СПАГЕТИ С НАДЕНИЧКИ ****

Италианската кухня, италианската кухня... Италианската кухня кво?! Яденье за бедни ора. Кога имало и с кво имало. Като насекъде общо зето...

Некога е било такава беднотия, че са мили сите деца у една сапунена вода, та да пестат сапун. Късмет да си се родил пръв и пръв да те умият... Не са имали паници за сите, а са турали у една голема на средата на масата и секи си е имал негова вилица с раздалечени зъбци, та да може да надене повече макарони и спагети. И месо само у неделя, ама не сека неделя. А у Неапол има даже и днеска спагети с каменье. Не се шегувам! Кога не са имали улов, наполетанските рибари са носили дома каменье с морски мъх покрити и морска вода. И са варили каменьете със спагетите, малко домати и морска вода, та да имат дъх на риба. И е вкусно! Иначе готвих едни по-чорбаджийски...

 

Продукти за 6 порции:

500 г спагети

6 средни сурови наденички

700 мл доматено пюре

2 глави лук

2 моркова

30 мл зехтин

30 г пресен босилек

3 л вода

сол

захар

настърган пармезан

В дълбок тиган с капак се слагат накълцаните на ситно лук и моркови. Налива се зехтинът. Задушава се на среден огън, докато омекнат зеленчуците. Слагат се наденичките и се обръщат, докато се стегнат. Налива се доматеното пюре и 1 л вода. Овкусява се с 1ч.л. сол и 1ч.л. захар. Добавя се накълцаният на ситно босилек. Слагат се суровите макарони и се вари всичко на среден огън, като от време на време се разбърква и се налива по малко вода, докато се сварят напълно спагетите. Може да се добавят и няколко маслини на шайби. Свалят се от огъня, поръсват се щедро с пармезан, разбъркват се и се сервират.

БЯЛА ЛАЗАНЯ ****

По-пищен от виенски бал мое да е само нашенски бал... за края на училището. Секаш големо нещо си свършил да станеш грамотен, да мое да сметаш и да си прочел насила петнаесе книги за дванаесе годин. И требе да те облечат у сарма и свила, да те накичат с китки и да ти се кланят като на индийско божество. И не стигат домашните, па и госкето. А у него са включени рода, комшии, знайни и незнайни... Па е празник, секаш не си научил трийсе букви кирилица, а триесе иляди йероглифи на петнаесе езика. Па софра, па питки, па торти, па преодиш, та да ти дадат и парета... и накрая одиш та броиш, та да види цел свет, че и дванаесетте години, и празнико са за едното големо нищо...

Иначе опекаох една бела лазаня...

Продукти за 6 порции:

20 бр. пресни кори за лазаня

200 г пресен спанак

400 г извара

200 г кашкавал

50 г настърган пармезан

50 г галета

3 с.л. краве масло

1 л прясно мляко

3 с.л. брашно

черен пипер

индийско орехче

сол

Брашното се препича до златисто на сух тиган. Млякото се слага в тенджера, добавят се брашното и маслото. Слага се на среден огън и, при непрекъснато бъркане, се вари, докато се сгъсти леко. Подправя се със сол, индийско орехче и черен пипер. Оставя се настрани. Спанакът се задушава с малко сол. Отцежда се и се нарязва на ситно. В млякото се слагат изварата и спанакът. Разбърква се добре. В тава се слага малко от млечната смес и се покрива дъното. Слагат се ред кори, отново млечн смес. След 4 реда кори се поръсва с половината от настъргания кашкавал. Отново се редят сос и кори, като се завършва със сос. Поръсва се с останалия кашкавал, настъргания пармезан и галетата. Надупчва се с нож и се оставя за около 30 минути. Пече се на180° за около 30 минути.

* И да знаете,че може да се приготви в еднократни тави, да се замрази и кога Ви мързи като мене,да фърляте по една у фурнята. Мхмм!

