* ПАЛАЧИНКИ С ТИКВА

Сега бил сезон на пъмкина. Да, и я се пулих като го прочетох, докато зацепа, че е тиква на английски. Много обичам да четем фасони на пишман чужденци. След "пармеджано", най-любимо ми е " бе, тва...как се казваше на български". Е направо...! Как па мое да забрайш, кво е пръжки и спържа, па не мое да забрайш, че клин не е връхна дреа и шляпунците не са официални обуща?! Котидж и рикота готват... Е тва е същото, като онова, къде зимъска баба ти изгребеше у паница от варенио цвик и после ти дадеше кофата да го сипеш не свиньете. Извара! Сетих се, че на български е извара!

И после са полента, много съм хепи, утре не съм фри, загоре ми касеролата и царицата на чуждиците - паста. Нема вече фиде, нема макарони. Сичко живо яде паста! И аз обичам паста...за зъби и паста с крем и сметана. Обичам и пица, ма дъхтим на лютеница. Намазана на брускета... Сетих се! Печен леб!

300г тиква

4 яйца

250мл прясно мляко

350мл газирана вода

50мл зехтин

150г кестеново брашно

100г оризово брашно

МОЖЕ И 300 Г БЯЛО ВМЕСТО БЕЗГЛУТЕНОВИТЕ

Сварява се тиквата и се оставя да изстине. Пасира се и се разбива с всички останали съставки. Говотовата смес се оставя да престои 10-15 минути. По малко количество смес се разстила в тигана и се пече по около 30 секунди от всяка страна.

* ЕСЕННИ ЧИЧКОВИ ЧЕРВЕНОТИКВЕНИЧКОВЧЕТА

Много обичам есента! Направо не мога да я обичам повече от толко! Щото е шарена. Има над 25 цвета листа на дръвията. Не! Не съм будистка, а секи ден метем шумата у дворо и вместо да се нервирам, броим цветове. Обичам я и щот е непредвима. Дадеш пеесе лева за фризьор и запляка дъжд на бибоци. Тя главата ти вир вода, ти пробираш локвите и с треперещ глас подпейваш "ееесеен, есеен...умиращ сезон"... и вътре умираш, ма от яд, щото пеесе лева акере. Обичам я, щото е сезон на модата. Бе, тия от миланските ревюта ич не са ми. Ма па кога друг път мое да си облечеш джапанки с ватенка или калеври със сърмена кошуля и да си сезонно модерен. Никогъш! Есента поезия, тикви и кал до ушите!

Та...благ леб по мое съчинение.

300 г сварена охладена тиква

150 мл хладко прясно мляко

100г захар

100 мл олио

1 яйце

мая за 500 г брашно

500 г бяло брашно

30 мл прясно мляко + 1 жълтък за намазване

захар за поръсване

30мл олио

канап (готварски конец)

Тиквата се намачква или пасира на ниска степен. От нея и всички останали продукти се омесва меко тесто. Оставя се да втаса, докато утрои обема си. Аконсе меси с машина, програма "тесто".

Готовото тесто се разделя на топки, колкото средна праскова. Всяка топка се връзва 4 пъти от основата към върха с ,предварително потопения в олиото, канап ( аз ползвам 4 равни по дължина пармета канап, защото ми е по-лесно при свалянето).

Топката тесто трябва да заприлича на глава чесън. Готовите тикви се оставят да втасат точно час, намазват се със смес от жълтък и мляко, поръсват се със захар и се пекат на 180° до суха клечка (около 40 минути).

Оставят се да изстинат и внимателно се отстранява конецът. Декорират се по желание.

МАКАРОНИ С БЕКОН И ПРЕСНИ МАНАТАРКИ ***

  В Италия имат една много убава приказка. "Обичам те като чиния с макарони след ваканция в чужбина". Е..яз обичам толко много макарони, че секаш секи път, кога ги ям, съм била на дълга ваканция у Дубай. Са, не мога да разбера кво толко го фукат тоя Дубай. Гледах цените на имотите. Настрана, че нема никъде двор с три ката гимназия и настрана летна кухня, па и цените мижави. Продават некакъв небостъргач на цената на половин кокошарник у Кремиковци. Що ората не одат у Кремиковци, та да се види, че са богати, не знам. Как и да е! Те тука едни макарони...

Продукти за 2 порции:
200г макарони (в случая от елда)
4 големи манатарки
100 г бекон
200 мл доматено пюре
1 скилидки чесън
зехтин
магданоз
сол
захар
пармезан

   Манатарките се почистват, нярязват се на филийки и се задушават с малко зехтин, пресования чесън и сол на вкус, докато омекнат. Налива се доматеното пюре с малко вода и щипка захар. Слага се малко магданоз на ситно. Съвсем малко, за да подчертае, а не да покрие ароматните гъби. Оставя се ври, докато се изпари водата.
   Макароните се сваряват според указанията на опаковката, отцеждат се и се смесват със соса. Слагат се на силен огън и се бъркат енергично около 30 секунди. Сервира се с пармезан.

ПОЛУМЕСЕЧЕТА "АНЕТО" **

 
  Радчето има един зелен тефтер от времето на динозаврите и вътре... Майкоууу! Книгата на Балкантурист пасти да яде! На Радчето у тефтера кви рецепти има... Ненаситната  монахиня Буба, Унгарския метър на Ленчето, Пуканата Донка, Гъбичките (не гъбките!) на Катето, Сандвичите на Луи XIV... И това са по-леките заглвия. Другите нема да ги издавам!
   Много обичам да се ровим у тефтера на Радчето! Каза, че ше ми го завещае... Дано да след много години! Днеска полумесечетата на Ането, дето е сестра на Радчето, леля ми демек. Тонове съм изяла и не са ми омръзнали. На тия съм им турила малко орехи и аромат за осъвременяване, ма без да им развалям аневото. Стават и за реване,и за блат за торта.

Продукти:

4 яйца

1ч.ч. захар

1/4ч.ч. олио

1 1/2 ч.ч. брашно

1кора от портокал, настъргана

5-6 ореха, натрошени на ситно

1 ванилия

пудра захар за поръсване

Яйцата и захарта се разбиват на висока степен за 3-4 минути. Прибавят се олиото, пресятото брашно и отново се разбива за още 3 миниути. Накрая се добавя кората и орехите. Разбърква се на ръка. Сместа се изсипва се в тава, застлана с хартия за печене, и се пече на 180° до суха клечка. Готовият блат се оставя да изстине, нарязва се с чаша на полумесечета. Поръсват се с пудра захар.