АГНЕШКО С ОРИЗ И ТИКВА ***

 

   Вече освен псевдоними, много от тия, къде готвиме, си имаме и прекор. Той е от човеците, къде им дразниме очите, кога си летиме и си светиме. Демек прекор за прекар - "ония с манджите". Требва сигурно да мелодее обидно, ма мене много ми аресва, щот манджите са обич. Обич към Тоя отгоре, че имаш с кво да забъркаш манджа. Обич къде тия, за кои я готвиш. Обич къде тебе си да не се изложиш. Обич къде кучето и мачката да им сипеш от мазнинката връз яденьето. Обич къде сички, що немаш търпение да им кажеш, та они да си сготват. Имало един на дедо у селото едно време и му думали Гъзян. Он потраял, потраял, па рекъл "и Дза@ник да ми кажете, я съм си същио". Та, и ония с манджите, и они така.

Продукти:

1/4 агне сукалче

300г ориз

200г варена тиква (може и моркови)

20 + 20мл олио

150 + 100 бяло вино

пресен розмарин

прясна салвия (градински чай)

прясна мащерка

50г масло

50г настърган пармезан

сол

   Агнешкото се измива и нарязва на порции. 20мл олио се слагат в тиган с капак и се оставят да се сгорещи на среден огън. В тигана се нареждат парчетата месо и се запичат зачервяваване и под капак от всичко страни. Огънят се усилва на максимално и се налива бялото вино. Оставя се да вви за около 1 минута, да се изпари алкохолът. Огънят се намалява на минимално, добавят се клонки розмарин и листа салвия, месото се оставя да ври около 1 час, като от време на време се добавя по съвсем малко вода, колкото да не загори. А може и да се запече няколко пъти, оставяйки водата да изври, и отново да се долее съвсем малко. Тиквата се сварява в подсолена вода и се изважда. Намачква се с вилица. Водата се оставя настрана. Оризът се поставя в тенджера сух и се запича на среден огън за 2-3 минути. Добавят се 20мл олио и се запържва, докато стане прозрачен. Налива се 1ч.ч от водата на тиквата и се разбърква добре. Добавя се останалата вода от тиквата и се долива вода до съотношение ориз : вода - 1:3 1/2. Добавя се сол, ако е необходимо, и се оставя да ври на тих огън и под капак, като от време на време се разбърква. Щом водата попие, се опитва и ако не е готов оризът, се налива още малко вода. Към готовия ориз се добавя тиквата, мащерка на ситно и се разбърква много добре. Прибавят се маслото и настърганият пармезан. Отново се разбърква добре. Сервира се основа ориз, парче агнешко и клонки пресни подправки.

НАДЕНИЧКИ С КАЧАМАК И ГЪБИ ***

 

   Вече сто пъти съм ви казвала, че много обичам да ода по летищата, щот е малко като бит пазар - се има интересни работи. Ма по обичам да одим на селското летище до наше село. Щот е едно така... по-сюрмашко и съм си мене си. И най-обичам да фанем самолето от дома до дома. Па се изтъпанчим барем два часа по-рано, седнем на далечното стълбище и се изживевам като журналистка от Вог на модно ревю. Най-напред се забелезва лелята с перлите, грим за опера и босите пръстета с червен лак. Е какво като самолето е у пет часо?! Се некъде по кълбето е вечер и се некъде у некоя опера се иззеват. После е женичката с треперушките и коженото яке, много ги е разтреперила от пусти страх да не опущи самолето. Зад нея носитело на купата по спортно обличане - навлекъл шарен анцуг, елегантни маратонки, спортно бомбе с розава козирка и сите на различни марки. Сетне иде мамин Мурджо с къдричките, стресените гаче и големите слушалки на ушите. И ич не знае това летище ли е, кой век е, как се казва... Плътно зад него е богинята на йогата ШанкаРошкалана с шарените дреи е още по-шарената дисага. До нея един момък на около четиреспет, къде е репетирал поне две седмици, та дава вид на делови и забързан. После са бабата и дедото. Били са на гости на децата и така им се ще да го знае целио свет. На стълбището са другите журналисти, като мене, у избелели от пътищата ризи и удобни панталоне. А зад нас? Зад нас са децата, да дават музика и живот на тая картина. И знаете ли у кво сме ненадминати? Никой по земното кълбе не си умива като нас очите и обущата. Айде! И да си вържете червен конец против уроки. Да се знаеме, че сме свои!