 

ФРИКАСЕ С БИРА ****

Много сложен стана тоя живот, обожаеми. Много! А па ако си и без пари за психолог, още повече. Требва сам да си береш ядовете и резилите. И то..., и времето ич не стига. Станеш сабале и първо търчиш да видиш спал ли си осем часа. Не знам защо човек требе да пролежи една трета от живото си у несвест. Правело ората красиви. Е кел файда като си си проспал красотата! Сетне се подрапаш по сите за неписане телесни части и се мъчиш да разбереш дали първо да си миеш сурата или да бъдеш позитивен. Тва с позитивното ми е много чудновата работа. Затънеш у торището и окаш "Ааа, съм тука на санаториум с витаминозни бани". Дали?! Еле некъде се добереш до масата за балансираната закуска, с високо съдържание на ненаситени мазнини, бавни въглехидрати, разтворими фибри, млеко без лактоза, кафе без кофеин... Айде пак зъбите с паста за нормализиране на ПеХа-то, за да не фане кариеси металокерамиката. После нарешиш мачляците само у краищата, та да не се разкачат и ги прогориш с ютия за коса. Сетне подбереш парцаляци според нюансите на аурата. И требе да са от подходящи матряли - естествен шушляк, хастар и синтетична лисица... Наденеш едни обуща от веганска кожа и едва тогава мое да одиш да търсиш у коя дупка на Сатурн да пропаднеш по земното кълбе... Много стана сложен тоя живот, обожаеми! Много! Я едвам изкарвам до вечерта, та да се приберем дома и да си сготвим...

 

Продукти за 6 порции:

600 г пилешки гърди

500 мл светла бира

30 мл зехтин

100 г + 3 с.л. оризово брашно (може и бяло)

2 лимона

2 скилидки чесън

30 г пресен магданоз

сол

за качамака:

1 ч.ч. инстантен качамак

4 ч.ч. вода

20 мл зехтин

20 г краве масло

50 г настърган пармезан

20 г маково семе

сол

Качамакът се приготвя според улазанията на опаковката. Щом е готов, в него се слагат зехтинът маслото, пармезанът и маковото семе. Разбърква се много добре и се налива в желаната форма. Оставя се да се стегне и се освобождава от формата преди сервиране.

Пилешките гърди се нарязват на тънки филии. Изтъняват се равномерно с месарски чук. Посоляват се и се овалват в брашно. В дълбок тиган с капак се налива зехтинът. Сгорещява се на среден огън и в него се запържват филетата. Щом се зачервят, се изваждат и се оставят настрани. В същата мазнина се запържват пресованият чесън и ситно нарязаният магданоз. Налива се бирата и се оставя да ври около 5 минути без капак, докато се изпари алкохолът. Трите супени лъжици брашно се размиват с малко вода и сместа се поставя в тигана. Намалява се огънят на минимално, слага се сол на вкус и се подреждат филетата. Оставя се да ври под капак, докато сосът се сгъсти. Сервира се с качамак.

ДУБАЙСКИ ПРИНЦЕСИ ****

- Гейше, кво е тва шише от бира у кофата със стъклото?!

- Па я съм гейша, не трезвеница. Отворих, навърнах и изсецах. Кое не е ясно?!

- Ясно е, ма не е верно.

- Ми, добре... На любовнико е. По-добре ли ти седи като истина?

- Тц! Нема да земеш ти некой, къде пие бира.

- Щооо?!

- Щот е некак много човешко, не е кралско.

- Я не щем да съм кралица вече! Много е уморително. По цел ден да се чудим как да съм дипломатка, та да увардим международните политики. Голема мъка е да одим на секи по дирницата, та да не му скимне да ми фърли ръкавица и да требе да го затрием. Да стискам ръце, къде с радост ше ме удушат, па и чак да кимам с усмивка. Па да вардим етикет, па да ме одумва куцо, кьораво и сакато как се обличам и как не се, как приказвам, от кой са ми перлите... Омръзна ми! Що не станеш един шейх и я ше ти пристана като първа жена?

