Истината, обожаеми, не е ни точна наука, ни константа, ни полюс. Истината е гледна точка. Застанеш оттука - верно е. Преместиш се оттам - ми, па е верно. Истината е ораторско изкуство. Едно е да кажеш "сите ти любими ше пукнат преди тебе", съвсем друго "ше надживееш и свои,и чужди". Истината е рокла по единична кройка. Не седи добре на секи. Истината е като рибена чорба - зорлем малко знаят да я нагласат, ептен малко да я усетат. Истината е като пързалка - стръмна, намазана с оливие и с край у торището. Требе да си сигурен, че си скопосен да не се удавиш у него преди да се спущиш. Истината е като леб - на секи мое да дадеш, с малко човеци да го ядеш, а най - често го месиш сам. Мхм!
Продукти:
350 мл вода
500 г фино пълнозърнесто брашно
1 голям сварен и намачкан на пюре картоф
1 доза суха мая
2 ч.л. сол
100 мл зехтин
Гарниране:
2 с.л. босилеково песто
250 г биволска моцарела (може всякаква или бяло саламурено сирене)
250г дребни домати
листа пресен босилек
Продуктите за тестото, без зехтина, се слагат в машината за хляб на програма "тесто". Ако се меси на ръка, се разбъркват сухите съставки, прави се кладенче и в него се слагат течните. Замесва се тесто. Оставя се да втасва, докато утрои обема си. Тавата на фурната се застила с хартия за печене. Слага се една трета от зехтина и с върха на пръстите се пристиска леко тестото, като от време на време се поръсва с малко зехтин. Фокачата се оставя да втаса около 40 минути и се пече на 200° около 20 - 25 минути. Изважда се и се намазва с босилековото песто. Моцарелата се накъсва на ленти, домати се режат на половинки. Подреждат се върху фокачата и украсява с листата босилек.
Няма коментари:
Публикуване на коментар