Кога бех мъненка, ме беа записали у кварталното училище по разпределение. Учителката втората година реши, че съм умна и вместо да учим,ме пращаше на пазар. И я си гилах по квартало. Ма по-лошо от баща военен е само баща таксиметраджия. Излови ме на неколко пъти, че развевам интелект по шосето. За нема четиресосем часа с Радчето ме преместиа у центъро по средата на годината. Стопи ли се тоя интелект, кво стана... Не знам. Едвам издрапах втори клас. У трети си джитках тартор с будна интелигентност. И един ден иде мед сестрата. Мрази ме, щот си знам имунизациите на изуст и хода на частен зъболекар. Разрошва мойта лъвска грива и заковава:
- Имаш въшки.
У тоя момент спират шумотевенето у класната стая, мойо дъх и въртенето на Земята. Усещам как искам да се завра под дюшемето, докато си събирам партакешите и се изнасям без да дишам. След некви минути кеса на спирката на Жданов и Ботев, духовно умрела, и чекам трамвай. Тва не може да е верно! Мое да съм най-кофти човеко на свето, ма не съм въшкав човек! Не мога да рева у трамвая. Седам на задната кука на мотрисата на новите деветки. Така мога да рева чак до Първа Работническа, без да падат въшки у трамвая. На Централна гара се стегам, забрисвам си поничковите очи с ръкавите и на следващата се качвам на седмицата. Вътре! Надежденци сме смели ора, въшки ни не ловат! Нека падат у трямвая, колко си щат. И даже седам. Пак рева. Завличам се до дома и седам на един стол в антрето срещу огледалото. Не мърдам. Ако се появи въшка, ше я разпарчетисам. Не ща да падат въшки по кучето. И то е у шок. Не знае за кво, ма седи като треснато до мене. Минават векове време и се шибва вратата на асансьора. Радчето!!!
- Миремайко! Що си тука? Кво е станало?
- Имам въшки.
- Квоо? Кой ти каза? - тука вече ми е обърнала главата с врато нагоре и я рови като китаец песък у Австралия през четирестте.
- Сестрата ми каза.
- Абе, тая не й ли писна да се заяжда с тебе? Е са ше я справа!
Некви смътни картини от такси и търчанье по стълбите на училището...
- Къде са й въшките те питам и кой ти каза, че ше я вадиш от средата на часовете? Разписвай да се връща у часовете утре? Как нема, бе? Бележка от лекарка, че са умрели въшките? Миремайко, тръгвай!
На бис смътни картини... такси,патология, докторя, шум от тресък на печат връз бюро с балатум, такси, директорски кабинет, сестринска стая...
- Ето смъртен акт на въшка! Кажи й да разпише на детето от утре да е в часовете, че да не носа актове наред!
Шум от тресък на печат връз бюро с балатум. Олендзвам се! Утре съм на училище!
А кога разказвам за Радчето, одма и без да се замислим, забъркам кекс, щото едно време Радчето бъркаше по четри, та да стигнат за сите деца, къде водех дома. Та...
Продукти:
3 яйца
250 г захар
100 мл слънчогледово олио
250 мл прясно мляко
300 г бяло брашно
2 с.л. какао
1 бакпулвер
Яйцата се слагат в купа със захарта и се разбиват до гъст крем. Добавят се олиото, млякото и брашното, пресято с бакпулвера. Разбива се на висока степен за около 3 минути. Сместа се дели на две и в едната половина се добавя какаото. Разбива се отново. В подмазана с малко олио форма за кекс се налива бялата смес,а върху нея кафявата. Пепе се на 170° за 40 минути или до суха клечка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар