Смогнах да се прочетем! Ми... Изобщо не знам кое ви е смешно за хаха, па камо ли да разберем баш на кои моменти на леля ми колежката у работата се превиваше с ииииииихахахахохихнемогатичетелигобемаргеееехахаханемога. Тия, пред гишетата, и те не беха чели, ма се лендзеха като мачки на слънце. Я като четох, само подигах вежди и се чудих как ше кажа на Радчето, че е права каков резил съм. Тва беше на пръвото четене. На второто се облекох и забегах у черквата да запалим свещи за здраве и берекет на сите, къде въпреки сичко, кое съм го натропкала баш как си е, се още ме поздравяват и ми приказват. Десетина, най-много петнаесе свещи беха. Но едно разбрах! Единственио вариант да си сигурен какво е сакал да каже авторо, е да си повършал с неготото перо. И едва тогава ти е леко на душата и на съвестта.
Много ора ме питаха дали и кога ше има представяне. Ше има през септември, щото са е време да си снимаме книгите по плажовете, не да се препотваме да ги четиме на закрито! И нема да е едно. А са вие кажете къде да са?
(Софиянци и врачанци, вие сте уредени и мое да си седите спокойно. )

Няма коментари:
Публикуване на коментар