- Ти? Ше живееш без права?

- Па що не?! Даже у брачен договор ше ти разпиша, че се от казвам от правото да готва секи ден, от правото да чиста сите ни домове, от правото да глада купища с парцаляци, от правото да ода на пазар ден през ден, от правото да работа като улава, даже от правото да гласувам за малоумняци, барабар с правото да плащам торби с пари за данъци и секакви подобни. И ше подпиша тоя отказ е у твоя полза. Я съм гейша, а гейши прости нема... Ела са да видиш кво съм направила, па белким станеш един шейх и да видиш как ше живнем! На, апни си едни....

 

Продукти:

24 бр. твърди бишкоти

250 г маскарпоне

150 г течен шоколад

1 с.л. крем шамфъстък

100 г печен кадаиф

150 мл прясно мляко

В купа се разбъркват течният шоколад и маскарпонето на крем. Кремът се поставя в шприц фуния с широк накрайник. Млякото се налива в по-широка купичка. А кадаифът в дълбока чиния. 2 бишкоти се потапят за секунда в млякото, само от външната страна, и се изваждат. Върху вътрешната страна на едната се шприцова шоколадов крем. Слепва се с другата. Сладкишът се овалва в кадаиф. Всипки порции сладкиш се подреждат в поднос. Кремът от шамфъстък се слага в пликче с твърд ъгъл и се затопля за секунди в микровълновата фурна, за да се втечни. Отрязва се сърсем малък отвор в ъгъла на пликчето и се декорират с крем порциите сладкиш. Оставят се в хладилник за поне час.

!!! Ако няма бишкоти,може и с обикновени бисквити.!!!

СТРАСТНА СЕДМИЦА

 

Страстна седмица е. Любима ми е. Има нещо много магично в нея. Един понеделник да почистя дома си. Моят дом е онзи храм, в който нося радостта и мъките си, раждат се надеждите и сутрините, живее любовта на любимите. Един вторник да почистя душата си. Да й измия лицето от обидите, ръцете от прегръщаните предателства и нозете от грешните стъпки. Една сряда да подредя битието си. Да мога, вече с чист дом и чиста душа, да подреждам живота си. Един четвъртък да замеся хляб с чисти ръце и да благословя дома си с чисти помисли, за мога да раздам хляб и на онези с нечистите. Един петък да замълча и пред Бога, и пред себе си. Защото, когато ме разпнат високо, а под нозете ми коленичи само мама, от думи и пиршества смисъл няма. Една събота за трепет от песента на очакването, радостта и да й е шарено на душата. И една неделя, в която да знам, че ако съм раздала всичките си яйца, възкръснала съм и тази година.

Айде, сполай ви! И да разчистите, че щастие на мръсно не вирее!

СПАГЕТИ С БРОКОЛИ ****

И я съм китка! Китка незакичена! Китка разцъфтела! Смрадлика, кога се напудрим. Беладона, кога се накиприм. Омайниче, кога запърхам с мустачки. Заран-вечер, кога фанем мотиката. Лайкучка, кога заприказвам. Трепетлика, кога се нервирам. Дебела Мара, кога се уядем цела зима. Калдъръмче, кога затеглим куфарите по свето. Железниче по нрав. Момина сълза по душа. Здравец по инат. Бабина душица по спомени. Камбанка по смех. Петльов гребен по гордост. Бел равнец по справедливост...

И даже с цвеке си сготвих...

 

Продукти за 6 порции:

500 г спагети

1 голяма глава броколи

5 - 6 филета аншоа в олио

30г пресен магданоз

2 скилидки чесън

50 мл зехтин

едра морска сол

лют пипер

Броколите измиват и нарязват на розички с дълги дръжки. Не се хрвърля нищо, освен основата. В голяма тенджера се налива вода. Слага се препълнена лъжица морска сол. Тенджерата се слага на силен огън и щом заври се слагат броколите и спагетите заедно. Сваряват се според указанията на опаковката на спагетите. В тиган се налива зехтинът. Добавят се пресованият чесън, нарязаният на много ситно магданоз и филетата аншоа. Пържи се на слаб огън, докато филетата се стопят напълно. Спагетите се отцеждат, връщат се в тенджерата, налива се ароматното олио и се обръщат няколко пъти на силен огън. Сервират се с лют пипер.

