МЪЖКА САЛАТА #




Мисла да запиша медицина. Специалност "психарна медицина". Ми, не мога повече, бе! Не мога да издържа да не разбера каков е тоя нов синдром мъжете да са деца на жените си и кой го очува и двете човешки разновидности. Зела сека бъдеща стрина и кордисала по един Желатинкьо на плажо. Он се напундзил, секаш да е ял живи жаби с уасаби, и гледа ората страшно. А Стринето го обикаля като куче около месарница и се чуди кал да му угоди. Намаже му гърбето с крем да се не препече. Па го цуне двеста пъти. Па му донесе нещо у кутийка, сакън да се не пресуши. И чак напевно половин час му се моли:
- Засмей се, Желатинкьо! Засмей се, душо непоръбена, да се снимаме.
Желатинкьо седи с къси гащи, пазарски джапанки и чорапе за тенис. И колко повече она му се моли, он толко повече се мисли за убав и се петлярка. Еле некъде се предаде и застане за снимка. Ама она се олендзи, он се опули като пред змии бегал. Аааййдее втори епизод на цирко;
- Желатинкьо, мола ти се, а да идеме у водата!
Он пуфти, мрънка, петнаесе минути се трътляви да свали халатните чорапе и пойдат. Стринето оди напред като римски гладиатор, отзад Желатинкьо плие - деми на пръстета, че го боцкат камичетата. Она улети у водата бетер руски рибар у Биробиджан през януари, он... Нафунел и разперил ръчета на пеперудка, водата му до глезените и не мърда!
- Ела, Желатинкьо! Ела навътре!
- Бе, кво ше идвам, то боодеее!
Изтърчи стринето, донесе му сандалки и он се върне под чадъро и даже си завие гърбето - ем да не простине, ем да не изгори.
Па ги гледам, па си мислим "добре де, тоя как ше носи пушка у зор и как ше борави с нея?". Па после се засмеях на мойта си простотия. За какво му е? Она Стринето ше го варди и от свето, и от него си.
Па затърчах дома, направих една тава салата и зачеках Самурайко с една пълна водна чаша ракия. Кога дойде;
- Гейше, ква е тая ракия?! Побръка ли се? Кой ше я пие?
- Никой. Ма те чекам да окнеш?
- Да окна?
- Да! Я тури една пушка на масата окни е така; Я мъж ли съм тука или лукова глава?
- Е за кво?
- Да пребаеш на свето! Против уроки! Па после ше ядеме...




 
За 4 порции
Продукти:
1 къдрава зелена салата
1 краставица
2 моркова
10 - 12 репички
6 домата
2с.л. каперси
2с.л. черен сусам
200г консервирана царевица
400г риба тон в зехтин
100г пармезан
4 - 5 сварени яйца
сол
оцет
зехтин

Марулята се нарязва на ситно, измива се, отцежда се и слага в голям съд поръсва се с малко сол и се претрива леко. Краставиците и морковите се нарязват на тънки ленти с белачка за картофи, репичките на филийки, а доматите на едри кубчета. Поръсва се с каперси, царввица и сусам. Нареждат се натрошената риба, като олиото от нея не се отцежда, и обелените яйца, срязани на половини. Пармезанът се нарязва на тънки ленти с белачката за картофи. Овкусява се с оцет и сол. Ако е необходимо, се добавя и зехтин. Могат да се добавят пресни печурки, нарязани на тънки филийки, и крутони.

ЛЕТЕН КЕКС #




- Еее, гейше, много убав кекс си направила! Да отпразнуваме, че доживехме.
- Я да не арча, тебе да те не дразни цел свет?!
- Не! Тва са не възможни работи, ама смогнахме сме си дома едно лето. Ше починеме два дена и после имаш ли некви планове?
- А, я те знам наизуст... Кво ше работиме?
- А да боядишеме кащата?
- Ми, аре! Тъкмо нема да скучаеме по шезлонгите. Къв цет ше я напрайме?
- Не знам. Да не е бело!!! Досега беше. Кажи един цвет.
- М, един. Барем три. Знаеш, че детайлите са важни. Два у гама и един контраст.
- Е, ти си архитетката. Ти решавай. Само да не е зелено. Двор зелен, каща зелена...
- И синя не. Като да сме гръцки пришълци. Червена?
- А да, бе! И да звънат нощно време, че е пожарнарта... Жълта?
- Ааа, мола ти се! Цело село е пожълтело! Може оранжева...
- Да...! Като гостилница.
- Ми и лилава не, щот ше е като сектанстско средище. Тъмна да не е, щот ше сбира много слънце...
- Да я напрайме бела?
- Да! Сите важни ора са у Белио дом. Кощунство е да го оцветиме на карнавал! И така и така нема да се мотаме, да ми спретнеш един гурме корнер навънка?
- А летна кухня не е ли по-добре?!
... човек, колко и добре да живее, без да белосва и без летна кухня се едно не е живеял!
Та...





 


4 яйца
250 г захар
160 мл олио
200 г бяло брашно
1 бакпулвер
120 мл червено вино
100 г млечен шоколад
40 г горчиво какао

В малка тенджера се налива виното. Добавят се натрошеният шоколад и какаото. На слаб огън се бърка, докато шоколадът се стопи и сместа стане еднородна. Оставя се да се охладжда. В купа се разбиват яйцата със захарта до гъст крем. Налива се олиото. Добавят се пресятото с бакпулвера брашно и винената смес. Разбива се много добре. Сместа се слага в застлана с хартия тава с диаметър 26-28см или в подмазана с олио форма за кекс. Пече се на 180° около 35 минути или до суха клечка.