У Наше Село Синема Бийч не сме много фотогенични ора. Ама па секи знае как да застане, как да се олендзи, без да си затвара очите, и как да да се понаведе, та да му се не види тумбако. Сичко тва е, щот си имаме фотаджия селски, много извръстен по целия ботуш, и ни учи как да се наистаграмчиме, та да блеснеме у околията. И много го обичаме. От една страна, що е тъкмо изваден от фурнята леб - целио душа. От друга, защо ни се ще да го отървеме, а нема как. Ни сме Горнио, ни Тая с косата.
Фотьо Кадрев, кога ти приказва, требе да си настоиш ушите на пеленгатори, та да го чуеш. Кротък като заспала мачка. А чуеме ли го, че ока, знаеме, че е по макя му. Е, не се търпи таа жена, бе! Она е една като снежен човек - три кълбета едно връз друго и трите се вкочанясали от злиня. Сутрин се търкаля по селото да яде душите на ората, следобед яде тая на Фотьо.
У двора са нейната къща, после двор, после една работилница на деда му на Фотьо, за нея залепена фотьовата къща с фотото отдоле. И макя му цел ден снове напред - назад през работилницата:
- Фотенце мамааа, земи това фигуре да ти не подвева. Как не щеш? У погребално бюро ше легна, да знаеш! - баш кога он се е натъртил да снима. Мине половин час:
- Фоткооо синенце, земи мама тая паница с попара, да не пукнеш отглади, чедо! Не може да не ядеш! Не ме карай да легна у погребалното бюро! - он седнал да преговара да снима некий панаир.
Беше я посиктердосал и сколаса да доведе една мома. Ама, мома ви казвам! Същинска кобила. Ама стройна, дългокрака, дългокоса. Сите си намерихме извинения да одиме до фотото, да я видиме. И сите се сказахме "Еее, айде! И Фотьо го оженихме с късмет!". Ама Кюфтенка като се запна... Не била Снашка арна. И как Фотьо замине с колата, она така претърчи през работилницата и я нема с часове. Какво е правила вътре, никой не знае, ма един ден иде Фотьо у бара и аха да зацвили.
- Фоте, кво, бе? Да не умре макя ти?
- Къде ти... Снашка си замина.
- Как, бе? Само Кюфтенка я е изела...
Па се изпъчи старио пицар и вика:
- Слушай са! Пали колата и заминавай у Генуа да докараш Снашка.
- А ако не ще?
- Нема жена, къде не ще. Има мъж, къде не знае да я зашамати.
И замина Фотьо. Какво е ставало у Снашкини, они двамата си знаят. Ама как се върна, така направи работилницата на погребално бюро и го даде под наем.
- Те на! - го чухме да ока един ден и нарипахме по прозорците да не пропущиме. - Като ти се прище да легнеш у погребалното бюро, да не се чудиш къде!
И она онеме. Завърте се на петички, завре се дома и шибна вратата.
Па сетне доведе Фотьо Снашка, па играхме мазурка на сватбата. И сега гледаме как идат на гости у Кюфтенка, ма през външната улица. А нея повече не я видехме да снове. Сигурно от страх да не създаде работа на наемателите. Мхм!
Те ви тука една рецепта от Кюфтенка, що колко е проклета, толко я бива дома. Сега готви само благо. Репетира за почерпушката, кога се роди унучето... Мхм!
Продукти :
500 г спагети
500 г дребни домати
200 г черни маслини на шайби
2 - 3 скилидки чесън
50 мл зехтин
30 г пресен магданоз
150г сушено месо
сол
Сушеното месо се слага ден по-рано във фризера.
В дълбок тиган с висок борд се налива зехтинът. Добавят се пресованият чесън, нарязани на 4 домати и 2-3 щипки сол. Пържат се на среден огън, докато омекнат. Добавят се маслините. Пържи се за още около 5 минути. Посолява се на вкус, добавя се нарязаният на много ситно магданоз и се разбърква добре.
В тенджерата с подсолена вода се сваряват спагетите според указанията на опаковката. Отцеждат се и се слагат в тигана с доматите. Обръщат се няколко пъти на силен огън. Свалят се от огъня, върху тях се настъргва замразеното месо на едрото ренде. Отново се разбъркват много добре и се сервират.
Няма коментари:
Публикуване на коментар