имен ден, на другио ден нема да е на работа по махмурлукови ядове. И да има подаруци! Подаруците са много важни! За Коледо, за Нова година, за имен ден, за Осми март, за ден на влюбените, за първио учебен ден и за последнио, за годишнината от сватбата, та чак и за именнио ден. Па тия имена, дет нема имен ден, са ги турнали с други на некой си Свети Онуфрий, та да не може човек да избега от сецаньето, муаньето и подаруците!
Иначе да са живи и здрави именяците и да са им грее секи ден, баш като на Петровден!
Няма коментари:
Публикуване на коментар