Много ме дразнат напоследък сите, къде се самослават за психарни докторе, а същност са завършили помощното с две и пеесе и пет. Да си психарен доктор и доброволно да си дадеш живото за човеци, къде са се затрили у некоя истинска и реална диагноза, не е за секи и залужават некак да се турат на един особен пиедестал, кой нема досег с новата пандеменция от шарлатанци.
Седнали секакави укьовци и тетки да ни увещават. Имали сме травми. Сите! Ама я не сакам да имам! Не може! Те на ти тука три травми да си туриш у чантата, да не си отстрана от свето! Ма, я немам па никакви травми! Шшшшт! Трай, да ти се не смеят ората. Утре ше те вода да ти пребаят и ше ти дойдат травмите. Нема страшно!
Една седнала да обяснява, че ако ме боли крак, това я съм си го направила, оти сънувам, че бегам насън. Друг, че ме е страх от мечки, защо у преднио живот съм била заяк. Най-голем мерак да уловим гьостерицата са ми тия с родовите травми. Леле! Направо ми иде една букова гьостерица да я напрайм на клечки за зъби от гърбината на тия. Това ми е родова травма от деда ми по бащина линия. Он лекуваше така свиньете, кога не спират да квичат или кога сакаха да го уапат. Па него кой го е травмирал, не знам. Като напраим регресията, ше ви кажа. После, докато си мислим за таа мощна родова травма, им теглим една. Тва па е травма от деда ми по майчина линия. Он се така думаше "Я го сиктердосай тоя и не се разправяй повече!". Оттам зафърлим телефоно и рипнем, та овършеем целата къща, барабар с паужини, трева между плочките и прах от стрехите. Баба така ме е травмирала, че чрез целото време у ушите ми кънти "Ние имаме овци, конье и свинье, ма они живеят у кошарата. Дома живеят ора и требва да мирише на ора!". Кога седнем, краката ми търнат травмирано. Само поемем въздух и ме задуши мойта най-голема травма, нагньетена ми у днк-то от Радчето - да сгогвим пестин манджи, благо, соленки, леб... Край нема. Еле некъде сколасам, цааак! Лелината травма. Нали е химичка и некога ми обясняваше, че стъклото на паниците е чисто само, ако скърца. Е протрих ги тия съдове, ма некак с кеф, щот тва е последната родова травма. Поне знайна. Имам и неродови. Като най-силни ше отбележим, че не мием прозорци на слънце, не режем салата без дъска и не сгъвам нищо с външен ръб.
Та, обожаеми шарлатанци, намерете си работа увреме, от ше уцелите рано или късно некой, къде ич го не слушат травмите и ше е страшно! Мхм!
Сега ше тормоза Самурайко за парета за терапия, щот ме травматизира с плажна травма и от април до октомври се не свъртам дома. Ше му кажем, че лечението ше е дълго, мъчително и слъпо. И требва да ми пребаят на Бахамите, Сейшелите и Карибите. У един сезон. Даже за подмазка съм му сготвила...
Продукти :
1 кг филета от сардини или 1,5 кг сардини
5 бр. солени филета аншоа
100 г стафиди
150 г галета
50г г пресен магданоз
1 лимон
2 с.л. захар
черен пипер
сол
50 мл зехтин
Ако рибата е цяла, се почистваи филетира. Филетата се измиват и се оставят да се отцедят. Стафидите се накисват в топла вода за половин час и се отцеждат добре. В тиган се слага галетата и се запича до тъмно златисто на среден огън. Оставя се да се охлажда. В блендер се слагат стафидите, магданозът, филетата аншоа, и захарта. Настъргва се и кората от лимона. Овкусява се със сол и черен пипер. Всичко се смила до еднородна смес. Сместа се слага при галетата и се разбърква много добре. Всяко филе от сардина се овалва в галетата и се навива на охлюв. Навитите филета се нанизват на шишчета за скара. Готовите рибни шишчета се намазват със зехтин и се пекат на 180° за около 20 минути. Сервират се с картофи или зеленчуци и нарязан лимон.
Няма коментари:
Публикуване на коментар