Продукти за 2 порции:

4 наденички за скара

200г пресни гъби

100г пресен спанак

1/1ч.ч инстантен качамак

10мл олио

20г масло

20г настърган пармезан (може и без)

млян черен пипер

сминдух на прах

сол

В тиган с капак се слага олиото и се сгорещява за около минута на среден огън. В него се поставят наденичките и се запичат до зачервяване от всички страни под капак. Добавят се нарязаните и почистени гъби заеднонс щипка сол и се оставя да ври нантих огън около 10 минути. Добавя се почиствният и нарязан спанак. Проверява се на сол, защото наденицата е солена, и ако е необходимо, се добавя. Овкусява се с черен пипер инсе оставя да ври на тих огън около 20 минути. Качамакът се приготвя според указанията на опаковката. Щом е готов, в него се слагат маслото и настърганият пармезан. Поръсва се по-щедро със сминдух и се рсзбърква добре. Може да се остави да изстине и да се нареже на парчета. Може и да се сервира като канапе. Отгоре се слагат наденицата и зеленчуците.

ОМЛЕТ ТОРТА ***

 

   Ако не сте одили на СПА с фитотерапия, никъде не сте одили! Още с влазането душата резко се пречисти, що с толко много наредени китки човек му се причини, че е репетиция за дългио пат и набърже запрати злинята през петичките у земнята. После за "добре дошли" отвара от трънье некакви. Оно горчи, я се лендзим като мома на сгляда. Сетне минерален басейни с китки. Турих си ръцете пред устата, секаш за молитва, само и само да не окна "Ега не навееш и ветъро, и намерата!" като кога сабале вида как е нафърляло шума пред гаражо, кога дуат халищата цела нощ. Па кога да излезнах от басейно... Божкей! Същинската Пролет на Ботичели. Десет минути се тръсках като кучето, кога се нафърла с кал. От басейно на масаж с натурално масло от Календула. Ми и ние с баба едно време топехме мас с невен, ма и мас с невен си му викахме, кой се е сетил за латински... Еле некъде седнах да ям. Салата и агнешко. И ме пита редовно ли съм консумирала месо. Ма така като ме гледате, на нередовна ли ви мязам? А салатата - изкуство! Баш как кога дедо косеше млечката барабар с жълтурчето и отметне откосо. Ма отгоре с оливие и черна сол. И пет напръстника с млено сурово агнешко, а между тех теменужки. У наше село барем месото го обивариме и китките ги натопиме у ваза. Ако ми не вервате, одете да видите! Ма после да не ревете, че не съм ви казала.

Продукти:

4 средни тиквички

6яйца

100г пушена сьомга

20 доматчета "Чери"

300г извара

100г майонеза

10 черни маслини без костилка

10мл олио

10г маково семе

клонки лимонова мащерка

сол

млян черен пипер

Тиквичките се настъргват на едрото ренде и се слага т в тиган с олиото 1/2ч.л. сол. Пъжат се на среден огън, като се бъркат почти непрекъснато, докато се изпари цялата им вода. Оставят се да се поохладят. Добавят се разбитите яйца, черен пипер пер на вкус и, ако е необходимо, се добавя сол. Разбърква се много добре и сместа се прехвърля в силиконова форма с двоен борд (тази, която като се обърне, е сладкиш с висок борд, в който се поставя пълнеж). Омлетът се пече на 180° за 20 минуто или до зачервяване. Обръща се и се оставя да се охлади напълно. В купа се смесват извара и майонезата. Ако е безсолна, стеста се овкусява с още сол и малко черен пипер. Поставя се върху омлета и се заглажда. Поръсва се с малковото семе. Сьомгата се нарязва на ленти и всяка лента се навива на руло. Поставят се вертикално върху омлета, формирайки център на порция, тип парче торта. Доматите се нарязват на 2 и и се подреждат върху омлета. Маслините се нарязват на шайби и също се подреждат върху омлета. Накрая се украсява с клонки мащерка.

