Обещах да разкажа за представянията на "Е нема що" . Ми те на! Разказвам. Беше отговорност, беше напрежение, беше забавление, беше емоция и се още е. И мисла си, че за мене ше си остане за много дълго време.
Първо беше у родна София. Малко стъпвах като англичанин, къде танцува ганкиното за сефте, у мисълта кое как да бъде. И въпреки това се заинатих като катър на нива, че водещ нема да има. Некак ми беше напреки да каниш госке дома си и некой друг да го посреща. И като на секо госке - дръннах тенджерите, турих продукти, душа и приготвих софрата. Преди часо се сбраха почти сите свои (другите после). Ма тия най-своите, къде са ти за оп, за поп, за смех, за смех за рев и къде си те знаят по-добре от тебе си. По едно време огледах и си рекох "па то и други да не дойдат, ние мое да си откараме до сабале и без книга". И ми стана нервно смешно. Да де, ма у часо придойдеха хора, до кои изобщо немах идея, че съм стигнала. Много свидни човеци до един! Оттам натам беше като шум от чекрък, къде преде нишка от душа, сърце и усмивки у две посоки, защо да чуеш "нас майка ми ни праща, че тя не може да дойде" и "аз по принцип не съм много социален човек, но тук не спрях да говоря" са думи, дето остават гравирани из най-дълбокото у човек. Благодаря на сите!
Оттам... Ми, неколко часа сън, малко приказки със скъп душеприказчик и семейната рота пристигна у Благоевград на госке при Силвето у летнио театър. Благодарности на Община Благоевград за това прекрасно место! Беше ми още мъгла аз точно кво права там, но после Силвето с един голем премит от човещина и професионален опит разве мъглата. Озвучитело, мнооого голем човек, даде ритъм за ясно време и ми стана спокойно, че и никой да нема, празник ше има. Щото тоя дует водещ - озвучител си е сам по себе си празник. А малко преди часо човеците зеха да прииждат на групи. Ма едни стройни благоевградчани, ма едни засукани благоевградчанки, ма едни изписани деца... Викам на Силвето "Ма тука сте много хубави хората, бре!"... После четохме, ядохме, смехме се, пихме, писахме книги... Дописахме ги у танци. И разбрах, че у Джумаята културата си я знаят на изуст и си играят на шикалки с нея. Специални благодарности на Silvia Lyubenova Domozetska за организацията и на всички присъстващи за книгата със скъпи спомени!
Накрая Враца. И нали не може сичко да е добре, детето сабале легна болно. Спогледахме се със самурайо и безмълвно зехме решение, че ше ида сама. За щастие беха затворили главната улица, фанах през планината и на Елисейна бех много благодарна на Балкана за куража. Спущих се у Враца, вали из ведро. Ма врачани страх имат само от врачанките, а врачанките - от нищо. След реорганизация по посрещането за десет секунди, за около три минути беше качено и наредено сичко. Кой си мисли, че у едно читалище е скучно, не е бил у читалището у Враца. А у читалището можах най-сетне да прегърна мойта Яна! Мойта добра кръстница, дето си науми, че по баш те тая козя пътека ше ода и докато не ме вкара у нея, не ме остави на мира. А у Враца просто щракна с пръсти и почна моята приказка от делника. За капак влезна Рума. Все едно влезна мама и вече знаех, че нема страшно. Оттам Влади с неописумема човешка обич разлистваше страниците на приказката и я четеше като човек, кой е прочел целата библиотека. Чух за мене си думи, къде нема да ми се заличат и ше си ги повтарам секи път, кога виждам свето крив. И през целата приказка, у чиито и очи да погледнех, продължавах с повече сила. Благодаря на всички, които примигваха баш у оня момент и на всички, които бяха там! Благодаря Яна Кременска за новата пътека! Благодаря на издателство Bg Print за реализацията! Благодаря на Радосвета Крумова за поканата! Благодаря на целия състав на Народно читалище "Развитие-1869" Враца за гостоприемството! Благодаря на Vladislava Ivancheva за декора, настроението и най-вече за магията!
"Е нема що" пое към нови точки у нас и по земното кълбе. Пращам ви книга и, разбира се, пращам ви обич!
Няма коментари:
Публикуване на коментар