МАКАРОНИ ПО ГРАДИНАРСКИ #




Кога некой ми заговори с акцент и добрите обноски ми слезнат некъде къде петите, ушите ми забучат и ми изпъкнат очите. Не, изобщо не е смешно! Да си чекнеш устата, секаш си турил врела супа връз език с петнаесе обици и се мъчиш да рецитираш Шекспир ни е смешно, ни е очарователно, ни па се пръска от интелект. Ората одат с години на логопед, та да могат да кажат "р", некакви пуефоумиуали се шебеци го укат, та да са важни. И се запинят, и мърмекат нещо като бебе, кога се мъчи да заприказва. Кога некой се пресели през девет земи у десетата, ма и тия по-близо и далече, и земе некоя пара, първо требе да си купи едно кристално огледало на старо, с поизедени от времето кьошета, къде се види, че даже то е едно стъкло, главозамаяло от малко слюда. И да е големо, та като се погледне, да види ясно, че колко и да се е превзема отпред, отдзад още му виси на... там парче вестник от външния клозет (нужник, не затворено) и не е от вестник "Таймс".
После иде ред с акцента да умешат и думите. Лелеее! Направо цирки ми излизат на ушите и не мога да не попитам:
- Абе, уай не гоу на йор м@йна, а ситинг хиър да ме занимаваш уит глупости?
Е тука една макарони. Да, макарони! Щот паста е сладкарско изделие. Мхм!




 

МАКАРОНИ ПО ГРАДИНАРСКИ
Продукти 6 порции:
500 г по-едри макарони
300 г тиквички
300 г гъби
300 г грах
300 г жълти и червени чушки
300г пресни домати
1 глава стар лук
50 мл зехтин
черен пипер
сол
щипка захар

В тиган с висок борд се налива зехтинът. Слага се накълцаният на ситно лук и се задушава около минута. Слагат се чушките на по-едри парчета и се посоляват със съвсем малко сол. Пържат се, докато поомекнат. Добавят се гъбите и тиквичките на едри парчета. Пържат се, докато поомекнат. Добавят се доматите, захарта, посолява се на вкус и се оставя да ври, докато се изпари водата.
Макароните се сваряват според указанията на опаковката, отцеждат се и се слагат в тигана със зеленчуците. Обръщат се на силен огън 2-3 минути и се сервират. По желание се поръсват с пармезан.

РИЗОТО И СЛАДКИШ С ТИКВА И СПАНАК #




Вторник е пазарен ден. Не световен, у Наше Село Синема Бийч е, ма то си е същото. И не е като да не съм идела по пазари. Ооо, я ако не съм идела...! Като почнеме от Битака с баща ми, пазарчето на Надежда по доматени капризи на класната, пазарчето на четвърта част (тва пак е Надежда, щот целата софийска циволизация е там нали!) за евтин дезодорант Малиция, па Кирков, га избегам от училище, и Димитър Петков, кога ме туреха по заместване да касиерствам, па Ситняково и Иван Вазов по случайно попадение, па Илиянци от сиромашия некога и от човешка обич до днеска (Самурайко даже и приятели води там), че на Богров с дедо за кокошки и на Курило с баба за отрова за мишки, а за капак на Своге за дини и на Горна Оряховица за вафли. Са разбирате ли, що като ми кажат "интригуваща дестинация", гледам малко на кестерме и се подсмихвам?
Кога се преселихме у Наше Село Синема Бийч, прочетох, че има пазар у вторник и заминах по яке, вълнена рокла и едни военни ботуши. Лелееее, таков срам не бех брала никога! Лелеее, секаш по нощница у казиното у Монте Карло! Лелеее, сите шури (госпожи) гримирани като у филм, сал я като облизана паница! Па претърчах през сергиите и затърчах дома.
И като дойде втоорнииик! Пай се,дръж се! Дреи ли немам, обуща ли! Па като наредих жълтите брънки и бокагии. Па като изрисувах цръвилото връз белилото. Па като завих мигли с кокаленото ноже от леля. Па като се наперих... Самурайко вика:
- Гейше, само да се не ожениш!
- Не бой се, бе! Тоя пазар не е като у Сливен! Ше ида на сгляда само и шсе върна да сготва. Дай само повечко парета, да не ми завърти некой с кесия главата!





