Понекога ми ще да съм от ония, къде макя си я чуват на Иванов, а после на Стефановден. Ама не мога. Ако днеска на Радчето не й звънна петнаесе пъти за нещо, нема да съм аз. Па ако нещо се разсея, она ше провери кво става, та не съм й пилила два часа. Онаа вечер свири моцартов кючек сичкофонът, щот отдалече требе да знам, че е тя, да се приготва:
- Ооо, къде одиш, Онуфрия?
- Звъна да вида ти майка имаш ли. И да те питам кво прайш, нали.
- Имам и й гледам сеира дали ше се поинтересува от детето си или да я дам на социалните. Готва твойте ребра по венециански и едни моркови съм си измислила. Ти кво прайш?
- Мани, нервирала съм се!
- Сефте! Аре, кажи що...
- Затрих си упътването на новата фурна и некъде и снимката, къде ми даде кое как се пече.
- Е ти на почивката ли го носи упътването, та го затри, бе?
- Не. Тука си беше и изчезна.
- Я глей кви чудеса стават у вас. Ше ти го свала и ше ти прата, да си го напрайш на хартия.
- Да бе, ше го пуща на циклостила.
- Земи се пренеси у настоящето и кажи "принтер".
- Абееее, добре. А, наш кво? Требва да ти подара обущата, къде ми купи.
- Щоо?
- Големи са ми. Десната ми става, ама левата ми е голема без стелка и със стелка ме стега.
- Нищо вече нема да ти купувам, нищо не ти е угодно.
- Ма, наш колко ми е зор? Накупила си ми обуща, не мога да ги износа, докато съм жива. Един чифт па мога да ти подара от мойте.
- Щедра си... Абе, наш кво сънувах?
- Кво? Нещо лошо ли?
- Не, хубаво. Сънувах, че за Нова година ми подарваш тигани с капаци от сички мерки, а не подарени обуща.
- Ше ти купа, бе. Още утре заминавам. Ма ше хода у другото село, че там са от тия, къде не се протриват. Са ше седна да си оправа телефона.
- Е нали е нов, кво ше му оправяш?
- Сложила съм го да се зареди, щото нема ток и не му работи звънеца.
- Абе, шайба да има, па другото лесно. Ти кога ще дойдеш?
- За Нова година, та да мина само с тиганите, ма. Аре, отивам да си гледам филма, щот после ше имам гости. И като си тръгнат, ше ти звънна.
- Ааа, не се притеснявай изобщо. И да пропущиш, нема да си разплета фланелата. Аре..!
Продукти:
1 кг свински ребра
200 мл бяло вино
300мл вода
1 шепа листа градински чай (салвия)
сол
салата:
1 кг моркови
300 г черни маслини на шайби
1 шепа пресен магданоз
2 скилидки чесън
30 мл зехтин
сол
Дълбок тиган с капак се поръсва сол и се слага да се сгорещи на силен огън. Нареждат се ребрата, нарязани на парчета и отново се поръсва със сол. Ребрата се обръщат няколко пъти, докато се зачервят добре от всички страни. Налива се виното и се оставя да ври под капак на слаб огън, докато се изпари напълно. Отново се запичат до златисто ребрата от всички страни и се налива 1/3 от водата. Слагат се листата салвия и се оставя под капак на слаб огън,докато водата се изпари. Процедурата се повтаря още два пъти, като накрая ребрата се запичат от всички страни.
За салатата се обелват, измиват и нарязват на тънки шайби морковите. Слагат се в тиган с капак със зехтина и се поръсват с малко сол. Пържат се под капак на среден огън, като от време на време се разбъркват. Щом се позачервят, се добавя пресованият чесън. Пържи се още 1-2 минути. Сваля се от огъня, добавят се отцедените маслини и магданозът. Разбърква се добре и се сервира с ребрата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар