ТОРТА ''ФАТА ГУРМАНА НА 40'' ****


 

40 не се празнувало... О, празнува се! И то само как се празнува, когато съм изминала цяла една трета от това, което съм решила! Празнувам осъзнато наличието на крепко здраве, на любими хора, на изживяно минало и на мечтано бъдеще. Празнувам с цялото си сърце привилегията да живея, да се смеея, да постигам, да давам с душата си, да приемам с радост, да споделям преглъщаното, да посъветвам разумно, да гледам обективно, да решавам хладнокръвно, да обичам предците и наследниците еднакво, да затварям врати, да отварям възможности, да строя и горя мостове с равна страст, да отсявам, да избирам, да бъда и да не съм, да казвам "да" по желание и "не" по преценка, да знам колко здрави са плещите ми, да плача от радост, да мина отгоре и да съм се намерила... Празнувам себе! И си пожелавам с Господ да сме все толкова добри приятели! Честити ми години! И благодаря на всички за всичко! А всичкото е много и е пълно с човешка обич! Бъдете честити и вие и в делниците, и в празниците! Наздраве и на многая лета!





Продукти за блат:
3 яйца
1ч.ч. захар
2/3ч.ч. прясно мляко
1/2ч.ч. слънчогледово олио
2ч.ч. пресято бяло или оризово брашно
1 бакпулвер

Сироп:
6 с.л. захар
500мл вода

Крем:
500г маскарпоне или заквасена сметана
250мл неподсладена сметана
400мл карамелено кондензирано мляко
3 с.л. крем от шамфъстък или течен шоколад

Разбиват се яйцата със захарта до побеляване. Прибавят се всички останали продукти и се разбива на висока степен за около 3 минути. Сместа се поставя във форма с падащ ринг и диаметър 24-28см. Пече се на 180° за около 40 минути или до суха клечка. Блатът се оставя да изстине и се нарязва на 3 платки. За сиропът захарта се поставя в тенджера и се карамелизира. Налива се водата и се оставя да заври, като от време на време се разбърква, за да се разтвори карамелът. За кремът се поставят в купа всички продукти без кремът от шамфъстък и се разбива на висока степен. Кремът се дели на 3 части. В ринг за торта (а може и в този от блата, но с махнато дъно) се поставя една платка, напоява се с щедро количество сироп и се разстила 1/3 крем. Същото се повтаря инс другите 2 платки. Най-отгоре кремът се заглажда много добре. Неравномерно с разпределя кремът от шамфъстък и се заглажда със сладкарски гребен. Ако не е наличен, може с обикновен по-едър гребен, с вилица или нож зс хляб с по-едри зъби на резеца. Украсява се по желание.

ЛОВДЖИЙСКИ РАБОТИ



   Пушка си купил... Поредната... И седнал да ми обяснява на мене как се ловат мечки, диви свинье и зайци. И ми приказва как требе да се изберат сачмите... И колко струват руските патрони... Па колко стрували парцальете за лов... Еле на колко ката требе да е чуло за дъждо... И щик как се тура на Калашник... Я си трая и кимам... И се подсмихвам... И си редим работи у машината за леб... Я с трици и машина за леб самурай съм уловила... Диви свинье ми не требат! У никаков смисъл!
 

ЕСЕН Е, КОГА...



Есен е кога:
- е на сметка да си декларираш носните кърпета
- прерипнеш локвата, та стъпнеш на жмичкаща плочка
- дъждо ти строши чадъро от макя ти
- са ти нафунели образете
- камизолка под рокла с презрамки не е лошо
- туриш бански у найлоново пликче на тавано
- почне да ползваш думи като бахар, паприкаш, претакам.
- млекото от фрапе стана на шкембе
- джелетка без ръкави е конституционно право
- водата от червенио лук я не топиш с леб от салатата, а я кусаш с мед за кашлица
- праньето го простираш под навесо
- не сееш песок, а кюмюр
- прозорците ги отвараш на прелупено черчиве
- не печеш дзадница, а чушки

 

ЕВАЛАРКА СИ БИЧИМ



   Еваларка си бичим за резането! И улицата я направих като за руски бал, ма с много търпение. Не да метем фугите на паветата. Да не сиктердосам некой. Тва човек, колко гледа да е по-възпитан, толко повече се опитват да го убедат ората да стане него си. Как се появим по село, така ме накацат като муи крастав кон да ме разпитават. Ма я не мога да го разбера тоя народ, бе! Ма свършия ли книгите у библиотеката, свършия ли градините за копане, та одат да разпитват тоя и оня. И никой не се запитва "тоя човек с кви очи ме гледа, докъ се излагам като кръчмар с разредено вино на винарски панаир". И я се олендзим като мачка у каручка, оти не щем после Радчето да се срамва, че ме е родила. И три презентации направих, ма и трийсе да беа, па немаше да могат да включат толко въпроси, колко на глава жители у село. Та коя си, та каква си, та защо си, та продаваш ли, та кой коси вътре, та къде живееш. Ма я не мога да разбера как мое да те интересува некой, къде ич му не е има ли те, нема ли те! И а се опиташ да си дипломатичен, а се напинят, додека не ти возврат биологичните отпадъчни маси и почнеш да се питаш дали цуваньето има тоя терапевтичен ефект, къде обясняват модерните специалисти. Абе ора въртоглави, не мое ли да сте ора като ората?! Да поздравите,да се позасмеете и да си гледате работата?! Отговорете си на вас си! Мене ми е през бръшляно кой, какво и как!
 