ПРАЗНИК НА МЕДИЦИТЕ

 

Десет часа минава. Стоя сама на пейката пред кабинета. Пред вътрешните нощно време има сравнително по-малко хора, отколкото пред травмите. Изброявам петдесет и двама човека. Човеци, които не млъкват. Затварям очи и задействам стар навик от времето, когато бяхпродавачка - изолирам се от шумотевицата и оставам сама с мислите си. Оглеждам бавно. Мозайката е чиста и стара, колкото света. На места има вдлъбнатини от колелата на носилките на бърза помощ. Ъглите на стените са ощърбени от същите. И са боядисани преди поне пет години. Съсредоточавам се в персонала. От дете ми харесва как ходят. Тази чевръста походка можеш да я разпознаеш навсякъде, дори без униформа. Почти всички са с различни модели маратонки. Има по някой чифт сабо с ягоди или с калинки. Усмихвам се. До мен възрастна жена ме заговаря:

- Много са бавни! Хич не им се работи. Чакаме вече час с моето дете.

Поглеждам детето. На око преценявам, че на последния си рожден ден е духнало поне петдесет свещички. Усмихвам й се:

- Има само един лекар, а сме поне петнайсет човека. Отнема време...

- За нищо не стават! Едно време...

Не мога! Извинявам се и се отправям към тоалетната, за да си измия лицето. Чешмата е с два крана. Единият е разхлабен. Успявам да се измия почти до петите и се връщам на пейката.

Настава суматоха. Мъж, на около деветдесет години се чувства зле. Медицинска сестра тича по коридора и чука по специфичен начин по вратите на кабинетите. За секунди става като в кошер. Пристига санитар с носилка, човекът вече е с маска и на бегом го карат някъде. Със същата бързина всички се прибират по кабинетите и настава тишина, сякаш нищо не е било. Забивам поглед във вратата на кабинета и се надявам никой повече да не ме залива със себе си и безсмислените си приказки. Има четец за чипове за врата, която е цялата издялкана от носилките, количките и мрънкането пред нея. Млад човек с очила казва моето име, отваряйки я, и се усмихва, сякаш съм много чакан гост. Усмихвам се и аз. И ми става много мило. Настанява ме на кушетката, която е на възраст поне моите и неговите години заедно. Разпитва ме и ме преглежда без да спира да се усмихва. Записва всичко на двайсетина годишен монитор и ме праща в съседен кабинет на рентген:

- Няма нищо. Просто искам да съм сигурен, че никъде Ви няма нищо.

Пред рентгена няма никой и друг усмихнат човек ме разпитва.

- Докторът каза, че ми няма нищо, а мен все толкова ме е страх дали е така.

Центрира, снима и ми казва да не дишам за още малко. Виждам как се движи светлината по торса ми.

- Дишай спокойно! Никъде няма нищо. Ама съвсем нищо!

Дишам и дишам различно. Дишам леко. Никой не може възстанови пулс, както точните думи от лекар. Връщам се в кабинета вече нова.

- Докторе, явно няма да мра. Може ли да пропуснем кръвните изследвания?

- Може, ако аз съм умрял. А това няма да стане скоро. В сряда в седем сутринта тук. Мен ме няма, но ще проверя!