КРЕМ ХАЙВЕР ***

 

Като пека чушки, тиквички или забъркам крем хайвер, все ми малеят и накрая се озовавам с количества като за бал. Не маскен, не годишен, на руски военен, не австрийски буржоазен! Бал за завършване на училище, който като церемония, не се разбира дали е такава за годишните награди на ”Златната игла”, Оскар-ите или надсвирване на любителски оркестри. И е много актуална темата ”Как си спомняте вашия бал”. Ми...те така те! 2003та, мутренски времена. Беемваци и пищаци, заложни къщи като ново перо на икономиката, всяко второ шиле се кръщаваше бай Миле, на Гучи фалшиви бански за плаж с Карамански, мода на рокли с плат, колкото носна кърпа...Колоритно време, чиито исторически събития в голяма степен се развиваха в едно елитно за времето си заведение под балкона у дома.Та не виждах какво ново мога да преживея, харчейки годишния бюджет на мама. И реших! Аз на бал няма са ходя! Така и така беше в столичния военен клуб, където бях изяла повече кюфтета и торта Гараш от всеки със зелена фуражка, та балната вечеря я бях опукала в аванс и трезво състояние. Мама рева много, рева баба, дедо ме пита дали съм сигурна поне 800 пъти. Не можело да не се ходи на бал, защото хората... Може и още как !Ей на,след двайсет години съм в цветущо здраве, с бистър мозък..! Та толкова по темата ”как си спомняте вашия бал". Просто се наслаждавам на факта, че все още имам разум да си го спомням!

Та... Крем хайвер нали! Не зелен, некой по-скромен като цена.

.

Продукти:

50г хайвер

300г хляб без кора (може безглутенов)

200г майонеза

сол

черен пипер по желание

Хлябът се накисва в хладка вода и веднага се отцежда много, много добре. Слага се в цилиндър за пасиране. Добавят се хайверът, сол на вкус и малко майонеза. Пасира се на ниска степен. Добавя се малко майонеза и отново се пасира. Процедурата се повтаря, докато се получи кремообразна смес с много гладка текстура. Накрая се добавя малко черен пипер и се разбърква.

 

ЯБЪЛКОВ СЛАДКИШ ***

 

   Оххх! Много ми е жал, кога некой каже, тражи да купи каща! Кога да купихме новата каща, ми беше жал и за мене си. Една година се въртех у околията да тражим. Побърках и самурайо, и продавачите. Ма то беше некво чудо, бе! Завела ме една у един коптор, он се наронил като какалашки от гранясала царевица и ми вика: - Има прекрасно панорамно стълбище! - Е оно го има на скицата,ма тука е малко паднало секаш. После един друг ме води с неговата кола и четирес километра ме успива как кащата имала малко за ремонт. Кога слезнах. Божкей! Нема ни покрив, ни прозорци. Паднали през вековете, къде е гнила. Па го погледнах и му думам: - Тука е лесно! Маиняме тая, тураме нова и сме готови! Ма парите за какво точно ми ги сакаш? Оттам една ме завлече пред едни порти. Ма голеееми, дебели, тежки. Секаш зандан има зад тех. Мечка страх, мене повече, ма се умъкнах. А отзад...двор, каща и па порти. И така неколко пъти. Еле некъде се изока: - Ето, това е вашият бъдещ дом! Само стрелнах очите у дъното на дворо. Порти! Ааааа! Па и викам: - Слушай ти кажа! Я тука ше требва да си купа ремарке да си карам ключевете само от портите. И ако един комшия се разфука, ше требва да си купа самолет, а нема къде да го паркирам. Та... кога некой ми каже, че тражи каща, ми иде да ревнем за него! Иначе едно благо с ябуки правих.

