Седим с Бъдещето, пием капучино, ядем и:
- Как ще го кръстиш тоя сладкиш?
- Защо?
- В чест на дивотията в младините.
- Мамо, ти беше ли добра като дете?
- Като дете бях много. Като подрастваща не бях хич.
- Е, вашите не ти ли се караха?
- А, баба ти ми и протърсваше кошулята, когато бях по-малка. После не. Баща ми само говореше, ма както ние с теб си говорим - без да ме държи в аквариум и без да слага мед на думите. Учеше ме да казвам винаги къде и с кой маам гащи и в колко часа ще си дойда. Така, ако ме заняма, да знае къде да отиде и да види защо не съм се прибрала.
- А ти казваше ли?
- Казвах винаги. Ако нещо не съм правила, то е да е лъжа нашите за нещо.
- Друго учеше ли те?
- Учеше ме. Учеше ме, че алхолът и дрогата са еднопосочен път и връщане назад няма, а край на този път са гробищата при всички положения. И понеже го говореше с цялото си сърце, докато ме гледа в очите, до ден днешен дрога не съм пробвала и алкохол не пия. Имах приятели, дето го правеха. Сега ги няма. Учеше ме да не пия никога по сбирки и дискотеки нищо сипано в чаша и нищо, дето не е отворено пред мен. Учеше ме да ходя навсякъде с моята кола, за да мога да си тръгна, ако стане нещо и при спор да застана с гръб до някоя стена, за да не може да ме удари никой отзад. Учеше ме и да не ме е страх, ако видя на улицата паднал човек, да отида да видя какво му е и ако е зле, да се погрижа. Учеше ме, че ако на пътя има катастрофа, трябва да спра и че в багажника на колата се носи винаги одеяло, защото с него може да се пренесе до колата пострадал човек и да се закара в болницата. Учеше ме да не посягам първа, но посегнат ли ми, да пазя главата си и ударя с юмрук под брадата посегналия, за да имам време да се махна невредима. Учеше ме, че в този свят или си звяр, или плячка. И да си връзвам обувките ме научи.
- А баба?
- О, баба ти беше учител по това какво е да си майка. Да имаш гръб, щит и чадър. Да имаш кой да те изслуша, когато ти се крещи от ярост, реве от мъка или не можеш да си поемеш въздух от смях. Прибирах се на разсъмване от заведенията и тя ставаше да пием кафе и да й кажа какво е било. Ако някой имаше зор за нещо, водех го при Радчето. Тя никога не беше съдник. Беше ятак, адвокат, посредник, психолог или психиатър според нуждата, но съдник не. Приятелките ми и досега й имат пълно доверие. А аз и сега знам,че и света да застане срещу ми, баба ти е зад мен. Или по-скоро пред мен.
- И въпреки това не беше добра?
- Не бях добра и имах свободата да не съм. Имах възможността да бъда млада, когато му беше времето. Да правя магарии, когато ми се правеха, защото толкова ми беше акълът, а не сега, за да наваксам и да ми личи от километри.
- Как личи?
- Как... Като видиш една гротеска в човешки лик и ти става ясно, че този човек на младини нещо е пропуснал или е пропуснал всичко. Затова сега бъди добра, след някоя година не и после пак! Става ли?
- Става!
- А така! Сега ще ти пусна песента "Коко Джамбо", да видиш, че и ние не сме били по-добре от вас музикално.
Продукти:
блат
2 яйца
1ч.ч. захар
1ч.ч. прясно мляко
3/4ч.ч. слънчогледово олио
2ч.ч. бяло брашно (може и от нахут или елда)
30г горчиво какао
1 бакпулвер
крем:
1 кокосов орех
6с.л. с връх захар
600мл прясно мляко
2с.л. с връх картофено или царевично нишесте
Блатът се приготвя като в купа се слагат яйцата и захарта. Разбиват се на висока степен до гъст крем. Наливат се млякото и олиото. Добавят се пресятото с бакпулвера брашно и пресятото какао. Отново се разбива на висока степен около 3 минути. Сместа с слага в застлана с хартия за печене тава, с диаметър 28-30см. Пече се на 180° около 35 минути или до суха клечка. Изважда се и надупчва с вилица или се правят дупки с кръглата дръжка на дървена бъркалка. Оставя се да стине.
За крема се изважда кокосът от ореха, измива се и се настъргва на ситното ренде. Поставя се в тенджера със захарта, налива се 500мл мляко и нишестето, размито в останалото мляко. На среден огън се вари крем, като непрекъснато се бърка, докато се сгъсти. С горещият крем се залива сладкиша и по желание се поръсва с горчиво какао.
Няма коментари:
Публикуване на коментар