Смеем се с глас и двамата. Дописва още нещо, докато принтерът блокира няколко пъти. Успява най-сетне да ми даде документите. От метален спешен шкаф вади хапчета, слага ми някакви таблетки в ръката и отново се връща при шкафа. Една граница на два свята. Младият усмихнат лекар е сам срещу шкафа от Бог знае коя епоха. Усещам една буца в гърлото... Взимаме си довиждане отново с усмивки и с бърза стъпка излизам навън. Вече не се усмихвам. Питам се какъв професионалист бих била в мизерен офис, със стари пособия, без компютър... И колко време бих издържала да работя?! Продължавам да се питам два дни, когато е утро и се връщам за изследванията. Болницата е претъпкана. Стоя пред същия кабинет и слушам хленченето на хората. Безкрайно е! Досадно е! Иде ми да.. Опитвам да разбера колко слоя боя има вратата. Влизам да ми вземат кръв. Обяснявам, че ми става лошо и едната сестра ме поглежда над очилата:

- Аз те помня. Пораснала си, но помня как избяга с гуменките в ръка, докато ти взимах кръв.

Смее се. Аз също. И аз я помня заради невероятните очи и красотата. Изключително красива жена. Вече лежа на кушетката. Вените ми колабират от агофобията. Надявам се да се откажат. Нищо подобно. Търсят вени по всичките ми крайници. Струва ми се, че минава цяла вечност... Епруветките са готови, аз на крак. Едната ме придружава до лабораторията. Говорим си, не спира да се усмихва. След много увещавания, че съм добре, ме оставя да си тръгна. Вече е десет и половина, сядам да закуся срещу болницата и отново си задавам въпроси... Как може да си капитан без кораб? Как може да си водолаз без кислородна бутилка? Как?! От тях зависи да бъдат добри медински кадри. От нас всичко останало!

Та.., скъпи здравни човеци, пожелавам ви да успеем да направим за вас поне наполовина онова, което вие правите за нас, въпреки самите нас! И благодаря! От сърце и за всичко! Честит празник!

САРМИ С ЛИСТА ОТ ЛАПАД ****

Сеир Сезон е, обожаеми. Почваме да обикаляме кълбето като кучета с откинати синджири у бабина градина и иде мъката пестиншеесепет снимки от излет с преспиване. И черешката връз буцата мас са щастливите семейни снимки. На тех щастливи сме само жените, щот ние тоа живот го бастисваме, та да предизвикаме завист от другите... жени. Досега не съм чула мъж да каже "Тая е като дракон у сурата, ма па глей ква яка чанта има!". Сичко е от Пена за Гина. Не с любов, с превъзходство. И като дойде ред за снимка, позата е само една - "Нека ви е!". След месеци кьорависване у мрежите се избира най-преджваканио фон. Измерат се сите парцаляци у гардеробо, барабар с папуци и дрънкулки. Омаат се двеста лева за мазила и цак! Снимка! На нея? М... Едно и също. У десно Царица Истаграмица, олендзила се от уше до уше и у рокла за руски бал. Положила длан връз сърцето на Убавец Платец, покрито с анцужки плащ, и около них, пръснати на кестерме, Бъдещин и Амбицина. Ако не сте видели очите на тия последните трима, идея немате какво е отчаяние. Айде... Щрак, Марийке, на портрет с г... ерданчето на иВанКрив напред!

И тука, белким ме води на истаграмски фон, се подмазах на Самурайко с...

 

САРМИ С ЛИСТА ОТ ЛАПАД

Продукти за 50 броя:

50 бр. средни листа лапад

500 г бял ориз

500 г кайма смес

2 глави лук

2 моркова

30 мл зехтин

100 мл соев сос

1 ч.л. куркума

1 к.л. индийско орехче

2 ч.л. сол

2 л вода

Листата лапад се почистват, измиват и подсушават. Оставят се настрани. В тиган се слагат накълцаните на ситно лук и моркови. Добавя се зехтинът. Запържва се на среден огън, докато се позачервят и се добавя каймата. Раздробява се и се пържи, докато се стегне. Добавя се оризът, измит до бистра вода и отцеден. Запържва се, докато стане прозрачен. Добавят се соевият сос, подправките и солта. Бърка се, докато оризът попие соевия сос. В центъра на всяко листо се слага 1 препълнена супена лъжица смес. Завиват се навътре страничните бордове и се навива на руло. Готовата сарма се поставя в тавата. Щом са готови всички, се налива водата. Тавата се покрива с алуминиево фолио и се пече на 180° за около 40 минути или докато попият напълно водата. Сервират се с кисело мляко или сос от равни части майонеза и мисело мляко.