Продукти:

тесто: 300г брашно

120г масло

100г захар

1 жълтък

20мл уиски

1 ванилия

1 щипка сол

1/2 бакпулвер

пълнеж: 1кг ябълки

2 с.л. захар

1 насъргана лимонова кора

В тенджера се поставят обелените и нарязани на кубчета ябълки. Добавят се захарта и лимоновата кора и се задушават на слаб огън и под капак, докато омекнат и леко се карамелизират. Оставят се да изстинат. В купа се смесват брашното, бакпулверът, ванилията и солта. Прави се кладенче и в него се слагат останалите съставки. Омесва се твърдо тесто, което се остав в хладилника за 20 минути. Тестото се дели на 3. 2/3 се разточват под найлон на кора, която се поставя в желаната форма, подмазана и набрашнена (или покрита с хартия за печене). Отгоре се слагат ябълките и се декорира с останалото тесто. Пече се на 180° за 25-30 минути.

ПЪЛНЕНО СВИНСКО ***

   У наше село са турили домашните телефони с цифри тия, къде са от защита на данните. То една защита, ама айде! Ако зависеше от нас, щеха да са с букви. Нема тефтери, нема дзъкане по копчетата, нема цуванье на дисплейо, оти са ти мазни пръстите и се стружаля. Щеше да е райска работа. Зимаш слушалката, натискаш микрофоно и окаш : чантаро, бръснаро, тияновите (тва сме ние, щот сме тука само тринаесе годин), набабаТамараунуко, сладкаро, кмето, пицаро, Докторо, французойката, индийцитеотсреща, цветарката, Попо, наводопроводчикосестраму... И така нема объркване, нема ядове. А не трипетосем..., секаш на сварка ше играеме. Оня ден изкламбуца телефоно. Дигам...

- Ало, добър ден! Може ли господин Конт... (тва е чантаро).

- Съжалявам, няма такъв на този номер!

След пет минути на бис:

- Добър ден! Господин Конт... ?

- Съжалявам, но явно пак набирате същия номер и е грешка.

И така има, нема триесе пъти. Накрая:

- Явно е записан грешно в Гугъл! Вие от Едикоеси село ли сте?

- Да. С какво мога да Ви помогна?

- Аз съм бъдещ клиент на господина и ако го познавате, да му предадете да ми се обади, за да сключим сделката. Възможно ли е?

- Разбира се! Но за петнайсет процента от стойността на сделката. Устройва ли ви?

- Ами не, но в случая... Да! Това е моят номер...

Тропнах слушалката и заминах у чантаро. Улетох у ателието и му викам:

- Намерила съм ти един клиент с голема сделка, ама петнаесе процента комисион. Кво ше каеш?

- Е кво да кажа? Стискаме ръцете!

Та телефоно е блага работа, обожаеми... И даже след бизнесо сгових!

 

Продукти:

1кг свинско филе

200г шунка

300г кашкавал

150мл доматено пюре

100г бяло или оризово брашно

50мл олио

50мл бяло вино

сол

пипер

клечки за зъби

  Месото се нарязва на филийки с дебелина около 1см. Изтънява се равномерно с готварско чукче и през найлон, за да не се накъсва. Поръсва се със сол и пипер. Кашкавалът и шунката се делят на равен на брой с филийките месо. Във всяко парче месо се слагат 1 парче кашкавал, 1 парче шунка и 1с.л. доматено пюре. Поръсва се с щипка сол и месото се затваря на пакет с помощта на 2 клечки за зъби. Готовите пълни филета се овалват в брашно. В тиган с капак се слага олиото. Тиганът се нагрява на среден огън, филетата се подреждат и се запържват до зачервяване от двете страни. Котлонът се увеличава на максимално и се налива виното. Оставя се да се изпари алкохолът зс около 30 секунди, огънят се намалява на минимално и се оставя да ври под капак около 10 минути, след което ястието е готово.

