В онова село на трикрако столче седи.
Невидима нишка преде от обич и злато.
С тънко вретено я пресуква от три.
Пуловер плете на тъгата.
Смее се, нарича, мълчи, но не плаче...
Тихо припява до малка шарена люлка.
Луната люлее като едно пеленаче.
В очите гледа кучето, човеците и козата.
В стих превръща всяко премеждие,
Но... пази, Боже, ако сложи рогата!
И внимавай да не повдигне вежди!
В онова село върви и пасе рогати кози
по тесни и стръмни пътеки вселенски.
Хляб замесва от душа и звезди...
Честит рожден ден, Яна Кременска !
Няма коментари:
Публикуване на коментар