Научила съм се да се пусна по течението, за да си отдъхна. Оставям да изтече всичко, дето ми мъти водите. Знам, че в бурни води плуват най-малко риби. Когато ме повлече надолу водата, поемам въздух и потъвам, за се изтласкам. Водата има памет, каквато я убедя да има. За да ми е пълна и равна реката, трябва да вали много. Да спася от удавяне и да удавя е само малка разлика в това как ще хвана нечие рамо. Когато водата ми е до колене, обикновено е тиня. За да ми се избистри водата, се блъска в поне осемдесет камъка. В дълбокото няма как да ми подлеят водата. Ако на брега няма чакащи да премина, гола вода съм!
Няма коментари:
Публикуване на коментар