Много обичам да е пролет, оти ни се разрипват хормоните у тумбако на сите и ставаме по-убави, по-дейни и по-мечтателни. И ни налегне любовта. Кога е пролет, турим тъмните очила и седнем на главната у Наше Село Синема Бийч. Нали е целогодишно туристическо место и се е пълно с народ. Ама пролет нема къде да фърлиш игла. От цел свет стича народ - секакви народности, секакви възрасти, секаков резил. И мене ми аресва да го играем социоложка - клюфнем телеса и гледам.
Напоследък има много дечурлига на по петнаесе. Фанали се за ръчета, накиприли се - она у модерен анцуг и токчета, разделила косата на две като навильок със сено и я загладила като конска грива на Тудурица. Он се препасал с дънки, петнаесе мерки по-големи и натресени, пуловер до колената и у главата като ритана зелка. Убави толко, че направо разцъфтева селото от них. Щото никой не мое така да разпръсква щастие и блесък, как младостта. Те, и тия на половин век се пробват, ма оно е като да сееш не семе, а шума.
После са тия къде трийесе годин. Малее! Они не стъпват по земи. Она се облекла бетер президентшата на Съединените Веспучеви Села - кок, ток, чанте от ягнешки мех и рокла на Дончо & Гъбарко, грим за светски сбор. Он се обул и дочени гащи, ама теснииии, не мое да диша и тениска, мерката му е била сгодна, га е идел на детски дом. А връз нея шушлякова рубашка у ярък цвет. И оди на пуяк две крачки пред нея.
Сетне са тия от четире до пеесе годин. Некак ми се чини период на женското надмощие... Не моем да си обясним как иначе неговите панталоне са у същио цвет като нейната кошуля и как нейната чанта е у цвето на неговите обуща. Дизайно пищи от желание да се знае от километри, че е униформа на ансамбъло по отглеждане на един или неколко броя бъдеще,къде търчат около них. И тематиката е изобилие - оно са марки, оно са моди, оно е цвет, кройка и мирис.
Подир припка чудото човешко на пеесе и... докъде шеесе и пет. Тука резко се спуща отвесен гръм и цепи групата на две равни части. Пръвата е групата на примирението, че нещо е било, сега го нема, ама па има друго нещо. Тука линията на модите е по мека, разцветките по-приспани. Колекцията на душевната свобода. Другата група е на непримирението у битката с тоя живот и отфърлянето, че годините одат само напред. Дискотечен феномен е некаков. Преобладават разкопчаните, бели и тесни, мъжки ризи, загащени у модни панталоне, за да помагат у крепенето на един глътнат тумбак, и танцувалните женски обуща у копмплект с къса и тесна рокла връз чорапе с дантела.
Най - подир са сеемсе до безкрайност. Е нема такава друга убавиня на житейското колело, как тая на незалезващото септемврийско слънце. Тука модата е отдавна у мир сама с нея си и се кипри я у некой ленен каскет, я грее през некое червено или розово червило, и гледа спокойно тоя свет през очила със златни рамки, и често му поддържа сърдечнио ритъм, потропвайки с некое гравирано бастунче. И води щастието под ръка, та да знае, че не е само и днеска, и че има защо. Винаги има защо още един ден да е пролет, без значение от сезона у годината, у душата и у живота!
Продукти за 6 порции:
500 г къси макарони
400 г замразен грах
100 г сирене Бри
100 г настърган пармезан
100 г узряло овче сирене (pecorino)
200 мл прясно мляко
100 мл вода
1 глава стар лук
30 мл зехтин
10 пъдпъдъчи яйца
индийско орехче
сол
В дълбок тиган се слагат нарязаният на ситно лук и зехтинът. Задушава се за около 2 минути и се слага грахът. Поръсва се със сол и се оставя да ври на тих огън 12-15 минути. Налива се прясното. мляко, добавят се сиренето Бри на малки парчета и настърганият пармезан. Овкусява се с индийско орехче. Оставя се да ври на тих огън 5-7 минути. Макароните се сваряват според указанията на опаковката, отцеждат се и се слагат в тигана със соса. На силен огън се бъркат около 2-3 минути, докато попият цялата течност. Свалят се от огъня и се поставят в чиноя за сервиране. В същия тиган се запържват на очи пъдпъдъчите яйца и се нареждат върху макароните. Отгоре се настъргва на люспи и сиренето Пекорино.
Няма коментари:
Публикуване на коментар