Продукти :
500 г тиква
500 г спанак
за 6 порции ризото:
500 г бял ориз
250мл бяло вино
1 глава лук
30 мл зехтин
2 л зеленчуков бульон
100 г сушено месо
50 г краве масло
100 г настърган пармезан
индийско орехче на прах
сол
кекс:
4 яйца
1 ч.ч захар
1 ч.ч слънчогледово олио
2 ч.ч. брашно
1 бакпулвер




 
Тиквата се сварява, отцежда и пасира. Отделя се 1/2ч.ч. тиквено пюре. Спанакът се сварява и отцежда. Отделя се 1/2ч.ч. и количеството в нея се пасира. Останалият се накълцва на ситно. Двете чаши с пюрирани зеленчуци се прибавят към продуктите за кекса. Останалите тиква и спанак към продуктите за ризотото.

За ризотото: в тиган с висок борд и капак или тенджера се поставя нарязаният на ситно лук. Налива се зехтинът. Лукът се задушава на среден огън, докато порозовее и се слага оризът (без да се мие!). Запържва се до прозрачно и се налива виното. Оставя се на висок огън и без капак, докато се изпари алкохолът. Овкусява се със сол. Налива се по малко бульон, като ври на среден огън и често се разбърква, докато попие. Процедурата се повтаря, докато оризът се свари. Добавят се сушеното месо на ситно, тиквеното пюре и спанакът. Разбърква се добре и ври още около минута. Сваля се от огъня и се добавят маслото и пармезанът. Разбърква се много добре и се оставя под капак за десет минути преди сервиране.

За кекса: В купа се разбиват яйцата със захарта до гъст крем. Добавят се олиото и пресятото с бакпулвера брашно. Разбива се на висока степен около 3 минути. Сместа се дели на 2 части. Към едната се добавя тиквеното, а към другата спаначеното пюре. В застлана или подмазана форма се налива първо сместа с тиква и отгоре тази със спанака. Пече се на 180° за 35-40 минути или до суха клечка.

СПАГЕТИ ''СИНЕМА БИЙЧ'' #




У Наше Село Синема Бийч не сме много фотогенични ора. Ама па секи знае как да застане, как да се олендзи, без да си затвара очите, и как да да се понаведе, та да му се не види тумбако. Сичко тва е, щот си имаме фотаджия селски, много извръстен по целия ботуш, и ни учи как да се наистаграмчиме, та да блеснеме у околията. И много го обичаме. От една страна, що е тъкмо изваден от фурнята леб - целио душа. От друга, защо ни се ще да го отървеме, а нема как. Ни сме Горнио, ни Тая с косата.
Фотьо Кадрев, кога ти приказва, требе да си настоиш ушите на пеленгатори, та да го чуеш. Кротък като заспала мачка. А чуеме ли го, че ока, знаеме, че е по макя му. Е, не се търпи таа жена, бе! Она е една като снежен човек - три кълбета едно връз друго и трите се вкочанясали от злиня. Сутрин се търкаля по селото да яде душите на ората, следобед яде тая на Фотьо.
У двора са нейната къща, после двор, после една работилница на деда му на Фотьо, за нея залепена фотьовата къща с фотото отдоле. И макя му цел ден снове напред - назад през работилницата:
- Фотенце мамааа, земи това фигуре да ти не подвева. Как не щеш? У погребално бюро ше легна, да знаеш! - баш кога он се е натъртил да снима. Мине половин час:
- Фоткооо синенце, земи мама тая паница с попара, да не пукнеш отглади, чедо! Не може да не ядеш! Не ме карай да легна у погребалното бюро! - он седнал да преговара да снима некий панаир.
Беше я посиктердосал и сколаса да доведе една мома. Ама, мома ви казвам! Същинска кобила. Ама стройна, дългокрака, дългокоса. Сите си намерихме извинения да одиме до фотото, да я видиме. И сите се сказахме "Еее, айде! И Фотьо го оженихме с късмет!". Ама Кюфтенка като се запна... Не била Снашка арна. И как Фотьо замине с колата, она така претърчи през работилницата и я нема с часове. Какво е правила вътре, никой не знае, ма един ден иде Фотьо у бара и аха да зацвили.
- Фоте, кво, бе? Да не умре макя ти?
- Къде ти... Снашка си замина.
- Как, бе? Само Кюфтенка я е изела...
Па се изпъчи старио пицар и вика:
- Слушай са! Пали колата и заминавай у Генуа да докараш Снашка.
- А ако не ще?
- Нема жена, къде не ще. Има мъж, къде не знае да я зашамати.
И замина Фотьо. Какво е ставало у Снашкини, они двамата си знаят. Ама как се върна, така направи работилницата на погребално бюро и го даде под наем.
- Те на! - го чухме да ока един ден и нарипахме по прозорците да не пропущиме. - Като ти се прище да легнеш у погребалното бюро, да не се чудиш къде!
И она онеме. Завърте се на петички, завре се дома и шибна вратата.
Па сетне доведе Фотьо Снашка, па играхме мазурка на сватбата. И сега гледаме как идат на гости у Кюфтенка, ма през външната улица. А нея повече не я видехме да снове. Сигурно от страх да не създаде работа на наемателите. Мхм!
Те ви тука една рецепта от Кюфтенка, що колко е проклета, толко я бива дома. Сега готви само благо. Репетира за почерпушката, кога се роди унучето... Мхм!




