Страстна седмица е. Любима ми е. Има нещо много магично в нея. Един понеделник да почистя дома си. Моят дом е онзи храм, в който нося радостта и мъките си, раждат се надеждите и сутрините, живее любовта на любимите. Един вторник да почистя душата си. Да й измия лицето от обидите, ръцете от прегръщаните предателства и нозете от грешните стъпки. Една сряда да подредя битието си. Да мога, вече с чист дом и чиста душа, да подреждам живота си. Един четвъртък да замеся хляб с чисти ръце и да благословя дома си с чисти помисли, за мога да раздам хляб и на онези с нечистите. Един петък да замълча и пред Бога, и пред себе си. Защото, когато ме разпнат високо, а под нозете ми коленичи само мама, от думи и пиршества смисъл няма. Една събота за трепет от песента на очакването, радостта и да й е шарено на душата. И една неделя, в която да знам, че ако съм раздала всичките си яйца, възкръснала съм и тази година.
Айде, сполай ви! И да разчистите, че щастие на мръсно не вирее!
Няма коментари:
Публикуване на коментар