''Е НЕМА ЩО!'' ПРЕДСТАВЯНИЯ


 
   Обещах да разкажа за представянията на "Е нема що" . Ми те на! Разказвам. Беше отговорност, беше напрежение, беше забавление, беше емоция и се още е. И мисла си, че за мене ше си остане за много дълго време.
    Първо беше у родна София. Малко стъпвах като англичанин, къде танцува ганкиното за сефте, у мисълта кое как да бъде. И въпреки това се заинатих като катър на нива, че водещ нема да има. Некак ми беше напреки да каниш госке дома си и некой друг да го посреща. И като на секо госке - дръннах тенджерите, турих продукти, душа и приготвих софрата. Преди часо се сбраха почти сите свои (другите после). Ма тия най-своите, къде са ти за оп, за поп, за смех, за смех за рев и къде си те знаят по-добре от тебе си. По едно време огледах и си рекох "па то и други да не дойдат, ние мое да си откараме до сабале и без книга". И ми стана нервно смешно. Да де, ма у часо придойдеха хора, до кои изобщо немах идея, че съм стигнала. Много свидни човеци до един! Оттам натам беше като шум от чекрък, къде преде нишка от душа, сърце и усмивки у две посоки, защо да чуеш "нас майка ми ни праща, че тя не може да дойде" и "аз по принцип не съм много социален човек, но тук не спрях да говоря" са думи, дето остават гравирани из най-дълбокото у човек. Благодаря на сите!




Оттам... Ми, неколко часа сън, малко приказки със скъп душеприказчик и семейната рота пристигна у Благоевград на госке при Силвето у летнио театър. Благодарности на Община Благоевград за това прекрасно место! Беше ми още мъгла аз точно кво права там, но после Силвето с един голем премит от човещина и професионален опит разве мъглата. Озвучитело, мнооого голем човек, даде ритъм за ясно време и ми стана спокойно, че и никой да нема, празник ше има. Щото тоя дует водещ - озвучител си е сам по себе си празник. А малко преди часо човеците зеха да прииждат на групи. Ма едни стройни благоевградчани, ма едни засукани благоевградчанки, ма едни изписани деца... Викам на Силвето "Ма тука сте много хубави хората, бре!"... После четохме, ядохме, смехме се, пихме, писахме книги... Дописахме ги у танци. И разбрах, че у Джумаята културата си я знаят на изуст и си играят на шикалки с нея. Специални благодарности на Silvia Lyubenova Domozetska за организацията и на всички присъстващи за книгата със скъпи спомени!




    Накрая Враца. И нали не може сичко да е добре, детето сабале легна болно. Спогледахме се със самурайо и безмълвно зехме решение, че ше ида сама. За щастие беха затворили главната улица, фанах през планината и на Елисейна бех много благодарна на Балкана за куража. Спущих се у Враца, вали из ведро. Ма врачани страх имат само от врачанките, а врачанките - от нищо. След реорганизация по посрещането за десет секунди, за около три минути беше качено и наредено сичко. Кой си мисли, че у едно читалище е скучно, не е бил у читалището у Враца. А у читалището можах най-сетне да прегърна мойта Яна! Мойта добра кръстница, дето си науми, че по баш те тая козя пътека ше ода и докато не ме вкара у нея, не ме остави на мира. А у Враца просто щракна с пръсти и почна моята приказка от делника. За капак влезна Рума. Все едно влезна мама и вече знаех, че нема страшно. Оттам Влади с неописумема човешка обич разлистваше страниците на приказката и я четеше като човек, кой е прочел целата библиотека. Чух за мене си думи, къде нема да ми се заличат и ше си ги повтарам секи път, кога виждам свето крив. И през целата приказка, у чиито и очи да погледнех, продължавах с повече сила. Благодаря на всички, които примигваха баш у оня момент и на всички, които бяха там! Благодаря Яна Кременска за новата пътека! Благодаря на издателство Bg Print за реализацията! Благодаря на Радосвета Крумова за поканата! Благодаря на целия състав на Народно читалище "Развитие-1869" Враца за гостоприемството! Благодаря на Vladislava Ivancheva за декора, настроението и най-вече за магията!
"Е нема що" пое към нови точки у нас и по земното кълбе. Пращам ви книга и, разбира се, пращам ви обич!

ГУРМЕ ЗАКУСКА


 
Голем смех ми е, кога за гурме ми говорат ора, къде не са пробвали гурме комбинации като:
- фелия с лютеница и сиренье заедно с капучино
- баница с праз и натурален сок от кактус и гуава
- дробен в кисело млеко кекс
- попара с парчета луканка
- козунак с кока-кола
Вие кви гурме съчетания правите?