 

Продукти :
500 г спагети
500 г дребни домати
200 г черни маслини на шайби
2 - 3 скилидки чесън
50 мл зехтин
30 г пресен магданоз
150г сушено месо
сол

Сушеното месо се слага ден по-рано във фризера.
В дълбок тиган с висок борд се налива зехтинът. Добавят се пресованият чесън, нарязани на 4 домати и 2-3 щипки сол. Пържат се на среден огън, докато омекнат. Добавят се маслините. Пържи се за още около 5 минути. Посолява се на вкус, добавя се нарязаният на много ситно магданоз и се разбърква добре.
В тенджерата с подсолена вода се сваряват спагетите според указанията на опаковката. Отцеждат се и се слагат в тигана с доматите. Обръщат се няколко пъти на силен огън. Свалят се от огъня, върху тях се настъргва замразеното месо на едрото ренде. Отново се разбъркват много добре и се сервират.

РЕБРА ПО ВЕНЕЦИАНСКИ #




Понекога ми ще да съм от ония, къде макя си я чуват на Иванов, а после на Стефановден. Ама не мога. Ако днеска на Радчето не й звънна петнаесе пъти за нещо, нема да съм аз. Па ако нещо се разсея, она ше провери кво става, та не съм й пилила два часа. Онаа вечер свири моцартов кючек сичкофонът, щот отдалече требе да знам, че е тя, да се приготва:
- Ооо, къде одиш, Онуфрия?
- Звъна да вида ти майка имаш ли. И да те питам кво прайш, нали.
- Имам и й гледам сеира дали ше се поинтересува от детето си или да я дам на социалните. Готва твойте ребра по венециански и едни моркови съм си измислила. Ти кво прайш?
- Мани, нервирала съм се!
- Сефте! Аре, кажи що...
- Затрих си упътването на новата фурна и некъде и снимката, къде ми даде кое как се пече.
- Е ти на почивката ли го носи упътването, та го затри, бе?
- Не. Тука си беше и изчезна.
- Я глей кви чудеса стават у вас. Ше ти го свала и ше ти прата, да си го напрайш на хартия.
- Да бе, ше го пуща на циклостила.
- Земи се пренеси у настоящето и кажи "принтер".
- Абееее, добре. А, наш кво? Требва да ти подара обущата, къде ми купи.
- Щоо?
- Големи са ми. Десната ми става, ама левата ми е голема без стелка и със стелка ме стега.
- Нищо вече нема да ти купувам, нищо не ти е угодно.
- Ма, наш колко ми е зор? Накупила си ми обуща, не мога да ги износа, докато съм жива. Един чифт па мога да ти подара от мойте.
- Щедра си... Абе, наш кво сънувах?
- Кво? Нещо лошо ли?
- Не, хубаво. Сънувах, че за Нова година ми подарваш тигани с капаци от сички мерки, а не подарени обуща.
- Ше ти купа, бе. Още утре заминавам. Ма ше хода у другото село, че там са от тия, къде не се протриват. Са ше седна да си оправа телефона.
- Е нали е нов, кво ше му оправяш?
- Сложила съм го да се зареди, щото нема ток и не му работи звънеца.
- Абе, шайба да има, па другото лесно. Ти кога ще дойдеш?
- За Нова година, та да мина само с тиганите, ма. Аре, отивам да си гледам филма, щот после ше имам гости. И като си тръгнат, ше ти звънна.
- Ааа, не се притеснявай изобщо. И да пропущиш, нема да си разплета фланелата. Аре..!




