Връщаме се от Хърватска и се заливаме от смех. Уволни ме Самурайко. Уволни ме от длъжноста на брокер за наеми. Ма, така тактично вика:
- Гейше, десет години се мориш да избираш къде да отседаме по работа. Сега си почини. Аз ше се нагърба с тая мъка.
- След дваесе километра има един манастир. Спри там.
- Що? Ше се замонашваш ли?
- А да, бе! Па парите ше ти фанат молци, ако ме нема. Спри, да запала една свещ, че имаш търпение да ме траеш. Аз на твое место щех да фана пушката и да се приключи.
- Ама, запали от големите свещи, белким търпението не свърши! И да знаеш, че е само, щото не ща да имам молци дома. Иначе...!
Не е смешно, обожаеми, не е. Като тръгнеме некъде и ми каже да резервирам хотел, го направа на бъз и коприва. Как ше гниеме в дваесе квадрата стая в хотел? Мене ми требва оборудвана кухня, щот искам да пробвам еди кво си, па в хотелите кухните са умрели, ако по чудо има! Па той иска двор с маса, па детето басейн без народ, па кучето с претенции да лае без часовник...
Аз отметам претенциите на сите у неколко приложения и избирам. Оп! Цак! Със запеметената карта ли? Да. Добре! Аре печатай и живей! Да де, ма фотографското изкуство е велика сила. И кога се озовеш пред това, къде си гледал на снимки, е като кога се видиш у чуждо огледало. Петнаесе минути не мое да зацепиш тва отсреща истина ли е.
Попадали сме на места, къде са ги късали от рая. И после земи тука тва конусовидно лукс бунгало, да видиш на лесно ли му е на Тутанкамон... Ама вие прозорци ли си мислехте, че има?... Е, малко е гараж, но сме забравили да го отбележим в описанието... Ооо, мислехме, че си носите чаршафи! А на всичкото отгоре после търсат да туриш десет точки. Просто... нали!
Наемам къща у Хърватска, у едно Горно Зачуканово. Има двор, има топъл басейн, има селска кръчма. И кухня има! Ще ядеме бюрек с хърватски кори и сирене, докато гледаме звездите до басейна. Щот небе като у Хърватска редко има. Тва втората вечер, първата сме на вечера официална.
Пристигаме сабале пред една къща... Самурайко вика:
- Не може да е тая. Навигацията е смотана.
- Баш тука е...
Вътре малко на София мяза - хубаво е, ма не е готово. Не можеш да разбереш ше строят ли, ше бутат ли. Джафна вътре куче, айде и нащо. Излиза една жена, дава ни ключ. Пред нея изскача един рунясал левент и ни повежда по една вита стълба от винкели. Вече разбираме, че ше е незабравимо. Озоваваме се на тераса с винкел. Златан Мустакович се изпъчва:
- Тва е басейнът!
Ние в хор.:
-Ама е празен?
- Летото ше налепат плочките и ше го напълниме.
Дори не се споглеждаме. Благодариме в синхрон и влизаме вътре. Леле! Има и покривка на една кука на телевизора. И фотьойли от зелено кадифе, и чаршафите са с дупка отгоре.
Вада дрехите със закачалките да ги сложа на пара. Банята е вътрешно разделена на две със стена, на коя има прозорец без черчивета. Гениалната архитектура на душегубчица в душегубката. А санитарното отделение е застлано с вълнена черга. Епично! Слагам дрехите на парата и ги изнасам на балкона да се опънат. Нема да ходиме като релефни карти довечера! Гледам селото от балкона. Чудно е! Обръщам се, зад мене Самурайко е във виолетов цвет и мокър...
- Кво стана? Чергата ли не ти харесва?
- Тоалетната чиния не е захваната болтове. Мивката тече от сите страни...
- И кво прайме?
- В колата има бормашина и болтове.
- Не!
- Да! А довечера товариме и си тръгваме! И другия път ше играеме на сигурно. Ше отметнеме с външен нужник.
И после малко му се помазах с едно благо. Щот нали захарта зашаматва мозъка. Белким ми се размине.
Продукти:
6 яйца
6 + 6 с.л. кристална захар
300г обелени картофи
200 мл сметана за готвене
500 мл прясно мляко
Картофите се измиват и се настъргват на едрото ренде. Слагат се в тенджера заедно с млякото и сметаната. Варят се, докато са напълно омекнат, като се разбъркват често. Сместа се сваля от огъня и се оставя да се охлажда. 6 с.л. захар се слагат на дъното на тава с висок борд и диаметър 22-24см. На слаб огън се карамелизира захарта. Тавата се оставя настрани да се охлажда. В купа се разбиват яйцата със захарта до гъст крем. Добавя се картофената смес и се разбива на ниска степен около минута. Кремът се налива върху карамела и се пече на водна баня за 60 минути на 160°. От време на време в тавата с водата може да се сложат няколко кубчета лед, за да не завира.
Няма коментари:
Публикуване на коментар