Еваларка си бичим за резането! И улицата я направих като за руски бал, ма с много търпение. Не да метем фугите на паветата. Да не сиктердосам некой. Тва човек, колко гледа да е по-възпитан, толко повече се опитват да го убедат ората да стане него си. Как се появим по село, така ме накацат като муи крастав кон да ме разпитават. Ма я не мога да го разбера тоя народ, бе! Ма свършия ли книгите у библиотеката, свършия ли градините за копане, та одат да разпитват тоя и оня. И никой не се запитва "тоя човек с кви очи ме гледа, докъ се излагам като кръчмар с разредено вино на винарски панаир". И я се олендзим като мачка у каручка, оти не щем после Радчето да се срамва, че ме е родила. И три презентации направих, ма и трийсе да беа, па немаше да могат да включат толко въпроси, колко на глава жители у село. Та коя си, та каква си, та защо си, та продаваш ли, та кой коси вътре, та къде живееш. Ма я не мога да разбера как мое да те интересува некой, къде ич му не е има ли те, нема ли те! И а се опиташ да си дипломатичен, а се напинят, додека не ти возврат биологичните отпадъчни маси и почнеш да се питаш дали цуваньето има тоя терапевтичен ефект, къде обясняват модерните специалисти. Абе ора въртоглави, не мое ли да сте ора като ората?! Да поздравите,да се позасмеете и да си гледате работата?! Отговорете си на вас си! Мене ми е през бръшляно кой, какво и как!
Няма коментари:
Публикуване на коментар