 

Продукти:
1 кг свински ребра
200 мл бяло вино
300мл вода
1 шепа листа градински чай (салвия)
сол
салата:
1 кг моркови
300 г черни маслини на шайби
1 шепа пресен магданоз
2 скилидки чесън
30 мл зехтин
сол

Дълбок тиган с капак се поръсва сол и се слага да се сгорещи на силен огън. Нареждат се ребрата, нарязани на парчета и отново се поръсва със сол. Ребрата се обръщат няколко пъти, докато се зачервят добре от всички страни. Налива се виното и се оставя да ври под капак на слаб огън, докато се изпари напълно. Отново се запичат до златисто ребрата от всички страни и се налива 1/3 от водата. Слагат се листата салвия и се оставя под капак на слаб огън,докато водата се изпари. Процедурата се повтаря още два пъти, като накрая ребрата се запичат от всички страни.
За салатата се обелват, измиват и нарязват на тънки шайби морковите. Слагат се в тиган с капак със зехтина и се поръсват с малко сол. Пържат се под капак на среден огън, като от време на време се разбъркват. Щом се позачервят, се добавя пресованият чесън. Пържи се още 1-2 минути. Сваля се от огъня, добавят се отцедените маслини и магданозът. Разбърква се добре и се сервира с ребрата.

МАКАРОНИ С МОРКОВИ #




Има некои работи, къде не мога да ги разбера. За джобовете на пижамата дума да нема - кво ти требе у джеб да носиш, докато спиш?! За оградата на гробищата ич - тия, къде са живи, не щат да я прерипнат навътре, а тия, къде не са, не могат да я прерипнат навънка. Ама, кога некой каже "Еее, ма тоя там сака да работи за пари", е направоооо... Е кой не работи за пари?! Мисла, мисла. Ми, нема. Ако има, ше ида да му кажа първа, че не е у ред и да се прегледа при некой на платено. Ако не работиш за пари, интересно кво ше ядеш и как ше се върти Земята без да се местат парите от един джеб у друг. И то не на пижамата! Нали, ако зъбарът не ще парета, не може да иде бръснар. На свой ред бръснарът не мое да иде при обущара и целата верига ше се покине, а часовникът на кълбето ше спре.
Мисла, че ако секи не се пули какво е дал на друг, а се съсредоточи у колко е зел и дали това, къде е свършил за зетото, е свършено как требва и е направило живота на платилия по-добър, ше стигат и паретата, и добрината за сички. Мхм!





 


Продукти :
500 г макарони с яйца
500 г моркови
300 г бяла моцарела
2 скилидки чесън
30 мл зехтин
1 ч.л. мащерка
сол
100 г сушено месо

В тиган с висок борд и капак се слагат морковите, нарязани на тънки шайби. Добавят се мазнината и малко сол. Пържи се под капак на среден огън, докато морковите се зачервят. Слага се пресованият песън и се пържи за още около минута. Налива се 500 мл впда и се оставя да ври под капак, докато морковите се сварят напълно. Пасират се, добавят се мащерката и сол на вкус. Разбърква се добре.
Макароните се сваряват според указанията на опаковката в тенджера с подсолена вода. Отцеждат се и се слагат в тигана. Обръщат се няколко пъти на силен огън. Свалят се от огъня и се добавя моцарелата, нарязана на дребни кубчета. Бърка се, докато се стопи. Сушеното месо се нарязва на тънки филийки и се запича на сух тиган. Поставя се върху макароните.

ПИЛЕШКИ ФЕНЕРИ СЪС ЗЕЛЕНЧУЦИ И СЛАДКИШ С КРУШИ #


 


ПИЛЕШКИ ФЕНЕРИ С ОРИЗ И СПАНАК
8 пилешки фенера
400 г бял ориз
250 г тиква
250г пресен зелен фасул
250г замразен грах
1 глава лук
5 с.л. доматено пюре
50 мл зехтин
черен пипер
сол







Пилешките фенери се сваряват в 2л добре подсолена вода. Изваждат се и се оставят настрани. Бульонът се прецежда. Тиквата се нарязва на средно големи кубчета, зеленият фасул се нарязва на дребни парчета. Оризът се измива до прозрачна вода и се отцежда.
В тиган се налива мазнината и се запържват на среден огън нарязаните на кубчета лук, тиква и зелен фасул с малко сол. Добавя се грахът и се запържва, докато поомекне. Добавя се оризът и се пържи до прозрачно. Слага се донатеното пюре и черен пипер на вкус. Пържи се още около минута. Сместа се слага в тава. Налива се 1,2 - 1,4 бульон и се разбърква, като се разстила равномерно. Нареждат се фенерите и се пече на 200° около 40 минути или докато оризът попие бульона.
!!! Не се соли. Бульонът е солен. !!!