КЕКС ''РАДЧЕТО'' ****

Кога бех мъненка, ме беа записали у кварталното училище по разпределение. Учителката втората година реши, че съм умна и вместо да учим,ме пращаше на пазар. И я си гилах по квартало. Ма по-лошо от баща военен е само баща таксиметраджия. Излови ме на неколко пъти, че развевам интелект по шосето. За нема четиресосем часа с Радчето ме преместиа у центъро по средата на годината. Стопи ли се тоя интелект, кво стана... Не знам. Едвам издрапах втори клас. У трети си джитках тартор с будна интелигентност. И един ден иде мед сестрата. Мрази ме, щот си знам имунизациите на изуст и хода на частен зъболекар. Разрошва мойта лъвска грива и заковава:

- Имаш въшки.

У тоя момент спират шумотевенето у класната стая, мойо дъх и въртенето на Земята. Усещам как искам да се завра под дюшемето, докато си събирам партакешите и се изнасям без да дишам. След некви минути кеса на спирката на Жданов и Ботев, духовно умрела, и чекам трамвай. Тва не може да е верно! Мое да съм най-кофти човеко на свето, ма не съм въшкав човек! Не мога да рева у трамвая. Седам на задната кука на мотрисата на новите деветки. Така мога да рева чак до Първа Работническа, без да падат въшки у трамвая. На Централна гара се стегам, забрисвам си поничковите очи с ръкавите и на следващата се качвам на седмицата. Вътре! Надежденци сме смели ора, въшки ни не ловат! Нека падат у трямвая, колко си щат. И даже седам. Пак рева. Завличам се до дома и седам на един стол в антрето срещу огледалото. Не мърдам. Ако се появи въшка, ше я разпарчетисам. Не ща да падат въшки по кучето. И то е у шок. Не знае за кво, ма седи като треснато до мене. Минават векове време и се шибва вратата на асансьора. Радчето!!!

- Миремайко! Що си тука? Кво е станало?

- Имам въшки.

- Квоо? Кой ти каза? - тука вече ми е обърнала главата с врато нагоре и я рови като китаец песък у Австралия през четирестте.

- Сестрата ми каза.

- Абе, тая не й ли писна да се заяжда с тебе? Е са ше я справа!

Некви смътни картини от такси и търчанье по стълбите на училището...

- Къде са й въшките те питам и кой ти каза, че ше я вадиш от средата на часовете? Разписвай да се връща у часовете утре? Как нема, бе? Бележка от лекарка, че са умрели въшките? Миремайко, тръгвай!

На бис смътни картини... такси,патология, докторя, шум от тресък на печат връз бюро с балатум, такси, директорски кабинет, сестринска стая...

- Ето смъртен акт на въшка! Кажи й да разпише на детето от утре да е в часовете, че да не носа актове наред!

Шум от тресък на печат връз бюро с балатум. Олендзвам се! Утре съм на училище!

А кога разказвам за Радчето, одма и без да се замислим, забъркам кекс, щото едно време Радчето бъркаше по четри, та да стигнат за сите деца, къде водех дома. Та...

 
Продукти:

3 яйца

250 г захар

100 мл слънчогледово олио

250 мл прясно мляко

300 г бяло брашно

2 с.л. какао

1 бакпулвер

Яйцата се слагат в купа със захарта и се разбиват до гъст крем. Добавят се олиото, млякото и брашното, пресято с бакпулвера. Разбива се на висока степен за около 3 минути. Сместа се дели на две и в едната половина се добавя какаото. Разбива се отново. В подмазана с малко олио форма за кекс се налива бялата смес,а върху нея кафявата. Пепе се на 170° за 40 минути или до суха клечка.