Кога некой ми заговори с акцент и добрите обноски ми слезнат некъде къде петите, ушите ми забучат и ми изпъкнат очите. Не, изобщо не е смешно! Да си чекнеш устата, секаш си турил врела супа връз език с петнаесе обици и се мъчиш да рецитираш Шекспир ни е смешно, ни е очарователно, ни па се пръска от интелект. Ората одат с години на логопед, та да могат да кажат "р", некакви пуефоумиуали се шебеци го укат, та да са важни. И се запинят, и мърмекат нещо като бебе, кога се мъчи да заприказва. Кога некой се пресели през девет земи у десетата, ма и тия по-близо и далече, и земе некоя пара, първо требе да си купи едно кристално огледало на старо, с поизедени от времето кьошета, къде се види, че даже то е едно стъкло, главозамаяло от малко слюда. И да е големо, та като се погледне, да види ясно, че колко и да се е превзема отпред, отдзад още му виси на... там парче вестник от външния клозет (нужник, не затворено) и не е от вестник "Таймс".
После иде ред с акцента да умешат и думите. Лелеее! Направо цирки ми излизат на ушите и не мога да не попитам:
- Абе, уай не гоу на йор м@йна, а ситинг хиър да ме занимаваш уит глупости?
Е тука една макарони. Да, макарони! Щот паста е сладкарско изделие. Мхм!
МАКАРОНИ ПО ГРАДИНАРСКИ
Продукти 6 порции:
500 г по-едри макарони
300 г тиквички
300 г гъби
300 г грах
300 г жълти и червени чушки
300г пресни домати
1 глава стар лук
50 мл зехтин
черен пипер
сол
щипка захар
В тиган с висок борд се налива зехтинът. Слага се накълцаният на ситно лук и се задушава около минута. Слагат се чушките на по-едри парчета и се посоляват със съвсем малко сол. Пържат се, докато поомекнат. Добавят се гъбите и тиквичките на едри парчета. Пържат се, докато поомекнат. Добавят се доматите, захарта, посолява се на вкус и се оставя да ври, докато се изпари водата.
Макароните се сваряват според указанията на опаковката, отцеждат се и се слагат в тигана със зеленчуците. Обръщат се на силен огън 2-3 минути и се сервират. По желание се поръсват с пармезан.