СЛАДКИШ С КРУШИ
Глазура :
10 белтъка + 5 с.л. захар
Сладкиш:
4 яйца
1 ч.ч захар
1 ч.ч. прясно мляко
1 ч.ч. слънчогледово олио
2 ч.ч. бяло брашно
6 с.л. горчиво какао
1 бакпулвер
300 г сладко от круши






В купа се разбиват яйцата със захарта до гъст крем. Добавят се млякото, олиото и брашното, пресято с бакпулвера и какаото. Разбива се на висока степен за поне 3 минути. Сместа се слага в застлана с хартия за печене тава с размер 22х30см. Пече се на 180° или до суха клечка.
По време на печенето в купа се разбиват белтъците със захарта.
Готовият блат се изважда от фурната и се намазва с цялото количество мармалад. Отгоре се разстилат белтъците, като с помощта на лъжица се издърпват връхчета. Сладкишът се връща във фурната само на горен реотан на 160° и се пече, докато се зачерви глазурата.

КАРТОФЕН КРЕМ КАРАМЕЛ #




Връщаме се от Хърватска и се заливаме от смех. Уволни ме Самурайко. Уволни ме от длъжноста на брокер за наеми. Ма, така тактично вика:
- Гейше, десет години се мориш да избираш къде да отседаме по работа. Сега си почини. Аз ше се нагърба с тая мъка.
- След дваесе километра има един манастир. Спри там.
- Що? Ше се замонашваш ли?
- А да, бе! Па парите ше ти фанат молци, ако ме нема. Спри, да запала една свещ, че имаш търпение да ме траеш. Аз на твое место щех да фана пушката и да се приключи.
- Ама, запали от големите свещи, белким търпението не свърши! И да знаеш, че е само, щото не ща да имам молци дома. Иначе...!
Не е смешно, обожаеми, не е. Като тръгнеме некъде и ми каже да резервирам хотел, го направа на бъз и коприва. Как ше гниеме в дваесе квадрата стая в хотел? Мене ми требва оборудвана кухня, щот искам да пробвам еди кво си, па в хотелите кухните са умрели, ако по чудо има! Па той иска двор с маса, па детето басейн без народ, па кучето с претенции да лае без часовник...
Аз отметам претенциите на сите у неколко приложения и избирам. Оп! Цак! Със запеметената карта ли? Да. Добре! Аре печатай и живей! Да де, ма фотографското изкуство е велика сила. И кога се озовеш пред това, къде си гледал на снимки, е като кога се видиш у чуждо огледало. Петнаесе минути не мое да зацепиш тва отсреща истина ли е.
Попадали сме на места, къде са ги късали от рая. И после земи тука тва конусовидно лукс бунгало, да видиш на лесно ли му е на Тутанкамон... Ама вие прозорци ли си мислехте, че има?... Е, малко е гараж, но сме забравили да го отбележим в описанието... Ооо, мислехме, че си носите чаршафи! А на всичкото отгоре после търсат да туриш десет точки. Просто... нали!
Наемам къща у Хърватска, у едно Горно Зачуканово. Има двор, има топъл басейн, има селска кръчма. И кухня има! Ще ядеме бюрек с хърватски кори и сирене, докато гледаме звездите до басейна. Щот небе като у Хърватска редко има. Тва втората вечер, първата сме на вечера официална.
Пристигаме сабале пред една къща... Самурайко вика:
- Не може да е тая. Навигацията е смотана.
- Баш тука е...
Вътре малко на София мяза - хубаво е, ма не е готово. Не можеш да разбереш ше строят ли, ше бутат ли. Джафна вътре куче, айде и нащо. Излиза една жена, дава ни ключ. Пред нея изскача един рунясал левент и ни повежда по една вита стълба от винкели. Вече разбираме, че ше е незабравимо. Озоваваме се на тераса с винкел. Златан Мустакович се изпъчва:
- Тва е басейнът!
Ние в хор.:
-Ама е празен?
- Летото ше налепат плочките и ше го напълниме.
Дори не се споглеждаме. Благодариме в синхрон и влизаме вътре. Леле! Има и покривка на една кука на телевизора. И фотьойли от зелено кадифе, и чаршафите са с дупка отгоре.
Вада дрехите със закачалките да ги сложа на пара. Банята е вътрешно разделена на две със стена, на коя има прозорец без черчивета. Гениалната архитектура на душегубчица в душегубката. А санитарното отделение е застлано с вълнена черга. Епично! Слагам дрехите на парата и ги изнасам на балкона да се опънат. Нема да ходиме като релефни карти довечера! Гледам селото от балкона. Чудно е! Обръщам се, зад мене Самурайко е във виолетов цвет и мокър...
- Кво стана? Чергата ли не ти харесва?
- Тоалетната чиния не е захваната болтове. Мивката тече от сите страни...
- И кво прайме?
- В колата има бормашина и болтове.
- Не!
- Да! А довечера товариме и си тръгваме! И другия път ше играеме на сигурно. Ше отметнеме с външен нужник.
И после малко му се помазах с едно благо. Щот нали захарта зашаматва мозъка. Белким ми се размине.