МОДЕРНА ДРОБ САРМА ***

 

   Камик ми падна от главата. Връз краката, ма това е друга тема. Камико е световен. Най-накрая разумех, че свекървите и тъщите са не ора, а процес. По научному - променлива величина и стойност. Ми така де! Нема да кажа "фурнаджийски лопати", щот ше ме наокат, а може и да ме протрасат. Седнала една тъщосвекърва дома, тегли цигара и разправя: - Толко съм доволна как зет ми гледа щерка ми. Пере, глади, готви, кола й купи, детето гледа, дума не й казва на криво. А тя мойта си е чепата. Се му пили на главата, се го комамдва. Ама нали си е моя... Ше викам, че е най-добрата и това е! Амааа много ми е мъка за сино ми, що е голем бунак! Станал е черга на снаа ми и она отгоре Чичовото рипа. Опнала се у кревато, кръвно имала. И тоя моя син зел детето от градина, па го прибрал, па готвил вечера, па гладил..., щот тая пепелянка кръвно имала. Я едно време с триста на двеста кръвно и две деца, и каща, и на работа одех... Къде сбърках с това дете? Не мога да разбера къде ми е грешката? Как бех занемала, така се изоках: - У аршино! Двоен е, как ти е връо на езико. Там ти е грешката! И не я чеках да отвръща, заврех се да готва.

Продукти:

2 агнешки комплекта

1/2 ч.ч.бяло вино

2 глави лук

2 моркова

2 червени чушки

200г пресни печурки

200г пресни аспержи или 100г пресен спанак

2 средни тиквички

300г ориз

1л вода

50мл слънчогледово олио

сминдух

пушен червен пипер

сол

Заливка:

4 яйца

500г кисело мляко

3-4с.л. оризово или бяло брашно

черен пипер

сух чесън

сол

   Агнешките комплекти се измиват добре и се сваряват в подсолена вода. Отцеждат се, нарязват се на кубчета инсе оставят настрана. В голям тиган се слага олиото заедно с нарязаните лук, моркови, чушки, гъби и аспержи (или спанак). Добавя се малко сол и се пържи на среден огън, докато омекнат зеленчуците. Оризът се мие до прозрачна вода, отцежда се и се слага в тигана. Пържи се на среден огън, докатп стане прозрачен. Добавят се подправки и сол. Пържи се още около минута. Всичко се прехвърля в тава (30х40см), добавят се агнешките дреболии, налива се водата и се разбърква добре. Тават се покрива с алуминияво фолио, като се оставя лек отвор, и се пече на 200° за около 50 минути или докато водата попие напълно. В купа се разбиват яйцата, киселото мляко, брашното, подправки и сол на вкус. Залива се дроб сармата и се пече само на горен реотан до зачервяване.

ОРИЗОВ СЛАДКИШ **

    Охххх! Страсна седмица е, требало да се смиряваме. Ма само привидно или и некъде навътре? Щото, ако е задъжително, я нема да устискам цела седмица да дишам равномерно, да ми се не зачерват пеесе пъти бузаците и да не стиснем устета на пернишка заварка. И помислите требвало да са добри. Тва е много тегава работа, защо как човек помисли добре, секаш така сите по кълбето се обединяват да му развалат добруването. И почват да го човъркат като дървеници креват с пружина, и да му бодат петичките с врело шило, и да му фрълят у душата думи като запалени клечки у кофа с бензин, и да пулат мъненките очите, чекайки да изригне. И после олееелеее лавата ми стопи душата... Ми по-раншко мислете, че една седмица е смирена, що е страсна, ма другите не са. Та...нали! Мхм!

Продукти:

300г ориз

1л прясно мляко

300г захар

4 яйца

50г краве масло

100г стафиди

50мл ром

1 настъргана кора от лимон

1 настъргана кора от портокал

1 прахче шафран (може и без, а може и 1к.л. канела)

   Стафидите се накисват в рома. Оризът се изплаква съвсем леко и само веднъж. Оставя се да се отцеди. Млякото се поставя в по-голяма тенджера с половината количество захар и се слага на среден огън. Щом заври, огънят се намалява, а оризът от време на време се разбърква. Попилият всичкото мляко ориз се оставя да изстине. В купа се слагат яйцата, разтопеното масло, останалото количество захар, плодовите кори и шафранът. Разбива се добре. Добавя се оризът, разбива се на ниска степен. Накрая се слагат стафидите и се разбърква на ръка. Сместа се поставя в застланата с хартия за печене тава. Сладкишът се пече на 180° около 45 минути, оставя се да се охлади е готов за консумация.