 

Продукти:
6 яйца
6 + 6 с.л. кристална захар
300г обелени картофи
200 мл сметана за готвене
500 мл прясно мляко

Картофите се измиват и се настъргват на едрото ренде. Слагат се в тенджера заедно с млякото и сметаната. Варят се, докато са напълно омекнат, като се разбъркват често. Сместа се сваля от огъня и се оставя да се охлажда. 6 с.л. захар се слагат на дъното на тава с висок борд и диаметър 22-24см. На слаб огън се карамелизира захарта. Тавата се оставя настрани да се охлажда. В купа се разбиват яйцата със захарта до гъст крем. Добавя се картофената смес и се разбива на ниска степен около минута. Кремът се налива върху карамела и се пече на водна баня за 60 минути на 160°. От време на време в тавата с водата може да се сложат няколко кубчета лед, за да не завира.

СЛАДКИШ "КОКО ДЖАМБО'' #




Седим с Бъдещето, пием капучино, ядем и:
- Как ще го кръстиш тоя сладкиш?
- Коко Джамбо.
- Защо?
- В чест на дивотията в младините.
- Мамо, ти беше ли добра като дете?
- Като дете бях много. Като подрастваща не бях хич.
- Е, вашите не ти ли се караха?
- А, баба ти ми и протърсваше кошулята, когато бях по-малка. После не. Баща ми само говореше, ма както ние с теб си говорим - без да ме държи в аквариум и без да слага мед на думите. Учеше ме да казвам винаги къде и с кой маам гащи и в колко часа ще си дойда. Така, ако ме заняма, да знае къде да отиде и да види защо не съм се прибрала.
- А ти казваше ли?
- Казвах винаги. Ако нещо не съм правила, то е да е лъжа нашите за нещо.
- Друго учеше ли те?
- Учеше ме. Учеше ме, че алхолът и дрогата са еднопосочен път и връщане назад няма, а край на този път са гробищата при всички положения. И понеже го говореше с цялото си сърце, докато ме гледа в очите, до ден днешен дрога не съм пробвала и алкохол не пия. Имах приятели, дето го правеха. Сега ги няма. Учеше ме да не пия никога по сбирки и дискотеки нищо сипано в чаша и нищо, дето не е отворено пред мен. Учеше ме да ходя навсякъде с моята кола, за да мога да си тръгна, ако стане нещо и при спор да застана с гръб до някоя стена, за да не може да ме удари никой отзад. Учеше ме и да не ме е страх, ако видя на улицата паднал човек, да отида да видя какво му е и ако е зле, да се погрижа. Учеше ме, че ако на пътя има катастрофа, трябва да спра и че в багажника на колата се носи винаги одеяло, защото с него може да се пренесе до колата пострадал човек и да се закара в болницата. Учеше ме да не посягам първа, но посегнат ли ми, да пазя главата си и ударя с юмрук под брадата посегналия, за да имам време да се махна невредима. Учеше ме, че в този свят или си звяр, или плячка. И да си връзвам обувките ме научи.
- А баба?
- О, баба ти беше учител по това какво е да си майка. Да имаш гръб, щит и чадър. Да имаш кой да те изслуша, когато ти се крещи от ярост, реве от мъка или не можеш да си поемеш въздух от смях. Прибирах се на разсъмване от заведенията и тя ставаше да пием кафе и да й кажа какво е било. Ако някой имаше зор за нещо, водех го при Радчето. Тя никога не беше съдник. Беше ятак, адвокат, посредник, психолог или психиатър според нуждата, но съдник не. Приятелките ми и досега й имат пълно доверие. А аз и сега знам,че и света да застане срещу ми, баба ти е зад мен. Или по-скоро пред мен.
- И въпреки това не беше добра?
- Не бях добра и имах свободата да не съм. Имах възможността да бъда млада, когато му беше времето. Да правя магарии, когато ми се правеха, защото толкова ми беше акълът, а не сега, за да наваксам и да ми личи от километри.
- Как личи?
- Как... Като видиш една гротеска в човешки лик и ти става ясно, че този човек на младини нещо е пропуснал или е пропуснал всичко. Затова сега бъди добра, след някоя година не и после пак! Става ли?
- Става!
- А така! Сега ще ти пусна песента "Коко Джамбо", да видиш, че и ние не сме били по-добре от вас музикално.





 


Продукти:
блат
2 яйца
1ч.ч. захар
1ч.ч. прясно мляко
3/4ч.ч. слънчогледово олио
2ч.ч. бяло брашно (може и от нахут или елда)
30г горчиво какао
1 бакпулвер

крем:
1 кокосов орех
6с.л. с връх захар
600мл прясно мляко
2с.л. с връх картофено или царевично нишесте

Блатът се приготвя като в купа се слагат яйцата и захарта. Разбиват се на висока степен до гъст крем. Наливат се млякото и олиото. Добавят се пресятото с бакпулвера брашно и пресятото какао. Отново се разбива на висока степен около 3 минути. Сместа с слага в застлана с хартия за печене тава, с диаметър 28-30см. Пече се на 180° около 35 минути или до суха клечка. Изважда се и надупчва с вилица или се правят дупки с кръглата дръжка на дървена бъркалка. Оставя се да стине.
За крема се изважда кокосът от ореха, измива се и се настъргва на ситното ренде. Поставя се в тенджера със захарта, налива се 500мл мляко и нишестето, размито в останалото мляко. На среден огън се вари крем, като непрекъснато се бърка, докато се сгъсти. С горещият крем се залива сладкиша и по желание се поръсва с горчиво какао.

ПАКЕРИТЕ НА ВИТТОРИО #




След усилени преговори бордът на директорите подписа безсрочен договор, който гласи :
1. Основният инвеститор възлага управлението на фискалния център на Управителя, като му предоставя правото да борави самостоятелно с всички ресурси от свое име и по собствена преценка, с цел да осигури успешното развитие на Компанията.
2. Управителят се задължава да борави само с наличните във фондовете средства, като инвестира ресурси единствено в сделки, касаещи пряко развитието и интересите на Компанията.
Е..., обожаеми, успешните преговори трябва да се празнуват. Подобаващо! На здраве да е! И на сбъдване, разбира се!
И понеже подобни успехи хич не са случайни и редки, рецептата пък съвсем не е случайна. На един от любимите ми ресторанти е, в град Брузапорто и част от червения Мишлен. Ресторант, известен именно с пакерите в доматен сос, заради които ходим, както местните сноби, парвенюта и въздух под налягане, така и същите от световно ниво.
Са, като некой не оди при планината, местиме планината дома и аре готово!





 
Продукти:
500 г пакери (много едри макарони)
300 г консервирани жълти домати "Чери"
300 г консервирани червени домати "Чери"
300 г пресни домати "Рома"
2 скилидки чесън
1 люта чушка "Чили"
10 листа пресен босилек
100 г пармезан
100мл зехтин
50 г масло
сол

Зехтинът се налива в тиган с капак. В него се слагат чесънът и чушката. Запържват се на среден огън до порозовяване и и се изваждат. Слагат се трите вида домати, нарязани на по-ситно. Поръсва се със сол на вкус. Разбърква се добре и се оставя да ври на среден огън и под капак за 1 час, като от време на време се разбърква. След час се сваля от огъня и се пасира на висока степен около 3 минути. Сместа се прецежда през цедка. Добавят се маслото и настърганият пармезан. Слагат се листата босилек. Разбърква се добре.
Пакерите се сваряват според указанията на опаковката. Отцеждат се и се смесват със соса, като се разбъркват около 1 минута на много тих огън.